Тъй като планирам за пръв път от много години да спазвам пости, да се изповядам пред свещеник и да се причастя, ме тормозят - още от сега, месец по-рано - някои въпроси относно прошката на сирни заговезни и спазването на самия пост.

Направих гугъл-търсене и от прочетеното в различни православни и неспециализирани форуми придобих впечатлението, че мн. малко православни спазват стриктно постите, такива каквито са указани в този календар:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 28.01.14 20:36.

Според мен същността на поста и истинския му смисъл е в промените, които правим с душата си. Ако не искаш да простиш, това си е твое решение, обаче тежестта и последиците си носиш ти. Пост направен по този начин е просто пролетено разтоварване на черния дроб и хубава, здравослновна диета. Пак е добре за теб, но няма особено голяма връзка с религията.

Какъв е толкова голям проблемът да поискаш прошка? Егото да не се скърши? Ти ако не си скършиш егото, Бог ще ти го скърши и повече ще те боли. Не казвам, че лесно се дава прошка, никак даже...Аз се боря с това много време и едва напоследък усещам ефект да има...Но това е на ниво вътрешна истинска прошка...защото на думи можеш хиляда пъти да кажеш прощавам ти и да си мислиш, че си простил, а после пак се връща с цялата си сила чувството...Но става в крайна сметка...Пък ако не можеш сега да искаш прошка, пази тази пролетна диета, като се омекоти организма ти от пречистването и характера малко ще се омекоти, и може по-нататък да успееш да простиш.

Хубаво, мерси за мнението, ама ти, доколкото знам, не си спазваща канони и пости (четирите годишни) православна; ако изобщо си православна, де.

Честно казано, изобщо не се интересувам от евентуалната здравна полза от постите за пречистване на организма и пр. Дори не вярвам в такава. От малък съм ял "нездравословно", вкл. свинско, пържено, солено, и съм в по-добра физическа форма от повечето спазващи специални пречистващи диети. Въпрос на генетика. Но и винаги съм ял умерени порции на едно хранене и мн. рядко съм преяждал, дори и когато съм присъствал на сватбетни пиршества и всичко е било на аванта.

За прошката: точно там е работата, че на думи не е чак толкова трудно да се даде/поиска и съм го правил мн. пъти, макар и с нежелание, или поради лицемерно нагаждачество с цел опр. бонуси, или поради временно алкохолно- и празнично-индуцирано човеколюбие, най-често на Бъдни вечер или на Нова година. Въпросът е, че искрено, нетеатрално, промислено, напълно осъзнато даване и искане на прошка няма как да сторя спрямо опр. хора, пък ако ще и света да загине.

Който казва, че предизвикателството на Сирни заговезни, т.е. началото на Великия пост, е лесно изпълнимо и той/тя с лекота го прави всяка година, просто лъже и е лицемер/ка. Или просто близките му са ангели. Затова беше и въпросът ми към онези от православните, имащи опит с прошката и постенето; ще го преформулирам още по-ребром: Какъв е чалъмът да се абстрахираш от вечната си ненавист към опр. хора по време на подготовката за тайнствата Покаяние и св. Причастие?

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 28.01.14 21:09.

Гледам да спазвам постите, понякога успявам, понякога не.

Тялото и ума са свързани. Както ума влияе на тялото, така и тялото на ума. Може да започнеш от кое да е място и да повлияеш на другото. Не случайно има пости и се говори и за двата им елемента-физически и умствен/душевен.

Искам да те уверя, че ще простиш, рано или късно. Но ако се опъваш, ще те смекчават доброзорно и ще има известно скърцане със зъби

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какъв е чалъмът да се абстрахираш от вечната си ненавист към опр. хора по време на подготовката за тайнствата Покаяние и св. Причастие?

С тази акробатика кого имаш за цел да излъжеш - попа, Господа или себе си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казваш, че гледаш да спазваш постите, но аз говоря за постите като подготовка за Изповедта и Причастието, поне четири пъти годишно, които не вярвам да те касят, защото при тях не става дума само за виртуално християнство, а за редовно посещаване на църква, поне един път седмично, в неделя, и присъствие, ако не и участие, в Литургията.

Съгласен съм с теб за това, че трябва да се грижа повече за своите грехове, нежели онези на другите, но това не отговаря на въпроса за прошката.

За прошката се сетих и нещо друго, самокритично - какво и колко самият аз съм сторил за да подобря, за да облагородя въпросните си "близки" хора, които ненавиждам, за да станат те поне малко по-поносими и обикваеми? И то не с церемониално демонстриране на благородство към тях, което още повече ги озлобява и ги кара да съскат през зъби "Тоя пък сега на какъв ми се прави; на много праведен и възвишен ли?!" Иначе, ако се правя на прекалено благороден и отстъпчив и, въпреки че знам колко неспасяеми случаи са, им прощавам само за да ги озлобявам допълнително и да им "струпам жар на главата", то каква прошка би било това?

Дори следните поучителни редове от св. ап. Павел не ме ползват в случая, защото изразяват една тогавашна апокалиптична етика, в очакване на скорошния свършек, а не една дългосрочна стратегия за подобряването на видимо неспасяемите случаи.

Бъдете единомислени помежду си; не мислете за себе си високо,
а носете се смирено; недейте се има за мъдри; не въздавайте никому
зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако
е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци.
Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв.
Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".
И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го;
защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се
оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
(Рим. 12.16-21)

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Привет, приятелю

Не го мисли това - в смисъл, предай се на Бога изцяло и всичко ще си дойде на мястото. Тръгнеш ли да буквоядстваш, ще стигнеш до онези православни, които стигат до там, щото да поставят буквата пред Духа. Така всъщност се създават и разколите от буквоядни не по разум ревнители.

