Отворено писмо до моя приятел Георги
101 отговора
0 прегледа
Re: Кажи си предложението
Yavanna,
Защо такава злоба?
Това което казваш не отговаря на истината и много лесно се доказва - просто отиди и виж.
Глава на нашата Църква е Исус Христос. Тя се ръководи от Пророк (Томас Монсън) и 12 апостоли, точно както е било по времето на Исус Христос.
Многоженство не се практикува НАИСТИНА от 1890г. В храмовете се сключват моногамни бракове за вечността и семейните ценности с най-висок приоритет.
Моля запознай се с Прокламацията за семейството. Това е официален документ на Църквата към света отнасящ се до това, какво трябва да бъде семейството и отговорностите на родителите. Това е откровение от Бог до всички човеци, достигнало до нас чрез Пророкът и 12-те апостоли.
Имаш чувство за хумор!
Така по същата тази логика, ако някъде си прочела за връзки на ЦРУ, това означава, че ние прокарваме християнско влияние в тази организация понеже сме по-стари.
Надявам се да се успокоиш и да не бълваш "змии и гущери" за нещо, което не познаваш достатъчно добре и за което са ти насадили предразсъдъци. Все пак си жена или девойка и не ти отива...
Поздрав с изпълнение на Мормонският хор - May the Good Lord Bless and Keep you
Защо такава злоба?
Това което казваш не отговаря на истината и много лесно се доказва - просто отиди и виж.
Глава на нашата Църква е Исус Христос. Тя се ръководи от Пророк (Томас Монсън) и 12 апостоли, точно както е било по времето на Исус Христос.
Многоженство не се практикува НАИСТИНА от 1890г. В храмовете се сключват моногамни бракове за вечността и семейните ценности с най-висок приоритет.
Моля запознай се с Прокламацията за семейството. Това е официален документ на Църквата към света отнасящ се до това, какво трябва да бъде семейството и отговорностите на родителите. Това е откровение от Бог до всички човеци, достигнало до нас чрез Пророкът и 12-те апостоли.
В отговор на:
Православаната църква в България е по-стара от тази в Русия, така че може би тя е проводник на българските интереси в Русия
Имаш чувство за хумор!
Така по същата тази логика, ако някъде си прочела за връзки на ЦРУ, това означава, че ние прокарваме християнско влияние в тази организация понеже сме по-стари.
Надявам се да се успокоиш и да не бълваш "змии и гущери" за нещо, което не познаваш достатъчно добре и за което са ти насадили предразсъдъци. Все пак си жена или девойка и не ти отива...
Поздрав с изпълнение на Мормонският хор - May the Good Lord Bless and Keep you
Re: Кажи си предложението
Никаква злоба нямам. Просто истината за вашата фалшименто псевдо-религия.
Но изобщо не ми се дискутира вашата църква. Като си се нарвял в нея, ще си береш калая сам. Имаш си глава на раменете, ако не можеш да я ползваш, това е твоя грижа.
Поздрав с хора на Валаамския манастир: [линк]
Но изобщо не ми се дискутира вашата църква. Като си се нарвял в нея, ще си береш калая сам. Имаш си глава на раменете, ако не можеш да я ползваш, това е твоя грижа.
Поздрав с хора на Валаамския манастир: [линк]
Re: Кажи си предложението
Е това е добре! Благодаря за поздрава Малко е византийски но от мен да мине, няма да го разглеждам в този му контекст!
***
Ако поне си разбрала, че материалите, които пускаш се отнасят за лидер на полигамна секта с която нямаме нищо общо (доколкото знам Джеф Уорън, който е в затвора), а недобросъвестните или недообразовани журналисти често използват това опитват да петнят доброто ни име, ще е имало смисъл от дискусията. Ти също имаш глава на раменете и със сигурност може да различиш истината от лъжата.
Искам да завърша с това, че Църквата е най-хубавото нещо, което се е случило в моят живот и в моето семейство и не а друго а защото това е наистина Църквата на Исус Христос - малка общност на вярващи където Любовта e без лицемерие; хората се отвращават от злото и се дръжат здраво за доброто; горещо се обичат един другиго с братска обич и се изпреварват да си отдават почит един на друг.
В усърдието си не са лениви, а пламенни по дух, като служат на Господа. Радвате се в надеждата и са твърди в скръбта защото имат надежда. Постоянстват в молитвата и помагат в нуждите си. Стремят се към гостолюбие и благославят онези, които ги гонят. Радват се с онези, които се радват, и плачат с онези, които плачат.
Стремят се към единомислие и не високоумстват. Предават се на скромни неща и не считате себе си за мъдри. На никого не отвръщат зло за зло. Мислят за това, което е добро пред всичките хора. Доколкото е възможно, живеят в мир с всичките хора.
(Виж Римляни гл.12)
няма да го разглеждам в този му контекст!
***
Ако поне си разбрала, че материалите, които пускаш се отнасят за лидер на полигамна секта с която нямаме нищо общо (доколкото знам Джеф Уорън, който е в затвора), а недобросъвестните или недообразовани журналисти често използват това опитват да петнят доброто ни име, ще е имало смисъл от дискусията. Ти също имаш глава на раменете и със сигурност може да различиш истината от лъжата.
Искам да завърша с това, че Църквата е най-хубавото нещо, което се е случило в моят живот и в моето семейство и не а друго а защото това е наистина Църквата на Исус Христос - малка общност на вярващи където Любовта e без лицемерие; хората се отвращават от злото и се дръжат здраво за доброто; горещо се обичат един другиго с братска обич и се изпреварват да си отдават почит един на друг.
В усърдието си не са лениви, а пламенни по дух, като служат на Господа. Радвате се в надеждата и са твърди в скръбта защото имат надежда. Постоянстват в молитвата и помагат в нуждите си. Стремят се към гостолюбие и благославят онези, които ги гонят. Радват се с онези, които се радват, и плачат с онези, които плачат.
Стремят се към единомислие и не високоумстват. Предават се на скромни неща и не считате себе си за мъдри. На никого не отвръщат зло за зло. Мислят за това, което е добро пред всичките хора. Доколкото е възможно, живеят в мир с всичките хора.
(Виж Римляни гл.12)
Re: Кажи си предложението
Всъщност, като казваш, че тази "църква" е най-хубавото, което се е случило в твоя живот, може би си напълно прав. Има една притча за един източен ученик от преди много хилядолетия, който в духвните си търсения стигнал до един много уважаван духовен учител. Този ученик искрено обичал Бога и вярвал, че този учител ще му помогне да се приближи до него. Като стигнал при учителя, ученика се хвърлил в краката му с огромна любов и уважение. Любовта му била толкова силна, че той засиял с бяла светлина и се издигнал във въздуха. Това, което ученикът не знаел е, че този учител бил измамник, не бил никакъв духовен учител, а само се преструвал за да спечели слава, уважение и пари. Поуката е-ако ти имаш искрена любов към Бога, дори са сбъркаш на кого да се поклониш, самата ти любов и искреност ще те спасят. Дано ти е чисто сърцето като на този древен ученик.
Лъжепророк
"Стремят се към единомислие и не високоумстват. Предават се на скромни неща и не считате себе си за мъдри. На никого не отвръщат зло за зло. Мислят за това, което е добро пред всичките хора. Доколкото е възможно, живеят в мир с всичките хора.
(Виж Римляни гл.12)"
Ти говориш за обикновени хора все едно вече са изпълнили евангелските добродетели. Ако беше така и в света имаше 15 милиона светци (а не самозвани такива) те отдавна да са измолили от Бога благодат мир и благоденствие за целия свят. Тъй като обаче това са обикновени хорица естествено светът е това което е.
Безумие е от страна на вашия църковен лидер да се назовава 'пророк' и да са назначени 12 'апостоли'. Пророк след Св Йоан Кръстител няма. За сведение истинския а не лъжлив апостол и евангелист Лука ясно указва в Св Евангелие от Лука 16:16:
Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. Апостол Павел когото цитираш предава тези които проповядват друго евангелие на анатема, следователно и 'пророка' на ЛДС също стои под такава. "7. не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
8. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
9. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде."
В Православието има широко известни истински светци с доказан дар ясновидство и лечителство които не дръзват да си присвояват титлата пророк въпреки че имат истински дар от Бога. Един от тези светци на 20 век е Св Йоан Кронщадски. Той казва че най-вредното нещо в христианството е главенството на човека в църквата. Всеки човек е грешен и е беда ако някой, бил той папа или 'пророк на щат' си въобрази че е непогрешим. "Без Главата-Христос Църквата не е Църква а самочинно сборище."
Това че си намерил приятни хора и те ти създават комфортна среда (за момента) е едно а въпроса относно спасението на вечната ти душа и пътя към него е съвсем друго. Това човек да се нарече пророк, апостол и вече изпълнил посланието на Св. апостол Павел е едно а да е такъв в действителност е съвсем друго. Ако човек е честен към себе си е естествено да признае своите немощи и да прибегне към Бога а не към други хора били те и приятни, за спасение. Както се казва в Псалм 145: 3 Не надейтеся на князи, на сыны человеческия, в нихже несть спасения.
И Слава Богу, в Светото Православие има такава възможност защото там нещата са наречени с истинските им имена. Енориашите са каещи се грешници а не 'светци', Епископите не са "апостоли" а Св Патриарх не се има за "пророк". Ето какво пише Св Йоан Кронщадски за Св Църква:
"Светата Църква е най-великото, най-свято, най-благодатно, премъдро и необходимо учреждение създадено от Бога на земята: това е истинската скиния на Бога която създаде Бог а не човек--не Лутер, не Калвин, или Мохамед, или Буда или Конфуций и други подобни грешни и страстни хора. Църквата е Богоучреден съюз от хора съединени един с друг с вяра, учение, свещенство и Тайнства: това е духовното войнство Христово, въоръжено с духовното всеоръжие против безчислените дяволски пълчища "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."
Това е духовна лечебница, където страдащото от греховните рани човечество се лекува с благодатни лечебни средства дадени от Бога--Покаяние, Причастие със Светите Христови Тайни на Тялото и Кръвта Христови и--с Божието слово, наставления, съвети и утешения на пастирите на слвесното Христово стадо;....това е Господно светилище в което всичко се освещава със Светия Дух чрез Кръщение, Миропомазване и други тайнства и Богослужение; това е духовно слънце в света, просвещаващо и животворящо всички стоящи в тъмнината и смъртната сянка и умъртвени от грехове."
Разбираемо е на човек да му е по-приятно и удобно да се изкара 'светец', вече живеещ според наставленията на Св Апостол Павел и ръководен от 'апостоли' и 'пророк', но това не е истината, а ако не е истината значи не е от Бога защото Бог е пътя, истината и живота.
Както казва Св Йоан:
'Силно, всесилно ходатайство пред Бога има Светата Църква, облечена в заслугите, силата, истината и великолепието на Божия Син, своята Всеблага и Всемогъща Глава. С ходатайството на Светата Църква всичко е възможно. Такава сила на ходатайство няма нито една неправославна църква, като неправомислеща и безглава.
Христос е дошъл да обнови човешкото общество разрушено от греха и е доверил това най-велико дело на Своята милост, милосърдие, истинност и премъдрост на Своята Свята Църква. Светия Дух, дошъл в света и действащ в Църквата чрез свещенослужители, Богослужение, проповед, Тайнства, извършва това обновление постоянно. Само в Църквата има тази обновителна сила, извън нея нея я няма и не може да я има....
Сина Божи е установил на земята единна Църква под своето ръководство и управляема от Светия Дух и в нея е дал всички средства за възстановяването на разрушения съюз с Бога чрез учение и Тайнства, чрез ръководството на пастирите, дал е Кръщение, Миропомазване, Покаяние, Богослужение, постоянно поучение в Божието Слово. Сега, който иска да живее в свят съюз с Бога, бъди в съюз с Църквата която учи, свещенодейства към святост и истина и Царството Божие и ще се спасиш.
Светците са оставили духовно наследство, искуството на покаянието и спасението--Православната Църква, и са сложили в нея като в истинска съкровищница, цялото си знание, слова, усърдие, изкуство и опит. В нея и ще се учим на покаяние и спасение.'
(Виж Римляни гл.12)"
Ти говориш за обикновени хора все едно вече са изпълнили евангелските добродетели. Ако беше така и в света имаше 15 милиона светци (а не самозвани такива) те отдавна да са измолили от Бога благодат мир и благоденствие за целия свят. Тъй като обаче това са обикновени хорица естествено светът е това което е.
Безумие е от страна на вашия църковен лидер да се назовава 'пророк' и да са назначени 12 'апостоли'. Пророк след Св Йоан Кръстител няма. За сведение истинския а не лъжлив апостол и евангелист Лука ясно указва в Св Евангелие от Лука 16:16:
Законът и пророците бяха до Иоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него. Апостол Павел когото цитираш предава тези които проповядват друго евангелие на анатема, следователно и 'пророка' на ЛДС също стои под такава. "7. не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
8. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
9. Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде."
В Православието има широко известни истински светци с доказан дар ясновидство и лечителство които не дръзват да си присвояват титлата пророк въпреки че имат истински дар от Бога. Един от тези светци на 20 век е Св Йоан Кронщадски. Той казва че най-вредното нещо в христианството е главенството на човека в църквата. Всеки човек е грешен и е беда ако някой, бил той папа или 'пророк на щат' си въобрази че е непогрешим. "Без Главата-Христос Църквата не е Църква а самочинно сборище."
