Езичници extraordinaire

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Истина е, че обичайната представа за езичниците е доста плоска - някакви примитивни хора с по една листо пред онаа им работа и по цял ден изпълняват танца на дъжда, което меко казано е много далеч от действителността. Ако човек се заинтересува - с чисто научен интерес - от история и антропология, ще се изненада на какво са били способни тези древни хора. Примерно индианските племена - Мачу Пикчу е прекрасен пример, че тези така нарочени за диваци, всъщност са били изключително способни не само във физически аспект, но и в интелектуален смисъл. Наскоро посетих историческия музей и честно казано ми падна шапката - човека, който ни развеждаше из музея, ни показа едни накити, които са изработени още преди откриване на металните сечива, ами не че нещо, но като ги гледах, това не че на струг, а на лазерна техника трябва да го изработиш, за да бъде с такава прецизност и точност. Факт е, че науката и занаятчиите, до ден днешен са озадачени от въпроса - как по дяволите са ги изработили.

Наскоро една приятелка, която е рядко срещан математик ми показа една огромна енциклопедия за математиката - тя не е вярващ човек, но бе изненада и ми сподели, че всъщност се оказва, че основите на математиката се коренят в най- различни езически вери. (предимно от азиатски произход)

Нали - те примерите са адски много и ги има в историята на целия свят, и могат да се намерят, стига човек да излезе от стеснения си светоглед, в който "другите" сиреч не споделящи неговата религия са врагове, все едно да кажем, че всички, които не са българи, са врагове, което вече е наистина примитивно.

Тъй, тъй... Само че въпроса е за ученията, не за материалните достижения. Християните дори си нямат представа, че абсолютно всичко, което го има в тяхното учение, го има в религии, съществували хиляди години преди християнството - само че в много по-сложен, цялостен и хармоничен вид.

Каква е християнството - обожествяване на един пустинен таласъм (духче), на който са се кланяли евреите, с пришити (ама с бели конци) морално-етични норми заети от елинската философия и най-вече зороастризма (от който идва и дуализма, а дуализма е признак за примитивно мислене).

Всъщност цялото християнско учение е взаимствано от съществуващите преди това учения и религии в Близкия и Среден Изток и Елада... Само че нещата са така изкривени и извъртени, че... ама хайде да не приказвам, че на езика ми идват разни лоши думички.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Black Wolf на 17.09.14 10:53.

Материалните им достижения са пряко свързани с ученията - фактически до голяма степен те са израз на ученията. А доколкото съм се интересувал от зороастризма - а признавам, че това изобщо не е много - то не толкова християнството, а по- скоро юдаизма е взаимствал от там. Инак дуализма не е кой знае какъв кахър - проблема в християнството е друг. Точно, че Исус е успял да опрости нещата колкото е възможно - усложняването твърде често отдалечава от същината на това, което се опитват да ни предадат тези хора. Колкото се отнася до преподаваното от Исус, то наистина е изумително ефективно, но историческата беда е, че християнството попада в неподходящи ръце и интригите на власта, като по този начин потенциала му е разрушен още от почти самото му създаване - но европейците сме си такива, варвари, това дето Европа била люлка на цивилизацията са приказки за лека нощ. А и като цяло от религията не става да се прави политика, не може да се създава форма на управление, най- яркия пример е религията на Мохамед, която е може би най- големия фал в историята на човечеството изобщо, такава издънка, че е невъзможно да се изчерпи с думи.

Езичеството е достигнато до нивото на етнографски материал, който може да се използва за определени цели (било положителни, било отрицателни). Дори всеки да си седне върху езическите корени, то пак трябва да има система, която да ги организира, защото иначе ще приличат на пъдпъдъци, готови за отстрелване.

Само по себе си езичеството отдавна е загубило способността си да формира процесите в света. То е като шаблон, който казва да-не на идеите на други или подпомага осъществяването на "първа копка" в начинания, които може да са от полза впоследствие.

Папата, англо-саксонците, фанариотите, исляма - това са различни култури. Как може цяла отделна култура да бъде издънка това е непонятен въпрос. Издънките обикновено са следствие от подмолното действие на чужди фактори.

Славяните, други местни и азиатски народи са пета "обобщена" култура към това. Дали съществува ортодоксия извън фанариотските рефлекси (и как, благодарение на усилията на кой) също е интересен въпрос.

Християнството възниква в границите на Римската империя, като свързано с амалгамираното съзнание, което се е формирало в нея, но като критика на Римската империя. Едновременно с това никога не може да се освободи от интригите и властническите-към поробващи другите народи (и класи) импулси на елита на Римската империя.

Ислямът възниква извън Римската империя сред свободни, а не сред поробени народи. Оттук нататък имаме съвсем различен случай. Може ли едно съзнание, възникнало в едното изобщо да си представи света, където възниква и живее другото? Изповядвай се в любов като плебс на Римската империя и сравни това с народи, които никога досега не са били поробвани и след това ми кажи, че най-голямото зло е бил ислямът. Най-голямото зло поначало е вътрешното робство на човека и всички дребни лавиранийца, на които е принуден заради това.

Може любовта да ти харесва заради персийската традиция, но цяла Римска империя не ти ли е прекалено много, за да я "лапнеш" по такъв начин от културна гледна точка? Обратното е валидно, колко ще може Иран, ако няма световните си покровители?

Аха, щото християнството сега има способността да "формира процесите в света". Комай има-няма 150-200 год. както не може да го прави...

Модерният свят е построен именно върху светското и гражданското начало. Модерният свят се ражда (а това започва през 18 в. и истински се разгръща във втората половина на 19 в.), когато религията бива изхвърлена от обществения живот или най-малко остава свряна по кьошетата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Религията е изхвърлена при едни, но може да е нужна при други. Всеки си преценява според неговото общество, а целите са едни и същи.

Така наречения модерен свят започва чрез изхвърляне на религията от политическия живот - което си беше и редно, но опитите да се изхвърли и от обществения живот, завършиха меко казано фатално. Едно е без идеология в политиката - така трябва да бъде, но е нещо съвсем друго без идеология в обществения живот.