|
Критика на спасението според Силуан Атонски
по част 1
Има един анекдот, разказващ как ангелите отишли при Бог и му рекли:
- Господи ние разбрах как си сътворил човека- сега ние също можем да сътворим човек, открихме формулата.
- Така ли - отвърнал озадачено Бог - не мога да повярвам. Интересно, добре нека тогава да видя, покажете ми, искам да сътворите човек.
Ангелите въодушевени запретнали ръкави, но тъкмо да започнат работа, още с първата стъпка Бог ги спрял:
- Аааа, чакайте, чакайте момчета - първо ще трябва да си създадете калта.
Всичко е сътворено от Бог - в началото има само Бог, а той създава всичко останало, дори и калта. Лесно е да си представиш създаването, когато имаш вече налична кал, но тогава калта от какво ще я създадеш - а нещото, от което ще създадеш калта, него от какво ще го създадеш. Бог е единственото съществуващо, от къде създава всичко останало - ако има вече налично нещо, което да вземе и да създава от това нещо, то значи Бог има предистория и явно в началото не е само Бог, има и разни други елементи. А това обезсмисля цялата работа - това потвърждава материализма, явно в началото бе Бог и материята, а после Бог създава, каквото е създал от вече наличната материя, която фактически не е създадена от него. И тук вече пирона на материалистите - не откриваме никаква нужда от някаква намеса, от някакъв Бог, за да се осъществява преобразуване на материята, има само материя и нищо друго, никакви богове, никакви духове, цялата ви теория е ала бала.
Значи възможностите са две - или в началото не е само Бог т.е. има и материя независима от него; или всичкото създадено е създадено от Бог, който преобразува самия себе си, защото кое е това "друго" редом до Бог, от което ще черпи материал за творението си. В първия вариянт - съжалявам, но християнството издиша пред материализма, пред една толкова елементарна и плоска философия, каквато е материализма. При втория вариянт християнството няма бутане - освен от самите християни, които наивно смятат, че съществуването е делимо, което обаче съвсем не могат да докажат, нито могат да демонстрират на практика. Искам да видя кой е този остров във вселената, който ще съществува отделно от всичко останало - искам да видя това велико божествено творение "човека" как ще съществува отделно от растенията, животните, въздуха, светлината и водата. А ако не можеш да го демонстрираш, то критиката ти е чисто и просто необоснована.
Да прав си, но дори и не подозираш колко си прав, като казваш, че неделимата вселена отрича възможността за съществуването на личност - личностите наистина не съществуват, Аз- ът е интелектуална концепция, а не реално съществуване, тъкмо поради това и е тленен, умира. Има само една личност - и това е Бог, друга личност няма, никога не е имало и не може да има. Личноста е илюзия, сън, временно явление, в което просто вярваме. Вълната в океана се надига, съществува известно време, но не може да съществува отделно от океана, океана и вълната не са две, те са едно цяло. В центъра на вселената има сила, по- велика от всичко друго - и този център се намира във всичко и всеки. За това вселената е цялост и всичко в нея е пак цялост - това, което наричаме части, дори и те самите са пак цялостни.
От всичко това не следва, че трябва да се молим за всички - ако Силуан разбираше това, което проповядва, щеше да знае, че самата молитва е молитва за всеки, ако той може да се моли само за себе си и отделно за всички, значи сам не вярва в това, което проповядва, той не го разбира. Да назубриш нещо, не значи, че си го разбрал - неговото знание може би идва от източници извън християнската литература или е чул тези неща от други хора, но самия той не е имал това прозрение, от там идва и погрешността в учението му.
по част 2
Ню Ейдж е едно твърде общо понятие - няма какво да го коментирам. А относно космическото съзнание, все още е рано за него - за сега съзнание, подсъзнание и колективно съзнание са достатъчни, защото и без това явно е много трудно да се проумеят. Инак вече има наченки в психологията - тук там се споменава и за космическото съзнание, споменава се и за надсъзнателното, но все още е рано, все още сънят е дълбок, ще трябва да мине време, докато се придържате към масата, ще трябва да чакате, няма друг начин, защото масата е мудна и бавна.
част 3- та не се отваря.
по част 4
- Бог ще накаже всички безбожници. Те ще горят във вечния огън.
Очевидно, на него му доставяло удовлетворение, че те ще бъдат наказани с вечен огън. На това Старец Силуан с видимо душевно вълнение казал:
- Е, кажи ми, моля, ако те поставят в рая, и ти ще видиш оттука, как някой гори в адския огън, ще бъдеш ли спокоен?
- А какво да направиш, сами са си виновни, – говори този.
