Re: и на сама тебе меч ще прониже душата / Религия и мистика / Православие

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името
Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев,
донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в
закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено
Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две
гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше
праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху
него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не
види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите
донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го
прегърна, благослови Бога и рече:

- Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми
видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, -
светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му:

- Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на
противоречия, - и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се
открият мислите на много сърца.

(Лука 2:22-35)

На днешния ден Църквата отбелязва Сретение Господне, едновременно Господен и Богородичен празник. Слушайки и четейки евангелския текст за днес, се замислих за връзката с Обрезание Господне, който празник, както знаете, се отбелязва в нач. на астрономичната година. Замислих се за връзката между тези две евангелски събития не само защото едното е споменато в Ев. на св. ап. Лука непросредствено преди другото, но и заради мистериозно звучащите слова на св. Симеон Богоприемец към Светата Дева: "на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца".

СЗ-ят обряд обрязване се състои в едно, макар и малко, кръвопролитие, с което всеки израилев младенец получава знака на Завета в плътта си осем дни след рождението си, за да приеме след време съпругата му този знак вътре в себе си, в утробата си, и да станат те една плът и да се умножи потомството израилево. (Признайте си без бой, че досега не бяхте се сещали за тази в буквален и преносен смисъл дълбока символика на СЗ-то обрезание :)

Всъщност, това е първото кръвопролитие на Господ Иисус, първата пролята от Него кръв, пък била тя и капчица. Следователно то бележи кръвното жертвено-спасителното начало, което ще кулминира в кръстната жертвена Смърт и последващото славно Възкресение, Възнесение и Сватба на Божия Агнец с Църквата-Невяста.

Предзнаменуващо раненият Младенец е занесен месец по-късно в Храма, за да бъде обредно представен пред Отца Му. Последната Му и всецялостна жертва на Голгота също, подобно на обрязването, което е домашен, а не храмов ритуал в древна Юдея, е извършено извън Храма и именно тази пределна жертва пронизва душата Богородична, когато Синът, висейки на Кръста я прави Майка на учениците Си (Йоан 19:26-27), за да се възнесе Той след това и да напръска с Кръвта Си небесния Кивот в Небесния Светая Светих, след което да се яви пак и да се венчае за изкупената с Кръвта Му Негова Невяста-Църквата, за да станат те Една Плът и да се умножи и пребъде завинаги новозаветното потомство на Божиите чада.

По аналогия с обрязването на Младенеца и представянето Му в Храма, предсказанието за св. Богородица - "и на сама тебе меч ще прониже душата" - предполага едно следващо Смъртта на Сина й нейно представяне и очистване от символичните 40 дни-години на новородената с нейна помощ Христова Църква в осветения с Кръвта Му Небесен Храм, което представяне и очистване става след нейното Успение, когато Господ я взима при Себе Си. (Който има уши да слуша, нека чуе! Който има очи да гледа, нека види! тайните на Божията Слава)

"Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета
Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици
и трус и голяма градушка.
И яви се на небето голяма поличба - жена, облечена в слънце;
под нозете й - месечината, а на главата й - венец от дванайсет звезди;
тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.
След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей (...).
Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде
детето й. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с
железен жезъл"
(Откр. 11.19 - 12.6)

"И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си
между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по
корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното
семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.
На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна;
с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува
над тебе."
(Битие 3.14-15)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Ще започна отзад-напред. В последния абзац посочваш, че телесното обрязване не е задължително за християните. Тъкмо това е един от основните моменти, около които кръжа, не само в този постинг, а изобщо в опита си да проследя как в Христос и в богослужението на новозаветна Му Църква вечният Божи Закон, даден на Моисей и древен Израел, се изпълнява съвършено, без да се прескача и лековато да се алегоризира и гностицира. Няма как човек да се включи в Общността на Завета и да приеме Божията благодат, ако не е израилтянин по плът и по дух, което включва и задължителното приемане на знака на Завета - обрязването. Как така, хем да бъдеш приемник на Божията благодат, хем да не си обрязан и да не изпълняваш по плът Закона? Това е светият парадокс и светата тайна, които се разрешават в новозаветното учение за Църквата като Тяло Христово. Който е кръстен в името Христово и участва в църковния богослужебен живот, той е и обрязан и съвършено изпълнил моисеевото законодателство, защото е "в Христа". А защо това не е алегоризиране и гностициране? Такова би било, ако се каже, че СЗ-ното плътско обрязване е само несъвършен предобраз на НЗ-ното духовно обрязване на сърцата. Но ако беше само несъвършен предобраз, нямаше да има нужда Господ да се въплъщава и по плът да бъде обрязан, за да може този вечен и незаобиколим закон на Завета да се вмени на онези, които са "в Христа".

Точно защото Богородица не е заченала и родила по естествен начин, тя не е подвластна на моисеевите ограничителни и очистителни разпоредби, касаещи бременните и новородилите майки. Но изпълнението им от нейна страна не е само от "кумова срама" пред юдейската общност, а е и активна проява на смирение по пътя към раждането на новозаветната Църква.

Този принцип, че и Господ Иисус и Неговата Майка, благословената между жените, заместително изпълняват Закона, без самите те по естество да са му задължени (в случая с Богородица тази неподвластност е само частична), е изключително важен за проумяването на въплъщенската мистерия в спасителната история и за отхвърлянето на повърхностно-адопционистките интерпретации. За съжаление, адопционизмът се прокрадва под някакви маскирани форми и сред литургичните християни. Такава форма на адопционизъм е безкритичното универсализиране на новозаветното Благовестие; идеята, че то се отнася до всички хора, независимо от плътския им произход. Но това е много тежка тема, касаеща постепенния процес на установяване на Божието Царство на земята. Според мен, не само в СЗ, но и в НЗ, благата вест е непосредствено адресирана само до израилтяни, пък били те и погърчени. Едва след унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е. и постепенното очистване на ранните християнски общини от прокълнатите плътски юдеи, на земята се установява и расте автентичният Божи Израил, на който, доколкото е "в Христа", по плът и по благодат принадлежат вечните Божии обещания.

Вече изтъкнах на колегите протестанти, защо считам, че отричането на Реалното Присъствие в св. Причастие е форма на докетизъм, а сега допълням, че универсализирането на Евангелието извън "въ-Христеното" му литургично изповядване е форма на адопционизъм. Никъде в ранната Църква не се е чуло и видяло нововремското протестантско рекламиране на извънцърковното индивидуално "приемане на Иисус като твой личен Спасител".

Така че - нека заключа, връщайки се на конкретната тема - обрязването продължава да бъде задължително за всеки приемник на Божията благодат, но и едновременно с това отменено поради заместителното му изпълнение от въплътения Божи Син. Така не само необрязаните мъже, но и жените, дори и онези от тях, рано приели монашество и обрекли се на вечно девство, получават осиновяване и обрязване, защото и доколкото са "в Христа".

Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол,
ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. Ако пък вие
сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
(Гал. 3.26-29)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.