Мнението е изтрито от tri

Душевен мир, за който обаче се нуждаеш от нечия постоянна помощ ....... че що за мир е това?!

И за толкова години да беше някой упоменал, в какво се състои този ценен и добър принос, цена нямаше да има.

Така нареченото богословие на двамата господа си е една надпревара или да го кажем открито - чисто пишкомерство. Впрочем по- голямата част от богословите попадат в тази графа. А от къде си проличава ли. Всичкото им богословие е интелектуалщина - за всеки един логик няма да е трудно да стигне до умозрението, че ако ще си мерим любовта, то ще трябва да стигнем и до ада, тъй като сам по себе си той представлява предел. Съответно, за да си мистър голямата работа, просто трябва да побързаш да удариш бутончето преди останалите съзтезатели и да заявиш - аз се моля, дори за мъчениците в ада ..... следват бурни аплодисменти, защото имаме участник познал верния отговор. А отговора е верен, докато не се появи някой със съществените въпроси, на които уви се оказва, че двамата преподобни мълчат - в пряк и преносен смисъл - като бити гъзове, та от тук си проличава интелектуалщината на богословския им стил.

Много високо вдигаш летвата - недей, че ще настъпи сконфузено мълчание. Дай по- добре да си останем на дрънканиците по книжка - тъй де, по-добре да си седим на все още неоправените магарии и да не бързаме със сътворяването на нови, че ще стане хептем мазана.

да се моли за целия свят преди да си е оправил собствените магарии, както твърди необоримата и ненадприказвана Аби.


малка поправка: самата си Магария

Не съм сигурна, че Магаретата изобщо могат да се молят...Дори, човек се ражда като диво оселче...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Душевен мир, за който обаче се нуждаеш от нечия постоянна помощ ....... че що за мир е това?!

Тази почти гениална забележка няма как да не я отчета с 6+.

По моите (не)скромни наблюдения/емпирични заключения душевен мир е постигнат само когато помощта се очаква/дава единствено от Горе. Единствено прекият "контакт" води до пълен духовен покой.

В кратце: Няма душевен мир без да е постигнато Единението /еднозначно на т.нар. "пълен духовен покой"/.

Чувството на Единението се разпознава по радостта, която се изпитва от него.

Ето, това е радостта на пътя му!

Турил си в сърцето ми радост.

Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост.


и

Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мисля, че има нещо гениално. в отбелязването на един очеваден факт - някакъв юнак, който разбира се бива прекръстен на Велики .... изобщо това Велики не знам усеща ли се от някой колко е нелепо и смешно, особено пък отнесено към уж свят човек, към светец, тази традиция ми е много детинска, Александър Велики, Константин Велики, негово величество Велики, де що има изтрещял от амбиции го наричаме Велики. Примерно - Исус Велики или Исус Христос Велики, толкова много величия, а най- голямото величие нали е Исус, как така ще го подминаваме, редно е тъкмо той да бъде наричан Христос Велики, ала никой не го назовава така, че защо такова пренебрежение ..... щото е глупендерско, учудващо е, че поне по отношение на Исус, църквата не е сглупила толкова.

Та просто отбелязах факт - някакъв велики, бил постигнал душевен мир, който фактически се състоял в постоянната помощ от страна на Исус, да се бори храбро и мъжествено. Браво - все едно сме в детската градина. Както и е видим факта, че за какъв душевен мир говори човек, който от неудобство пред фактите, в бързината си да се покрие, вместо да си изтрие поста - функция, която форума предлага - само го редактира на "мнението е изтрито" ..... ми поне го изтрий наистина или чакаме Исус, дори за това да помага.

Поради това ми допада провокативното отношение на Prokimen - защото не е самоцелно и не остава само в рамките на теоретичното, а засяга чисто човешкото, възможно за докосване битие, тръгнал някой да се моли за мъчениците в ада, ама това е "философията на удобното кресло" ... погледни казуса "ако аз съм в рая, ще се моля ли за мъчениците в ада", ако аз съм шеф диригента на държавата, обещавам, че ще бъда слуга на народа. Глупости не на търкала, а на нямане какво да правим - ми разбира се, че ще моля и за мъчениците в ада, защо не, какво ми пречи, а да изгоря ми крушката в килера, но след като я сменя, обещавам да се помоля и за тях. И какво - поиска човека да си покрият хвалипръцковщината, в отговор получава, какъв велик душевен мир бил постигнал някакъв велик светец, вероятно живял във някакви отдавнашни велики времена. Празни приказки- празни молитви, ала видиш ли, носят етикетче "богословие", което само по себе си е достатъчно да им придаде значимост до степен "целувай задници", и що, щото явно не са какви да е, а велики задници.

конкретният светец може да е постигнал душевен мир
и често подобно чувство е толкова доволно за изпитващите го, че имат нужда да го споделят.

проблемът е, че постигането на този мир е строго индивидуално и всеки сам трябва да си намери начина.

светецът евентуално може да се ползва като доказателство за това, че постигането е възможно. толкова.

но се съмнявам, че отчужденият опит се превръща в собствен опит, чрез едното споделяне, чрез имитации, що се касае до постигането на това чувство.

Единението според мен се постига за всеки по индивидуален път, който може да прилича на нечий друг, привидно дори да е тъждествен, но в крайна сметка Пътят никога не е същият.

И целият "майсторлък" на Вярата е да си хванеш/намериш сам Пътя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lilla My на 24.08.14 15:07.

Та просто отбелязах факт - някакъв велики, бил постигнал душевен мир, който фактически се състоял в постоянната помощ от страна на Исус, да се бори храбро и мъжествено.

ми хубаво.
споделилите това чувство с лопата да ги ринеш във всичките изповедания и рел. фил. системи

както и имитаторите, гърчещи се в имитационни хватки вярвайки, че ако направят мот-а-мо написнато в нечии анали ще им се получи...

обаче се получава само при тези, които се изправят сами пред предизвикателството да намерят своя /не чуждия/ Път. Исус що се разкара в пустинята?

Темата е супер дълга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lilla My на 24.08.14 15:11.

"Ало, вие там оправените с голямата мистериозна работа, ще ни кажете ли на нас неопитните в игрите с преизподнята колко са онези идиотизирали псевдохристияни, които живеят по опита на Силуан и Софроний?"

От този въпрос на Прокимен, от неговото съдържание, би трябвало да се подразбира, че той - Прокимен, има нагласата и представата, че някой обикновен човек трябва да имитира, да се води, да живее по "опита на Силуан и Софроний"... С тази си теза Прокимен влиза в противоречие с християнската доктрина, според която има някаква степен на предопределеност, на заложеност кой по какъв "опит" (на този или онзи) ще живее или е подходящо да живее. Остава се с впечатление, че при уважаемия Прокимен е останал отзвук от нагласата при социализма да се следват задължително разни почини (на Стаханов, Злобин ;) , на нашите -български ударници и герои на социалистическия труд).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите