нашата борба не е срещу кръв и плът...

Измъчването на св. Антоний. Микеланджело, XVI в.

Това което ап. Павел ни е пояснил се отнася за пътя на личноста към Христос.

Може би това четиво ще провокира размисли по темата.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

kраткo четиво

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Съвременен текст

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

интересен текст. ( и сайт, благодарности)

"But what is a saint? A common answer is “a holy person.” But what does that mean? In Greek, “holy” is “AH-yee-os.” Its basic meaning is “to be set apart for the service of God.”

Подобно беше значението на една от думите за "свят" в СЗ. Сещам се за статия от една приятелка библеист:

"Освещаването и посвещаването в Стария Завет са тясно свързани с идеята за отделянето. Неговият смисъл е отстраняване от греха и похотите на света. Отделянето от света не е израз на желание за бягство от него или става защото светът е зъл. Отделеният се уединява за да принадлежи само и единствено на Бога. В света обаче царуват грехът и непознаването на Бога /срв. І Иоан 5:19, І Кор. 1:21/ затова човекът, който иска да служи на Господ трябва да се отрече от делата на света. Така отделеният става свят чрез изпълнението на божите заповеди."

Някои аспекти на понятието свят в Стария Завет

И, ако всички се отречем от света, за да служим на бог и да ставаме светци, замисля ли се някой, на какво ще заприлича този свят? А и - къде ще се отделим? Кой е този, който е успял да избяга от света? Къде ще избягате, къде ще идете, къде е това място, което няма да е света?

Произхода на думата е много по- древен, светец/ holy идва от цялостен/ whole - а човек, който се отрича от света, може да е всичко друго, но не и цялостен. Ако не можеш да служиш на Бог, бидейки в света - то може и да си светец, ма само на думи.

Не се вживявай толкоз! Богословката забравила да укаже, че в старозаветната святост влизали и жертвените говеда.

Наблюдател цитира етимологията на древногръцката и древноивритската дума за святост, а не на английската. Но дори и за английската, респ. протогерманската не си в час.

Primary (pre-Christian) meaning is not possible to determine, but probably it was "that must be preserved whole or intact, that cannot be transgressed or violated," and connected with Old English hal (see health) and Old High German heil "health, happiness, good luck" (source of the German salutation Heil).

Тоест, цялост не като холистичност, интегрираност в нещо по-голямо (макар че и това би звучало окей и смислено), а цялост като непокътнатост, неприкосновеност и пр. на нещо отделно. Това може да е ценност, принцип, заповед, личност или неодушевен предмет - реликва, който да опредметява и визуално да внушава въпросната ценност, принцип, заповед.

Ти, Сульо, Пульо и Легионът ню-ейдж ентусиасти като вас робувате на някакви мистично-пантеистични глупости за лелеяната неразличима слятост с Вселената и забравяте важността на това, че в нея има йерархия и степени по важност и значимост на различните сфери, рангове, позиции, чинове, времена и пространства, а не всичко да е неразчленима пихтия и щастливо нищо. Това е фундаменталната разлика на юдео-християнския светоглед с поганските разплавени мистицизми. Святостта е удържане на хармонично и продуктивно функциониращото деление и разграничение, а не слятост и неразличнимост на всичко с всичко. Насърчаващата скромност на това, да осъзнаеш, че си малка част от едно велико цяло, а не губителната налудност на това, да си въобразиш, че самият ти си това велико цяло. Съществена отлика в мирогледите.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Хармония и разделяне в едно изречение - направо непоклатима логика, колкото до протогерманския произход на думата, той идва от декрет. А за робуване да говори човек с възгледи за йерархии и чинове .... ай моля ти се - робуващия тръгнал да определя другите, като роби. Колкото до разбиранията ти относно всичко извън християнството - с това въобразяване за великото цяло, си пределно ясен, колко си в час: точно нищо общо.

Та да беше отговорил поне на един от поставените въпроси, а не да се пенявиш в невежеството си - всъщност липсата на отговор е сам по себе си отговор т.е. светоста, която визираш е една нищонезначеща превземка, с която единственото, което можеш да направиш, е да се фукаш пред събратята.

Интересно.
Все пак ще питам мъжа ми за точното значение на древногръцки.

domino dancing

Според мен излишно се разгорещихте. Да запазиш светци за себе си е важна концепция, без това да значи, че всички трябва да стават светци.

Отново се намесвам в неясната тема за дискусия. Пътеводителят - заглавие указва на т.н. "невидима бран" - заглавие на книгата на преп. Никодим Светогорец и преди да си разкажем аскетическите подвизи, стигнахме до под "кривата круша" да спрягаме светостта в старозаветното й разбиране и обяснение от един от най-добрите български богослови.

