Здравейте
имам следното питане
имам силна непоносимост към това родителите на мъжа ми да желаят да гледат детето ми.
Нямам никакво желание да им давам детето си да е при тях.
Те живеят в друг град, и винаги когато пожелаят малкия да отиде при тях, първата нощ плача и дните в които не е до мен не се чувствам добре.
Специално в България е прието бабите и дядоците да помагат на родителите за отглеждането на децата, но за мен това не важи и не го разбирам, защото след като БОГ дава дете на едно семейство то е за да се научи да бъде родител.
Аз не възприемам за правилно детето ми да бъде гледано от друг.
Дори и за малкото време в което го пускам при родителите на мъжа ми, това е една седмица за цялата година-защото мъжа ми се сърди, понеже майка му всяка сутрин е на телефона с него и знае какво да иска
Дори и за този период не желая да го давам при тези хора.
Дали греша. Свекър ми е атеист, в къщата му ако влезеш трябва да се подчиняваш и да мълчиш. Не понася хора и за да бъде на неговата е стигал до физическа саморазправа с мен/юмрук през лицето/.
Слава на БОГА, БОГ ни помогна да си имаме свой дом и в друг град, но самата мисъл, че дори и за една седмица от цялата година детето ми да е при този човек и жена му, това ме стряска и ме вкарва в размисъл и тревога.
Нормално ли е, къде греша и греша ли.
Някой може би ще си кажат че съм обсебила детето си и че го държа до полата си.
но не е така, просто нямам доверие на родителите на мъжа ми, разочароваха ме, крият от мен и ми казват нещата не истинските имена, а завоалирано.
Много ще бъда благодарна ако ми кажете коя книга правослана да прочета за да намеря успокоение за себе си.
От доста години не намирам начин за разрешаване на този проблем.
Просто не желая тези хора да искат да ми гледат детето и да им го давам и това съм сигурна, че на много хора ще им се стори странно.
Домъчнява им-ясно е, но могат да дойдет до при нас за 2-3 часа да го видят и да си се приберат, но не - те държат там при тях да го пратя.
Моля Ви за съвет

Благодаря

Свекър ти те е ударил, а мъжът ти как реагира?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Toва, че Бог дава дете на едно семейство, за да се научи да бъде родител е пресилено.
Това, че свекър ти те е ударил е вече насилие - лично, ако баща ми удари приятелката ми или бъдеща моя съпруга, да забрави повече, че изобщо съществувам.
А това, че не искаш да си даваш детето друг да го гледа, според мен е точното отношение на всеки един родител - но помни, че ако правиш разделение т.е. родителите на съпругът да бъдат лишени, но твоите не, това един ден по някакъв начин ще ти се върне със сигурност.

От какво се страхуваш толкова от тези хора, че могат да коригират някакви твои грешки, които не осъзнаваш? Или ти си нахлула като троянски кон в това семейство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отблъсна го, за около месец не му говореше и не им се обаждаше, но след това Отеца на който се изповядва му каза, че е редво да се обажда на родителите си и станаха отново добри приятели.

Баща ми почина преди 15 години,
майка ми живее сама и не желае да се ангажира да ни гледа детето, а и все още работи.
тя също е в друг град.
идеята тя да ми гледа детето, също не ми харесва, а най-интересното е , че сега като се замисля повече време малкия е бил при свекър и свекърва ми отколкото при майка ми.
А това, че ще ми се върне, и ако под тази форма ще ми се върне, като моята снаха един ден не желае да ми дава детето си да го гледам и да се грижа за него, дори и за известен период от време-мога само да кажа, решението и правото е нейно, защото това е нейното дете.
не бих се ядосвала за такова нещо и дори и на въпрос не бих го подигнала.

В случая не е важно на теб какво ще ти се върне, а какво ще се върне на детето, защото в никакъв случай двама изолирани родители в "чужд град" не могат да заместят широкото семейство.

Все пак е проявено насилие към нея, не трябва да дава детето в подобно семейство.

domino dancing

да, имаш право,
широкото семейство-но ако в това широко семейство липсва егоизма, постоянното наставничество, налагане на чуждо мнение, ежедневни съвети - да съссигурност тогава да и то с голямо удоволствие сама ще търся подкрепата участитето на всички в широкото семейство.
Но тук няма как да се получи-повярвай ми.
моята майка ме дърпа на страни за да ми каже какви кусури е видяла в мъжа ми, от което повярвай ми побеснявам и директно приключвам разговора, а свекър ми и свекърва ми постоянно дебнат момента мъжа ми да е насаме с тях за да му кажат какво нередно има в семейството му и къде трябва като мъж да се намеси и да си издаде заповедите.

Има ли двама свидетели на случая? Със сигурност участничката е много манипулативна, предвид това, че поставя на преден план въпроса, че свекърът е атеист, докато тя е вярваща и очаква подкрепа от вярващите. Виждаме, че синът много добре комуникира с родителите си, което значи, че донякъде имат общи ценности, то питаме как тогава тя иска да е със сина, а не иска да е със семейството? Освен това свекърът вероятно не е знаел как да действа, а причината за това е, че нормално човешко действие е възможно, когато има поне близост в базиса от човешки реакции. Но в съвремието се смесват семейства с твърде разнороден бекграунд и се стига дори до непоносимост. Кое обаче е по-качественото семейство, което трябва да се вземе за образец (също така по-интегрираното в социума). Дори без да се изяснява този въпрос, то семейството от страната на жената е доста отслабнало като възможност за предаване на опит и ценности на следващото поколение, предвид, че баща й не е сред живите от 15 години.