|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Не е ли вярно
|
|
| Автор |
Ежко (Бодлидрешко) |
| Публикувано | 04.10.14 22:00 |
|
|
Не е ли вярно, че онзи, който има в себе си мира на Духа, той излива мир и върху другите, а който носи в себе си зъл дух, той излива зло и върху другите ?
Дух Святий е в любовта. Не така ли казва Писанието и не така ли показва опитът.
| |
|
|
|
Вярно е.
...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел
| |
|
|
|
Само че при изливането на този мир и меч се поставя и война се отваря, по думите на Този, Който е излял същия този мир.
| |
|
Тема
|
 Re: Не е ли вярно
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
Дея () |
| Публикувано | 06.10.14 21:15 |
|
|
Душата не може да има мир, ако с всички сили не молим Господа да ни даде да обичаме всички хора.
| |
|
Тема
|
Re: Не е ли вярно
[re: Дея]
|
|
| Автор |
tri-9084 (Бодлидрешко) |
| Публикувано | 07.10.14 15:03 |
|
|
"Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши." (Иоан, 14:27)
Митрополит Иеротей Влахос: „. . .Христос е "нашият мир" (Ефес. 2:14), защото събра човека с Бога и предостави възможност на всеки един от нас да придобива лично реално общение с Бога и с човеците, и по този начин да придаде истински смисъл на своя личен живот.
Темата за мира е твърде значима. Тя се разяснява обстойно от св. Дионисий Ареопагит, епископ Атински. Бих искал накратко да ви запозная с онова от учението му за великото благо на мира, от което се вълнува и съвременният човек. И това се налага, защото по този начин ние ще се убедим, че църковният мир е някак по-различен от онзи мир, от който се интересува днес светът. Или ако ще мога да се изразя по-добре, бих добавил, че ние, съвременните хора, сме преиначили до неузнаваемост Божията добродетел на мира.
Св. Дионисий Ареопагит разглежда свойствата на мира в своя труд „За Божиите имена”. Тъй като в Свещеното Писание се казва, че едно от имената на Бога е и "Мир", той задълбочено разглежда това наименование и посочва, че думите "Бог е Мир" означават, че мирът е лично Божие действие, т. е. мирът е действие, което принадлежи на Бога.
Когато говори за мира, го нарича "божествен и върховен Помирител", защото мирът е "всичко единяващият, и на враждуващите е съгласието и сродяването. Той е пораждащият и съграждащият". Но разбира се, когато казваме, че е "пораждащ и съграждащ", ние отдаваме това на Божието действие, защото Божието действие е творящо, промислително и управляващо битието. С това имаме предвид, че мирът е онова Божие действие, което "всичко определя, и огражда, и подсигурява, като не дава на отделните неща да се разпръснат безредно в безкрайното и неопределеното и да станат необщителни и богоопустели". Целият свят е сътворен от небитие, т. е. от нулата. Това е основно светоотеческо учение. Божието действие е онова, което приведе света в съществуване. Същевременно обаче е и това, което го удържа да не се възвърне отново към небитие, към несъществуване. Това Божие дело на практика е
делото на мирната Божия благодат.
И творението естествено съучаства на този Божи мир, когато участва в Божията благодат. "Чрез участието си в божествения мир" както ангелските чинове, така и човеците създават единна цялост помежду си. Следователно Божият Мир обединява вътрешния свят на човека.
Мирът на Бога привежда в единна цялост самата човешка душа и оттам я отвежда към единството, стоящо свръх всеки разум. Посредством мира "душите привеждат в единение своите логики и се устремяват към едната умна чистота, като напредват по свойствения за тях път и ред чрез безплътното и нераздробимо умно разбиране към единението, което е свръх разума". От този откъс става явно както действието на Божия мир, така и човешкият подход за достигане на единение с Бога и реално богопознание. И той бива успешен, когато
вътрешният свят на човека достигне цялостно единение чрез чистотата, което не е независмост от Божието мирно действие.
Разбира се, чрез Божието мирно действие се достига и единението на човеците, особено в Тялото Христово, което е Църквата. С човешки дадености не може да бъде достигнат мирът между човеците, защото всеки си има собствено виждане и идеология, и страсти, особено онази на любовта, която "търси своето", и ще гледа да налага своята идеология. Затова казваме, че
Божият мир е онзи, който обединява света и го направлява,
защото, както вече споменахме по-горе, е лично действие на Самия Бог.
Но когато св. Дионисий говори за единението на всичко чрез мира, той няма предвид, че се разрушава хетерогенността (разноликостта) на човека. Терминът "хетерогенност" принадлежи на св. Дионисий и се използва за посочване на личната специфика на всеки човек. И в това е забележителното: Мирът е тясно свързан със свободата.
