Здравей Гошко!

Пиша ти това писмо като отговор на твоите думи, че можем да се затворим в скришната си стаичка и да се помолим на Бога.

Да, можем, но това не означава, че после няма нужда да ходим на Църква в неделя и в празничен ден. Там участието в църковните служби е задължително за всички християни. Изключение се прави само за болните на легло и спешно и неотложно ангажираните, за които неприсъствието им на службата не им се води като грях.

Сега искам да ти поясня защо протестантите изтъкнат тия думи за скришната стаичка, като ги представят отделени от контекста. Ако се върнеш един стих по-горе от Евангелие на Матея 6:6, който ти изтъкна, а именно: глава 6 стих 5, ще видиш написано следното:
“Кога се молиш , не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците”
. Ето кого критикува Христос - лицемерците, като ги поучава да не се пъчат пред човеците с външната си набожност, а по-добре е да се скрият в скришната си стаичка и там тайно от всички да се помолят.

Тоест, двата стиха от Евангелието на Мат. 6:5 и 6:6 не бива да се разделят и да се цитират отделено, защото те са свързани логически един с друг. Стихът за скришната стаичка, цитиран отделно без стихът за лицемерците, може да се тълкува точно както ти го тълкуваш, като истински протестант, без да си такъв. Че можело да не ходиш на Църква, а да се молиш у дома си. И ако минеш покрай Църква, да не се спреш дори за секунда и да се поклониш и да се прекръстиш, а да отминеш безразлично, като истински атеист.

Не, приятелю, Христос изобличава лицемерно дългите молитви на показ, които правели евреите, за да се покажат пред човеците. Но това съвсем не означава, че няма да се поклоним пред Църквата и даже можем да направим кратка молитва, преди да влезем в Нея. Ето какво е написано в православния молитвеник за Молитва при влизане в храма:
“Зарадвах се, когато ми казаха: Да идем в дома Господен. И по Твоята голяма милост, Господи, ще вляза в Твоя дом, ще се поклоня в светия Твой храм с благоговение пред Тебе”.
Тази молитва се казва само за 10 секунди. Нима това е дълга лицемерна молитва? Не, не е.

Сега ще разгледам още един текст, който протестантите също обичат да цитират.
Мат. 18:20: “Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях”,
но, скъпи Георги, приятелю мой, двама или трима не правят Църква, иначе защо Господ ще праща грешника между тях до Църквата:
“Ако и църквата не послуша нека ти бъде като езичник и митар” (Мат.18:17)?!
Значи, който не е послушен на Църквата, е като езичник, който се покланя на слънцето и вятъра, на огъня и на богатите хора и на множество уж богове, което е гнусота пред Бога. Езичниците нямат храмове и се молят сред природата, а ти напразно им подражаваш. Непослушният на Църквата е и като митар, който взема данъци и налози, но ги завишава и прибира за себе си част от парите. Което също е гнусота пред Бога.

И какво излезе за този, който е непослушен на Църквата? Излезе това, че той е гнусен пред Бога!! А как да бъдем послушни на Църквата и да не бъдем гнусни пред Бога? Как, скъпи Гошко? Не е трудно и аз с радост ще ти го кажа.

Първо, Църквата ни повелява да присъстваме на богослужението всяка неделя и всеки празник. Знаеш ли, че шестият Вселенски събор е заповядал да бъде отлъчен от общение с Църквата този, който без крайна необходимост в три поредни недели не дойде в Божия храм? По това Правило ти вече си отлъчен от Църквата, защото в неделя отиваш на лов, вместо на Божествена литургия! Ти отиваш да стреляш срещу Христос, но крушумът може да се върне обратно срещу теб, и ти неслучайно каза, че си имал инцидент при лов, където жестоко щял си да пострадаш! Много ловци бяха простреляни и пострадаха при лов в неделя от своите събратя безпросветни ловци.

Второ, отивайки в храма, ти като отлъчен, веднага трябва да се изповядаш пред свещеника и да се покаеш не само за този тежък грях, но и още множество грехове, като непостене в сряда и петък през цялата година и през Великия пост, които са задължителни за здравите, както и за невземането на Причастие цяла една година и повече. Сам Христос казва:
“Ако не ядете плътта на Сина Човешки и не пиете кръвта Му
(това е то Причастието),
не ще имате в себе си живот” (Иоан 6:53)
. Щом Бог казва, че нямаш в себе си живот, значи имаш в себе си смърт! СМЪРТ, а не ЖИВОТ – то средно положение няма!

А знаеш ли как е дошла в теб смъртта? По един прост и ефикасен начин. Цялата наша култура, която те залива от всички възможни медии, е културата на смъртта! Цялата наука, с която ти си учен и научен, е науката на смъртта и за смъртта. Образованието ти и образованието на твоите деца и внуци е образованието за смъртта. Ето по какъв прост начин в теб е влязла смъртта и е прогонила Живота.

При твоето Кръщение ти си бил изчистен от греха, проклятието и смъртта и в теб е влязъл Светият Дух, Който дава Живота. Този Дух днес ние, православните, много лесно Го губим, потопени в огромните съблазни на света. И нашите грехове прогонват Живота и в нас влиза Смъртта. Затова трябва и ти и аз веднъж месечно да правим така нареченото Второ Кръщение - ИЗПОВЕД, с което да изчистим душата си от греховете и Смъртта и да влезе в нас пак Христос с тялото и кръвта Си. Да влезе в нас Живота. Знаеш ли, чи при евреите който се отричал от Мойсеевия закон при двама или трима свидетели, се наказвал със смърт – веднага бивал убит с камъни! Ако ти не вземаш Причастие, тялото и кръвта Христови, то колко по-тежко трябва да бъдеш наказан, като си потъпкал Сина Божи и си счел за нечиста кръвта на завета, и си похулил Духа на благодатта?! (Виж Евр.10:28-31).

Но Бог не те наказва, а ти сам себе си наказваш – Христос само те подтиква към Църквата, за да получиш Благодатта Му и да избегнеш вечната мъка. По време на църковната песен “Тебе поем” в Литургията, виното в чашата и хлябът на дискоса се преосъществяват в тяло и кръв Христови. Тялото на Владиката лежи заклано на олтара и заколението е станало със слова, вместо с меч. Лежи не образ, не подобие на тяло, а самото тяло Господне, което е страдало на земята, търпяло оскърбления, било оплювано, разпънато, погребано, възкръснало, възнесло Се на небесата и седи отдясно на Отца!

Бог, дарувайки ни разумна душа, ни е дарувал и нравствена свобода, т.е. способност да избираме по своя воля доброто или злото, по своя воля да следваме или да се противим на гласа на Небесния Отец, призоваващ ни към Себе Си, да заслужим вечното блаженство или да се откажем от Него.
“Пред човека е живот и смърт, и кое той пожелае, то и ще му се даде” (Сир. 15:17).
Не, аз не вярвам, че ти няма да се потрудиш с малко пост и молитва и Изповед на всички твои грехове, и така да тръгнеш с вяра към това славно и велико тайнство, към Причастието. Дяволът те спира да не влизаш в Църквата, защото Тя е спасителна. Ако влезеш, ти дава срам, за да не си изкажеш греховете, защото е спасително, и те кара да не постиш, за да не можеш да приемеш достойно Причастието, защото То е спасително и дяволът знае, че така ще изгуби власт над теб.
“Който яде Моята плът и пие Моята кръв има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден; ... който яде тоя хляб, ще живее вовеки” /Иоан 6:53-58/.

Бог ни обича много – да се потрудим и ние и да заслужим Неговата Любов.

Накрая, понеже навлязохме в Новата Година, аз, без съм пророк, ще ти кажа каква ще бъде годината, която започваме. Знай, че не ако постъпваме според Божиите заповеди, годината ще бъде за нас лоша и неуспешна. Но ако живеем чисто и постъпваме според Божиите заповеди, годината ще бъде много добра, плодородна, благополучна и весела. Слава на нашия Бог сега и винаги и во веки веков, амин.

Прегръщам те в Христа.
Твой стар приятел Тимотей

Редактирано от timotey-25734 на 06.01.15 00:47.

Понеже днес по църковния календар беше ден на преподобни Нифонт епископ Кипърски, ще разкаже нещо от неговото житие.

Веднъж Нифонт отишъл със своя ученик в църква на Литургия. При започване на службата блаженият видял как от небето слязъл огън, който покрил олтара и служещия архиерей. При запяването на "Светий Боже..." се явили четирима ангели и запяли заедно с певците.

При четенето на Евангелието светецът видял как всяко Евангелско слово се превръща в пламък и се издига в небето. На Великия вход, при откриване на църковната завеса, небето се отворило, чудно благоухавие изпълнило храма и Ангели запяли: "Слава на Христа Бога!". Те донесли прекрасен Младенец, поставили Го на дискоса, след което застанали чинно около престола и двама херувими размахвали крила, бдяли над Младенеца, като на стража.

Когато дошло време за освещаване на даровете и за извършване на страшното тайнство, един от ной-светлите ангели, пристъпил, взел нож и заклал Младенеца: кръвто той излял в светата чаша, а Младенеца положил на предишното Му място върху дискоса, след което се отдръпнал. След това започнало Причастяването. На ония, които се причастявали достойно, лицата греели като слънца, а на недостойните причастници лицата били черни като негри.

След свършване на службата закланият Младенец отново станал както преди, Ангелите Го взели и отлетели с Него на Небето.


Светителю Нифонте, моли Христа Бога да ни избави от всяко коварство на дявола, и след земната ни кончина да ни изпрати Агел верен, пазител на душите ни, за да преминем безбедно митарствата на въздушните князе - бесовете, а на Страшния съд да получим вечния живот. Амин

Ангела заклал младенеца, то ест, Христос! Е то това е богохулно видение!

Първо свети Нифонт е светец. Второ - църквата също говори, че на всяка литургия Христос се заколва за нас и ни дава тялото Си и кръвта Си. Нали Литургията е описание на Неговия живот - раждане, проповед, чудеса, разпятие и смърт, възкресение. На службата всичко се повтаря и Бог ни дарява с тялото Си и кръвта Си за да живеем.
Влез в Църквата, ходи на всяка литургия и вземай поне 4 пъти причастие годишно и ще имаш мир в душата си. Сега навярно нямаш.

"Второ - църквата също говори, че на всяка литургия Христос се заколва за нас и ни дава тялото Си и кръвта Си. "

Можеш ли да посочиш къде Светите Отци и ранната Църква твърдят това ?

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?

Редактирано от Stephanus на 16.01.15 10:15.

на всяка литургия Христос се заколва за нас и ни дава тялото Си и кръвта Си
Ъ ?!? о.О

Преразказаното от Тимотей видение, което св. Нифонт Кипърски е съзрял с духовните си очи по време на св. Литургия, съдържа едно типично апокалиптично-литургично изобразяване на жертвания за спасението на човеците Христос. Няколко пъти се появява образът на заклания, но жив и царстващ Божий Агнец в кн. Откровение. Впрочем, тя трябва да се чете като мистично-литургичен, а не като сензационалистко-гадателски документ на ранната Църква. Там става дума за прехода от старозаветно към новозаветно богослужение и за мистичното слизане на обещания Рай на земята по време на св. Литургия.

Много пъти и от различни раннохристиянски автори заколването на Авел се тълкува като предобраз на Христовата жертва.

Но действително ще е хубаво и душеполезно Тимотей и другите сведущи по темата клубари да цитират и други следбиблейски разкази съдържащи мистично-литургично изобразяване на Христос като заклан, или заколван Агнец, или Младенец.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Е добре де, не могат ли да се кажат нещата, като такива каквито са, както ги казваш ти, а трябва тука някакви кланета и кръвополития да се развиват - кому са нужни подобни извратености: Исус се бил заколвал за нас ...... прави се на пържоли и пита алангле или по- пречен ме желаете. Вместо да се избегнат всякакви възможности за свободни тълкувания, изглежда нарочно се прави така, че да бъде колкото се може по- неясно и неразбираемо - какво му е душеполезното на това, да се чудиш, за какви кланета става дума тука и поне не може ли да метафорите да са малко по- приятни, и не чак толкова крайни.

"Няколко пъти се появява образът на заклания, но жив и царстващ Божий Агнец в кн. Откровение. Впрочем, тя трябва да се чете като мистично-литургичен, а не като сензационалистко-гадателски документ на ранната Църква. Там става дума за прехода от старозаветно към новозаветно богослужение и за мистичното слизане на обещания Рай на земята по време на св. Литургия."

Да, но все пак образа на Агнето от Откровение някакси не ни "натрапва" разбирането, че на всяка Евхаристия става жертва(заколване) на Божият Син.

Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?

Всеки опит за следбиблейско образно подпомагане на осмислянето и преживяването на православното богослужение рискува да бъде припознат като пародия на собствено библейската образност. Дори и в случая с разказът-видение на по-горе споменатия светец, който разказ-видение би изкушил по-несведущите или буквалистично мислещи вярващи и невярващи, какъвто очевидно е и ефектът му върху някои тук изказали се клубни гастрольори.

Обредно повтаряното мистично колективно съпреживяване на жертвеното насилие и смърт на Спасителя е задължителен за поддъжането на здрава и просперираща общност. Без насилие и смърт няма живот, няма еволюция, няма прогрес, няма просперитет, няма спасение. Опитът на либералните хуманисти от 19 и 20 в. да мислят живота, пастьоризиран и пурифициран от мотива за насилието и смъртта, е също религиозен опит, който е несъвместим не само с вековечните религиозни традиции, но и със съвременната наука. Без насилие и смърт няма истински материален живот. Без обредно-мистично канализиране и облагородяване на първичните инстинтки за насилие и смърт няма истински духовен, културален, цивилизационен живот.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)