Това че си намерил приятни хора и те ти създават комфортна среда (за момента) е едно а въпроса относно спасението на вечната ти душа и пътя към него е съвсем друго. Това човек да се нарече пророк, апостол и вече изпълнил посланието на Св. апостол Павел е едно а да е такъв в действителност е съвсем друго. Ако човек е честен към себе си е естествено да признае своите немощи и да прибегне към Бога а не към други хора били те и приятни, за спасение. Както се казва в Псалм 145: 3 Не надейтеся на князи, на сыны человеческия, в нихже несть спасения.
И Слава Богу, в Светото Православие има такава възможност защото там нещата са наречени с истинските им имена. Енориашите са каещи се грешници а не 'светци', Епископите не са "апостоли" а Св Патриарх не се има за "пророк". Ето какво пише Св Йоан Кронщадски за Св Църква:
"Светата Църква е най-великото, най-свято, най-благодатно, премъдро и необходимо учреждение създадено от Бога на земята: това е истинската скиния на Бога която създаде Бог а не човек--не Лутер, не Калвин, или Мохамед, или Буда или Конфуций и други подобни грешни и страстни хора. Църквата е Богоучреден съюз от хора съединени един с друг с вяра, учение, свещенство и Тайнства: това е духовното войнство Христово, въоръжено с духовното всеоръжие против безчислените дяволски пълчища "Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."
Това е духовна лечебница, където страдащото от греховните рани човечество се лекува с благодатни лечебни средства дадени от Бога--Покаяние, Причастие със Светите Христови Тайни на Тялото и Кръвта Христови и--с Божието слово, наставления, съвети и утешения на пастирите на слвесното Христово стадо;....това е Господно светилище в което всичко се освещава със Светия Дух чрез Кръщение, Миропомазване и други тайнства и Богослужение; това е духовно слънце в света, просвещаващо и животворящо всички стоящи в тъмнината и смъртната сянка и умъртвени от грехове."
Разбираемо е на човек да му е по-приятно и удобно да се изкара 'светец', вече живеещ според наставленията на Св Апостол Павел и ръководен от 'апостоли' и 'пророк', но това не е истината, а ако не е истината значи не е от Бога защото Бог е пътя, истината и живота.
Както казва Св Йоан:
'Силно, всесилно ходатайство пред Бога има Светата Църква, облечена в заслугите, силата, истината и великолепието на Божия Син, своята Всеблага и Всемогъща Глава. С ходатайството на Светата Църква всичко е възможно. Такава сила на ходатайство няма нито една неправославна църква, като неправомислеща и безглава.
Христос е дошъл да обнови човешкото общество разрушено от греха и е доверил това най-велико дело на Своята милост, милосърдие, истинност и премъдрост на Своята Свята Църква. Светия Дух, дошъл в света и действащ в Църквата чрез свещенослужители, Богослужение, проповед, Тайнства, извършва това обновление постоянно. Само в Църквата има тази обновителна сила, извън нея нея я няма и не може да я има....
Сина Божи е установил на земята единна Църква под своето ръководство и управляема от Светия Дух и в нея е дал всички средства за възстановяването на разрушения съюз с Бога чрез учение и Тайнства, чрез ръководството на пастирите, дал е Кръщение, Миропомазване, Покаяние, Богослужение, постоянно поучение в Божието Слово. Сега, който иска да живее в свят съюз с Бога, бъди в съюз с Църквата която учи, свещенодейства към святост и истина и Царството Божие и ще се спасиш.
Светците са оставили духовно наследство, искуството на покаянието и спасението--Православната Църква, и са сложили в нея като в истинска съкровищница, цялото си знание, слова, усърдие, изкуство и опит. В нея и ще се учим на покаяние и спасение.'
Редактирано от Eliana21 на
Ефесяни 4:11
Скъпа Eliana21,
Както ти писах вече светии са се наричали и се наричат обикновените членове на Църквата. Например: Римляни 15:16; Деяния 9:13 и др. По-късно постепенно значението на тази дума е подменено и неправилно е заменена с миряни, което няма библейска основа. Същото се отнася и до термина "клир". Оспорваш не мен, а библейски факти.
Светии са не хора, които смятат себе си за безгрешни, а напротив, стремят се към съвършенство защото смятат, че не са съвършени.
Светия идва от човек, който е приел Дарът на Св. Дух.
Църквата е събрание на хора, които имат Дарът на Св. Дух.
Божият пророк не се самоназовава. Той се въздига от Бог. Неправилно тълкуваш Лука 16:16, защото това се отнася за периода на земния живот на Господа. Тогава наистина е нямало пророци защото няма за какво да пророкуват. Господ е сред хората. За това е "до Йоана", защото той е подготвил пътя на Господ.
Никой човек не може да каже коя е последната дума на Бог. Неговите слова никога не престават - "Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби - пророците." Амос 3:7
Освен това организацията на Христовата църква е на основата на пророци апостоли благовестители и учители. Така Господ е създал Църквата и така е възстановил в последните времена. Ние нищо ново не сме измислили.
И Той даде едни да бъдат апостоли, други - пророци, други - благовестители, а други - пастири и учители
12. с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,
13. докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота,
Именно защото не смятаме, че сме достигнали до всичко казано в 13 стих, за това е заповядано да има пророци и апостоли.
14. за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди,
Именно за да няма нещата изброени в ст. 14 за това е заповядано да има пророци и апостоли
15. а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос,
Ефесяни 4:11-15
Именно защото не сме пораснали по всичко към Него е заповядано да има пророци и апостоли.
Ние трябва не само да вярваме в Господа но и да вярваме НА Господа!
Няма никой човек безгрешен нито преди Христа, нито светиите по времето на на Христа нито след Него, в това число и Папа и Пророк, включително и Св Йоан Кронщадски. Всички човеци сме грешни, но Бог винаги е използвал несъвършените човеци за да постигне Свойте си цели.
В Църквата съм не защото "съм намерил приятни хора и те ми създават комфортна среда". Пази боже! В Църквата са обикновени хора, всеки със своите си несъвършенства. Всеки един си има своите изпитания. На никой не е леко, но трудностите се преодоляват защото се подкрепяме един друг. В Църквата съм защото имам силно свидетелство за нейната истинност. Не се делим на клир и миряни, а сме едно. Никой не получава заплата за службата си. Всеки си има задължението да издържа семейството си въпреки службата в Църквата. Свидетелство което е изтрадано дълги години, свидетелство потвърждавано усилвано и изпитвано през годините. Свидетелство получено след много молитви и изпитания и което "не кръв и плът са ми открили". Сега със сигурност мога да кажа по всяко време и на всяко място, че това е Неговата истинска Църква на която сам Господ е глава и която се ръководи от пророк и 12 апостоли тъкмо както е било в миналото.
В последните дни Бог е възстановил Своята Църква, властта на свещеничеството и пълнотата на Евангелието която се състои в: Вяра в Господ Исус Христос, Покаяние, Водно Кръщение, Дарът на Св. Дух чрез полагане на ръце и Устояване до края.
Това са 5-те принципа на пълнотата на Евангелието, които са били изгубени през дългите векове на отстъпление от вярата и които днес са възстановени.
Не теб мога да кажа, моли се с чисто сърце и искрени намерения Бог да ти открие дали това, което ти казвам е истина или лъжа. Не се уповавай на никой човек, защото човек може да сбърка. Помоли Господа, чрез силата на Св. Дух да ти открие истината за всички неща.
С уважение,
Енос
Както ти писах вече светии са се наричали и се наричат обикновените членове на Църквата. Например: Римляни 15:16; Деяния 9:13 и др. По-късно постепенно значението на тази дума е подменено и неправилно е заменена с миряни, което няма библейска основа. Същото се отнася и до термина "клир". Оспорваш не мен, а библейски факти.
Светии са не хора, които смятат себе си за безгрешни, а напротив, стремят се към съвършенство защото смятат, че не са съвършени.
Светия идва от човек, който е приел Дарът на Св. Дух.
Църквата е събрание на хора, които имат Дарът на Св. Дух.
Божият пророк не се самоназовава. Той се въздига от Бог. Неправилно тълкуваш Лука 16:16, защото това се отнася за периода на земния живот на Господа. Тогава наистина е нямало пророци защото няма за какво да пророкуват. Господ е сред хората. За това е "до Йоана", защото той е подготвил пътя на Господ.
Никой човек не може да каже коя е последната дума на Бог. Неговите слова никога не престават - "Защото Господ Бог нищо не прави, без да открие тайната Си на Своите раби - пророците." Амос 3:7
Освен това организацията на Христовата църква е на основата на пророци апостоли благовестители и учители. Така Господ е създал Църквата и така е възстановил в последните времена. Ние нищо ново не сме измислили.
И Той даде едни да бъдат апостоли, други - пророци, други - благовестители, а други - пастири и учители
12. с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,
13. докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота,
Именно защото не смятаме, че сме достигнали до всичко казано в 13 стих, за това е заповядано да има пророци и апостоли.
14. за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение, по човешка измама, в лукавство, по хитро измислени заблуди,
Именно за да няма нещата изброени в ст. 14 за това е заповядано да има пророци и апостоли
15. а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос,
Ефесяни 4:11-15
Именно защото не сме пораснали по всичко към Него е заповядано да има пророци и апостоли.
Ние трябва не само да вярваме в Господа но и да вярваме НА Господа!
Няма никой човек безгрешен нито преди Христа, нито светиите по времето на на Христа нито след Него, в това число и Папа и Пророк, включително и Св Йоан Кронщадски. Всички човеци сме грешни, но Бог винаги е използвал несъвършените човеци за да постигне Свойте си цели.
В Църквата съм не защото "съм намерил приятни хора и те ми създават комфортна среда". Пази боже! В Църквата са обикновени хора, всеки със своите си несъвършенства. Всеки един си има своите изпитания. На никой не е леко, но трудностите се преодоляват защото се подкрепяме един друг. В Църквата съм защото имам силно свидетелство за нейната истинност. Не се делим на клир и миряни, а сме едно. Никой не получава заплата за службата си. Всеки си има задължението да издържа семейството си въпреки службата в Църквата. Свидетелство което е изтрадано дълги години, свидетелство потвърждавано усилвано и изпитвано през годините. Свидетелство получено след много молитви и изпитания и което "не кръв и плът са ми открили". Сега със сигурност мога да кажа по всяко време и на всяко място, че това е Неговата истинска Църква на която сам Господ е глава и която се ръководи от пророк и 12 апостоли тъкмо както е било в миналото.
В последните дни Бог е възстановил Своята Църква, властта на свещеничеството и пълнотата на Евангелието която се състои в: Вяра в Господ Исус Христос, Покаяние, Водно Кръщение, Дарът на Св. Дух чрез полагане на ръце и Устояване до края.
Това са 5-те принципа на пълнотата на Евангелието, които са били изгубени през дългите векове на отстъпление от вярата и които днес са възстановени.
Не теб мога да кажа, моли се с чисто сърце и искрени намерения Бог да ти открие дали това, което ти казвам е истина или лъжа. Не се уповавай на никой човек, защото човек може да сбърка. Помоли Господа, чрез силата на Св. Дух да ти открие истината за всички неща.
С уважение,
Енос
Re: Ефесяни 4:11
Уважаеми Енос,
В протестантството хората тълкуват Св Писание както им дойде--всеки по своему. Тоест те правят от себе си един малък папа който си мисли че разбира как да го тълкува а и знае и може да дава съвети по всички църковни въпроси. В Православието хората разбират че тяхното тълкувание може да е погрешно и има уважение и признание към тълкуванията на Св Отци като например Теофилакт Български. [линк]
''Иных пастырями и учителями.
Так называет тех, которым вверены Церкви, — епископов, как Тимофей, Тит и им подобные. Но можешь разуметь под пастырями и пресвитеров, и епископов, а под учителями — и диаконов даже. Ибо и они, имея звание очистителей , посредством слова очищают народ.
К совершению святых, на дело служения, для созидания Тела Христова.
Видишь ли, какое достоинство? Каждый говорит, совершает, каждый служит делу созидания Тела Христова, или Церкви. Зачем же ты скорбишь, как получивший меньший дар? Даже ведь и ты содействуешь совершению святых, то есть пользе верующих и их усовершенствованию.''
Не оспорвам факта че светии се наричат всички членове на Св Православна Църква--свещенослужители, монаси и миряни. Напротив, на всяка Св Литургия присъства възгласа «Святая святым!» който обозначава точно това. И естествено никой от Църквата не е безгрешен освен сам Бог което пак ясно се указва от изражението че само Бог е съвършен: "Един Свят, един Господь Иисус Христос…"
Ти мислиш че тези които се назначават за 'пророци' и 'апостоли' от мормоните са такива но те само се правят на такива. Защото ако бяха направили само 1% от добре документираните чудеса които истински светци като Св Йоан Кронщадски са правили като да възкресяват мъртви, да лекуват неизлечимо болни и да четат мисли, и то през целия си живот, то целия свят щеше да ги признае. Защото Св Йоан Кронщадски е почитан по целия свят-- даже англикани протестанти и католици са чели и четат неговата книга ' Моят живот в Христа' ([линк]). Като цяло Православието във всички векове е давало явни чудотворци. Такива в последно време освен Св Йоан Кронщадски са Старец Порфирий Кавсокаливит, Старец Паисий от Св Гора Атон, Св Матрона Московска и т.н.
Също св. мощи на истинските светци даже от много векове назад продължават да свидетелстват за Божията благодат. Не познавам човек който да е имал шанса да посети Св Гора Атон или да отиде до криптата на Св Николай Мирликийски Чудотворец в Бари и да не остане впечатлен. В България естествено Св Йоан Рилски е истински голям светец и чудотворец и не е лошо да му прочетеш завета.[линк]
Той сам пише: 'Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.'
Такива хора при мормоните няма защото един да имаше цял свят щеше да знае за него. Така че както и да се моля истинските светци и чудотворци си остават в Св Православие, от отпадането от което и оставането в душегибелна ерес-секта и от всяко душевредно учение да те спаси и опази Бог.
В протестантството хората тълкуват Св Писание както им дойде--всеки по своему. Тоест те правят от себе си един малък папа който си мисли че разбира как да го тълкува а и знае и може да дава съвети по всички църковни въпроси. В Православието хората разбират че тяхното тълкувание може да е погрешно и има уважение и признание към тълкуванията на Св Отци като например Теофилакт Български. [линк]
''Иных пастырями и учителями.
Так называет тех, которым вверены Церкви, — епископов, как Тимофей, Тит и им подобные. Но можешь разуметь под пастырями и пресвитеров, и епископов, а под учителями — и диаконов даже. Ибо и они, имея звание очистителей , посредством слова очищают народ.
К совершению святых, на дело служения, для созидания Тела Христова.
Видишь ли, какое достоинство? Каждый говорит, совершает, каждый служит делу созидания Тела Христова, или Церкви. Зачем же ты скорбишь, как получивший меньший дар? Даже ведь и ты содействуешь совершению святых, то есть пользе верующих и их усовершенствованию.''
Не оспорвам факта че светии се наричат всички членове на Св Православна Църква--свещенослужители, монаси и миряни. Напротив, на всяка Св Литургия присъства възгласа «Святая святым!» който обозначава точно това. И естествено никой от Църквата не е безгрешен освен сам Бог което пак ясно се указва от изражението че само Бог е съвършен: "Един Свят, един Господь Иисус Христос…"
Ти мислиш че тези които се назначават за 'пророци' и 'апостоли' от мормоните са такива но те само се правят на такива. Защото ако бяха направили само 1% от добре документираните чудеса които истински светци като Св Йоан Кронщадски са правили като да възкресяват мъртви, да лекуват неизлечимо болни и да четат мисли, и то през целия си живот, то целия свят щеше да ги признае. Защото Св Йоан Кронщадски е почитан по целия свят-- даже англикани протестанти и католици са чели и четат неговата книга ' Моят живот в Христа' ([линк]). Като цяло Православието във всички векове е давало явни чудотворци. Такива в последно време освен Св Йоан Кронщадски са Старец Порфирий Кавсокаливит, Старец Паисий от Св Гора Атон, Св Матрона Московска и т.н.
Също св. мощи на истинските светци даже от много векове назад продължават да свидетелстват за Божията благодат. Не познавам човек който да е имал шанса да посети Св Гора Атон или да отиде до криптата на Св Николай Мирликийски Чудотворец в Бари и да не остане впечатлен. В България естествено Св Йоан Рилски е истински голям светец и чудотворец и не е лошо да му прочетеш завета.[линк]
Той сам пише: 'Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.'
Такива хора при мормоните няма защото един да имаше цял свят щеше да знае за него. Така че както и да се моля истинските светци и чудотворци си остават в Св Православие, от отпадането от което и оставането в душегибелна ерес-секта и от всяко душевредно учение да те спаси и опази Бог.
Редактирано от Eliana21 на
Re: Ех, Тимотей, Тимотей
Рядко влизам във форума, затова не съм отговорил.
За причастието има доводи от светци, че правилото днес не е валидно, но кажи ми кой свят човек е казал, че ако три пъти поред без причина не отидеш в храма на литургия не си отлъчен от Църквата?!
Ние с теб можем да си говорим каквото ни хрумне.
За причастието има доводи от светци, че правилото днес не е валидно, но кажи ми кой свят човек е казал, че ако три пъти поред без причина не отидеш в храма на литургия не си отлъчен от Църквата?!
Ние с теб можем да си говорим каквото ни хрумне.
в отговор на timotey-25734
#70
Re: Ефесяни 4:11
Бог прави чудеса. Ето днес пуснаха статия точно за човек който е успял да се спаси от мормоните след прочитане на книга от Св. Иоан Кронщадски.
[линк]
[линк]
Re: Ефесяни 4:11
Уважаема Eliana,
В протестанството хората може и да тълкуват по своему, но ние не сме протестанти, нито част от това движение. Факт е, че ние не сме се отделили от друга съществуваща църква. Уважавам вярванията и различията на Православни, Католици и Протестанти но ние не произлизаме от нито една от тези разновидности на основния поток християни.
Светите Отци също са хора, включително и византиеца Теофилакт Български, който никак не е обичал българите.
Въпросът не е в хората. Апостолите и пророците са хора също. Въпросът е във това да имаш власт дадена от Бога да пророкуваш, апостолстваш, тълкуваш писанията, свещенодействаш и т.н.
Светите Отци са мъдри хора. Някой от тях са били преки ученици на апостолите или ученици на учениците но никъде няма описано къде и какво им е мястото в Църквата. Прочети отново Ефесяни 4:11 но съм сигурен че няма да намериш и дума за Светите Отци. Предлагам ти като казваш нещо, което смяташ за важно да даваш и някаква елементарна обосновка от Св. Писания.
Смяташ ли че днес няма нужда от апостоли и пророци?
Чудесно! Радвам се че поне по този въпрос постигнахме единомислие, защото в началото ми се стори, че тръгна с "рогата напред" и по него.
Ще продължа утре...
В протестанството хората може и да тълкуват по своему, но ние не сме протестанти, нито част от това движение. Факт е, че ние не сме се отделили от друга съществуваща църква. Уважавам вярванията и различията на Православни, Католици и Протестанти но ние не произлизаме от нито една от тези разновидности на основния поток християни.
Светите Отци също са хора, включително и византиеца Теофилакт Български, който никак не е обичал българите.
Въпросът не е в хората. Апостолите и пророците са хора също. Въпросът е във това да имаш власт дадена от Бога да пророкуваш, апостолстваш, тълкуваш писанията, свещенодействаш и т.н.
Светите Отци са мъдри хора. Някой от тях са били преки ученици на апостолите или ученици на учениците но никъде няма описано къде и какво им е мястото в Църквата. Прочети отново Ефесяни 4:11 но съм сигурен че няма да намериш и дума за Светите Отци. Предлагам ти като казваш нещо, което смяташ за важно да даваш и някаква елементарна обосновка от Св. Писания.
Смяташ ли че днес няма нужда от апостоли и пророци?
В отговор на:
Не оспорвам факта че светии се наричат всички членове на Св Православна Църква--свещенослужители, монаси и миряни. Напротив, на всяка Св Литургия присъства възгласа «Святая святым!» който обозначава точно това. И естествено никой от Църквата не е безгрешен освен сам Бог което пак ясно се указва от изражението че само Бог е съвършен: "Един Свят, един Господь Иисус Христос…"
Чудесно! Радвам се че поне по този въпрос постигнахме единомислие, защото в началото ми се стори, че тръгна с "рогата напред" и по него.
Ще продължа утре...
Re: Ефесяни 4:11
Здравей Елиана,
на това:
В протестантството хората тълкуват Св Писание както им дойде--всеки по своему.
Бих отговорил:
Това по принцип е вярно, но не важи за всички. Сериозните вярващи хора се придържат към Индуктивния Историко-граматически метод на Херменевтика и резултати са много сходни. Е, когато не могат да се свалят очилата на богословския предразсъдък се получават и различия, доста неприятни, но това не е по причина на метода. Въпросният херменевтичен метод е приемник на буквалната Антиохийска херменевтика. Това е методът използван от Златоуст, Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуетски. Но и сама знаеш, че само правилността на метода не е достатъчна, Златоуст е светия, а другите двама са еретици, независимо от това, че са използвали най-правилния в херменевтично отношение метод.
Въпросът за херменевтиката е доста интересен, но мисля, че не е за днес, при това Енос не е протестант. Това последното държа да се отбележи специално.
Никога досега не си попадала на протестантски богослови, които разработва сериозни библейски теми така, както трябва. Бъди сигурна, че в основата на техните разработки стоят, както техните умения за правилна херменевтика, така и трудовете на Източните Православни отци, които всъщност са стигнали до същите богословски заключения преди тях.
Първо е херменевтиката, но на второ място е съпоставката на заключенията с всичко направено досега. Най-хубавият материал, който напоследък четох е Арминианска Сотериология. Ъпгрейд на учението на Източната църква, така както е представено от Йоан Касиан Римлянин, но с добавки, които са плод на гореспоменатия херменевтичен метод.
И изкуплението е в кръвта на Христос, а не в Гетсиманската молитва на Христос, както твърдят доста мастити съвременни православни митрополити.
И направо ти хвърлям ръкавицата:
Съвременните ВЯРВАЩИ протестанти се придържат към ученията на източно-православните отци неизмеримо повече, отколкото съвременните православни.
Интересни парадокси!
В числото на вярващите протестанти не слагам мормоните на Енос, дивите харизматици, англигани, лутерани и прочее протестантски богословски недомислия. Просто си има и малцина, които знаят какво и защо вярват.
Същото важи и за православните. Православието също е толкова шаренко колкото и протестантския свят, но още не си ме виждала да уеднаквявам Православните Традиционалисти като Прокимен с православните модернисти като архимандрит Софроний Сахаров.
По-добре вземи изпитай собственото си православие, да не вземеш да се намериш почитателка на някоя от съвременните му ереси, които православните умници са заимствали от либералното немско протестантско богословие на 19 век или еретизмите на брятата Социни.
Това беше шега, но все пак внимавай!
Поздрави
Жабчо
на това:
В протестантството хората тълкуват Св Писание както им дойде--всеки по своему.
Бих отговорил:
Това по принцип е вярно, но не важи за всички. Сериозните вярващи хора се придържат към Индуктивния Историко-граматически метод на Херменевтика и резултати са много сходни. Е, когато не могат да се свалят очилата на богословския предразсъдък се получават и различия, доста неприятни, но това не е по причина на метода. Въпросният херменевтичен метод е приемник на буквалната Антиохийска херменевтика. Това е методът използван от Златоуст, Диодор Тарсийски и Теодор Мопсуетски. Но и сама знаеш, че само правилността на метода не е достатъчна, Златоуст е светия, а другите двама са еретици, независимо от това, че са използвали най-правилния в херменевтично отношение метод.
Въпросът за херменевтиката е доста интересен, но мисля, че не е за днес, при това Енос не е протестант. Това последното държа да се отбележи специално.
Никога досега не си попадала на протестантски богослови, които разработва сериозни библейски теми така, както трябва. Бъди сигурна, че в основата на техните разработки стоят, както техните умения за правилна херменевтика, така и трудовете на Източните Православни отци, които всъщност са стигнали до същите богословски заключения преди тях.
Първо е херменевтиката, но на второ място е съпоставката на заключенията с всичко направено досега. Най-хубавият материал, който напоследък четох е Арминианска Сотериология. Ъпгрейд на учението на Източната църква, така както е представено от Йоан Касиан Римлянин, но с добавки, които са плод на гореспоменатия херменевтичен метод.
И изкуплението е в кръвта на Христос, а не в Гетсиманската молитва на Христос, както твърдят доста мастити съвременни православни митрополити.
И направо ти хвърлям ръкавицата:
Съвременните ВЯРВАЩИ протестанти се придържат към ученията на източно-православните отци неизмеримо повече, отколкото съвременните православни.
Интересни парадокси!
В числото на вярващите протестанти не слагам мормоните на Енос, дивите харизматици, англигани, лутерани и прочее протестантски богословски недомислия. Просто си има и малцина, които знаят какво и защо вярват.
Същото важи и за православните. Православието също е толкова шаренко колкото и протестантския свят, но още не си ме виждала да уеднаквявам Православните Традиционалисти като Прокимен с православните модернисти като архимандрит Софроний Сахаров.
По-добре вземи изпитай собственото си православие, да не вземеш да се намериш почитателка на някоя от съвременните му ереси, които православните умници са заимствали от либералното немско протестантско богословие на 19 век или еретизмите на брятата Социни.
Това беше шега, но все пак внимавай!
Поздрави
Жабчо
Re: Ефесяни 4:11
Енос,
Вие наистина не сте се отделили от друга съществуваща Църква, макар че вашият родоначалник първо е битувал в християнски среди, а след това на Християнството е присадил новите си бесовски откровения е така се е родило мормонството.
Не ми се е губело досега време лично да се занимавам с теб и мормонските вярвания по различни въпроси. Очевадната разлика между Теб и всичката християнска шарения в нашите клубове е Исус.
Доколкото познавам вярванията на по-голямото мнозинство, то всички са халкидонити, тоест за тях Исус отговаря на стандартите, които са определени на Халкидонския събор, а това не е частно мнение на отците от този събор, а правилната интерпретация на това, което Светото Писание казва по тези въпроси.
Твоят Исус се различава от Исус на Библията, в частност на прецизните заключения на Халкидонския събор.
Така че, с теб ще сме си в богословска вражда сега и завинаги, докато някой от нас не премине на богословската позиция на другия.
Между другото няма разлика между това, което ще ти каже за богословските ни различия, един баптист, православен или католик.
Дано Бог ти даде някой ден да познаеш истинския Исус!
Жабчо
Вие наистина не сте се отделили от друга съществуваща Църква, макар че вашият родоначалник първо е битувал в християнски среди, а след това на Християнството е присадил новите си бесовски откровения е така се е родило мормонството.
Не ми се е губело досега време лично да се занимавам с теб и мормонските вярвания по различни въпроси. Очевадната разлика между Теб и всичката християнска шарения в нашите клубове е Исус.
Доколкото познавам вярванията на по-голямото мнозинство, то всички са халкидонити, тоест за тях Исус отговаря на стандартите, които са определени на Халкидонския събор, а това не е частно мнение на отците от този събор, а правилната интерпретация на това, което Светото Писание казва по тези въпроси.
Твоят Исус се различава от Исус на Библията, в частност на прецизните заключения на Халкидонския събор.
Така че, с теб ще сме си в богословска вражда сега и завинаги, докато някой от нас не премине на богословската позиция на другия.
Между другото няма разлика между това, което ще ти каже за богословските ни различия, един баптист, православен или католик.
Дано Бог ти даде някой ден да познаеш истинския Исус!
Жабчо
Re: Ефесяни 4:11
Жабчо,
Първо да те попитам: Ти къде си кръстен- в Православна (новостилна, старостилна), Католическа, Протестантска, Еванглеистка или Баптиска църква? Ако да, то посещаваш ли редовно службите всяка неделя? Днес например беше ли на църква?
Искам да съм сигурен, че като отправяш някави претенции към мен, то нещата при теб да са наред.
***
Понятие "бесовски откровения" няма. Откровенията са от Бога. Джозеф Смит е бил момче на 14 години когато му се явяват Бог Отец и Исус Христос.
Историята е следната:
Джозеф Смит - История 1:5, 7–13: „… в мястото, където живеехме, се появи необикновена възбуда по въпроса за религията. Започна сред методистите, но скоро стана всеобща сред всички секти в този район. Всъщност целият окръг изглеждаше засегнат от нея и големи множества се присъединяваха към различните религиозни групи, което пораждаше немалък смут и разделение между хората. Някои викаха: „Ето, тук е истината”, а други „Ето, там е!” Някои поддържаха методистката вяра, други бяха за презвитерианската, трети - за баптистката…
По онова време карах петнадесетата си година. Бащиното ми семейство бе обърнато в презвитерианската вяра и четирима от тях се присъединиха към тази църква, а именно майка ми Луси, братята ми Хайръм и Самюел Харисън и сестра ми Софрония.
По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие; но въпреки че чувствата ми бяха дълбоки и често изострени, аз все още се държах настрана от всички тези групи, при все че посещавах някои техни събрания толкова често, колкото ми позволяваха обстоятелствата. С течение на времето започнах да изпитвам някакво пристрастие към сектата на методистите и почувствах известно желание да се присъединя към тях; но безпорядъкът и борбите между отделните деноминации бяха толкова големи, че за млад човек като мене, толкова незапознат с хората и другите неща, бе невъзможно да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши.
Виковете и глъчката бяха толкова силни и непрестанни, че понякога духът ми се вълнуваше извънредно. Презвитерианците бяха най-решително против баптистите и методистите и използваха цялата сила на логиката и софистиката, за да доказват грешките им или най-малкото да накарат хората да мислят, че те са в грешка. От друга страна, баптистите и методистите на свой ред бяха точно тъй усърдни, опитвайки се да установят свои собствени учения и да оборят всички останали.
Посред тази словесна война и хаос от мнения аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?
Докато се измъчвах от изключителните трудности, причинени от надпреварата на тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, който гласи: Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде.
Никога пасаж от Писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава; понеже учителите по религия на различните секти разбираха едни и същи пасажи от Писанието по толкова различен начин, че унищожаваха всяка надежда за разрешаване на въпроса чрез позоваване на Библията.
След време дойдох до заключението, че трябва или да остана в мрак и объркване, или да направя, според както наставлява Яков, сиреч да искам от Бога. След време реших „да искам от Бога”, заключавайки, че ако Той е дал мъдрост на онези, на които не им е достигала мъдрост, и им е дал щедро и без да укорява, аз също бих могъл да опитам”4.
Джозеф Смит е избавен от силата на врага на всяка праведност.
Джозеф Смит - История 1:14–16: „И тъй, в съгласие с това мое решение за искам от Бога, аз се усамотих в гората, за да направя опита. Беше утрото на един прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година. Бе първият път през живота ми, когато правех такъв опит, защото при всичките си грижи никога досега не бях правил опит да се моля на глас.
След като усамотих на мястото, където предварително бях решил да отида, и като се огледах наоколо и видях, че съм сам, аз паднах на колене и започнах да изливам на Бог желанията на сърцето си. Едва що бях започнал и веднага бях сграбчен от някаква сила, която напълно ме обгърна и имаше толкова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря. Плътен мрак се събра около мен и за момент ми се стори, че бях обречен на внезапно унищожение.
Но напрягайки всичките си сили, за да призовавам Бог да ме избави от силата на този враг, който ме беше обгърнал, точно когато бях готов да потъна в отчаяние и да се предам на унищожение - не на някаква въображаема гибел, а във властта на едно истинско същество от невидимия свят, което имаше такава учудваща сила, каквато не бях усещал преди у никое същество - тъкмо в този момент на голяма уплаха аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен”5.
Небесният Отец и Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на смирената му молитва.
Джозеф Смит - История 1:17–20: „Веднага щом той се появи, аз се намерих освободен от врага, който ме държеше обвързан. Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!
Това, което възнамерявах да поискам от Господа, беше да узная коя от всичките секти беше права, та да знам към коя да се присъединя. Ето защо, щом дойдох на себе си, тъй че да мога да говоря, аз запитах Личностите, Които стояха над мен в светлината, коя от всичките секти е права (защото до това време никога не ми беше минавало през ума, че те всичките грешат), и към коя трябва да се присъединя.
Беше ми отговорено, че не трябва да се присъединявам към никоя от тях, защото те всичките грешат; и Личността, Която се обърна към мен, каза, че всичките им вярвания са мерзост в очите Му и че всичките онези религиозни привърженици са покварени; че „те се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен; те учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Му”.
Той отново ми забрани да се присъединявам към която и да е от тях; и много други неща ми каза Той, които сега не мога да напиша. Когато отново дойдох на себе си, аз се намерих да лежа по гръб, гледайки към небето. Когато светлината си отиде, аз останах без сили, но скоро се възстанових до известна степен и си отидох вкъщи. И както се бях облегнал на камината, майка ми ме попита какво ми има. Аз отговорих: „Няма ми нищо, всичко е наред, добре съм”. И тогава казах на майка си: „За себе си научих, че презвитерианството не е правилно”. Изглежда, че от най-ранните години на живота ми противникът е знаел, че моята участ е да бъда обезпокоител и смутител на царството му, иначе защо трябваше силите на мрака да се обединяват срещу мен? Защо беше това противопоставяне и преследване, които се надигнаха срещу мен едва ли не от детството ми?”6
Първо да те попитам: Ти къде си кръстен- в Православна (новостилна, старостилна), Католическа, Протестантска, Еванглеистка или Баптиска църква? Ако да, то посещаваш ли редовно службите всяка неделя? Днес например беше ли на църква?
Искам да съм сигурен, че като отправяш някави претенции към мен, то нещата при теб да са наред.
***
Понятие "бесовски откровения" няма. Откровенията са от Бога. Джозеф Смит е бил момче на 14 години когато му се явяват Бог Отец и Исус Христос.
Историята е следната:
Джозеф Смит - История 1:5, 7–13: „… в мястото, където живеехме, се появи необикновена възбуда по въпроса за религията. Започна сред методистите, но скоро стана всеобща сред всички секти в този район. Всъщност целият окръг изглеждаше засегнат от нея и големи множества се присъединяваха към различните религиозни групи, което пораждаше немалък смут и разделение между хората. Някои викаха: „Ето, тук е истината”, а други „Ето, там е!” Някои поддържаха методистката вяра, други бяха за презвитерианската, трети - за баптистката…
По онова време карах петнадесетата си година. Бащиното ми семейство бе обърнато в презвитерианската вяра и четирима от тях се присъединиха към тази църква, а именно майка ми Луси, братята ми Хайръм и Самюел Харисън и сестра ми Софрония.
По това време на голямо вълнение умът ми бе завладян от сериозно размишление и голямо неспокойствие; но въпреки че чувствата ми бяха дълбоки и често изострени, аз все още се държах настрана от всички тези групи, при все че посещавах някои техни събрания толкова често, колкото ми позволяваха обстоятелствата. С течение на времето започнах да изпитвам някакво пристрастие към сектата на методистите и почувствах известно желание да се присъединя към тях; но безпорядъкът и борбите между отделните деноминации бяха толкова големи, че за млад човек като мене, толкова незапознат с хората и другите неща, бе невъзможно да дойде до определено заключение кой е прав и кой греши.
Виковете и глъчката бяха толкова силни и непрестанни, че понякога духът ми се вълнуваше извънредно. Презвитерианците бяха най-решително против баптистите и методистите и използваха цялата сила на логиката и софистиката, за да доказват грешките им или най-малкото да накарат хората да мислят, че те са в грешка. От друга страна, баптистите и методистите на свой ред бяха точно тъй усърдни, опитвайки се да установят свои собствени учения и да оборят всички останали.
Посред тази словесна война и хаос от мнения аз често си казвах: Какво трябва да се направи? Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?
Докато се измъчвах от изключителните трудности, причинени от надпреварата на тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, който гласи: Ако някому от вас не достига мъдрост, нека поиска от Бога, Който дава щедро на всички човеци и не укорява, и ще му се даде.
Никога пасаж от Писанието не е достигал с повече мощ до сърцето на човек, както този, по това време, до моето. Изглеждаше, че прониква с огромна сила дълбоко в сърцето ми. Отново и отново аз размишлявах върху него, знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава; понеже учителите по религия на различните секти разбираха едни и същи пасажи от Писанието по толкова различен начин, че унищожаваха всяка надежда за разрешаване на въпроса чрез позоваване на Библията.
След време дойдох до заключението, че трябва или да остана в мрак и объркване, или да направя, според както наставлява Яков, сиреч да искам от Бога. След време реших „да искам от Бога”, заключавайки, че ако Той е дал мъдрост на онези, на които не им е достигала мъдрост, и им е дал щедро и без да укорява, аз също бих могъл да опитам”4.
Джозеф Смит е избавен от силата на врага на всяка праведност.
Джозеф Смит - История 1:14–16: „И тъй, в съгласие с това мое решение за искам от Бога, аз се усамотих в гората, за да направя опита. Беше утрото на един прекрасен, ясен ден в ранната пролет на хиляда осемстотин и двадесета година. Бе първият път през живота ми, когато правех такъв опит, защото при всичките си грижи никога досега не бях правил опит да се моля на глас.
След като усамотих на мястото, където предварително бях решил да отида, и като се огледах наоколо и видях, че съм сам, аз паднах на колене и започнах да изливам на Бог желанията на сърцето си. Едва що бях започнал и веднага бях сграбчен от някаква сила, която напълно ме обгърна и имаше толкова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря. Плътен мрак се събра около мен и за момент ми се стори, че бях обречен на внезапно унищожение.
Но напрягайки всичките си сили, за да призовавам Бог да ме избави от силата на този враг, който ме беше обгърнал, точно когато бях готов да потъна в отчаяние и да се предам на унищожение - не на някаква въображаема гибел, а във властта на едно истинско същество от невидимия свят, което имаше такава учудваща сила, каквато не бях усещал преди у никое същество - тъкмо в този момент на голяма уплаха аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен”5.
Небесният Отец и Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на смирената му молитва.
Джозеф Смит - История 1:17–20: „Веднага щом той се появи, аз се намерих освободен от врага, който ме държеше обвързан. Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!
Това, което възнамерявах да поискам от Господа, беше да узная коя от всичките секти беше права, та да знам към коя да се присъединя. Ето защо, щом дойдох на себе си, тъй че да мога да говоря, аз запитах Личностите, Които стояха над мен в светлината, коя от всичките секти е права (защото до това време никога не ми беше минавало през ума, че те всичките грешат), и към коя трябва да се присъединя.
Беше ми отговорено, че не трябва да се присъединявам към никоя от тях, защото те всичките грешат; и Личността, Която се обърна към мен, каза, че всичките им вярвания са мерзост в очите Му и че всичките онези религиозни привърженици са покварени; че „те се приближават до Мен с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от Мен; те учат на учението и заповедите на човеците, които имат вид на божественост, но те отричат силата Му”.
Той отново ми забрани да се присъединявам към която и да е от тях; и много други неща ми каза Той, които сега не мога да напиша. Когато отново дойдох на себе си, аз се намерих да лежа по гръб, гледайки към небето. Когато светлината си отиде, аз останах без сили, но скоро се възстанових до известна степен и си отидох вкъщи. И както се бях облегнал на камината, майка ми ме попита какво ми има. Аз отговорих: „Няма ми нищо, всичко е наред, добре съм”. И тогава казах на майка си: „За себе си научих, че презвитерианството не е правилно”. Изглежда, че от най-ранните години на живота ми противникът е знаел, че моята участ е да бъда обезпокоител и смутител на царството му, иначе защо трябваше силите на мрака да се обединяват срещу мен? Защо беше това противопоставяне и преследване, които се надигнаха срещу мен едва ли не от детството ми?”6
Re: Ефесяни 4:11
В отговор на:
Доколкото познавам вярванията на по-голямото мнозинство, то всички са халкидонити, тоест за тях Исус отговаря на стандартите, които са определени на Халкидонския събор, а това не е частно мнение на отците от този събор, а правилната интерпретация на това, което Светото Писание казва по тези въпроси.
Колективната човешка мъдрост никога не може да познае Бог такъв какъвто е. Тя не ме интересува. Прочети внимателно:
Матея
13. А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?
14. А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците.
15. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16. Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос {Т. е. Месия, Помазаник.}*, Син на живия Бог.
17. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
Бог се открива на пророците. Прочети още веднъж Ефесяни 4:11 и не спори с мен а ап. Павел. Отците не са по-горни от апостолите, който Господ е установил.
В отговор на:
Твоят Исус се различава от Исус на Библията, в частност на прецизните заключения на Халкидонския събор.
По-скоро заключенията от Халкидинския събор състоял се 400 години след Хр. силно се различават от Библиейския Исус. Това е пряко последствие от Великото отстъпление от вярата настъпило след избиването на апостолите.
Убеди се сам. Ето тук е възможно най-официалният документ наречен: СВИДЕТЕЛСТВО НА АПОСТОЛИТЕ ЗА ЖИВИЯ ХРИСТОС
В отговор на:
Така че, с теб ще сме си в богословска вражда сега и завинаги, докато някой от нас не премине на богословската позиция на другия.
За мен не е проблем ако събеседника ми е с различно мнение и вяра от моята. Това не го прави автоматично мой враг. Всички сме божии чеда и ако обичаме нашия Отец на небесата, трабва да обичаме и неговите чеда.
Ако не си съгласен с това може би имаш "лек" проблем с християнската си идентичност...
В отговор на:
Между другото няма разлика между това, което ще ти каже за богословските ни различия, един баптист, православен или католик.
Има, има и още как? Просто не знаеш за какво говориш, но не искам да се отклонявам заради неща без смисъл...
Re: Ефесяни 4:11
В кратце - 20 века всичкото християнство било в грешка и никой не бръснел Бога за човек, а Той не си мръднал пръста, докато Джоузеф Смит не го потърсил. Да извикаме алелуя братя и сестри.
п.п. щом народа се вържи вече, дори и на такива тути фрути сюжети, то значи сме я втасали тамън.
п.п. щом народа се вържи вече, дори и на такива тути фрути сюжети, то значи сме я втасали тамън.
Re: Ефесяни 4:11
Естествено че пророчествата могат да са и от бесовете. Слугинята която е пророкувала че Светите Апостоли са дошли да открят истината на хората е пророкувала докато Св. Апостол не е изгонил беса от нея. Смит с 30-те му жени не е имал достъп до Свети Апостол.
Ти по-добре прочети интервюто на твоя бивш колега Олег Кожин прекарал 9 години в мормонска секта и издигнал се до поместен председател на последната но най накрая Слава Богу разбрал за каква заблуда става въпрос:
[линк]
Стать богом, получить много жен и планету
Рассказ бывшего мормонского пастора Олега Кожина (+ВИДЕО)
Священник Георгий Максимов: Здравствуйте! В эфире передача «Мой путь к Богу». Думаю, многие наши зрители время от времени встречали на улице молодых людей в костюмах и с бейджами типа «старейшина Джим» или «старейшина Сергей». Это члены «Церкви святых последнего дня», или мормоны. Наш сегодняшний гость – человек, который знает об этой организации не понаслышке, поскольку часть своей жизни связал с ней. Олег Александрович, не могли бы вы рассказать, с чего начался ваш духовный поиск и как вы оказались в этой организации.
Олег Кожин: Если начинать с самого начала… Меня в детстве воспитывала православная женщина – моя прабабушка, которой я очень благодарен, – бабушка Мария. Она была неграмотный человек, но все молитвы знала наизусть, соблюдала посты и водила меня в храм, учила меня вере, объясняла очень просто: «Олег, на небесах у нас есть Боженька, Который нас всех любит, и если ты будешь слушаться папу и маму, Он будет любить и тебя и в жизни у тебя будет всё хорошо. Но если ты папу и маму слушаться не будешь – придут страшные-страшные черти и унесут тебя в очень некрасивое место и будет тебе там плохо». Я этого очень боялся и хотел быть послушным ребенком.
Олег Кожин
Мормоны
Мормоны завораживают своей обходительностью, всегда улыбаются »
Олег Кожин: Один раз, возвращаясь домой, – это был 1999 год – я шел по улице и размышлял, чем займусь на следующий день. И увидел вдалеке двух ребят в белоснежных рубашках, с галстуками. Иду и смотрю на них. И они тоже поймали мой взгляд и, когда мы поравнялись, задали мне вопрос: «Вы верите в Бога?» Я говорю: «Да, я верю в Бога». – «А вы читаете Библию?» – «Да, читаю». На то время я уже заканчивал Откровение Иоанна Богослова и считал себя уже немножко грамотным человеком. «Вы слышали что-нибудь о Церкви Иисуса Христа святых последних дней?» – был их вопрос. Я говорю: «Нет, никогда не слышал». – «Ну, а название “Церковь мормонов” вам о чем-нибудь говорит?» Я говорю: «Нет, тоже никогда не слышал». – «А вы хотели бы почитать книгу Мормона?» – «А что это за книга?» – «О, это новое откровение. У нас есть пророк, и он перевел эту книгу – это история американского народа с откровениями об Иисусе Христе». Я говорю: «Как интересно!» – «А можно мы к вам придем?» – «Да, конечно, приходите. Я буду рад вас видеть». И они пришли ко мне. Было интересно с ними общаться. По сравнению со свидетелями Иеговы, это очень мягкие люди. Они завораживают своим отношением, своей обходительностью. Какой вопрос им ни задай – всегда отвечают с радостью, улыбаются.
Через несколько дней я встретил одного старого товарища. Мы не виделись долгое время. И он спрашивает: «А ты Библию когда-нибудь читал?» Я говорю: «Конечно. Вот и сейчас читаю». Он: «Я хожу в церковь “Слово жизни”. Ты слышал о ней что-нибудь?» Я говорю: «Нет, не слышал». Для меня всё это было ново и интересно. «А хотел бы со мной на собрание пойти?» – «Да, хотел бы». И я стал ходить одновременно на собрания мормонов и на собрания «Слова жизни» – это церковь «харизматического» направления, неопятидесятники. Был узкий круг общения, там собирались, как я понял, их лидеры. Был пастор этой церкви, пришли ребята с музыкальными инструментами – ну, по типу рок-группы. Играли интересно. А я тогда увлекался рок-музыкой, мне нравилось. И они восхваляли Бога рок-музыкой. Затем они встали в кружок: «Давайте помолимся» – и начали молиться на каком-то непонятом языке. И, что интересно, все одновременно говорили. И это было «ля-ля-ля-ля» – что-то непонятное.
Отец Георгий: Так называемая глоссолалия.
Олег Кожин: Да, глоссолалия. И пастор сказал: «Кто хочет покаяться? Среди вас есть, знаю, новые люди». Я вышел: «Я хочу покаяться». Я действительно очень хотел покаяться в своих грехах. «Вы хотите принять дар Святого Духа и очиститься?» – «Конечно, хочу!»
Отец Георгий: Кто бы отказался?! (Смеется.) «Я стал коверкать язык, говорить какую-то чушь. И пастор воскликнул: «Дар языков открылся!»
Олег Кожин: Конечно. Это была моя мечта. Действительно, я очень хотел очиститься от своих грехов. И пастор подошел ко мне, приложил к моей груди руки и произнес какие-то заклинательные молитвы. Нажал на мою грудь и «даровал мне дух». Я весь напрягся и изо всех сил ждал, когда же Он на меня снизойдет, вспоминая, что было в день Пятидесятницы, как я читал в книге Деяний. Я ожидал чего-то подобного – что сейчас моя грудь загорится, я почувствую откровение, заговорю так же, как они, вот этими языками интересными… Ждал-ждал – и ничего не наступило. Потом отошел. Пастор сказал: «Вот, теперь у нас есть новый брат. И он получил такой же дар, как и мы. Он так же может говорить языками». И они снова начали молиться на этих «языках». Я изо всех сил старался тоже заговорить. У меня ничего не получалось, но мне стало стыдно: почему же я не умею-то? И я начал коверкать язык – просто чтобы не отстать от них. И начал говорить какую-то чушь, просто ахинею. И пастор воскликнул: «Вот, дар открылся!» А мне смешно стало. Да я такой язык знал с детства. (Смеется.)Это ничего не значащее бормотание. С тех времен я перестал туда ходить. И стал уже общаться только с мормонами.
У них есть цикл из шести бесед, в процессе которого они этап за этапом приводят к своему крещению. Наконец они мне задали вопрос: «Вы готовы креститься в “Церкви Иисуса Христа святых последних дней?» Я говорю: «Мне нужно подумать». Я думал какое-то время. Несколько месяцев не решался на это. Я ждал, на что-то надеялся. Но так никакого откровения или знака и не получил. И все-таки дал согласие. 6 декабря 1999 года я крестился у них. В бассейне «даровали мне Святого Духа». Через какое-то время назначили меня священником. И так начался мой путь восхождения к вершинам мормонской деятельности. Через какое-то время я стал лидером молодежного движения, затем первым советником президента прихода, затем президентом прихода – это ко многому обязывало. Проповедовать, узнавать глубину «книги Мормона».
Отец Георгий: Как раз хотел вас об этом спросить. Потому что «книга Мормона» – это то, что особенно отличает мормонов. Это написано их «пророком» Смитом. Так вот, когда вы читали ее, не возникало ли какого-то ощущения, что это что-то не то по сравнению с Библией?
Олег Кожин: Довольно-таки часто там встречается несогласие с Библией. И я, естественно, задавал вопросы американским миссионерам: «Что-то этот стих не похож на то, что написано в Библии, и этот стих не похож…» Они отвечали: «Это новое откровение, очень глубокое. Библия несовершенна. Ее переводили, переводили, переводили – и многие истины потерялись. А “книга Мормона” имеет всю полноту Евангелия. Если вы сейчас что-то не понимаете, придет время – вам откроется. Вы молитесь и узнаете больше. Главное – верьте, что эта книга – истинна». И я старался верить, что она истинна. Со временем у меня возникали всё более глубокие вопросы. Я всё больше находил противоречий. Но уже не миссионеры, а я сам себя убеждал: «Олег, наверное, ты неправильно понимаешь. Нужно подождать какое-то время – и откроется. Нужно еще читать, нужно верить, молиться – и всё будет хорошо. Я пойму. Когда-нибудь я это пойму».
Отец Георгий: Не вспомните какие-нибудь примеры противоречий?
Миссионеры ни слова не сказали, что мормонами практиковалось многоженство
Олег Кожин: Например, когда я встречался с миссионерами, они мне ни слова не сказали, что мормонами когда-то практиковалось многоженство. Я это услышал от посторонних людей. Когда я начал спрашивать о многоженстве, отвечали: «Да, это было. Церковь тогда была гонима, и нужно было ее распространить. А какой способ? Нужно было рождать очень много детей. И бог дал откровение – чтобы брали больше жен и жили с ними в праведности и рождали как можно больше детей. Но потом пришло время, и это было отменено. И мы сейчас даже не вспоминаем об этом».
Читая «книгу Мормона», я находил вот такие интересные стихи: «Этот народ всё более впадает в беззаконие. Они не понимают священных писаний. Ибо, совершая блудодеяния, ищут оправдание в том, что написано о Давиде и о Соломоне, сыне его. Вот, истинно, Давид и Соломон имели много жен и наложниц, что было мне противно, – речет господь». Дальше: «Вот, аламонийцы, ваши братья, которых вы ненавидите за их нечестие и за то, что они были прокляты, став темнокожими, – праведнее вас, ибо они не забыли заповедь Господа, данную нашему отцу: не иметь более одной жены». Это «книга Мормона», которую почитают за священное писание и где многоженство осуждается.
Джозефу Смиту было “откровение” о многоженстве, что “будет проклят каждый, отвергнувший его”
А теперь открываем книгу «Драгоценная жемчужина. Учение и заветы», которая считается даже выше «книги Мормона» – здесь записаны откровения Джозефа Смита. Читаем: «Истинно, так речет господь тебе, слуга мой Джозеф: в виду того, что ты обратился ко мне, чтобы узнать и понять, каким образом я, господь, оправдал слуг моих Авраама, Исаака, Иакова, а также Моисея, Давида и Соломона, слуг моих в том, что касается принципа и учения, разрешив им иметь много жен и наложниц. Я есть господь и бог твой и отвечу тебе на то, что касается этого вопроса. Поэтому готовься сердцем получить и повиноваться наставлениям, которые я намерен дать тебе, ибо все те, кому открыт этот закон, должны повиноваться ему. Ибо вот – я открываю вам новый и вечный завет, и если вы не будете соблюдать этого завета, то будете прокляты. Ибо никто не может отвергнуть этот завет и получить разрешение войти в славу мою». Это про многоженство. В предисловии перед разделом написано: «Откровение, данное через пророка Джозефа Смита в городе Наву, штат Иллинойс. Записано 12 июня 1843 года и касающееся нового и вечного завета, включая вечность завета бракосочетания, также как и многоженства».
