тази седмица от поста

Оригиналните продукти на песто дженовезе са: 1. чесън; 2. кедрови ядки; 3. пресен босилек; 4. зехтин; 5. сирена: пекорино романо и пармиджано; 6. морска сол на кристали;

[линк]

Сега, обаче, още няма пресен босилек, затова може успешно да използваме комбинацията пресен спанак и сух босилек. Кедровите ядки може да се заменят със сурово кашу или с орехи. Пекорино романо-то и пармиджано-то може да се заменят (недостатъчно успешно) от обикновен български кашкавал, който се настъргва.
И те така!

*Песто дженовезе, след леко разреждане с топла вода, се използва като сос за спагети и др. Може да се намаже и върху препечен хляб.

"Аз харесвам псалмите много, може би наистина са любимата ми молитва."

А бе, из, ти така си отразила горната мисъл, че псалмите са все едно някакъв вид ястие за теб....

Интересен цитат за Псалтира: [линк]
"Как-то один мужчина спросил отца Вячеслава: “Зачем мне читать Псалтирь, если я все равно ничего не понимаю?” – “Главное – что бесы понимают то, что ты читаешь, и бегут от тебя и тех, кого ты поминаешь на Псалтири. Вот если тебе врач выпишет рецепт на лекарство, в состав которого входит несколько компонентов, а рецепт написан на латинском языке – ты ведь не понимаешь, что там написано и что оно значит, но знаешь, что это лекарство поможет тебе от той болезни, на которую ты жаловался врачу. Так и при чтении Псалтири: душа очищается, и ты получаешь облегчение или исцеление от своих душевных недугов”.

Ти май си огладнял?

Всичко ли за което кажеш "харесвам" трябва да е храна?

Хич не съм съгласна с това. Каква е ползата от молитва, която не разбираш? Бесовете не бягат от думи, а от теб ако си в душевното състояние, което тези думи предизвикват ако ги разбираш.

Изобщо по този повод, искам да кажа, че четенето на църковнославянски е много лоша практика, защото повечето хора не го разбират. Като присъствам на някаква служба като ми четат на църковнославянски разбирам отделни изречения и полза за мен от тази молитва или този текст няма, освен че ме вкарва в молитвено настоение. А като се е случвало да се чете на български понякога направо чудотворно съм получавала съвет за нещо, което ми е проблем в живота. Тези молитви и религиозни текстове не са писани да звучат като празни звуци, а да предадат смисъл. Не знам кога най-сетне ще започне четене на български език Язък за дето Кирил и Методий са се борили срещу триезичната ерес, като ние си въведохме нова с четене на нов неразбираем за народа език.

Може това да е бил проблема на този човек. Да му бяха дали псалтир на руски, че да разбира какво чете, горкия, а не да го обременяват с празни приказки.

Какъв е тоя кашкавал насред строг пост?

Песто си направихме есента, с босилек, чесън, кашу, зехтин и лимон. Много добре стана и се замразява добре. Мазничко идва де.Но по каква причина ми даваш тая рецепта в таиз тема, не разбрах. Май наистина си гладен?

От тук можеш да си купиш босилек: [линк]

На сайта се предлагат продукти от манастири и са хубави наисина:)

Това с църковнославянския не е проблем за Псалтира защото Псалтира го има и на български език.

Иначе мисля че има полза и от молитва която не разбираш. Аз съм била в гръцки ПЦ на литургия на гръцки от която разбирам отделни откъси на този етап но съм видяла полза. Отделно от това ми се е случвало при главоболие да си намажа главата с памуче потопено в олио от лампадката пред чудотворна икона и да ми мине без да разбирам как става, и без да съм в добро душевно състояние а точно обратното.

Църковнославянският е език дар от Бога и ние въобще не сме наясно с това какво съкровище е това. Това е език създаден от светци с цел служба и евангелизация. На него към момента никой не псува и не клюкари а само се ползва за служби на Бога което допълнително го освещава. Изучаването на църковнославянски с цел четене отнема няколко часа което нищо не е. Аз определено предпочитам да чета всичко на църковнославянски.

Впрочем всеки трябва да си прецени какво му въздейства и оказва благотворно влияние. Както казва Св Серафим всеки трябва да прецени кое му носи благодат и на това да наблегне.

Енергията/силата в църквата или в маслото е едно нещо, което аз не отричам, а молитвата е друго. Не казвам, че църковнославянския е нещо лошо, а казвам че е безсмислен за всеки, който не го разбира. Това е превръщане на молитвата в суеверие, ако само правиш шумове с уста а не знаеш какво казваш. Аз не го разбирам добре и предпочитам да разбирам какво ми се говори, и особено какво казвам. Иначе може да приемем модела на петдесятните и да говорим на несъществуващи езици, защото то така и така няма значение дали разбираме или не.

