В отговор на:

---

неговото неразбиране, важи и за Прокимен

---

Редактирано от Prokimen на 28.08.14 09:26.

"""Жабоций има лимитирани и силно субективни разбирания за религиозността, според мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 03.09.14 22:45.

"""Тук критикувам силуанизма и неговия изобретател в лицето на архим. Софроний Сахаров, но дължа да призная или да се преповторя за сетен път, че съм усещал резултатите от молитвена помощ на отец Софроний. Критикувам не личния му монашески и християнски подвиг, а дързостта да преобърне православието с нови и антиевангелски представи и учения!"""

Вие нееднократно сте ни поучавали за това, че не може от един и същ извор да тече една и съща вода. А ето, че сега се самоизобличавате.

Критиките Ви са си Ваши, лични. Както и всички Ваши усещания. Не е ли така, отец ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Драги Ми Прокимен,
на това:
"За съжаление не притежавам дарбата на екзорсизъм...." - Друже, да не вземете да възприемете шеговитостта ми като обида. Извинявам се, ако изразите ми са предизвикали обидна вибрация.

Бих отговорил:
На шеговития Ви тон дадох просто шеговито продължение, но тук става въпрос за наистина опасни неща.

На петдесятниците им липсва разбиране за това кое наистина удостоверява, че "говоренето на езици" е наистина с Божествена благодат, а не сатанинско "благословение". Говоря си в прав текст за "осветен живот" или казано по православному "за висок духовен живот" по модела на светите отци.

Критиката на Силуан някак си не става във вид на оформление на книжка. Просто, за да се разбере проблематиката трябва да се дефинира терминологията, както на традиционното Православие, така и на Софрониевите измишльотини по спорните въпроси за спасението. И чак тогава се пристъпва към сравнителен богословски анализ. Точно това ме бави в момента.

Но поне знам кои материали трябва да преведа и после да използвам определени части в окончателната критика на Силуан и Софроний.

За това са преводите, от които става ясно накратко какво е Източен Пантеистичен Монизъм. Затова е обяснението на стародавната ерес на Евхитианството, защото Софроний комбинира Източен Пантеистичен Монизъм и Евхитианство в Силуан, за да представи езотеричните си опитности като висок духовен опит, който е съизмерим с този на светите отци, но този на отците и на Софроний са взаимно изключващи се. Не случайно употребих контраста, богослова на светлината Софроний Сахаров, както го нарича Мила Игнатова, и пазенето на ума безвиден и пуст. както е при отците. В мрак, но в духовна светлина, която е различна от тази, която вижда архимандрит Софроний в езотеричните си бълнувания.

Има интересни разминавания между Софроний Сахаров и бащата на атонския исихазъм свети Григорий Синаит!? Доста интересно и любопитно, бих казал.

При това Софроний Сахаров е просто последната окултна надстройка в практичен план на семената, които са посяли философията на Владимир Соловьов и атаката на юридическия догмат за изкуплението в кръвта на Христос, които реализират на практика митрополит Антоний Храповицки и неговия ученик митрополит Сергия Страгородски.

Ако не са положили усилия да разрушат втория по важност догмат в Християнството, този за Изкуплението, то за Софроний Сахаров много трудно би се намерило място в съвременния православен свят.

Затова се налага първо да се защити Юридическия Догмат за Изкуплението в кръвта на Христос. После да се представи Теософията, като идейно течение.

Вероятно ще се наложи да преведа и труда на архимандрит Епифаний Теодоропулос "Масонството в светлината на истината" и чак тогава, когато понятията са дефинирани, знае се тяхното точно значение, може да се пристъпи към последната част на критиката на Софроний и Силуан.

Пуснете ли на руски търсачката по Епифаний Феодоропулос, може да намерите сканирано копие на въпросния труд. Дадох си труда да я изчета цялата. Страхотно точен богословски анализ. Давах на времето линк, но не ми се търси отново.

На времето бях изпълнен с доста творческа завист за труда на Д.Р.Маконъл "Друго благовестие", но сега ми се представя възможността да направя аналогичен труд за същите лъжи, но в специфичното им за Православието изпълнение.

Както и да е, ще има доста неразбрал същността на полемиката народ, ще има и много заблудени хора, които ще злословят и хвърлят кал, но ще има и благословени от Бог души, на които Божията благодат ще им подари разбиране.

Прокимен,
Никога не забравяйте, че съм поел ангажимент пред пишещото братство да довърша критиката на Силуан и Софроний, но това се оказа част от много по-мащабна битка, тази за Догмата за Изкуплението.

Сега вече Ви е ясно на какво се дължи забавянето ми.

Велико удоволствие е да си четеш том 5 на Добротолюбие и да виждаш как написаното изобличава съвременните лъжеисихасти. Още мъничко, ще съм по-свободен и ще си продължим със започнатото, докато го довърша.

Поздрави
Жабчо

Видях, че имаше отново повдигната от Ежко стара тема, която е заключена.

Хвърлих око на един от линковете и отново видях пост, в който споменава три причини, поради които бил ми не вярвал.

Увъртания и оправдания. Да го попитам отново, че дано този път ми отговори:

Епископ Теофан Затворник, архиепископ Теофан Полтавски, архиепископ Серафим Соболев католици, протестанти и еретици ли са?

За "мантросването", какво точно се разбира и какво точно съм имал предвид, съм превел "Злоупотребата на Странника с Иисусовата молитва".

Ако не му отърва написаното от епископ Игнатий Брянчанинов, като синтез на светоотеческото разбиране за практикуването на Иисусовата молитва, което влиза в противоречие с практиките на Странника, то това си е негов проблем.

Надявах се, че "мантросването на Странника", което се критикува тук, е достатъчно ясно аргументирано. След като не се приема краткото ми обяснение, което дадох на времето, то нека стане ясно от написаното от светите отци, че Странникът върви към самопрелъстяване и постигане на езотерични опитности от окултен вид чрез Иисусовата молитва. Да, точно това се получава на практика.

За съжаление виждам, че се е увлякъл и от неправилното разбиране на отец Георги Металинос за Ада, което е следствие на неправилното разбиране на думите на свети Исаак Сирин, че Божията любов ще бъде бич за тези в Ада.

Въпреки доброто ми обяснение, че Бог Трансцендентно присъства наистина навсякъде, но Имаментно само там, където си избере. Поради това е присъстващ и невидим в Ада, но присъстващ и видим в Рая. Да илюстрирам накратко какво имам предвид.

Да помисли Ежко и за библейския контраст, Божието присъствие е Светлина, докато Божието отстъствие е Външна Тъмнина и как това става, след като Бог е навсякъде. Подсказка, отговорът е в разбирането на Божията Трансцендентност и Иманентност.

Какво означава да се съединиш с Господа на онтологично-същностно ниво на върха на обърнатата пирамида на битието при молитва по Софрониево-Силуанов тертип?

Това е твърдение което може да изкаже единствено теософ и масон като Софроний и митрополит Калистос Уеър.

Бог, като единствено съществуващ, никога не може да се съедини на онтологично-същностно ниво с творението си, защото Той е непроменим по същност, а това съединение всъщност го прави променим с участието в Него на нещо променимо. И това си е много добре обяснено в Догматиката на архимандритите Алипий и Поликарп.

Това е обяснение, което в една или друга форма вече е давано във форума при дискусиите за Силуан и Софроний.

Дано да не съм разбрал правилно Ежко, защото ако съм го разбрал правилно, то за братлето не остава нищо друго освен да си преосмисли Модернистичното лъжливо Православие и да се завърне към Традиционното Светоотечско Православие, което представям малко по малко при разискванията.

Доста съм разочарован от това, че не се разбира делото на Иисус няколкото дена в Ада според традиционното Православно разбиране! И не разбирам как, при положение, че в Евреие е написано черно на бяло, че Иисус като първосвещеник принесе себе си в жертва за грях ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ! и като няма повече работа с грях седна на небесата отдясно на Бога да ни бъде вечен Ходатай!!!

Как при такова твърдение Ежко, ще полемизира глупостите на Софроний и Силуан, че Иисус отново е слязъл в Ада да прави неща, с които вече е привършил.

Спирам дотук, щото се връщам към двадесетте си въпроса, които Ежо си пусна покрай ушите на времето с обяснението, че ми бил отговорил.

Нито си разбрал въпросите ми, нито си намерил отговорите им, които всъщност засягат теб самия, обични мой Ежко.

Загрижен съм и за теб все още!

Друже, аз съм сигурен, че апологетите на Ада с неговия Велик архитектор Софроний Сахаров и литературен герой Силуан Атонски не са чели нищо. Те просто искат да се правят на интересни и да поддържат спича във форума.

А бе хора, стига с тия задочни, косвени и маниерни обръщения към дискусионните ви "опоненти"! Що за сбъркана култура на общение демонстрирате! Единият вдига свои стари теми, другият му отговаря в още по-други теми, без директно обръщение... Това са хигиенни фактори, които обаче пречат и на съдържателната част.

Олдфрог, лично към теб се обръщам, вече съдържателно: няма как ти да се представяш тук за белия рицар на автентичното светоотческо Православие, защото ти изобщо и дума не обелваш за неговия земен център - св. Литургия и св. Причастие, а само косвено ги критикуваш и отричаш. Протестантско виновно мълчание ли, що ли? Всички индивидуално-молитвени монашески традиции губят смисъла си, ако не се разглеждат в контекста на св. Литургия, като допълнение към нея и неин отзвук, съхраняване на въздействието й в индивидуално-съзерцателния и индвидуално-дейностния живот.

Без признаване и преживяване на истинското Присъствие на Христос с Дух, Тяло и Кръв по време на св. Причастие, няма истинско християнско богослужение, а само театрално възпоменаване. Действително новозаветната фразеология е двузначна в това отношение, тъй като тя отразява преходния период преди окончателното унищожение на Йерусалимския храм през 70 г. от н.е. Богословието е хлъзгаво в това отношение, но литургичната практика е непоклатимо центрирана върху св. Причастие откакто съществува Христова Църква.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

" автентичното светоотческо Православие, защото ти изобщо и дума не обелваш за неговия земен център - св. Литургия и св. Причастие.........................
Без признаване и преживяване на истинското Присъствие на Христос с Дух, Тяло и Кръв по време на св. Причастие"...............

Абсенте, по начина, по който се изразяваш и по който си се "прикрепил" към тези две относителни тайнства се разбира, че не си от по-напредналите в религиозността, според мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Привет и на теб. Мързи те да ставаш в неделя сутрин и да киснеш с набожните бабички в черква ли? Окей, това си е твой избор, но не се опитвай да представиш леността си за по-висша религиозност. Ако св. Литургия ти е скучна, това е твой проблем, а не на тази хиядолетно утвърдена колективно-молитвена практика. Изповядай се и се причасти час по-скоро, иначе ще потънеш още по-дълбоко в ада на собствените си тревожности и отегчения. До точката на невъзвратимостта.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

:) Пак съобразно стила на уважаемия Абсент, ще отбележа с известно съжаление моето подозрение, че той е трансформирал известна своя унилост в леко(?) фанатизиран религиозно-обреден плам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите