се отлага за 2016.

Времето не е малко и дано успеят да го подготвят добре.

Текстово

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 10.03.14 11:42.

Православна музика в изпълнение на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Инфо за химн за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Към края на втората седмица от великият пост може би ще ни е полезно четиво като това на св Теофан Затворник предвидено за "ПРЕЗ ВТОРАТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ" и наречено "Най-важните начини, с които можете да спечелите борбата"

"В Светото Кръщение ние се възраждаме за нов живот, ставаме нова твар, създадена в Иисуса Христа за добри дела - така че, който е роден по този начин от Бога, грях не прави, докато остава в своя чин и действа по законите на новото си раждане. Когато излизаме от този си чин, ние падаме и пак вършим грях.
Но ето че принасяме покаяние, изповядваме се, причастяваме се със Светите Христови Тайни - и отново биваме приемани в първия чин и в първите преимущества, които се даруват на приемащите ново раждане в Светото
Кръщение. Сега би следвало да очакваме, че към нас отново трябва да бъдат приложими апостолските думи: който е роден от Бога, грях не прави (1 Иоан.3:9). Но ето че и в себе си, и в другите виждаме да господства греха, дори през тези освещаващи ни дни, дори след светото говеене и строгите ни обети. Какво е това? Божието обещание ли е станало неистинско? Или
Божията благодат е изгубила силата си? Не. И понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин" (Срв.: 2 Кор. 1:20); и в когото е благодатта, той всичко може чрез Иисуса Христа, Който го укрепява (Срв.: Фил. 4:13). Причината на това тъжно явление не е извън нас, а в самите нас - в това, че ние от своя страна не полагаме задължителните за нас усилия и не използваме както трябва посочените ни средства. Виновен ли е лекарят, когато болният не слуша неговите указания и не приема предписаните му лекарства? Господ
ни е обещал да ни дава сили - и ни дава. Но от наша страна трябва да има противопоставяне на греха и борба с него. Който не се бори с греха, не го побеждава; който не го побеждава - пада и пребивава в греха.
Напротив, който се противопоставя на греха, за него винаги е приготвена благодатна помощ, укрепяван с която винаги може да избегне злото и да направи добро, макар и не без собствени усилия.
И така, главната работа от наша страна е борбата ни с греха. Бори се, не се поддавай - и ще победиш. И няма да има грях в тебе. Ако и другите започнат да постъпват така, то и в тях няма да го има. И ще настане навсякъде светло царство на светостта и истината.
Онзи, който се бори, трябва да има оръжия и да умее да ги използва, да знае как да воюва. Аз вече съм ви описвал християнското всеоръжие и съм изяснявал необходимостта да се облечем в него. Припомнете си тези оръжия. Това са: пост, уединение, бдение, пазене на сетивата, поклони, ходене на църква, четене на Божието слово и отеческите писания, послушание във всичко, трезвено внимание към себе си, молитва, вяра.
Видяхте как те произтичат от природата ни и от характера на самата борба. И можете да бъдете уверени, че всички те са насъщно необходими в делото на нашата битка против греха. Но да предположим, че някой се е въоръжил с всички тях; всичко ли е направил? Не. Необходимо е още да действа с тях, и да действа не както му дойде, а целесъобразно. Не се наемам да ви представя напълно как се води духовната борба. Това е твърде обширна тема. Ще посоча само най-важните начини, които обаче са достатъчни да доведат борбата ви до успех.
Първо. Не се заемайте да започвате война срещу цялото пълчище от страсти, а се въоръжавайте всеки път против онази страст, която ви напада. Напада ви гордостта - борете се с гордостта; напада ви гневът - борете се с гнева; надвива ви завистта - борете се със завистта. Който враг е срещу вас, с него се и борете, срещу него насочвайте всичките си бойни сили и цялото си внимание. Това е вражеска уловка - да отвлича силите ни в друга посока, а не натам, където е опасно.
Второ. Побързайте да отделите себе си от врага и да противопоставите себе си на него, а него - на себе си. В духовната борба не е същото, както е във видимата. При телесната борба врагът идва направо срещу вас и вие го виждате. А в духовната борба и врагът, и ние сме в една и съща душа и в едно и също сърце; и цялата ни беда е най-често в това, че не умеем да различим врага от себе си и да се отделим от него. Мислим, че страстното движение, което ни тревожи, сме самите ние, нашата природа, есествената потребност, която трябва да удовлетворим, докато всъщност тя - не сме ние, не е потребността на природата ни, а нашият враг, настъпващ отвсякъде. Тази заблуда е източник на всичките ни грехопадения и неправи дела. Ако можехме
още в началото да отделяме страстта от себе си като нещо чуждо, вражеско, то нямаше да се скланяме към удовлетворяването ѝ, а щяхме да се изпълваме с омраза и съпротива срещу нея.
Трето. След като отделите безпокоящата ви страст от себе си и я осъзнаете като враг, започнете да воювате, да се сражавате против нея, като използвате едно след друго всичките си оръжия, докато не избяга и не се скрие от вас, или докато не се успокои душата ви. Постете, молете се, четете, размишлявайте, разговаряйте с духовния отец, ходете на църква, правете поклони вкъщи. С една дума, използвайте всичко, което ви се стори подходящо, за да победите врага. Понякога страстта бързо отстъпва, понякога дълго се съпротивлява.
Нашата задача е да не губим сили, а мъжествено да търпим, като прибавяме подвизи в битката, докато не остане и следа от врага върху земята на душата ни.
Четвърто. Врагът е прогонен, страстта е угасена, душата се е успокоила. Никога не мислете, че сте ранили смъртно тази страст. Не. Тя само се е отдалечила за известно време, тъй като няма възможност да противостои на напора на вашите сили. Но при удобен случай тя веднага отново ще въстане и ще започне да ви напада. Вие сте надвили тази страст само в един случай, но такива случаи тя ще намери хиляди и пак ще започне да ви напада и да ви предизвиква за борба. При това една страст ще се отдалечи, но друга
ще придойде; и нашата арена никога не остава празна. Това означава, че християнинът никога не трябва да сваля от себе си своето всеоръжие, а да бъде в него и денем, и нощем. Той е несменен воин, който винаги трябва да е готов за битка. В това е търпението (Откр. 13:10). С търпението си спасявайте душите си (Срв.: Марк.13:13).Защото само който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
Ето и целият ред на борбата! Осъзнай като враг страстта си, която сега те напада, и я поразявай с оръжията си, като ги използваш едно след друго, докато я прогониш. Прогони ли я? Стой и внимавай, очаквай нападението на тази или на някоя друга страст. И когато тя те нападне, постъпи и с нея така, както постъпи с първата. И така всеки ден, всеки час, всяка минута.
Ще попитате: “А кога ще дойде краят?” На дело всеки сам ще види кога ще настъпи краят на борбата именно за него. Когато завърши борбата, тогава ще е и краят ѝ; предварително никой не може да определи.
Предварително може да се каже само това, че колкото по-мъжествено се сражава някой, без да се поддава нито на едно страстно влечение, толкова по-скоро ще започнат да отслабват страстите; и в зависимост от това, колко ще продължи тази неотстъпна борба, в душата ще започнат да се въдворяват мир и тишина, ще цари дълбоко мълчание - знак, че враговете са прогонени надалеч или са сразени на място. Тогава душата вътрешно ще празнува една непреставаща събота и ще ликува: влязохме в огън и вода, и Ти ни изведе на
свобода (Срв.: Пс. 65:12).
Милостивият Господ, нашият Предводител, да помогне на всички вас, труженици в духовната борба, да достигнете това велико благо! Амин"

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Много полезно четиво за поста.

И аз мисля, че четенето от Светото Писание и Предание и от други Богувдъхновенни текстове може да ни е полезно за се подготвим сърдечно за Христовата Пасха.

Ето част от книгата, за стареца Йосиф Исихаст (Пещерняк) от Монах Иосиф Ватопедски, където се говори за познанието на Божията воля по принцип.

Има и друг начин за познаване на Божията воля, който обикновено се използва в Църквата. Това е съветът на духовни отци или на духовници. Великото благословение на послушанието, което благодетелно осенява тези, които го почитат, става за тях средство за познаване на неизвестни за тях неща, покров и сила за изпълнението на съвета-заповед, тъй като Бог се открива на послушните като добър Отец. Съвършенството на послушанието, съдържащо в себе си пълнотата на добродетелите, уподобява послушниците на Сина Божий, Който беше послушен дори до смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8). И както на нашия Иисус беше дадена всяка власт (Мат. 28:18) и цялото благоволение на Отца, така и на послушниците се дава известие за Божията воля и благодат, съдействаща на успешното й и пълно изпълнение.
Онези, които питат духовни хора, за да узнаят Божията воля, трябва да знаят следната подробност. Божията воля не се открива по магически начин и не е относителна. Тя не може да бъде вкарана в тесните рамки на човешката логика. Всеблагият Бог снизхожда до човешкото безсилие и дава известие на човека, обаче само при условие, че той, първо, безусловно Му вярва, и второ, се смирява, пламенно жадувайки да познае Божията воля и бидейки готов да я изпълни. В този случай той с вяра и признателност приема първите думи на духовния отец, към когото се е обърнал за съвет. Но ако тези условия, състоящи се във вяра, послушание и смирение, не съпътстват човека (признак за което е това, че той започва да противоречи, да пита повторно или най-лошото, обръща се към други духовници), то Божията воля се скрива от него, подобно на слънцето от преминаващ облак. Този предмет е тънък и изисква голямо внимание. Авва Марк казва: “Човекът дава съвет на ближния си според мярата на своите знания; а Бог действа в слушащия според мярата на неговата вяра.”
Задължителното условие при търсенето на Божията воля се състои в това, търсещият да се окаже готов да приеме нейното откриване. Защото, както вече отбелязах, Божията воля, стояща по-високо от всичко, не се съдържа магически в някакви състояния, места или средства, но се открива само на тези, които са достойни за това Божествено снизхождане.”

Да се надяваме че макар и много мъничко през този пост ще се научим на нужното ни послушание към Бога.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 14.03.14 14:27.

Явно антихрист е близо, щом тия ще се събират.

И от мен поздравление за удачната подборка фрагменти по повод Великия пост.

Но е хубаво подобни неща да се озаглавяват според съдържанието им, за да са по-лесно тематично откриваеми след време.

Из Акатист на Света Богородица, статия II, която се чете на днешния ден:

Чуха пастирите, как ангелите възпяват дохождането на Христа
в плът и, затичвайки се като към пастир, виждат Го като непорочен
Агнец, откърмен в утробата на Мария, която възпяха и й рекоха:

Радвай се, майко на Агнеца и Пастиря;
радвай се, дворе на словесните овци!

Радвай се защитнице от невидимите врагове;
радвай се ти, чрез която се отварят райските врати!

Радвай се, че небесните се радват заедно със земните;
радвай се, че земните ликуват заедно с небесните!

Радвай се, немлъкваща уста на апостолите;
радвай се, непобедимо дързновение на мъчениците;

Радвай се, твърда упоро на вярата;
радвай се, светло познание на благодатта!

Радвай се ти, чрез която адът биде оголен;
радвай се ти, чрез която се облякохме в слава!

Радвай се, Невесто неневестна!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Духът на Антихриста е вършеел с пълна сила през първи век (ср. 1 Йоаново 2:18, 22; 4:3). Тогава са били "последните времена", когато се е решавало кое как ще бъде занапред; тогава е била най-решителната битка между силите на Бога и силите на Сатана; тогава е ставало окончателно ясно коя литургична система ще загине и коя ще я замени и ще владее над света. Всякакви съвременни припознавания, че ей това еди какво си, което ми разваля рахата, е настоящо проявление на Антихриста, направени от гледище на партизански вкусове и капризи, са нелепо егоцентрични и нямат нищо общо с библейските пророчества.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Съгласявам се с теб, че тази тема стана много насипна.
Основната причина е че на първа страница се виждат твърде много теми пуснати от мен.
Завършвам тази "салата" с един цитат от книгата на свети Никодим Светогорец от книгата му "Стремеж към съвършенство" където главата озаглавена "Защо ние неправилно съдим за нещата и как да придобием правилни съждения за тях" съдържа следното:

"Причината, поради която ние неправилно съдим за нещата, за които говорихме по-горе, е тази, че ние не се вглеждаме в тях, за да видим какво са те, а ги обикваме, или се отвращаваме от тях само от първия поглед върху тях и по тяхната външност. Тази обич или омраза към тях ангажира нашия ум и го помрачава.
Ето защо той не може да има правилно съждение за тях - какви са в действителност. И така, брате мой, ако искаш такава измама да не намира място в ума ти, внимавай добре върху себе си. И когато виждаш с очите си или представиш в ума си някакъв предмет, въздържай колкото е възможно желанията си и не си позволявай от пръв поглед нито да се разположиш с обич към този предмет, нито да придобиеш омраза, но го разглеждай отвлечено само с ума си. В такъв случай умът, не бидейки замъглен от страстта, се намира в своето естествено състояние, свободен и чист, и има възможност да познае истината, да погледне предмета по-надълбоко, където злото често се прикрива под лъжливата привлекателна външност, или където доброто
се скрива под лоша обвивка.
Ако у тебе най-напред се яви желание и ти веднага обикнеш предмета, или се отвратиш от него, твоят ум не ще може вече да го познае добре. Защото такава, предваряща всяко съждение разположеност, или, по-добре казано, тази страст, застава като стена между ума и предмета и замъглявайки го, те кара да мислиш за този предмет под влияние на страстта, т.е. да го възприемаш по-различен, отколкото той е в действителност.
Колкото повече човек обиква или намразва предмета, толкова повече умът му се замъглява. Страстта към него се разраства до краен предел, така че той изглежда на човека любим или ненавистен повече от всеки друг предмет, който той някога е обичал или ненавиждал. Поради това се случва, когато не се спазва посоченото от мене правило, т.е. да се въздържа желанието от обич или от омраза към предмета преди обсъждането за него, тези две душевни сили, умът и волята, да постъпват винаги неправилно, да потъват все повече в тъмнина, и от прегрешение в прегрешение.
И така, възлюбени, пази се внимателно от любов или омраза към някой предмет, по пристрастие, преди да успееш добре да го разгледаш, при светлината на разума и при учението на Свещеното Писание, при светлината на благодатта и на молитвата и при помощта на съждението на твоя духовен отец, за да не погрешиш и да не сметнеш истинското добро за лошо, а истинското лошо за добро."

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел