Ще напиша как аз ги разбирам нещата, но не се имам за много веща в областта. Идеята на съвета да се молим за всички не е в това да обхванем в молитвата си всички познати и непознати, а че няма такъв човек, на който да бъде отказана молитва и който да посочим като заслужаващ ада, едно на ръка че е осъждане, и друго че противоречи на любовта - тя не може да го понесе, в една такава присъда няма любов. Монахът е направил предсказание, което не е вярно, защото в действителност много безбожници ще се покаят. Любовта, за която говори Силуан, не може да понесе да бъде безучастна към това и ако не с друго, поне с молитва трябва да допринесе за избягването на тази горчива участ за ближния, защото Бог иска да се спасят всички човеци. За да онагледя идеята, ти давам пример от живота на св. ап. Карп, намерих го само на руски. Ако обаче го тълкуваме като молитва за спасение на всички умрели, вкл. Юда и Диоклетиан напр., се разбира като апокатастасис и не без повод от страна на стареца. Ако беше спестил живописния образ на надничащите от рая, нямаше да бъде криворазбиран.
Некто из неверующих совратил к злочестью своему одного из христиан. Карп был весьма опечален этим. Никогда не обнаруживав ранее нетерпения, Карп на этот раз был весьма огорчен в душе своей. Он помыслил про себя, что нечестивцы, развращающие и губящие людей, не должны жить на земле; и начал он молить Бога, дабы ниспал огонь с неба и попалил тех двух нечестивцев - и совратившего, и совращенного. Когда он молился об этом, вдруг горница, в которой он стоял, потряслась и расступилась на двое. Подняв свои очи вверх, он увидел небо отверстым и в нем сидящего Господа Иисуса Христа в образе человеческом. Опустив же взоры вниз, он увидел глубокую пропасть, на краю которой стояли те два грешника, которым Карп испрашивал погибель. Карп, видя, что опечалившие его уже готовы упасть в пропасть и быть съеденными змием, пресмыкавшимся внизу, исполнился радости; но так как они все еще не падали в пропасть, то Карп снова стал досадовать и скорбеть и опять начал молить Бога об их погибели. Когда же он возвел очи свои на небо, то увидел, что Господь приблизился к тем грешникам и подал им руку помощи. Потом Господь и сказал Карпу: "Мучь Меня еще, ибо Я готов еще раз пострадать и быть распятым ради спасения людей".

"""Идеята на съвета да се молим за всички не е в това да обхванем в молитвата си всички познати и непознати, а че няма такъв човек, на който да бъде отказана молитва и който да посочим като заслужаващ ада, едно на ръка че е осъждане, и друго че противоречи на любовта - тя не може да го понесе, в една такава присъда няма любов."""



Тази идея изразва ап. Павел в Римляни 9:3

"молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа за братята си, мои сродници по плът"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" Ако обаче го тълкуваме като молитва за спасение на всички умрели, вкл. Юда и Диоклетиан напр., се разбира като апокатастасис и не без повод от страна на стареца."

Но ти не правиш, явно, разлика между молитва в качеството и на смирена надежда - плахо пожелание ( в условието на "Кой е познал ума Господен"), и доктрина, според която изрично е формулирана някаква възможност и "техника" за апокатастасистично ... развитие. Явно се опираш на постановката, че след смъртта не е възможно разкаяние. Вероятно ти имаш пълно основание. Би трябвало, все пак, да се запозная по-добре с тази постановка.

А, иначе, относно Юда какво чак толкова те смущава, че го слагаш на първо място едва ли не, като грешник?... Сега се сещам, че съм чел трактовка, според която най-съществения грях на Юда е, че не е имал вяра в Божието милосърдие , вследствие на което се е самоубил, а не този, че е предал идейно - символично и действително - физически (посочир е местонахождението) Христос

Редактирано от _maycal на 20.03.15 12:21.

Една такава надежда има ли изобщо някакво основание? Някакви хора, които познаваш само по бегла биография, нямаш представа как изглеждат, не си наблюдавал в нито една реална ситуация, т.е. четеш за тях след случилото се, с какво предизвикват такава силна любов, че едва ли не да спориш с Бог за душата им, в случаите, когато е ясно, че са умрели като грешници? Бог със сигурност ги обича повече, както и нас обича повече, отколкото ние се обичаме, затова при молитва за друг любовта трябва да е много повече от обикновена и надеждата - много повече от плаха, т.е. искрено се съмнявам някой с цялото се сърце, с пост и сълзи да се моли за Юда и Диоклетиан. А Юда определено не ми е симпатичен, меко казано и за мен той е символ на греховност, защото предателството е отхвърляне на любовта, каквото е и отчаянието впоследствие, в него няма никаква любов.

Глори,
На тази ти мисъл и въпрос:
"Скоро ще умра и окаяната ми душа ще слезе в тесния черен ад и там ще се мъча сам в мрачния пламък и ще плача за Господа: "Къде си Ти, Светлина на моята душа? Защо ме остави? Аз не мога да живея без Теб". Това е, така да се каже, превод на "Дръж ума си в ада".

Бих отговорил:
"Дръж ума си в ада." - не се употребява от Софроний в този смисъл. Нарочно казвам Софроний, защото една от последните реплики в този клуб, които споделих, е, че старец Силуан е просто ракета носител. В неговата форма са налети окултните идеи на теософията и масонството.

Едно е да помниш Ада и страшното състояние в него, които ще те доведат до СТРАХ ГОСПОДЕН, който ще те умъдри за спасение, а съвсем друго е да пребиваваш там, като помагаш на Исус от теософските вярвания да носи преобърнатата пирамида на битието, като там на същностно-онтологично ниво заменяш своя сътворен живот с неговия несътворен. Нарочно неговия е с малко н, за да е ясно, че тук става въпрос за друг Исус, не Този, Който е разкрит на страниците на Новозаветните Писания.

Все още не съм готов с критиката на статията на архимандрит Симеон Брюшвайлер за Богооставеността като път към небето, нещо такова беше.

нЕма такъв начин за спасение като Богооставеност.

Всеки християнин, който е Богонамерен, а изпадне в състояние на Богооставеност, за него се казва, че няма второ покаяние, ново обръщение към Господа. Според написаното в Евреи.

Сам Исус казва: Отделени от мен нищо не може да сторите!

А как се съединяваме с Него, освен с Утешителя, Който е в нас и с нас, според казаното в Йоан 14 глава. При това, това ще бъде отсега и довека.

Защитниците на Силуан често цитират тези мисли на Пимен Велики и останалите, за да кажат, че Силуановата духовност е от същия вид. Съжалявам, но не е.

"Дръж ума си в ада." е лайтмотив не на християнското смирение в Православния му традиционен вариант, а на теософското виждане за спасение по примера на първия Бял Брат Исус от теософските представи.

Спасението е с молитва.
Спасението е със състрадателна нагласа.
Всичко това се извършва заедно с теософския Христос на върха на преобърнатата пирамида на битието, който естествено, по скромни сметки е точно в ада, където е затворен Сатана в момента, докато дойде края на времената преди второто пришествие на Христос.

Там се съединяваш с теософския Христос, спасяваш себе си и заедно, с теософския Христос, продължаваш да се трудиш за спасението на целия свят.

Ет плурибус уном. - в многообразието един, което е написано на единия долар, се изпълнява по този начин.

Вместо Христос изкупител на Кръста със Своята Кръв, сега това се заменя от един теософски Христос, който извършва изкупление със Състрадателна любов в молитва като гетсиманската и хоп, и ние в ада при него да му правим компания за същото, за да спасим себе си и света по теософско-масонски образец.

