Прошка и великденски пости

Absinthe Ducrosfils, мога да споделя само някакви свои чувства от своя опит.

За мен най-важно е било да си отговоря на какво се надявам от Бога като отивам да се изповядвам. Дали го правя, за да получа прошка за своите грехове, за да се премахне отделянето от Него, до което са довели тези грехове, или да получа някакво психологическо утешение или го правя за да мога да се причастя или по някаква друга причина. За мен е необходима пълна искреност пред Него и пред самата мен в тези взаимоотношения.

Много непонятно ми звучи идеята за компромиси със съвестта. Ако осъзнавам нещо като грях и не го изповядам, има ли смисъл от изповедта ми? Частична прошка ли да очаквам? Докъде ще ме доведе това?

Същевременно има неща, които съм осъзнала като грях, но не мога в този момент /а често и не искам/ да се пречупя и да предприема действия за промяната им. Тогава изповядвам нежеланието си да направя конкретното нещо, слабостта си, злобата си, съмненията си, че дори ще положа някакви усилия, за да се променя нагласата си...

И оставям на свещеника да прецени дали може да ме допусне до причастие.

А конкретно по отношение на прошката се опитвам да не забравям "Ако не простите на човеците съгрешенията им..."

Желая ти лек и спасителен пост /изразът е станал клиширан, но пожеланието не е/.

Не се притеснявай ако не можеш да простиш сега, но това го изповядай на свещеника.
С времето няма й да усетиш как ще се промениш, как ще се изчезне гнева и ненавистта, стига да повярваш и погледнеш на Православието не с физическите, а с духовните очи.

От Лука свето евангелие

Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
[6:28] благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
[6:29] На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
[6:30] Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
[6:31] И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

Нали Сам Той проля кръвта Си за опрощение на греховете ни. Тогава, с какво право ние дръзваме да не поискаме прошка от близките ни, които може дори да не са ни врагове .

Да искаме прошка и да умеем да прощаваме не е ли най-главната цел за нашето спасение. " не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;"

---

[линк]

В крайна сметка Бог е, Който прощава. За себе си се старая да залича от паметта си злосторника, оставяйки го на Божията воля и изправление.

Понякога имам чувството, че когато човек се моли за своите злосторници, те сякаш повече се озлобяват и полудяват (за да не кажа вбесяват).

И аз най-често оставям решението на Божията воля, щадейки себе си с цел да не тая зло.
Според мен опрощение от страна на пострадалия без постигане на вътрешно удовлетворение /то може да е освобождаване, усет за възмездие, лекота от проявеното великодушие и т.н. форми/ е изключително трудно да се осъществи.

Не случайно свещеникът е трето, независимо лице, за което в много случаи не е натоварващо на даде опрощението, освен това е подплатен с лична мотивация за мисията си. Това много улеснява процеса. Въпреки, че съм убедена, че дори самите свещеници са потресени от нечии дела, споделени в изповед и се борят със себе си при даването на прошка /освен ако не са отявлени циници/.

В съдебната система е същото - предвидено е независими, в известна степен абстрахирани лица, да отсъждат, но от лична практика видях, че дори те не могат да останат напълно отчуждени от безобразията на конкретна страна изправена пред Съда. В случая те се хващат за "буквата на закона" защото нямат друга система /Бог/, която да ги защити в стремежа им към Справедливост. /изключваме целевата корупция и факта, че при финансовите престъпления средството е неодушевен предмет, пари, пострадалите не са наранени пряко физически, тоест е по-лесно да си корумпиран и несправедлив/

По стечение на обстоятелствата се занимавам от известно време с феномена Синхроничност и съвсем "случайно", буквално синхронично, снощи се оказа, че поредния материал, който започнах да чета има пряка и много интересна връзка с тази тема. По-късно ако имам възможност ще пусна извадки, защото намирам, че са съществени за диалога.

Що се касае до моленето за враговете - не съм достигнала до подобно съвършенство, въпреки че съм правила опит. Опитът е бил в "моя полза", защото молитвите с цел "вразумяване" са субективен поглед върху нещата от гледна точка на личната правота. Намирам съвета /за който цял живот ще съм ти безкрайно благодарна/ за четенето Псалмите за много по-удачен подход, защото ни връщат в Пътя, помагат срещу страстите ни /често преекспонирани/ и са с молитвен елемент. Що се касае до постигането на Мъдрост - препоръчвам 1-во Сирахова, Притчи и Еклесиаст. Много е важно често да си напомняме, че "всичко е суета". Последното с цел самите ние да останем до колкото е възможно независими и да минем ролята на Третото лице, на Външния авторитет, роля необходима за търсенето на обективност.

Същото препоръчвам и на Абсент по време на поста. Смятам, че ако се концентрира върху тези книги от Библията ще намери поне един отговор някъде между редовете, който ще е от съществено значение за избора му за даване на опрощение на конкретни дела.

ПС. Аз намерих своя избор именно в Сирахова, той се "запечата" в съзнанието ми и бе пътеводна звезда през последните две-три години, като благодарение на едно изречение, което се превърна в "сигнална лампичка" се справих с проблем, който мисля, че без него нямаше да мога да реша - страстите и в някаква степен жаждата за мъст ме водеха към риск можещ да предизвика евентуалната ми гибел. Отново имаше чиста проява на синхроничност!?, защото преоткрих Сирахова именно в момента, в който ти ми препоръча псалмите. Бях ти писала за това.

Много непонятно ми звучи идеята за компромиси със съвестта. Ако осъзнавам нещо като грях и не го изповядам, има ли смисъл от изповедта ми? Частична прошка ли да очаквам? Докъде ще ме доведе това?
До никъде.
Ако грехът не се осъзнава напълно, не се достигне до пълно покаяние, не може да има опрощение и връщане в Пътя.
От такава гледна точка даваните с лека "душа" от някои свещеници опрощения са нелигитимни, защото ако лицето не се е разкаяло до дъното на душата си с цел не само да не повтори никога повече, но и да се промени - целият процес е безсмислен.
Безсмислен е дори при изповед без да е налично Осъзнаването и Разкаянието, както и Намерението /да се поправи стореното ако е възможно и до колкото е възможно, както и да се предприеме Промяна/.

Илюстрирам с "5 минути от рая" [линк]. Филм, задължителен за темата.

Мерси и на теб за хубавото мнение.

Аз намерих някаквъв компромисен вариант, отвъд прекалено дълбоките философски и богословски размишления, в самата семантика и етимология - в олекотяването на значението на прощавам, прошка и пр. Вкл. и сравнявайки НЗ-ия оригинал и етимологията на думата в съвр. европ. езици. Тя все е свързана с отпускане, пускане на мине, пропускане, освобождаване, а в славянския случай - много интересно за мен! - с опростяване, правене по-просто, по-несложно, по-незаплетено. Т.е. няма някакво задъжление от страна на прощаващия да забравя провинението, а просто да го пропусне, пък макар и временно, до следващото. Както се казва по народному и за самия Бог - прощава, но не забравя.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Мерси за мнението и пожеланието, Полски Щурецо!

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Мерси за мнението и съвета. Едно е сигурно - по време на богослужение трябва напълно да "отложим всяка житейска грижа", което включва и гнева, ненавистта, завистта, горделивостта и пр. Покаянието от тези е стъпка към достигането на едно такова поне временно тяхно отлагане. Засега това ми е компромисният, но изпълним вариант на спазването на Божиите разпоредби.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Постите са важни и полезни, както телесния така и душевния им компонент. Колко хора ги спазват не е от значение за теб. За теб е от значение дали ти ги спазваш.

За прошката мисля че вместо външни изявления към дадените хора опитай да направиш усилия и да молиш Бог да ти дарува да им простиш в сърцето си изцяло и безусловно от душа. Прошката е дар от Бога. Тогава като вече си свободен можеш да направиш нещо добро за тях.

Относно изповедта записването на греховете на бележка както съветва дядо Серафим изглежда добра идея. [линк]

Това което свещеника ти казва може да е и правилно а не благочестиви али бали. Ако не виждаш в него духовен наставник може и да молиш Бог да ти дарува духовен наставник. [линк]

Като цяло добре е човек всеки ден да чете по малко Новия Завет и да моли Бога за даруване на мъдрост относно въпросите които го вълнуват.

Благодаря за мнението ти! Веднага искрено казвам какво приемам и какво не приемам от него, пък ако ще и да греша (за моя погибел и пр.)

> вместо външни изявления към дадените хора опитай да направиш усилия и да молиш Бог да ти дарува да им простиш в сърцето си изцяло и безусловно от душа. Прошката е дар от Бога. Тогава като вече си свободен можеш да направиш нещо добро за тях.

Това е изключително ценен съвет и за него най-много ти благодаря, защото, както по-горе споменах, когато прощавам изявително, церемониално, на някои от близките си, те още повече се озлобяват (в духа на: "Тоя пък сега ни се прави на много благороден и всеопрощяващ; тия не ни минават!")

Иначе, по отношение на списъка с прегрешения, няма да последвам съвета ти. Предпочитам като възобновяващо покайно начало да го карам по-леко и неамбициозно в духовен план.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Не съм съгласна изначално с думата "прошка" защото в библейски смисъл идеята е различна от това, което разбираме под "прошка". Съответно, още по нелепа ситуация се получава в "Деня на прошката" когато стиснали зъби и лицемерно се правим на благородни.

Даването и получаването на опрощението е съзнателен процес, върху който изрично се твърди, че трябва да работим. Съответно молбите към Бог за сили за опрощение са неуместни до известна степен. От нас се очаква да минем през целия етап, да осъзнаем цялата дълбочина на проблема, а само от там може да дойде "отпускането", защото оценявайки една проблематика правим съответните изводи за сериозността и, неизбежността и, а най-вече до колко да я допускаме до нас или да я "пропуснем" било то и като непоправима.

Дълбоко съм против да се моли Бог за подобни неща, които зависят от нас самите /абсолютно не вярвам, че би участвал преди точния момент/, а Библията е недвусмислена - ние сме отговорните. Не случайно самото опрощение идва едва когато са изпълнени условията да се достигне до него.

Опрощението както вид осъзнаване на реалността, така и вид себеосъзнаване. Можем да молим за вярната насока в процеса, но не и да се извърши самия процес от наше име.

Ако искаш да следваш Напътствията, следвай ги както трябва.
По лесния начин ще постигнеш някакви половинчати, привидно задоволителни резултати, но в никакъв случай няма да стигнеш там за където си тръгнал.

Започни от обективната реалност. Може би трябва да предъвкваш няколко пъти факта, че някои хора не само, че няма да се променят, но и ще затънат още повече. Съответно си помисли добре - какъв изобщо е смисълът да им се ядосваш, да ги допускаш до себе си и дори да участваш във филми, които изобщо не ти се гледат камо ли да играеш в тях. Реално те нито искат опрощението ти, нито смятат че са ти длъжни с нещо, но може би считат че ти си им длъжен. Откажи се от тази роля и я напусни с гордо вдигната глава, която те не е необходимо да виждат. Дори да се чувстват победители - победителят ще си ти. По-умният се измъква навреме. В този случай опрощението идва от самото разбиране за непоправимостта, която ще оставиш толкова извън теб, че тя повече няма да те касае. Свободен си. Постигнал си целта.

ПС.

Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

Ето го.
Ясно ли е сега защо ние трябва да работим върху себе си и да сме по великодушни към чисто светските ситуации, особено тези които не са подвластни и на светския закон и трябва да се решават между самите хора

Имам невероятен пример, почти достоен за роман, в семейната ни история, който доказва верността на Изход 34:7, при това главният потърпевш /моят легендарен в рода ни прадядо/ никога не се е ядосвал на виновниците, напротив - дължал се е човешки и великодушно. Той си замина на 90 в съня си, докато съпругата му от мъка за причиненото си причинява ...рак и си отива доста по-млада. Но наследниците на Виновниците сега си плащат с лихвите /без каквато и да било намеса от наша страна, нито търсене на права или не дай си Боже мъст/, години след смъртта на прадядото.
Ето защо "прощавай" им докато не е станало късно. Пускай ги да пасат и спасявай себе си. И дано Бог пожали невинните в поколенията. Впрочем именно тази прошка и тази молитва трябва да даваме навреме и безкористно. Но само Той знае какво да стори за бъдещето.