Тогава Старецът със скръбно лице отговорил:
- Любовта не може да понесе това… Трябва да се молим за всички
В този диалог става ясно едно нещо - в монахът пустинник няма никаква любов, той е напълно безразличен. В това отношение Силуан ви е надскочил - любовта е по- голяма от човека, когато обичаш някого, ти просто го обичаш, това не зависи нито от тебе, нито от другия. Тази любов, която проявявате по задължение е чист фалшификат - никой, никога не се е влюбвал по задължение, любовта е напълно естествен феномен, толкова естествен, колкото и дишането. Всички деца се раждат обичащи, тяхната любов не идва отвън, тя си е вродена - и тъкмо тази любов с времето става все по- голяма и по- голяма, стига разбира се, ако не й се пречи. А пределите на любовта до сега никой не е открил - никой не е намерил границата, от която насетне любовта не може да се разраства. Любовта е над всички човешки принципи, идеологии и закони, над всички човешки постижения и открития, над всички представи и мечти - не можеш да я търгуваш, не можеш да я купиш или продадеш, не можеш да я пресметнеш. Тази любов, която претегляте и пресмятате, не е никаква любов, а едно изключително добре прикрито, дори от самите вас, лукавство - едно его за небесния рай. Ако избереш да обичаш, защото ще спечелиш "Х", то това не е обич, а сделка.
Като цяло трагедията в християнството е, че хората живеят с нагласата, че вече знаят какво е любов - само, че в цялата човешка история, в настоящото ни битие и във всичко, което ни заобикаля, няма никаква любов ...... инак разбира се, това съвсем не пречи, да вярваме, че знаем, какво е любов, толкова е удобна такава вяра. Вече знаем какво е любов, сега е ред да търсим Бог - уви, това е много, много далеч от реалното състояние на нещата. Де да знаехме какво е любов, че най- сетне да се наречем ученици на Христа.
А дали обичаш и се молиш за спасението на някого, нито ще го спаси, нито няма да го спаси - малко повечко трезвост няма да навреди, никой, никого не е спасявал, това е невъзможно. кръстът се носи сам, не защото просто Исус така е казал, а защото няма как друг да обича вместо теб.
И впрочем - много е лесно да се молиш за умрелите, няма значение дали са в ада или рая, и без това няма как да знаем, но е много лесно да обичаш умрелите, защото нищо не ти косва. Толкова е удобно и комфортно да се обича онова, което вече не съществува - лесно е и удобно, защото тези така наречени обич и молитва, с абсолютно нищо не докосват егото, та и за това не са нито молитва, нито обич, а едно банално самозаблуждение, просто един ум в ада.
по част 5
Подвеждаш се в това:
" И тогава човекът ще разбере колко ужасна е липсата на Бог"
от къде тази сигурност, че ще разбере? Ако беше толкова просто, то тогава Бог можеше да реши така, че всички да минат през ада, та да разберат и готово - а всъщност дали вече не е решил именно това? Слабо разбиране и слаба критика в тази част - любовта, а не гневът са в основата на битието, съществуването в гняв е зловредно и болестотворно, единствено съществуването в любов е плодовито и пълноценно. Любовта е по- висша от гневът и наказанието - Бог е всемилостив, Бог е любов и е странно как хората се опитват да отнемат правото му да обича безгранично и безусловно. Но и не е много странно - все пак слабо познавате любовта.
Но така или инак - оправихте себе си, спасихте се, спасихте цялото човечество, та тръгнахте да спасявате и мъчениците в ада ..... ай сиктир и каква полза от цялата тази галимация ..... никаква, абсолютно никаква, само повод за раздори.
по част 6
Всъщност, онова от което си е изпатил Силуан е християнството - все този ад, все края на дните, все едни и същи безсмислени въпроси, дали щяло да се спаси цялото човечество, дали онези в ада щели да идат в рая ...... ма цялата тази работа е просто сметки, тука няма никаква религия, никаква духовност, никакво разбиране, никакво осъзнаване и никаква любов. Всичко това са чесала за интелекта, за егото - никаква реална полза. При толкова много страхове чакайте вие любов - та то няма пространство.
по част 7
"И в другия свят аз ще съм си Жабока от този свят."
какви наивни надежди, разсъждения основани на страх - и сега какво, в оня свят пак ще те срещам, пак ще трябва да общувам с всички дървени глави, с които съм се срещал в този свят. Или уж по- добрия вариянт - всички ще размишляват, като мене.
В оня свят отиват душите - а жабокът си умира, както и всяка една друга личност, Аз- ът не стъпва в рая, може да отиде единствено в ада и всъщност Аз-ът е ада.
п.п. като заключение - Силуан не е тънал в по- голяма заблуда от средностатистическия православен, пък и изобщо християнски свещеник. Но е засегнал някои наистина деликатни моменти, които в традиционния си вид са изопачени и фалшифицирани - от там и голямото лаене срещу него.
|
[