"Дръж ума си в ада" е израз на идеята в този абзац.
"Дръж ума си в ада" е кодирано масонско послание към посветените, което съм сигурен, че има и по-страшни духовни измерения от тези, които разкривам тук. Те са достатъчно хитри, за да напишат подвеждащи неща, но пак да не кажат всичко директно.

За езика на символите в масонството, които имат различно съдържание, дори когато са от един вид, при различните градуси на посвещение, си е тема на друг разговор.

Съвсем накратко за малкото време, с което разполагам, това е отговорът. Подробно по-нататък.

Тази тема за мен, въпреки няколкостотинте страници изписани и преведени от мен досега, я смятам за току що започната.

Трябва да прочета още няколко книги за масоните и масонския символизъм и тогава ще се пише отново по тези въпроси.

ще помисля допълнително и когато имам възможност ще дам подробни отговори.

Виждам, че има хора, които темата ги вълнува, макар че все още нямат фактология, която ще ги направи способни да видят кои точно Догмати се подменят и какъв е хитроумният план за изпълнението на този пъклен заговор срещу Христос и християните от "портите адови".

"портите адови" - това е съветът при портите на ада на силите на злото, които се съвещават как да погубят Христовите избраници.

Поздрави
Жабчо

Прокимен,
На руски език Старец Силуан може да си го свалите от Азбука веры.

Отново ще повторя, че станалото със Силуан, по повод "Адское пламя загудело" си е стар бесовски трик.

Едни бесове нападат подвижника, след това тях ги изгонва светъл Ангел, който се представя за Христос, а всъщност е по-зъл и силен демон, и така подвижникът е страшно съблазнен.

Има го и от Свети Симеон Нови Богослов като предупреждение в неговите слова в Добротолюбието, срещал съм го и в други аскетични писания.

Но всъщност искам да Ви помоля да прочетете една друга статия в ПравославиеБГ от архимандрит Софроний: "За нетварната светлина".

Този си е доказан езотерик и окултист, който смята, може би съвсем искрено, че тези му опитности са от небето, но... доста статии написах, за да е ясно, че произходът им е от ада. Ада като синоним на тези, които ще бъдат в него, тоест злите духове от поднебесната.

Поздрави
Жабчо

По тези теми и въпроси за съжаление не виждам никаква тенденция да спрем разискванията. Гледам масонските ръкостискания на Били Греъм с папата, същото на Папата с Вартоломей. Гледам католическият кардинал как съслужи с шамана на интересно какво божество, абе, на картинката, която гледах, си беше на божеството на шамана. Както казват: Без коментар!

Спирам да говоря за този дърт бяс Силуан, защото невидимите сили връхлитат не само срещу мен заради него. Мой съученик свещеник ме води в един софийски манастир и като видях, че и там са стенописали Силуан, възкликнах с отврат. Монахът, който ни отвори манастирската църква се оказа твърде начетен човек и прояви интерес защо съм неприятно изненадан от стенописта на Силуан. Разбъбрих се и още на следващия ден бесовете ми отвлякоха ума. Случи ми се случка ужасна. Несъмнено, имам голям дял вина за моята разсеяност, която ми струва прескъпо, но несъмнено имаше и бесовска намеса. Днес тръгваме за Асеновград с намерение да посетя игумения Юлита и по средата на пътя моят съученик свещеник забелязва две странности. Този път той стана мишената.

Отдавна ми се искаше да привлека вниманието на игумения Юлита да вземе отношение по въпроса за Силуан и теософщината на Софроний Сахаров с цел да го донесе до знанието на митрополит Николай. но реших да я пощадя днес и да не я въвличам в бесовщината, че ни чакаше и обратен път

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 30.03.15 00:05.

Надявам се, че при уважаемия Прокимен не става дума за изразен и крайно неблагоприятен регрес към суеверие, към замяна на почти всяка по-истинна стойност в богословието с вид езичество, неосъзнато маскирано от същия с магически атрибути, на които Прокимен слага християнски термини. Ако тенденцията, за която споменавам, се окаже, за съжаление, вярна, той ще се нареди до пишман "богослова"-маниерист олдфрог на най-ниските стъпала на идейността, при това с минимална или никаква(?) надежда от последен да стане първи!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Драги Ми Прокимен,
Докато четох свидетелството за бесовските атаки срещу Вас имах онова особено потвърждение от Духа Светаго, че е станало точно така и наистина правилно сте забелязали. Същото го сподели и Фам навремето, когато се почна писането по тези въпроси в Клуба.

Но че Бафомет става бог на патриаршията в това вече не се и съмнявайте, но не се и съблазнявайте. Тези неща има да стават в мащаби, каквито не сте си и представяли.

Не се и плашете, дяволът като рикаещ лъв обикаля, но ще изяде само този, който сам му влезе в устата!

Писането за някое време може да спре само защото е написано предостатъчно, и който може да разбере вече е разбрал, а който не може, колкото и още да напишем, то все ще си остане неразбрал.

Както съм обещал темата ще я довърша, но и на мен не ми се иска да хвърлям всичките си усилия единствено в тази насока. Дяволът има две хитрости, едната да смяташ, че го няма, а другата да се занимаваш прекалено много с него.

Докато се занимаваме да оправяме вяраванията на хора, които не желаят да си оправят вярванията, като наш Майкъл, преставаме да работим за хората, които очакват душеполезни слова по разни други въпроси.

Снощи отново си четох една стара проповед на Пол Уошър за лъжепророците и лъжеучителите. Тези неща ще ги има, докато има хора, които желаят да чуят това, което те казват, а не това, което казва Бог, защото казаното от Бога е неудобно.

Да бъдеш в огненото покаяние на молитвата в невидимото Божието присъствие е трудно!

И нищо затруднително "Да държиш ума си в Ада" при бесовете, те да не те закачат, защото си вече навеки техен съобщник, и да се молиш с молитви, които изискват само време и езотеричен транс, но нищо повече. Да си се молят!

Може да си прочетете текста от пророк Езекиил, където Бог във видение му показва, как първосвещениците през деня служат на Бог в храма, а после в подземието служат на идолите. И първото го правят от кумува срама, а второто го правят от разположение на сърцето си.

Нищо ново под слънцето и в съвременна Православна България!

Бъдете сигурен, че същото е и при Католиците и при Протестантите!

Ровичкам в блога на един американец, бивш католик, нещо от рода на сайта Антимодерн, но за нещата в Протестантския и Католическия свят. Тези като Силуан и Софроний са си повече от легион. И всичко е теософ-масонско Ню Ейдж.

Ние сме длъжни да напишем и обясним, а който е от Господа ще разбере.

Който не може да разбере или не пожелае да разбере, то чисти сме от кръвта му.

Американецът също беше споделил една тъжна констататция, че голяма част от нещата опират до духовно-интелектуален мързел.

Някой друг да ти го напише, някой друг да ти го обясни, така някак си с десетина редчета, които няма да ти струват повече от минутква време и хоп, голяма духовност без никакво усилие. Това са масовите нагласи и Бог отдавна също е казал, че людете Му погиват поради НЕВЕЖЕСТВО.

Тоест това, което трябва да направим, да напишем и обясним, ще го сторим, а който милее за спасението на душата си да седне и да поразсъждава върху написаното ако може и има потенциал за това.

Факт е, че в Писанието има неща трудни за разбиране, които изискват наистина по-голяма степен на знание и разсъдителност, но това са все пак неща, които за никого не са даденост, а са нещо, което се придобива с труд и дълготърпение.

Вие починете, а аз започвам да вдигам оборотите, докато на нашите опоненти им стопя лагерите!

Душеполезно изкарване на Празниците!

Жабчо

Правилно сте преценили, че не с всеки приятел има смисъл да се говори и да се губи време за бесноватия Силуан.