Книга Мормона
То есть в «книге Мормона» – в их священном писании – многоженство осуждается. В другом писании, которое считается вечным заветом, про многоженство говорится: «И будет проклят каждый, отвергнувший его». Через какое-то время многоженство было осуждено законом Соединенных Штатов Америки – тут же приходит «откровение» одному из «пророков» церкви Уилфорду Вудраффу: «В силу того, что Конгрессом были приняты законы, запрещающие многобрачие, кои законы объявлены Конституционным верховным судом, я настоящим заявляю свои намерения подчиниться этим законам и употреблять свое влияние на членов церкви, в которой я председательствую, чтобы они поступали подобным образом. В моих наставлениях церкви… за указанный период времени нет ничего, что могло бы быть положительно истолковано как назидание или поощрение многоженства. Если какой-либо старейшина церкви когда-либо употребил высказывание, передающее эту мысль, то он немедленно получит упрек. И я ныне публично заявляю, что даю наставление святым последних дней воздерживаться от вступления в какой-либо брак, запрещенный законом страны».
Интересно получается. Сначала многоженство не поощряется, даже упрекается господом. Затем пишется, что многоженство – это вечный закон и кто его не соблюдает – будет извергнут. Далее опять откровение приходит, что тот, кто живет в многоженстве, – будет отлучен от церкви. Я не понимаю. Ведь «Бог не человек, чтоб Ему лгать, и не сын человеческий, чтоб Ему изменяться» (Числ. 23: 19). Его слова неизменны. А здесь их меняют, как хотят.
Отец Георгий: Стоит подчеркнуть, что хотя в Ветхом Завете у некоторых патриархов и царей было несколько жен, но нет ни одного случая, когда бы это было следствием Божественного установления, когда бы Бог предписывал многоженство. Моногамные браки однозначно утверждаются Господом Иисусом Христом как единственно естественная и законная форма семьи, когда Он ссылается на то, что «в начале создания Бог мужчину и женщину сотворил их (Мк. 10: 6). А то было своего рода уклонение древних людей по немощи. Но даже в Ветхом Завете имеются места, которые прямо указывают на нежелательность многоженства: «И чтобы не умножал себе жен, дабы не развратилось сердце его» (Втор. 17: 17). А в «откровении» Смита об этом говорится как о вечном завете. И он сам имел около 30 жен, и мормонская церковь официально разрешала многоженство с 1852 по 1890 годы. Насколько я знаю, есть и сейчас в США такие мормоны-раскольники, отделившиеся от основной организации, которые продолжают практиковать многоженство, несмотря на то, что это запрещено законодательно. Это, конечно, яркий пример. Но если говорить в целом, сами эти «откровения», которые, с одной стороны, мимикрируют под библейские, а с другой стороны, пронизаны духом чисто американских реалий, не вызывали ли у вас какого-то диссонанса в душе при сравнении их с Библией?
После воскрешения достойный мормон станет богом, будет иметь много жён и какую-то планету, на которую будет посылать рождаемых детей и управлять ею
Олег Кожин: Вызывали. Ну вот, например, то, к чему стремятся все мормоны. Цель – стать впоследствии богом. Не уподобиться Богу, а стать богом. То есть, согласно их учению, каждый, кто был достойным мормоном, соблюдал все заповеди, платил десятину, впоследствии, после воскрешения, станет богом. Получит в свое владение какую-то планету, которой будет управлять как ее бог, будет иметь много жен, рождать от них духовных детей, посылать их на ту планету, которая будет ему дана, и будет наблюдать за ними так же, как Бог управляет и наблюдает за нами. Вот это цель их существования здесь, на Земле.
И так же Бог Отец когда-то Сам был человеком, по их учению. Он так же прошел какой-то жизненный путь, затем получил повышение, стал богом, получил гарем женщин. И вот мы рождены от какой-то из его небесных жен и сюда пришли на Землю проходить испытание здесь и получить то же самое. И я задавался вопросом: «Если Он был человеком, значит, у Него тоже есть бог? И у того бога тоже есть бог? И так бесконечно. Так сколько же богов у нас существует?» Это вообще абсурд. Бог один, Он Альфа и Омега, начало и конец.
Великий план счастья. Схема спасения по-мормонски
Отец Георгий: Да уж, абсурд – это еще мягко сказано… А сколько лет вы провели у мормонов?
Олег Кожин: В общей сложности я был девять лет в этой секте. Семь лет из них я был президентом прихода. Мне, честно сказать, очень стыдно. Стыдно, что я мог верить этим басням, читать эту чушь, кому-то доносить, кого-то убеждать. Я прошу прощения у тех людей, которых я смутил, которых я привел к этому, которые до сих пор находятся в этой секте. Я у них прошу прощение за мои слова, за мои действия. И от всей души желаю, чтобы они быстрее ушли оттуда и пришли к Истинной Церкви, к Церкви наших отцов, к Апостольской Церкви, Православной.
Отец Георгий: А как произошел у вас процесс расставания с мормонской организацией? Ведь за девять лет пребывания у вас весь круг общения, наверное, состоял из мормонов. И должны были быть серьезные основания для того, чтобы решиться порвать с этим.
Излишние вопросы и инакомыслие пресекаются
Олег Кожин: Просто мои вопросы назревали всё острее. Я стал спорить, стал неугоден. Там строгая дисциплина. Излишние вопросы и инакомыслие пресекаются. Я понял, что поступил приказ сверху: меня нужно убрать. Я это чувствовал. Было давление – и от миссионеров, и от руководства. Не слишком явное, но оно чувствовалось. Но я не сдавался и продолжал спорить и настаивать на своем.
Отец Георгий: О чем спорили? Только ли о вероучительных вопросах или еще о каких-то других?
Заявление Олега Кожина и других мормонов из т.н. «Церкви Иисуса Христа Святых последних дней»
Олег Кожин: От меня требовали рукоположить в «аароново священство» человека, про которого я точно знал, что за неделю до этого он совершил прелюбодеяние. Я отказался. А кроме того, я устал от того, что из центра всё время спускали задания, предусматривающие увеличение поборов с рядовых членов общины. Мне было жалко своих прихожан, это были в основном пожилые и очень небогатые люди. И вот об этом я тоже часто спорил. Затем меня сняли с руководства. И в один прекрасный момент я просто написал заявление с просьбой, чтобы мое имя было изъято из всех списков мормонов, а также имена всех моих родственников, которые были там крещены. Они это сделали.
Отец Георгий: Итак, вы перестали быть мормоном. А что заставило вас посмотреть в сторону Православной Церкви?
Олег Кожин: Здесь я хотел бы сказать спасибо моему другу Эдуарду. Он вовремя поддержал меня и дал мне почитать хорошую книгу отца Иоанна Кронштадтского, как стать святым. С этой книги начался мой путь в Православие. Мои глаза открылись. Я понял, где Истина, а где ложь. Затем я начал читать больше православной литературы, ходить в храм, интересоваться Таинствами. Всё начало становиться на свои места. Потом была первая исповедь. Я покаялся в том, что был мормоном, отрекся от этой веры. Отец Амвросий, благочинный нашего округа, прочитал надо мной разрешительную молитву. Я причастился. Поступил учиться в воскресную школу. Стал ходить в молодежный православный клуб. Меня там тепло встретили. Сейчас эти ребята, организовавшие клуб, мои близкие друзья.
Отец Георгий: А если сравнивать то, что вы увидели в Церкви Православной, с периодом мормонства, что вы могли бы отметить как самое большое отличие?
Когда постоянно говорят: “Ты пророк своего города”, чувствуешь себя так, что действительно можешь получать откровения
Олег Кожин: Став православным, я почувствовал благодать Божию. Я ощутил, что такое веяние Святого Духа. Настоящее веяние Святого Духа, а не какое-то мистическое ощущение, какой-то самообман. Говоря православным языком, прежняя моя жизнь была жизнью в прелести. Чему меня учили? «Ты – президент прихода своего города. Значит – ты пророк своего города». Понимаете, к чему меня подводили? Когда постоянно говорят: «Ты пророк своего города», чувствуешь себя так: «Да, действительно, ты можешь получать откровения для этого города». Это состояние глубокой прелести. Сейчас я живу жизнью Церкви. И вот это действительно глубина. Большая глубина. Я читаю достойную литературу святых отцов, правильную трактовку Священного Писания. Библию нельзя читать одному. Ее нужно читать обязательно с комментариями святых отцов – тех людей, которые действительно получили откровения от Бога, которые правильно понимали их. А когда мы принимаем свои мысли о Писании, то они могут нас увести в какие-то дебри.
Олег Кожин держит заявление о выходе из мормонов (т.н. «Церковь Иисуса Христа Святых последних дней»)
Отец Георгий: Собственно, многие секты, которые появились в мире, в том числе и те, с которыми вам довелось столкнуться, возникли именно из таких кружков понимания Писания, где каждый толковал его по-своему. Между тем в самом Священном Писании, как мы знаем, апостол Петр говорил, что «никакого пророчества в Писании нельзя разрешить самому собою. Ибо никогда пророчество не было произносимо по воле человеческой, но изрекали его святые Божии человеки, будучи движимы Духом Святым» (2 Пет. 1: 20–21), поэтому и толковать их могут лишь те люди, в которых дышит Дух Святой. А это, конечно, не так происходит, что ты пришел к малознакомым людям, один из них прикоснулся к тебе и сказал: «Вот, теперь на тебе Дух Святой»! Нет, надо сердце свое очистить, надо жить по воле Божией, надо войти в подлинную Церковь Божию, где Дух Святой обитает. И тогда, по мере того, как человек не просто говорит о себе: «Я уже святой», а на деле оказывается таким, – тогда и происходит стяжание Духа Святого, и так появляются те, кого мы знаем как святых. И им Сам Господь объясняет Свое слово. Я сам убеждался в этом. Когда открываешь святоотеческое толкование, то видишь такую глубину проникновения в текст Священного Писания, что понимаешь: «Вот я бы до этого никогда не додумался». А у них это получалось так просто, потому что Сам Господь им открывал. А когда человек по своему уму толкует Писание, тогда сбывается другое слово апостола Петра: «Во всех посланиях… есть нечто неудобовразумительное, что невежды и неутвержденные, к собственной своей погибели, превращают, как и прочие Писания» (2 Пет. 3: 16).
Олег Кожин: Да, так оно и есть.
Отец Георгий: А не было ли у вас предубеждений в отношении Православия, сложившихся за то время, что вы провели у мормонов?
Олег Кожин: Были. Я каюсь в этом. Я действительно очень негативно относился к Православию, особенно к иконопочитанию, почитанию мощей святых. Считал, что это вообще примитивная религия для недалеких бабушек.
Отец Георгий: И как удалось это преодолеть? Не было ли каких-то психологических трудностей, чтобы, например, пойти приложиться к иконам?
Я прочитал книгу отца Иоанна Кронштадтского «Как стать святым» – и мое сердце открылось
Святой праведный Иоанн Кронштадтский
Олег Кожин: Да как-то больших проблем не было. Когда я прочитал вот ту книгу святого Иоанна Кронштадтского, мое сердце открылось. Мои глаза открылись. Мое понимание открылось. И я еще раз хочу поблагодарить своего друга Эдуарда, который мне помогал. Мы вместе ходили на службу. Он говорил: «Не стесняйся, шепотом задавай мне вопросы, если что-то не понимаешь. Я буду рассказывать, что здесь происходит». Я так и делал. Говорю: «Эдик, куда они пошли?» – «Они кадят. Это символ того, что Святой Дух нисходит». – «А что сейчас священник делает?» – «А он делает то-то». И так он мне объяснял шаг за шагом. Мне всё было интересно. Затем, когда я был в командировке, мне попался в руки полный православный молитвослов. И это был мой первый опыт молитвы. Я стал читать молитвы и вдруг ощутил: вроде бы молитва написана, но такое чувство, что она идет изнутри меня, как будто это мои родные слова. Они вышли Святым Духом через сердце, через душу. Каждое слово здесь необходимо, и каждая молитва нужна. Так что я очень быстро пришел в Православие. Я поступил в воскресную школу, там были хорошие учителя, они доходчиво всё доносили. И именно об иконах. С тех пор я очень люблю иконы. Вы знаете, сколько у меня дома икон? У меня вся стена увешана. Я всё их приношу и приношу. Моя супруга говорит: «Олег, куда вешать? Больше мест нет». Ну, мест нет – я их складываю. И когда наступает день почитания этого святого, я достаю его икону, ставлю на центральное место – как делается это в храме – и читаю канон, акафист этому святому.