Постът е самодисциплина, самоограничение и най-вече бдение към самия себе си - да стоиш пред Бога и да не Му изневеряваш, съгрешавайки съзнателно, съешавайки се със злото, отделяйки се от Благодатта. Накратко: постът цели да ограничава служение на плътта, но целта е да стоим в синовния страх Божий, който се придобива духом, а не плътски. Така единствено човек може да се доближи до Бога, защото без синовен страх Божий, няма осиновяване няма и благодат Божия. В Ектениите едно от първото прошение се молим за Благодатта Божия. Това малцина дори от участващите в светата Божествена Литургия проумяват за какъв Велик Дар Божий се молим да получим.


Да се молим Богу да ни упътва във всяка истина според чистотата на сърцата ни, според истиността на вярата ни ("нека ти бъде според вярата") - сиреч, да се молим с дух и с истина, както казва любимия христов апостол св. Иоан Богослов (Иоан, 4:23). Амин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 28.01.14 23:18.

Ако имах за цел да излъжа някого от главните участващи сили в личната ми спасителна драма, включително себе си, просто щях спокойно, безвъпросно и безскрупулно да изиграя церемониала на сирни-заговезното и изобщо празничното "прости-прощавай", както по навик правят повечето хора, без да се замислят, спрямо онези, от които по някакъв начин зависят.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.

Е ти защо реши, че аз не ходя на църква и не се изповядвам и причастявам? Ходя. По-рядко отколкото сигурно би трябвало, но това е.

Сигурно не съм успяла да обясня какво имах предвид за прошката и чуждите грехове. Това, че ти си длъжен да простиш не значи, че този който е направил зло няма да бъде наказан. Твоята прошка не е амнистия за него, а само амнистия за теб. На твоята душа ще и олекне, не на неговата. В ръцете на Бог е отмъщението и наказанието, не в твоите. И Бог наказва както ти никога не можеш.

Ще ти разкажа случка от моя живот. Като бях малка в училище имаше едно момче, което ме тормозеше. Аз страшно се дразнех и подтисках, естетсвено. Веднъж имахме физическо и момчетата бяха вече вътре и играеха. Аз има ключодържател швейцарско ножче и ми се появи идеята да му срежа якето за отмъщение. Постоях помислих и някак си обаче реших, че не е моя работа това и махнах с ръка и отминах. Помня още как ми олекна като не го направих. Т

После, през лятото той изведнъж порасна страшно много, може би с 30 см и стана супер кльощав и дълъг. Буквално цялото училище му се подиграваше. Това наказание за тормоза му към мен аз никога не бих могла да създам. Якето щеше да е много малозначително за него, по-скоро за родителите му щеше да е проблем. И в резултат на това отношение той се промени и омекна и стана по-друг човек, което беше в негова полза, в крайна сметка, освен, че и мен спря да тормози.

Такива са "наказанията" на Бога-по-жестоки от нашите към ближните ни и същевременно лечебни за тях. За това не е наша работа да се бъркаме където не ни е работа. Наша работа е да възпиаме душата си да е мека и да прощава, а който има да плаща ще плати по-тежко отколкото ти някога можеш да го накараш. Прошката не е да свалиш тежестта от раменете на другия, а да свалиш тежестта от собствените си рамене.

Благодаря ти за съветите и насърчителните думи, но ти в случая говориш като един по-небуквояден изповедник, което е хубаво, но не отговаря на въпроса ми за невъзможната прошка, който сигурно е и неотговорим.

При първото ми постене и причастяване, в тийнейджърска възраст, бях за кратък период толкова усърден и ревнив в спазването на всяка йота, която четях в популярната катехизираща книга "Нашата вяра" и др., че дори си бях подготвил дълъг списък с всичките си грехове, за които можех да се сетя, за да не би да пропусна някой по време на изповедта. Тогава неприятно се изненадах, че свещеникът само ме поздрави благо, попита ме уча ли и как я карам в живота, пък после, без да ме чака да вадя дългия списък и да го чета, прочете от молитвеника и ме поръси със светена вода. Излязох с противоречиви чувства и си казах, че съм случил на протестантстващ поп-модернист. А тогава презирах протестантите с цялото си сърце, защото току-що бях излязъл от една тяхна безевхаристийна и безблагодатна секта. После, по време на Литургия, когато се причастявах, гледах с презрение всички около себе си, които ми се струваха не достатъчно вглъбени в Литургията и Причастието; примерно някаква особа, която чака на опашката за причастяване, но се узърта отегчено, пуфти и на туй отгоре не е скръстила почтително ръце на гърди. Даже тайничко злорадствах, че те са по-несведущи и по-неправедни от мен и аз ги превъзхождам в смирената си отдаденост на тайнството. Впоследствие видях, че никой не е напълно отдаден на православната вяра, вкл. и свещениците, вкл. и аз, и постепенно се обезверих и престанах да посещавам литургии, а после дори спрях да произнасям домашни молитви.

Така че сега, в предстоящите си пост, молитва, покаяние и причастяване, възнамерявам да го карам по-полека с високите изисквания и критики, както към себе си, така и към видимата Църква, а и към безтайнствените и безблагодатни инославни и светски сборища. Защото от опит знам, че вживяването в девиза "всичко или нищо" обикновено води до нищо.

Ако Господната вечеря е просто храна, то Голготската смърт е просто екзекуция.