|
|
|
Тема
|
 Молитвите за умрелите
|
|
| Автор |
grg (ентусиаст) |
| Публикувано | 10.11.14 20:39 |
|
|
Православните се молят за умрелите си роднини, не само за невярващите, а най-вече за вярващите. Да, но ако вярващите ви умрели роднини са в Божието царство, то те нямат нужда от молитвите ви. Значи, по подразбитане са в пъкъла. Да, но и вие сте нечии роднини, значи като умрете, по подразбиране, и вие ще идете в пъкъла. Значи, православната църква по подразбиране не спасява вярващия от пъкъла! Логика!
| |
|
|
|
„ако вярващите ви умрели роднини са в Божието царство“ - ами ако не са?
Да те светна по процедурата, с уговорката, че Бог може да е прекъсне с второто пришествие.
1 Умираш - ден първи
2 Душата ти е на земята - ден 1-3
3 Душата ти е в Рая - ден 3-9
4 Душата ти е в Ада - ден 9-40
5 Душата ти е на съд пред Иисуса Христа. - ден 40
6 Душата ти чака второто пришествие там, където е отсъдено в точка 5.
Съответно молитвите са винаги необходими, особено в първите 40 дни.
| |
|
Тема
|
 Re: Молитвите за умрелите
[re: grg]
|
|
| Автор |
Prokimen () |
| Публикувано | 16.01.15 02:09 |
|
|
В отговор на:
Православните се молят за умрелите си роднини, не само за невярващите, а най-вече за вярващите. Да, но ако вярващите ви умрели роднини са в Божието царство, то те нямат нужда от молитвите ви.
Правилно! Молитвата е своеобразен "кислород" за душата. В конкретния случай:
1) тя е свидетелство за обичта ни към покойните роднини;
2) предполага се, че ако покойниците не се нуждаят вече от нашата молитвена жертва, то молитвата ни за тях не е напразна.
Да внимаваме!
Има случаи, когато може и да се помолим за тежко страдащ щото Бог да реши възможно по-скоро да го изцели или да го прибере в небесната си житница. С др. думи казано, има и молитви за по-скоро умиране.
Редактирано от Prokimen на 16.01.15 02:16.
| |
|
|
|
Душата на праведника отива в Рая и е с Господ Ииисус Христос навеки !
Това е казал Господ, в това са вярвали апостолите, отците и ранната Църква.
Кой е повярвал на известието ни? И на кого се е открила мишцата ГОСПОДНА?
| |
|
|
|
Стига предполагахте, простичко е - молитвата е разцъфнала обич, както едно цвете, като разцъфти, то просто излъчва уханието си, без значение дали има или няма, някой който да го оцени и приеме, така и стойността на молитвата не се състои от обектите и целите, а в нейното качество, от пространството, от което извира. Молитвата се поражда от вътрешните дълбини на човека - пък че е отнесена към починали хора, които може да са в рая, може и да са в ада, няма значение. Ако външния обект е причината за молитва, то това не е кой знае каква молитвеност.
| |
|
|
|
Що за "логика" е това? Правиш малоумна категориална грешка - да третираш членовете на определена категория все едно са членове на друга или да припишеш харектеристики на даден член, който по дефиниция не може да носи такива характеристики. Ролята на молитвите не е като стиковете в хокея, а по-скоро като четките в кърлинга. Св. Литургия е засилката на кърлинг-камъка по пистата, а индивидуалните молтиви са бърсателните движения с кърлинг-четките, които само съвсем леко подпомагат плъзгането напред. За съжаление, понякога дори някои православни християни правят грешката да мислят за душата като за хокейна шайба и за индивидуалните тематични молитви (за проблем, за болест, за смърт и пр.) като за хокейни стикове; и затова държат само на тях и пренебрегват най-важното - св. Литургия. Някои свещенослужители също подкрепят тази изкривяваща тенденция, защото печелят повече от отслужването на ритуали по индивидуални поводи, отколкото от редовното повтарящо се отслужване на св. Литургия.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
| 
|
|