Отец Георгий: Олег Александрович, спасибо вам за ваш рассказ. Дай Бог, чтобы и другие люди, которые находятся в той же организации, задали себе такие же вопросы, которые вы задавали. Мы должны помнить, что самое главное в этой жизни – найти Истину и последовать за ней. Это то, для чего мы родились. Бывает так, что люди даже начинают чувствовать, что в той организации, где они находятся, что-то не так. Но включается внутренняя цензура: «Я не буду об этом думать, это может повредить моей вере». Некоторым тяжело бывает сделать этот шаг. Потому что это приведет к разрыву с окружением, потере привычного течения жизни. Но все-таки надо следовать за Истиной – ведь это та жемчужина, ради которой стоит продать всё, что имеешь, чтобы приобрести ее (см.: Мф. 13: 45–46).
С Олегом Кожиным
беседовал Священник Георгий Максимов
18 июня 2015 года
Ти по-добре прочети интервюто на твоя бивш колега Олег Кожин прекарал 9 години в мормонска секта и издигнал се до поместен председател на последната но най накрая Слава Богу разбрал за каква заблуда става въпрос:
[линк]
Стать богом, получить много жен и планету
Рассказ бывшего мормонского пастора Олега Кожина (+ВИДЕО)
Священник Георгий Максимов: Здравствуйте! В эфире передача «Мой путь к Богу». Думаю, многие наши зрители время от времени встречали на улице молодых людей в костюмах и с бейджами типа «старейшина Джим» или «старейшина Сергей». Это члены «Церкви святых последнего дня», или мормоны. Наш сегодняшний гость – человек, который знает об этой организации не понаслышке, поскольку часть своей жизни связал с ней. Олег Александрович, не могли бы вы рассказать, с чего начался ваш духовный поиск и как вы оказались в этой организации.
Олег Кожин: Если начинать с самого начала… Меня в детстве воспитывала православная женщина – моя прабабушка, которой я очень благодарен, – бабушка Мария. Она была неграмотный человек, но все молитвы знала наизусть, соблюдала посты и водила меня в храм, учила меня вере, объясняла очень просто: «Олег, на небесах у нас есть Боженька, Который нас всех любит, и если ты будешь слушаться папу и маму, Он будет любить и тебя и в жизни у тебя будет всё хорошо. Но если ты папу и маму слушаться не будешь – придут страшные-страшные черти и унесут тебя в очень некрасивое место и будет тебе там плохо». Я этого очень боялся и хотел быть послушным ребенком.
Олег Кожин
Мормоны
Мормоны завораживают своей обходительностью, всегда улыбаются »
Олег Кожин: Один раз, возвращаясь домой, – это был 1999 год – я шел по улице и размышлял, чем займусь на следующий день. И увидел вдалеке двух ребят в белоснежных рубашках, с галстуками. Иду и смотрю на них. И они тоже поймали мой взгляд и, когда мы поравнялись, задали мне вопрос: «Вы верите в Бога?» Я говорю: «Да, я верю в Бога». – «А вы читаете Библию?» – «Да, читаю». На то время я уже заканчивал Откровение Иоанна Богослова и считал себя уже немножко грамотным человеком. «Вы слышали что-нибудь о Церкви Иисуса Христа святых последних дней?» – был их вопрос. Я говорю: «Нет, никогда не слышал». – «Ну, а название “Церковь мормонов” вам о чем-нибудь говорит?» Я говорю: «Нет, тоже никогда не слышал». – «А вы хотели бы почитать книгу Мормона?» – «А что это за книга?» – «О, это новое откровение. У нас есть пророк, и он перевел эту книгу – это история американского народа с откровениями об Иисусе Христе». Я говорю: «Как интересно!» – «А можно мы к вам придем?» – «Да, конечно, приходите. Я буду рад вас видеть». И они пришли ко мне. Было интересно с ними общаться. По сравнению со свидетелями Иеговы, это очень мягкие люди. Они завораживают своим отношением, своей обходительностью. Какой вопрос им ни задай – всегда отвечают с радостью, улыбаются.
Через несколько дней я встретил одного старого товарища. Мы не виделись долгое время. И он спрашивает: «А ты Библию когда-нибудь читал?» Я говорю: «Конечно. Вот и сейчас читаю». Он: «Я хожу в церковь “Слово жизни”. Ты слышал о ней что-нибудь?» Я говорю: «Нет, не слышал». Для меня всё это было ново и интересно. «А хотел бы со мной на собрание пойти?» – «Да, хотел бы». И я стал ходить одновременно на собрания мормонов и на собрания «Слова жизни» – это церковь «харизматического» направления, неопятидесятники. Был узкий круг общения, там собирались, как я понял, их лидеры. Был пастор этой церкви, пришли ребята с музыкальными инструментами – ну, по типу рок-группы. Играли интересно. А я тогда увлекался рок-музыкой, мне нравилось. И они восхваляли Бога рок-музыкой. Затем они встали в кружок: «Давайте помолимся» – и начали молиться на каком-то непонятом языке. И, что интересно, все одновременно говорили. И это было «ля-ля-ля-ля» – что-то непонятное.
Отец Георгий: Так называемая глоссолалия.
Олег Кожин: Да, глоссолалия. И пастор сказал: «Кто хочет покаяться? Среди вас есть, знаю, новые люди». Я вышел: «Я хочу покаяться». Я действительно очень хотел покаяться в своих грехах. «Вы хотите принять дар Святого Духа и очиститься?» – «Конечно, хочу!»
Отец Георгий: Кто бы отказался?! (Смеется.) «Я стал коверкать язык, говорить какую-то чушь. И пастор воскликнул: «Дар языков открылся!»
Олег Кожин: Конечно. Это была моя мечта. Действительно, я очень хотел очиститься от своих грехов. И пастор подошел ко мне, приложил к моей груди руки и произнес какие-то заклинательные молитвы. Нажал на мою грудь и «даровал мне дух». Я весь напрягся и изо всех сил ждал, когда же Он на меня снизойдет, вспоминая, что было в день Пятидесятницы, как я читал в книге Деяний. Я ожидал чего-то подобного – что сейчас моя грудь загорится, я почувствую откровение, заговорю так же, как они, вот этими языками интересными… Ждал-ждал – и ничего не наступило. Потом отошел. Пастор сказал: «Вот, теперь у нас есть новый брат. И он получил такой же дар, как и мы. Он так же может говорить языками». И они снова начали молиться на этих «языках». Я изо всех сил старался тоже заговорить. У меня ничего не получалось, но мне стало стыдно: почему же я не умею-то? И я начал коверкать язык – просто чтобы не отстать от них. И начал говорить какую-то чушь, просто ахинею. И пастор воскликнул: «Вот, дар открылся!» А мне смешно стало. Да я такой язык знал с детства. (Смеется.)Это ничего не значащее бормотание. С тех времен я перестал туда ходить. И стал уже общаться только с мормонами.
У них есть цикл из шести бесед, в процессе которого они этап за этапом приводят к своему крещению. Наконец они мне задали вопрос: «Вы готовы креститься в “Церкви Иисуса Христа святых последних дней?» Я говорю: «Мне нужно подумать». Я думал какое-то время. Несколько месяцев не решался на это. Я ждал, на что-то надеялся. Но так никакого откровения или знака и не получил. И все-таки дал согласие. 6 декабря 1999 года я крестился у них. В бассейне «даровали мне Святого Духа». Через какое-то время назначили меня священником. И так начался мой путь восхождения к вершинам мормонской деятельности. Через какое-то время я стал лидером молодежного движения, затем первым советником президента прихода, затем президентом прихода – это ко многому обязывало. Проповедовать, узнавать глубину «книги Мормона».
Отец Георгий: Как раз хотел вас об этом спросить. Потому что «книга Мормона» – это то, что особенно отличает мормонов. Это написано их «пророком» Смитом. Так вот, когда вы читали ее, не возникало ли какого-то ощущения, что это что-то не то по сравнению с Библией?
Олег Кожин: Довольно-таки часто там встречается несогласие с Библией. И я, естественно, задавал вопросы американским миссионерам: «Что-то этот стих не похож на то, что написано в Библии, и этот стих не похож…» Они отвечали: «Это новое откровение, очень глубокое. Библия несовершенна. Ее переводили, переводили, переводили – и многие истины потерялись. А “книга Мормона” имеет всю полноту Евангелия. Если вы сейчас что-то не понимаете, придет время – вам откроется. Вы молитесь и узнаете больше. Главное – верьте, что эта книга – истинна». И я старался верить, что она истинна. Со временем у меня возникали всё более глубокие вопросы. Я всё больше находил противоречий. Но уже не миссионеры, а я сам себя убеждал: «Олег, наверное, ты неправильно понимаешь. Нужно подождать какое-то время – и откроется. Нужно еще читать, нужно верить, молиться – и всё будет хорошо. Я пойму. Когда-нибудь я это пойму».
Отец Георгий: Не вспомните какие-нибудь примеры противоречий?
Миссионеры ни слова не сказали, что мормонами практиковалось многоженство
Олег Кожин: Например, когда я встречался с миссионерами, они мне ни слова не сказали, что мормонами когда-то практиковалось многоженство. Я это услышал от посторонних людей. Когда я начал спрашивать о многоженстве, отвечали: «Да, это было. Церковь тогда была гонима, и нужно было ее распространить. А какой способ? Нужно было рождать очень много детей. И бог дал откровение – чтобы брали больше жен и жили с ними в праведности и рождали как можно больше детей. Но потом пришло время, и это было отменено. И мы сейчас даже не вспоминаем об этом».
Читая «книгу Мормона», я находил вот такие интересные стихи: «Этот народ всё более впадает в беззаконие. Они не понимают священных писаний. Ибо, совершая блудодеяния, ищут оправдание в том, что написано о Давиде и о Соломоне, сыне его. Вот, истинно, Давид и Соломон имели много жен и наложниц, что было мне противно, – речет господь». Дальше: «Вот, аламонийцы, ваши братья, которых вы ненавидите за их нечестие и за то, что они были прокляты, став темнокожими, – праведнее вас, ибо они не забыли заповедь Господа, данную нашему отцу: не иметь более одной жены». Это «книга Мормона», которую почитают за священное писание и где многоженство осуждается.
Джозефу Смиту было “откровение” о многоженстве, что “будет проклят каждый, отвергнувший его”
А теперь открываем книгу «Драгоценная жемчужина. Учение и заветы», которая считается даже выше «книги Мормона» – здесь записаны откровения Джозефа Смита. Читаем: «Истинно, так речет господь тебе, слуга мой Джозеф: в виду того, что ты обратился ко мне, чтобы узнать и понять, каким образом я, господь, оправдал слуг моих Авраама, Исаака, Иакова, а также Моисея, Давида и Соломона, слуг моих в том, что касается принципа и учения, разрешив им иметь много жен и наложниц. Я есть господь и бог твой и отвечу тебе на то, что касается этого вопроса. Поэтому готовься сердцем получить и повиноваться наставлениям, которые я намерен дать тебе, ибо все те, кому открыт этот закон, должны повиноваться ему. Ибо вот – я открываю вам новый и вечный завет, и если вы не будете соблюдать этого завета, то будете прокляты. Ибо никто не может отвергнуть этот завет и получить разрешение войти в славу мою». Это про многоженство. В предисловии перед разделом написано: «Откровение, данное через пророка Джозефа Смита в городе Наву, штат Иллинойс. Записано 12 июня 1843 года и касающееся нового и вечного завета, включая вечность завета бракосочетания, также как и многоженства».
Книга Мормона
То есть в «книге Мормона» – в их священном писании – многоженство осуждается. В другом писании, которое считается вечным заветом, про многоженство говорится: «И будет проклят каждый, отвергнувший его». Через какое-то время многоженство было осуждено законом Соединенных Штатов Америки – тут же приходит «откровение» одному из «пророков» церкви Уилфорду Вудраффу: «В силу того, что Конгрессом были приняты законы, запрещающие многобрачие, кои законы объявлены Конституционным верховным судом, я настоящим заявляю свои намерения подчиниться этим законам и употреблять свое влияние на членов церкви, в которой я председательствую, чтобы они поступали подобным образом. В моих наставлениях церкви… за указанный период времени нет ничего, что могло бы быть положительно истолковано как назидание или поощрение многоженства. Если какой-либо старейшина церкви когда-либо употребил высказывание, передающее эту мысль, то он немедленно получит упрек. И я ныне публично заявляю, что даю наставление святым последних дней воздерживаться от вступления в какой-либо брак, запрещенный законом страны».
Интересно получается. Сначала многоженство не поощряется, даже упрекается господом. Затем пишется, что многоженство – это вечный закон и кто его не соблюдает – будет извергнут. Далее опять откровение приходит, что тот, кто живет в многоженстве, – будет отлучен от церкви. Я не понимаю. Ведь «Бог не человек, чтоб Ему лгать, и не сын человеческий, чтоб Ему изменяться» (Числ. 23: 19). Его слова неизменны. А здесь их меняют, как хотят.
Отец Георгий: Стоит подчеркнуть, что хотя в Ветхом Завете у некоторых патриархов и царей было несколько жен, но нет ни одного случая, когда бы это было следствием Божественного установления, когда бы Бог предписывал многоженство. Моногамные браки однозначно утверждаются Господом Иисусом Христом как единственно естественная и законная форма семьи, когда Он ссылается на то, что «в начале создания Бог мужчину и женщину сотворил их (Мк. 10: 6). А то было своего рода уклонение древних людей по немощи. Но даже в Ветхом Завете имеются места, которые прямо указывают на нежелательность многоженства: «И чтобы не умножал себе жен, дабы не развратилось сердце его» (Втор. 17: 17). А в «откровении» Смита об этом говорится как о вечном завете. И он сам имел около 30 жен, и мормонская церковь официально разрешала многоженство с 1852 по 1890 годы. Насколько я знаю, есть и сейчас в США такие мормоны-раскольники, отделившиеся от основной организации, которые продолжают практиковать многоженство, несмотря на то, что это запрещено законодательно. Это, конечно, яркий пример. Но если говорить в целом, сами эти «откровения», которые, с одной стороны, мимикрируют под библейские, а с другой стороны, пронизаны духом чисто американских реалий, не вызывали ли у вас какого-то диссонанса в душе при сравнении их с Библией?
После воскрешения достойный мормон станет богом, будет иметь много жён и какую-то планету, на которую будет посылать рождаемых детей и управлять ею
Олег Кожин: Вызывали. Ну вот, например, то, к чему стремятся все мормоны. Цель – стать впоследствии богом. Не уподобиться Богу, а стать богом. То есть, согласно их учению, каждый, кто был достойным мормоном, соблюдал все заповеди, платил десятину, впоследствии, после воскрешения, станет богом. Получит в свое владение какую-то планету, которой будет управлять как ее бог, будет иметь много жен, рождать от них духовных детей, посылать их на ту планету, которая будет ему дана, и будет наблюдать за ними так же, как Бог управляет и наблюдает за нами. Вот это цель их существования здесь, на Земле.
И так же Бог Отец когда-то Сам был человеком, по их учению. Он так же прошел какой-то жизненный путь, затем получил повышение, стал богом, получил гарем женщин. И вот мы рождены от какой-то из его небесных жен и сюда пришли на Землю проходить испытание здесь и получить то же самое. И я задавался вопросом: «Если Он был человеком, значит, у Него тоже есть бог? И у того бога тоже есть бог? И так бесконечно. Так сколько же богов у нас существует?» Это вообще абсурд. Бог один, Он Альфа и Омега, начало и конец.
Великий план счастья. Схема спасения по-мормонски
Отец Георгий: Да уж, абсурд – это еще мягко сказано… А сколько лет вы провели у мормонов?
Олег Кожин: В общей сложности я был девять лет в этой секте. Семь лет из них я был президентом прихода. Мне, честно сказать, очень стыдно. Стыдно, что я мог верить этим басням, читать эту чушь, кому-то доносить, кого-то убеждать. Я прошу прощения у тех людей, которых я смутил, которых я привел к этому, которые до сих пор находятся в этой секте. Я у них прошу прощение за мои слова, за мои действия. И от всей души желаю, чтобы они быстрее ушли оттуда и пришли к Истинной Церкви, к Церкви наших отцов, к Апостольской Церкви, Православной.
Отец Георгий: А как произошел у вас процесс расставания с мормонской организацией? Ведь за девять лет пребывания у вас весь круг общения, наверное, состоял из мормонов. И должны были быть серьезные основания для того, чтобы решиться порвать с этим.
Излишние вопросы и инакомыслие пресекаются
Олег Кожин: Просто мои вопросы назревали всё острее. Я стал спорить, стал неугоден. Там строгая дисциплина. Излишние вопросы и инакомыслие пресекаются. Я понял, что поступил приказ сверху: меня нужно убрать. Я это чувствовал. Было давление – и от миссионеров, и от руководства. Не слишком явное, но оно чувствовалось. Но я не сдавался и продолжал спорить и настаивать на своем.
Отец Георгий: О чем спорили? Только ли о вероучительных вопросах или еще о каких-то других?
Заявление Олега Кожина и других мормонов из т.н. «Церкви Иисуса Христа Святых последних дней»
Олег Кожин: От меня требовали рукоположить в «аароново священство» человека, про которого я точно знал, что за неделю до этого он совершил прелюбодеяние. Я отказался. А кроме того, я устал от того, что из центра всё время спускали задания, предусматривающие увеличение поборов с рядовых членов общины. Мне было жалко своих прихожан, это были в основном пожилые и очень небогатые люди. И вот об этом я тоже часто спорил. Затем меня сняли с руководства. И в один прекрасный момент я просто написал заявление с просьбой, чтобы мое имя было изъято из всех списков мормонов, а также имена всех моих родственников, которые были там крещены. Они это сделали.
Отец Георгий: Итак, вы перестали быть мормоном. А что заставило вас посмотреть в сторону Православной Церкви?
Олег Кожин: Здесь я хотел бы сказать спасибо моему другу Эдуарду. Он вовремя поддержал меня и дал мне почитать хорошую книгу отца Иоанна Кронштадтского, как стать святым. С этой книги начался мой путь в Православие. Мои глаза открылись. Я понял, где Истина, а где ложь. Затем я начал читать больше православной литературы, ходить в храм, интересоваться Таинствами. Всё начало становиться на свои места. Потом была первая исповедь. Я покаялся в том, что был мормоном, отрекся от этой веры. Отец Амвросий, благочинный нашего округа, прочитал надо мной разрешительную молитву. Я причастился. Поступил учиться в воскресную школу. Стал ходить в молодежный православный клуб. Меня там тепло встретили. Сейчас эти ребята, организовавшие клуб, мои близкие друзья.
Отец Георгий: А если сравнивать то, что вы увидели в Церкви Православной, с периодом мормонства, что вы могли бы отметить как самое большое отличие?
Когда постоянно говорят: “Ты пророк своего города”, чувствуешь себя так, что действительно можешь получать откровения
Олег Кожин: Став православным, я почувствовал благодать Божию. Я ощутил, что такое веяние Святого Духа. Настоящее веяние Святого Духа, а не какое-то мистическое ощущение, какой-то самообман. Говоря православным языком, прежняя моя жизнь была жизнью в прелести. Чему меня учили? «Ты – президент прихода своего города. Значит – ты пророк своего города». Понимаете, к чему меня подводили? Когда постоянно говорят: «Ты пророк своего города», чувствуешь себя так: «Да, действительно, ты можешь получать откровения для этого города». Это состояние глубокой прелести. Сейчас я живу жизнью Церкви. И вот это действительно глубина. Большая глубина. Я читаю достойную литературу святых отцов, правильную трактовку Священного Писания. Библию нельзя читать одному. Ее нужно читать обязательно с комментариями святых отцов – тех людей, которые действительно получили откровения от Бога, которые правильно понимали их. А когда мы принимаем свои мысли о Писании, то они могут нас увести в какие-то дебри.
Олег Кожин держит заявление о выходе из мормонов (т.н. «Церковь Иисуса Христа Святых последних дней»)
Отец Георгий: Собственно, многие секты, которые появились в мире, в том числе и те, с которыми вам довелось столкнуться, возникли именно из таких кружков понимания Писания, где каждый толковал его по-своему. Между тем в самом Священном Писании, как мы знаем, апостол Петр говорил, что «никакого пророчества в Писании нельзя разрешить самому собою. Ибо никогда пророчество не было произносимо по воле человеческой, но изрекали его святые Божии человеки, будучи движимы Духом Святым» (2 Пет. 1: 20–21), поэтому и толковать их могут лишь те люди, в которых дышит Дух Святой. А это, конечно, не так происходит, что ты пришел к малознакомым людям, один из них прикоснулся к тебе и сказал: «Вот, теперь на тебе Дух Святой»! Нет, надо сердце свое очистить, надо жить по воле Божией, надо войти в подлинную Церковь Божию, где Дух Святой обитает. И тогда, по мере того, как человек не просто говорит о себе: «Я уже святой», а на деле оказывается таким, – тогда и происходит стяжание Духа Святого, и так появляются те, кого мы знаем как святых. И им Сам Господь объясняет Свое слово. Я сам убеждался в этом. Когда открываешь святоотеческое толкование, то видишь такую глубину проникновения в текст Священного Писания, что понимаешь: «Вот я бы до этого никогда не додумался». А у них это получалось так просто, потому что Сам Господь им открывал. А когда человек по своему уму толкует Писание, тогда сбывается другое слово апостола Петра: «Во всех посланиях… есть нечто неудобовразумительное, что невежды и неутвержденные, к собственной своей погибели, превращают, как и прочие Писания» (2 Пет. 3: 16).
Олег Кожин: Да, так оно и есть.
Отец Георгий: А не было ли у вас предубеждений в отношении Православия, сложившихся за то время, что вы провели у мормонов?
Олег Кожин: Были. Я каюсь в этом. Я действительно очень негативно относился к Православию, особенно к иконопочитанию, почитанию мощей святых. Считал, что это вообще примитивная религия для недалеких бабушек.
Отец Георгий: И как удалось это преодолеть? Не было ли каких-то психологических трудностей, чтобы, например, пойти приложиться к иконам?
Я прочитал книгу отца Иоанна Кронштадтского «Как стать святым» – и мое сердце открылось
Святой праведный Иоанн Кронштадтский
Олег Кожин: Да как-то больших проблем не было. Когда я прочитал вот ту книгу святого Иоанна Кронштадтского, мое сердце открылось. Мои глаза открылись. Мое понимание открылось. И я еще раз хочу поблагодарить своего друга Эдуарда, который мне помогал. Мы вместе ходили на службу. Он говорил: «Не стесняйся, шепотом задавай мне вопросы, если что-то не понимаешь. Я буду рассказывать, что здесь происходит». Я так и делал. Говорю: «Эдик, куда они пошли?» – «Они кадят. Это символ того, что Святой Дух нисходит». – «А что сейчас священник делает?» – «А он делает то-то». И так он мне объяснял шаг за шагом. Мне всё было интересно. Затем, когда я был в командировке, мне попался в руки полный православный молитвослов. И это был мой первый опыт молитвы. Я стал читать молитвы и вдруг ощутил: вроде бы молитва написана, но такое чувство, что она идет изнутри меня, как будто это мои родные слова. Они вышли Святым Духом через сердце, через душу. Каждое слово здесь необходимо, и каждая молитва нужна. Так что я очень быстро пришел в Православие. Я поступил в воскресную школу, там были хорошие учителя, они доходчиво всё доносили. И именно об иконах. С тех пор я очень люблю иконы. Вы знаете, сколько у меня дома икон? У меня вся стена увешана. Я всё их приношу и приношу. Моя супруга говорит: «Олег, куда вешать? Больше мест нет». Ну, мест нет – я их складываю. И когда наступает день почитания этого святого, я достаю его икону, ставлю на центральное место – как делается это в храме – и читаю канон, акафист этому святому.
Отец Георгий: Олег Александрович, спасибо вам за ваш рассказ. Дай Бог, чтобы и другие люди, которые находятся в той же организации, задали себе такие же вопросы, которые вы задавали. Мы должны помнить, что самое главное в этой жизни – найти Истину и последовать за ней. Это то, для чего мы родились. Бывает так, что люди даже начинают чувствовать, что в той организации, где они находятся, что-то не так. Но включается внутренняя цензура: «Я не буду об этом думать, это может повредить моей вере». Некоторым тяжело бывает сделать этот шаг. Потому что это приведет к разрыву с окружением, потере привычного течения жизни. Но все-таки надо следовать за Истиной – ведь это та жемчужина, ради которой стоит продать всё, что имеешь, чтобы приобрести ее (см.: Мф. 13: 45–46).
С Олегом Кожиным
беседовал Священник Георгий Максимов
18 июня 2015 года
Осъзна ли за преп.Иустин Попович, че бъркаш ?
В отговор на:И изкуплението е в кръвта на Христос, а не в Гетсиманската молитва на Христос, както твърдят доста мастити съвременни православни митрополити.
Ти си позволи да осъдиш преп. Иустин Попович, Тони си направи труда да ти покаже, че бъркаш, ала ти все си настояваш на твоето.
А си имаме и Катехизис по въпроса, който ти така и не прочете.
Напълно прав е Тони като казва, че "прекалено много се доверяваш на собствените си разсъждения според мен и това те води до клевета."
Отстрани погледнато, ти изглеждаш на човек, който се държи като непогрешим, като неоспорим Авторитет и абсолютен критерий за всяка истина. Замисли се върху това нещо, на което деликатно ти намекна Тони - едно себепревъзнасяне, което води до безпочвени обвинения на хора, които не можем да стъпим и на малкият им пръст, казано по човешки.
Желая ти телесно и духовно здраве.
Наско
[линк]
в отговор на Exaybachay
#80
Re: Ефесяни 4:11
Много обобщаваш, а и нали знаеш, че всяко нещо може да бъде профанизирано...
На въпроса:
около 17 века е имало много достойни вярващи, който са имали искрени намерения.
Бог е справедлив и ще им го вмени за правда. Всеки ще бъде съден според това, което му е дадено.
Въпросът е че днес е въстановено Евангелието (Благата вест) в неговата пълнота. Възстановено е и Господното свещеничество заедно със спасителните обреди.
Т.е. тези които сме родени сега ще бъдем съдени според пълнотата на Евангелието.
На въпроса:
около 17 века е имало много достойни вярващи, който са имали искрени намерения.
Бог е справедлив и ще им го вмени за правда. Всеки ще бъде съден според това, което му е дадено.
Въпросът е че днес е въстановено Евангелието (Благата вест) в неговата пълнота. Възстановено е и Господното свещеничество заедно със спасителните обреди.
Т.е. тези които сме родени сега ще бъдем съдени според пълнотата на Евангелието.