И аз преди имах голям проблем с тези неща, но сега ги оправдавам, защото започнах да ги разглеждам не от фрагментарно, ситуационно и изолирано индивидуално гледище, а от гледище на хилядолетната спасяваща се общност.

Нашият брат Тимо Миромонашенски беше цитирал една на първо слушане абсурдна история за славей, дето изчуруликал молитва или по някакъв начин сторил кръстен знак (не помня детайлите) и така се спасил от нападащия го ястреб.

Така, макар и по един пресилен и баснословен начин, се подчертава още по-отчетливо това, че не винаги е нужно да осъзнаваме молитвените слова и действия, но произнасянето и упражняването им е всякога душеспасително.

Защо?

Ами много просто! - защото постепенно, от механичното им заучаване и повтаряне, ще преминем към разбирането им, вкл. в моменти, когато не мислим за тях. Аз често съм достигал до своеобразни прозрения върху бибелйски стихове тъкмо когато правя нещо друго и изобщо не се занимавам с четене и изучаване на Писанията. Просто заучените стихове изникват и в нехарактерна обстановка и биват видяни по неочаквано свеж и откровяващ начин.

И нещо друго - ако не на самия индивид тук и сега - повтарянето на неразбираеми формули може да е от полза за ближните му. Славеят, изчуруликал спасителната молитва, е чуваем и разбираем за хората, ако не за себе си и за ястреба. И един вече съвсем реален исторически пример за отвъдиндивидуалната душеспасителна полезност на възпроизвеждането на свещени слова: преписвачите на Свещените Писания не е задъжително да са разбирали всяко изказване и учение в тях, а само с молитвена аскеза и усърдие да ги преписват буква по буква, без да отнемат и прибавят нищо от себе си.

Специално за ползването на църковнославянския в съвременните богослужения доводът е най-вече поетично-музикален - трудно е да се съхрани едновременно и ритмиката, и точните думи на съвременен български. Затова за най-важния и често изпълняван богослужебен текст - Златоустовата Литургия - има удобни книжки за миряните с паралелни текстове на църквн-слав. и съвр. български. Хубаво е, разбира се, да се издават по такъв начин и другите цялостни литургии или отделни молитвослови, за да няма усещането сред миряните за прекалена езотеричност и недостъпност на богослужебните слова.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Ама каква е целта да се повтартя неразбираеми думи, като може да се повтарят разбираеми? Освен за музикални цели...но не съм сигурна, че това е първичната функция на тези текстове.

Неразбираемите могат да станат разбираеми с минимум усилие. И човек за цял живот се присъединява към хилядолетната традиция преди него запазена и до ден днешен в много манастири.

Пример: ако научиш едно дете на молитвата Отче Наш на църковнославянски то ще я разбере, запамети и даже няма да му се стори странна. Колко по-лесно може да научи църковнославянски един възрастен.

Абсента вече ти обясни защо. Неразбираемото е разбираемо от по-горен ред. И ако искаш да се развиваш, трябва да се смириш и да зубриш неща, които в началото не разбираш, тъкмо за да има какво да разбереш по-късно, с времето. Иначе ще си останеш с първи клас. Аргументите ти са като на типичен вироглав двойкаджия, който не разбира защо трябва да учи неща, които не разбира от самото начало. И изобщо защо трябва да се учи, нали? Толкова е вредно за самочувствието.

Същия довод е могъл да се даде едно време-научете гръцки и станете част от хилядолетната традиция, не се опъвайте като магарета да служите на вашия варварски език.

Имам достатъчно какво да уча и не искам да уча църковно славянски, а искам да се служи на езика, на който се говори днес, както е правилно от всяка гледна точка, освен, както научих, от музикална.

Ама каква е целта да се повтартя неразбираеми думи, като може да се повтарят разбираеми?
е не е ли ясно - като дърдориш неразбираеми думи, няма опасност да те разберат що за стока си.

Заради този начин на мислене протестантските църкви привличат все повече хора. Защото говорят смислено на хората. Очакваш седем и половина милиона българи да начуат църковнославянски? Няма да стане. И аз дори не искам. И не би трябвало това да е необходимо. Хората са се борили с нокти и зъби да се приеме българския език за служене, обаче ние сме прекалено пош за да говорим разбираемо, затова учете мъртви езици. Надали.

Е и ти сегаКато четеш една молитва разбираемо, пак няма да те разберат що за стока си, ако приемем че си стока.

Но това просто не е най-важното. Църковнославянските формули стават разбираеми с времето и практиката. Нещо повече - те я задълбочават. Тяхната първоначална неразбираемост само нагнетява ревността и концентрацията и в крайна сметка отсява повърхностните от решителните. Не е нужно да учиш църковнославянски, а само да прочетеш превода на всички използвани в богослужението текстове. Това действа изключително възпитателно и после ти позволява да преживееш същите думи по един вече качествено нов начин. Защото не на последно място духовността има нужда от езотеричност, за да се съхрани в този толкова първосигнален и аматьорски свят. Тя сплотява повече от всичко друго съвременните хора, някои от които, особено младите, тъкмо заради лаицизацията на Църквата търсят тайнството в алтернативна неслушаема музика или други недостъпни за масата практики. Това е само пример, за който се надявам да не се хванеш като удавник за сламка, както често имаш навика да правиш само за да не паднеш на гърба си.

Тази аксиома "църковнославянските формули задълбочават практиката и нагнетяват ревността", може да е истина за теб, но не е истина за мен. И за още доста хора не е. Същия аргумент може да се даде за гръцкия-гръцкия става разбираем с времето и практиката и това нагнетява ревността и задълбочава практиката. И латинския и той така.

Ненужното слагане на препятствия пред разбиране на текстове, които са създадени с любов и вяра именно за РАЗБИРАНЕ, а не за празно папагалско повторние на звуците им е направо грях, според мен.

Ти самия го казваш-като прочетеш текстовете от богослужението на разбираем език, това ти действа изключително възпитателно! А не като ги слушаш без да ги разбираш. Не може ли да ги разбираш и докато ги слушаш и това да те възпитава? Аз съм напълно съгласна с твоите думи-тези текстове действат възпитателно, това съм го преживявала. Отивам на църква, мисля си за някакъв мой проблем и изведнъж четеца решава да прочете нещо на български език, вместо на църковно-славянски, и това ми дава отговор на моите притеснения. А ако беше всичко разбираемо, кой знае още колко щях да се възпитам.

Тая аксиома също не знам как стигна до нея, но не я приемам-"духовността има нужда от езотеричност". Духовността или е ежедневна практика и е напълно разбрана или не съществува реално.

Не е проблема в "лаицизацията" на църквата, а че църквата се е отделила от ценностите и практиките, които би трябвало да защитава, и една от тях е проповядването, РАЗБИРАЕМО, на Божието слово.

Не разбрах какво общо има неслушаемата музика с църквата и духовността. Не мога дори да се хвана за това като удавник, защото не разбирам какво казваш.

Ако се придържаш към църковния живот в неговата пълнота след време в даден момент ще се стигне до различен поглед върху много неща, възможно и в/у въпроса за църковнославянския език.

Не разбираш, защото не искаш. Това се отнася както за моите постове, така и за църковнославянската поетика. Първо връзката между църковнославянския и говоримия български е много по-интимна и органична, отколкото между латинския и който и да било съвременен европейски език. Защото в началото църковнославянски и всекидневен български са съвпадали и първият е бил норма, докато развитието на втория е отобразявало историческия, т.е. светския опит на българския народ. Ние не страдаме от комплекса на западните европейци за изкуствено поддържана недооглашеност, че да се борим срещу нещо, от което органично произлизаме и от което сме се отчуждили по силата на историческата необходимост, но тъкмо за да го оценим впоследствие. Въобще нашата ситуация е несравнима с протестантската и всеки прокаран паралел между двете е въпрос на... ами на неразбиране, отново.

После, казах, че възпитателен ефект има именно емоционалното и дългосрочно ангажиране с тези формули, с тяхната предизвикателна, но все пак благодатно борима неразбираемост, а не просто тяхното четене или слушане. Едва след като сме положили усилие да разберем неразбираемото, четенето и слушането стават способ за причастие към една надисторическа реалност, която в този свят ще си остане неразбрана.

И трето - трябва да ни е писнало от подобно прозелитистко сметкаджийство за сметка на едни по-високи критерии към собственото ни духовно преживяване - чиста проба лицемерен идеализъм е да твърдиш, че ти пука повече за броя на оглашените, отколкото за качеството на верните, към които се предполага, че сама принадлежиш. Но ти не принадлежиш, защото не знаеш църковнославянски! Какъв срам.
И стига с хленчове като твоя като цяло. Хората трябва да разберат, че както полагат усилия да се внедрят в една нова работна или учебна среда, така трябва да се потрудят и за приобщаване към ценностите на Църквата, една от които, но не и единствена и дори не най-важната, е богослужебен език, неподвластен на времето. Не че това е ключово за спасението. Но пък ако не я разпознаваш като ценност, явно си по-близък до този свят и неговите утилитарни разбирания, отколкото до интелигибилната естетика на бъдещия век. Ако пък не само не я разпознаваш, ами и я отричаш, значи си малко нещо проклет.