Единството между хората не предполага отнемането на ипостатичните им особности и тяхното обезличаване. Мирът, казва светият мъж, "свързва всички неща помежду им според собствената им неслитна единност, благодарение на което те, неразделно свързани, пребивават, въпреки неотдалечеността си, всяко според своя си вид". Мирът, който обединява всички неща, ги и запазва "в неразлъчно вечно несмесено и неразбъркано сцепление". Така, докато от една страна, всичко единява, от друга, "чрез връзките на вечния мир запазва личната специфика на всяко нещо несмесена". Този момент е показателен, защото ясно посочва, че единството, което се постига чрез Божия мир, не унищожава хетерогенността на съществуващите неща, както и че хетерогенността на нещата не отменя единението, осъществявано чрез мира.
Всичко казано дотук ни помага да направим следните изводи:
Мирът не е автономен и самостоен, нито е някакво отнесено или философско понятие. Той е действие на Самия Бог. Може да има разни и множество видове мир, но когато в тях отсъства Божията благодат, тогава разполагаме само с идола на прагматичния мир.
Мирът е обединяваща сила, която поддържа цялото творение. Но преди всичко е онази вътрешна сила, която става постижима с Божията благодат. Св. Дионисий Ареопагит свързва този мир с исихията (вътрешната тишина на душата) и свещената безмълвност. И тъй като живеем във време, когато много добре разбираме, че най-големият проблем на човека е именно вътрешният, можем да схванем и голямата ценност, която се крие в душевния мир и тишина. Наистина уверяваме се, че днес повечето хора страдат от т. нар. психологични проблеми. Вярвам, че основата на психологичните проблеми са екзистенциалните проблеми и те са тези, които занимават и измъчват съвременния човек. Ние сме загубили смисъла на живота и главно загубили сме изобразяващия му характер. Откъснали сме се от своя архетип, който е Христос. И честно казано, автономията е едно трагично състояние раздробяващо и мъчително.
Човешкото единство, постигнато със съдействието на Божия мир, е реалното, защото не отменя свободата и специфичността на отделното лице. Днес склонността в името на един неопределен и неукрепен мир да отхвърляме свободата, да уеднаквяваме хората в една тълпа, е осъдителна, защото е нечовешка. Дори ядосването и раздразнението, борбите и сблъсъците за мир са пагубни. Св. Дионисий пише: "Нека божествения и върховен примирител Мира да възпеем с мирни химни". Само с мирни химни можем да говорим за Мира.
Дори и онези, които не са привърженици на мира, по свой начин търсят идола на мира. Доколкото непостоянното и безкрайното, и неизграденото, и неопределеното "нито имат битие, нито някаква същност", означава, че онези, които се радват на раздори, гневни свади, размирици и смутове, "са завладени от влечението по мътните идоли на мира". Оттук става видно, че Църквата не враждува с никой, но дори и воюващите с нея тя приема за болни и страдащи, а не като свои врагове, и затова се бори да ги излекува.
Св. Дионисий Ареопагит ни дава възможността да погледнем към Божия мир. И главното, да проумеем мирното Христово човеколюбие. След като мирът е Божие действие и благодат, това означава, че ние трябва да се потрудим, за да успеем да станем причастни на благодатта. И опознавайки Божието човеколюбие, т. е. Божия мир, "да не се учим на войни, нито със себе си, нито с другите, нито с ангели".
Редактирано от tri-9084 на 07.10.14 15:03.
| |
|
|
|
"""Само че при изливането на този мир и меч се поставя и война се отваря, по думите на Този, Който е излял същия този мир."""
Да не би да се подвеждаш от казаното:
Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; (Матей, 10:34)
Защото в същата глава преди това казва:
12. А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!
13. И ако къщата бъде достойна, вашият мир [Който Аз ви давам] нека дойде върху нея*; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас.
14. Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си.
*На това основание Апостолите и техните наследници - свещенослужителите, преподават Божията благодат_мир.
Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:*благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа (Ефес. 1:1)
Лимасолски митр. Атанасий : ". . .Колко велико нещо е човек да има мир в себе си. Мирният човек реално е много щастлив, щастлив не е силния, богатият, славният, образованият, знаменитият, а човекът, който има мир в сърцето си. Каквото и да става около него, Божият мир, който превишава всеки ум (Филип.4:7), е в него, защото Бог е мир, Христос Е нашият мир. Той е нашият мир, когато Той е в нас, тогава всички неща в нас съществуват в мир. Затова Църквата п о с т о я н н о се моли –
с мир на Господа да се помолим, за мира свише и спасението на наши души, *Мир на всички, Божият мир, с мир да излезем!
П о с т о я н н о чуваме тази дума – Мир и извор на Мир. И тъй, мирът Е Христос, когато Той присъства, човекът има мир. Човекът има хармония, равновесие, пълнота, няма никакъв страх, тревоги, фобии, несигурност, стрес, страх от смъртта, ще ни хване сега птичият грип, ще ни хване другия грип, ще отидем да ни правят операции! Губим мира и се разстройваме. Нещо ни липсва. Защо има такава неразбория и смут в нас? Вземи Христос и Го вложи в сърцето си. Когато Той присъства, всичко останало загасва и човекът е изпълнен, мирен, няма страхове, тревоги, никой не може да ни уплаши. Когато Бог присъства, кой ще ме уплаши? Когато губя Бога, да, страх ме е, задушавам се, когато губя Бога, се стресирам, и мисля, че аз ще направя всичко, всичко ще намисля и уредя. Не е така. Бог е Този, Който ще направи всичко. Бог ще устрои всичко. Дръж Бога в сърцето си и ако Го задържиш чрез смирението, молитвата, покаянието, пазенето на Неговите заповеди, четенето на Божието слово, тогава мирът ще цари в тебе и както казваше един велик светец – придобий мир, и хиляди човеци ще намерят около теб мир**. Авва Иссак Сириц казва: имай мир в себе си и заедно с тебе ще се помирят небето и земята. Тогава няма да чувстваш, че другият ще те ощети, че ще те урочаса, дето мислим, че ни урочасват, че ни завиждат, че ни правят магии, и живеем с тези безумици. Никой нищо не може да ни направи - когато със смирение имаме Бога в сърцето си и призоваваме Божието име, Бог присъства и тогава имаме мир и се разрешават големите проблеми на съвременната епоха- стресът, несигурността, самотата, насилието, злобата, които всеки ден ни терзаят. . ."
**Както казва и св.Серафим Саровски: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.
Редактирано от tri-9084 на 07.10.14 17:25.
| |
|
|
|
Не се подвеждам, просто показвам и двете страни на монетата.
С тези, до които се е докоснал Бог, думите ти означават точно това, което си написал в първия си пост, но за свят, който в огромната си част лежи в лукавия, важат думите за войната.
"Старайте се да имате мир с всички, доколкото е възможно" са думите на апостол Павел. Но... това, което ни докарва мир с Бога и мир с братята, за езичниците е глупост, а за юдеите съблазън, което неминуемо води до война, която няма как да се избегне.
Тези са нещата, които имах предвид.
Винаги разглеждам балансирано нещата. Защото ако очакваш да имаш мир с тези, с които си в непримирима война, то ще започнеш да мислиш, че нещо във вярата ти не е наред, докато това може и да не е точно така. Исус изрично е казал, че светът ще ни мрази, защото преди това и Него е намразил, а ние сме като Него като ценностна система и поведение.
Така че ако имаш мир от Бога, то ще го и донасяш на братята, но същия този мир ще ти докара война с езичниците. И това си е в реда на нещата.
| |
|
|
|
Ежи,
Понеже ти заключиха темата, смятам за съвсем правилно, но все пак да не те оставя съвсем без отговор.
Съвсем нашироко съм ти обяснявал, доколкото си спомням, че съвършенствата на Христос, които Го правят за наистина достойната жертва, не се изразяват чрез термина "назорей над назореите", а по друг начин.
Има си коректна библейска терминология и нека тя се употребява в коректния смисъл. Какво е назорей или назирей, както искаш го вземи, си е обяснено в числа 6 глава, ако ги използваш като синоними, и това си е измерението или еталона, с което трябва да се измерва назирейството. За назорейството изрично си играх на времето да ти извадя всички библейски текстове от Новия Завет и там изрично ставаше на въпрос за ЖИТЕЛ НА ГРАД НАЗАРЕТ, а не за нещо, което въобще е свързано с назирейския обрек от числа 6 глава.
Откъдето и да го погледнеш, продължаваш да се опитваш да наливаш богословска каца без дъно.
Внимавай с писаниците на Лимасолския митрополит Атанасий! И този спада към течението на Православния Модернизъм.
Продължавам да те моля и да настоявам да внимаваш какво правиш за своето духовно израстване като Православен Християнин.
Работи върху екзегетичните си способности, това първо.
Чети проверени и доказани православни автори, а не съвременните православни лъжебогослови, с чиито писания са пълни (анти)ПравославиеБГ и Двери (към преизподнята).
В темата на Прокимен "За преобразяващата сила на молитвата" си доставих удоволствието да разбия теософията на архимандрит Софроний Сахаров с написаното от архимандрит Алипий в неговата Догматика, при положение, че същият този архимандрит Алипий е основният разпространител на ересите на архимандрит Софроний в Русия.
Стопляш ли ми намека?
Доста ти е объркано това, което мислиш за Православие!
Попадах с Божията благословия на Догматиките на Митрополит Макарий (Булгаков) и Митрополит Филарет (Гумилевски) и още бол от Руската Православна Класика, която всъщност е точната и най-добре систематизирана интерпретация на светоотеческото Православие.
И идея си нямаш колко много това, което се мисли за Православие в нашата съвременна България, се отличава от това, което е на страниците на тези Догматики.
"Кой ще ни освободи от схоластицизма на Макарий и Филарет?" плаче архимандрит Киприан Керн. Собствената ти глупост и безумие, както и всичко произлязло от Вселенската Патриаршия и свързаното с нея през последните сто години на теософия и масонство, които са наметнали расо и академични мантии.
Някой ден, брат ми, ще започнеш ли поне малко да разбираш за какво всъщност си давам трудовете в този Клуб?
И ще престанеш ли да търсиш от десет дерета вода, за да ги налееш в мелницата на недоказуема по никой начин богословска позиция?
И понеже си ми скъп, въпреки полемиките, даже си дадох труда да ти покажа образец как се доказва съвършенството на Христос, за да стане ясно, че Той е Единственият достоен да бъде жертвата заместник на нас, грешните човеци, на голготския кръст.
Кръстът и кръвта на него, което е Догматът на Изкуплението, което всички съвременни Православни модернисти отричат като необходимост и реалност.
Схващаш ли въобще нишката на всичко това, което пиша в този клуб от шест години насам?
Все си мисля, че някой ден ще разбереш и тогава ще благодариш на Бога за търпението и трудовете на Жабока за популяризирането и защитата на истинското Православие. Нещо, което всъщност ти би трябвало да правиш, а не аз.
Шеговитата ми закачка:
"Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието, то им покажи, че го обичаш повече от тях!"
Не е шега!
Не търся да ти натривам носа със спечелването на някакъв богословски спор!
По-важното за мен е духовната полза, която написаното ще ти донесе.
Не търси богословски реванш за каквото и да било! Хвърляш усилия в неправилна посока.
Помоли Бога да покаже в богословските ти разбирания, кое е според Писанието и Преданието и кое е лъжетълкувание?
Защото досега не съм видял в теб умение да извличаш основните идеи от прочетеното и да ги съпоставяш както трябва.
Правилна екзегетика - точна идея.
Сравнително богословие - точната идея по какво прилича и по какво се отличава от това, което претендира да е истина.
Ако можеш да го правиш, то съм сигурен, че не би спорил с мен, а би спорил заедно с мен срещу противниците.
Не се опитвай да ме въвличаш в различни спорове, за които съм казал, че просто няма да ти пристана на акъла! Изрично съм казал, че има спорове, които знам как да ги спечеля, но не искам и си имам основателни съображения за това, които няма да споменавам.
Лимасолски Атанасий върви по пътя на Софроний Сахаров. Поне стана ли ти ясно, че си имаш работа с теософи в расо и как отсега нататък това ще се отрази на твоето внимание към написаното от тях!
Понеже ми цитира Атанасий Лимасолски, ще четеш ли с повешено внимание цитираното от него и ще можеш ли да определиш кое е вярното и кое не!
За днес ти посветих достатъчно време. Господ да ти даде разбиране.
Поздрави
Жабчо
| |
|
|
|
Работата е там, че аз те разбирам, но ти не намери сили да се принизиш и да направиш опити за разбиране.
| |
|
|
|
Така че ако имаш мир от Бога, то ще го и донасяш на братята, но същия този мир ще ти докара война с езичниците.
и те тъкмо това невежество - толкова типично за маса религии - е докарало една камара войни. Който има мир от Бога не воюва, защото просто липсват причините за война - единственото стълкновение, което може да се случи е да се защитава, но никога не напада. Това, че за езичните е глупост - теб не те засяга, че за юдеите е съблазън не вълнува онзи, който има мир от Бога. Мирът и свободата, за които говорите са красиви, но празни от божественото идеи, докато не стигнете поне до разбирането, което уважава свободата на другите - в противен случай е повече от видно и ясно, че този мир е всъщност пълен с конфликти, което ще рече, че липсва, изговаряш думата, но си изгубил смисъла й.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