Това е изключително ценен съвет и за него най-много ти благодаря, защото, както по-горе споменах, когато прощавам изявително, церемониално, на някои от близките си, те още повече се озлобяват (в духа на: "Тоя пък сега ни се прави на много благороден и всеопрощяващ; тия не ни минават!")

Съвсем логична реакция. Няма начин да редиш напудрени думи, защото трябва да се направи някаква стъпка в името на взаимното опрощаване, а в същото време да изпитваш ненавист към човека и това, което ти е причинил. (а всъщност, сте си причинили - в развалянето на отношенията винаги участват двама). Не се получава, усеща се - изпробвано.
За да се отървеш от тази тегоба, не става без честен разговор със себе си - какво точно предизвиква гневна реакция в тебе и защо не можеш да приемеш думите/действията на другия?
Да приемеш не значи да одобриш, да не се разбира погрешно.

ОК, мерси и за твоето мнение. Аз си мисля и друго, освен казаното от мен и другите по-горе, или като негово обобщение: прошката не е моментен процес, а е дългосрочен, но и трябва да се отбелязва явно със специални възпоменателни моменти, че все пак той тече и не е забравен или прекъснат; така че, изричното изискване за взаимно даване на прошка на Сирни заговезни, което беше формален повод за въпроса ми, просто бележи един от видимите моментите, които да напомнят за ангажимента с този дълъг процес.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Относно прошката тъкмо прочетох книгата на Клаус Кенет 'Born to hate reborn to love' (на български '2 000 000 километра в търсене на любовта') и там имаше доста впечатляващи моменти как той като възрастен отива и изявява прошка към католически свещеник педофил който се е гаврил с него 7г. и към майка си която като дете го е била като тъпан. Българското издание в Хеликон.бг има нисък рейтинг но на мен ми хареса. Така че има смисъл и да се изяви прошката когато вече е реализирана вътрешно--като Клаус.

Това със списъка с прегрешения не е мой съвет а на дядо Серафим Соболев и мисля че е добър съвет ама ти си знаеш.

Поста и т.н. подвизи затова са 'подвиг' за да повдигнат човека към Бога--всичко става с полагане на усилия но и с мярка. Къде се пада последната е добре да се обсъди с духовен ръководител ако човек си има такъв ако не да се моли за неговото получаване. Успех

Радвам се, че си ме разбрал правилно.
За съжаление, никак не е моменталенен и автоматичен този процес, де да беше! При всеки протича различно и може да се проточи с години. При мен изповедите бяха част от дълъг процес. За мой късмет или поради опита на изповедниците ми, никога не ми е било отказвано причастие, дори, когато са били наясно, че в този момент, на изповедта, не мога да преодолея себе си и да поднеса на длан вече изпълнените препоръки за "правилния" и "праведния" християнин.

Имай повече вяра в усета на практиците и в собствения си усет, извън съвършените проповеди. Ще ти се получи.

Няма как, с Божията помощ всичко се променя. Веднъж пристъпиш ли към Божия храм и в студ, и в пек, пристъпъпиш ли към Св.Причастие, Бог отваря вратите към по-доброто и колкото да плюеш, ти пак се връщаш там, защото Бог Те очаква.

Ами според мен хубаво си решил да спазваш "образцов ред" при провеждане на поста. Но личното ми мнение е, че не е лошо да се посъветваш със свещеника при който си решил да се изповядаш. Добре знаеш че хората са различни, някои са здрави други имат леки или тежки болести, а това е от значение при телесният пост. При това знаеш, че той макар и необходимо не е достатъчно условие.
Абе с две думи мисля, че е добре да се посъветваш с отеца на който имаш доверие.
Бих добавил само, че поне по време на пости, а желателно винаги да помним, че милосърдието и любовта покриват много грехове.
Ето ти и един линк, надявам се текстовете да са ти от полза.
ето тук

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Ето тук един, поне за мен, доста добър текст относто великденският пост.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

ок, мерси.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.