Цитираното съждение на уважаемата специалистка по Стар Завет е вярно, но крайно недостатъчно за да се разбере старозаветното схващане за святост, откъдето и последва резонният въпрос, който всеки нормален човек би си задал, когато ненормално си играем на аскетика и святости, демек, оригинално превземане.

Уж сме грамотни хора тук във форума, все християни с многогодишен стаж за пенсия на Небето, а някак несериозно богословстваме и доказваме, че богословието, както и спасението стават въпроси от наниза ни хоби-та, наред с въпроса за футбол и други пикантности.

Спрягайки светостта в живота ни и засягайки Стария Завет, запита ли се някой къде го Светият Дух? Действал ли е Той в Стария Завет, след като Христос заръчва на апостолите да стоят в Иерусалим и да Го чакат, Който трябвало да бъде изпратен от Отца заради кръстните страдания на Сина?

Колкото до Стария Завет, там има две понятия, които заслужават малко по-сериозно внимание - "кодеш" = святост и "цедек" = праведност. И двете изразяват връзката с Бог в изпълнение на Неговите заповеди или нравствена чистота в противоположност на греховността.

За старозаветния "християнин" само Бог е свят, а това, което ние днес разбираме под святост със или без Светия Дух - тогава за онези хора това е било праведност.

В контекста на надприказването бих желал да вмъкна въпроса за сърдечното обрязване (Второзаконие 30,6). Някой от тук пишещите опитвал ли се е да пристъпи към него, преди да се гъделичка с митарите бесове?

Може би става въпрос за суфизма (тасаввуф). Вероятно и там има йерархия, но освен това самото напредване в материята йерархизира неговите последователи. Както един джентълмен не може да не се прояви, така и последователят на тасаввуф ще се прояви със своето вътрешно възпитание. Аз трябва да призная, че бях доста отблъснат от "туристическия" образ на суфизма, но сега прочетох нещо по-качествено и рационално за неговото място в култивирането на човека. Според мен обаче в съвременни условия трябва да се избягва зависимостта от някакви шейхове, а по възможност да се предава като семейно възпитание.

Думата на старогръцки означава чист.

domino dancing

Съвсем се обърка и не знаеш кое, какво и защо; започна и механично да повтаряш думички, от които ич хабер си нямаш; почини си малко и не пиши автоматично без повод само и само да демонстрираш, че си жив и че те има на този свят. Това се опитах, между другото, да те посъветвам.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Мюсюлманите не са баш поганци в горния смисъл, още по-малко пък суфистите. Няма да е пресилено да се каже, че това действително е свята и освещаваща религиозна традиция. Един позитивен мистицизъм.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Tъй, тъй - освен лични нападки, нещо друго? Просто е - като не можеш да се аргументираш, поне не си го показвай.

В отговор на:

---

И ако всички се отречем от света, за да служиме на бог и да ставаме светц
и

---

* Отречението от света не е заповед, т.е. не е задължително за всички християни.
* Потрудете се да разберете какво в случая християните разбират под ,,свят'' и ,,отричане от света''. Във всеки случай това не означава да изнамериш местенце извън пространството.
* Можем да служим на Бога и без да се отричаме от света. Ако попрочетете житията на светиите ще видите, че там има не само монаси, монахини и свещеници, а и царе, велможи, воини, занаятчии, селяни, роби, лекари, философи, деца и т.н.
* Към святост сме призвани от Бога всички. Тя има различни степени и не е казано, че за да влезеш в рая трябва непременно да те пише в календара със светците. Все пак трябва да се стараем според силите си да се уподобим на Бога, Който е свят. Ако смятате, че не е ясно мога да го дообясня с цитати.

Продължение
За произхода на думата свят. В тази сфера гръцкият е по- адекватен от английския и гръцкото наименование за свят е агиос, т.е. неземен.
Всъщност нямам нищо против определението ,,цялостен''. Но че светец, който се отрича от света не може да бъде цялостен, може да каже само незапознат с християнската аскетика човек.Мотивирай си резервите, за да бъда по-конкретен.
Че ако не можеш да служиш на Бога, бидейки в света, значи не си светец е съвсем погрешно ваше си мнение, изградено от незнание; реалния опит на Църквата показва друго. Да развивам подробни теории е неблагодарна задача, докато не ви узрее идеята,че тези неща стават разбираеми само когатозапочнете лично да се приобщавате към този опит.
Всъщност вижте колко неистини казахте само в няколко изречения!

СЛУЧКА ОТ СЕГАШНИ ВРЕМЕНА СЪС СВ. ПОРФИРИЙ ТУК

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел