Стигаме до умозаключението, че Църквата не е никакво Тяло Христово а нещо като клуб, ръководещ се по капризите на силните на деня.

Аз съм далеч да налагам каквито и да било разбирания. Намерих за дълг на съвестта си да привлека вниманието на четящите и мислещите с главите си на един единствен детайл - анатемата.

Ако я нямаше анатемата, всичко би било прекрасно.

Първото от цитираните изречения е напълно вярно. По отношение на календара - отде накъде анатема? Какво общо има система за отчитане на времето със спазване на Божиите заповеди?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пишем за различни неща. Не бъркайте понятието "праведност" с "православност". Светът е пълен с праведни и смирени протестанти, католици и пр. Това обаче означава ли, че имат спасителна Вяра, че са в Църквата? Има ли спасение там, дето няма Благодат Божия?

Това че един човек е в Църквата не означава, че автоматично се е спасил, а че е православен. Понятието "православно изповедание на вярата" изобщо не съществува при икуменистите, незавивимо новостилни или старостилни.

Апропо, църковният календар е приет за нуждите на Църквата още на Първия вселенски събор. Той е осветен (дори и възпят) и еврейският календар е част от него. Новият стил е анатемосан на четири всеправославни събора, а който не спазва постановленията на тия събори безчести, попада под анатемите и в крайна сметка е извън Църквата. Какво повече има да умува един православен? Философи много, но хулата против Светия Дух не се прощава и революционерите се наказват.

Апропо, църковният календар е приет за нуждите на Църквата още на Първия вселенски събор. Той е осветен (дори и възпят) и еврейският календар е част от него. Новият стил е анатемосан на четири всеправославни събора, а който не спазва постановленията на тия събори безчести, попада под анатемите и в крайна сметка е извън Църквата.

Геоцентричната планетна система - също. Когато е била приемана, астрономията не е била достатъчно развита и според тогавашните познания се е смятало, че Слънцето, Луната и небесните тела се въртят около Земята. Векове по-късно един астроном, Джордано Бруно е привел факти в полза на действителното движение на планетите в Слънчевата система, за което е бил анатемосан и изгорен като еретик - зер, оспорил решение на вселенски събор.
Но от това не следва, че приетото от ранната Църква е било вярно.

Относно календарите:
еврейският календар е лунен, юлианският и грегорианският календари са слънчеви.
Юлианският календар е бил възприет в Римската империя като най-точен за онова време. По тази причина е приет и от християнската Църква.
Грегорианският календар е по-прецизен, в това е предимството му.

В Григорианския календар една година е равна на - 365.2425дни
В Юлианския календар една година е равна на - 365.25 дни
Тропическата година е равна на - 365.2422 дни
Повече обяснения -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само, че не е Бруно и не за това е бил анатемосан и изгорен - фактите идват век по- късно благодарение на Нютон.

Голяма каша.

1. Може ли повече информация за приемането на "геоцентричната планетна система" на Първия Вселенски събор?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А за мен таралежко, да припозная в Исус съвършения Назирей, е велика богословска глупост, която може да се роди само в твоята глава.

Свободните богословски жонгльорства, които противоречат на всякакви екзегетични правила са твой патент, а не мой.

В Числа много добре е обяснено кой е Назирей и какви са изискванията за това.

Да наричаш Исус Назирей, при положение, че е употребявал вино, което Законът изрично забранява на тези, които имат такъв обрек, си е чиста проба богословска некомпетентност.

Дадох ти достатъчно много пъти възможност да се измъкнеш без да пострада самочувствието ти, но не би...

Щом си решил да защитаваш небивалици, защото така си убеден или пък искаш да запазиш реномето си на качествен писател в клуба, прав ти път, но не искай от мен да се съгласявам с неща, които очевадно противоречат на написаното в Светото Писание.

Признавам си честно, че постъпих доста емоционално, че пуснах поста си с размисли за календара и определено сгреших. В къщи вече съжалявах, но вече минало и заминало.

Всъщност правилния акцент беше, че е по-важно това, на което календарът е носител, отколкото правилността на този или онзи календар.

Иначе Ви разбрах правилно и сърдечно благодаря за обстойното обяснение.

Съгласен съм, че Календарът е част от Православието, при това неотменима част.

И ако има съборни решения, то те трябва да се спазват наистина така, както е решено, иначе това не би било Православие.

Не съобразих, че някои мои препоръки може да са добри и правилни, но не когато става въпрос за решаването на тези и подобни въпроси, както е прието по традиция да се решават в Православието.

Така че занапред по някои въпроси ще трябва да се въздържа от какво да е мнение, докато не изуча в подробности как вървят някои дела.

Всъщност фитилите ми ги запалиха няколко книги, които са посветени на масонството и не ми се искаше да се занимаваме толкова с календарните спорове, но мисля, че едното не пречи на другото.

"Масонството в светлината на истината" от архимандрит Епифаний Теодоропулос ми се видя интересна книга и след като я прочета, може да се наложи и да се попреведат някои неща от нея. Интересно, че когато я потърсих отново от сайта, от който я свалих, не можах да я открия. Или не съм се ориентирал правилно за малкото време с което разполагах или просто линкът е бил махнат. Ще проверя отново.

Важното е, че книгата убедително доказва, че масоните нямат никакво право да претендират, че са Православни или въобще християни. Масонството е очевадно религиозна система, която отрича християнството, макар че масоните хитроумно се опитват да завладеят всички християнски вероизповедания без значение дали става въпрос за Православие, Католицизъм или Протестантство.

От малкото, което успях да прочета, архимандрит Епифаний ми беше за голямо насърчение. Просто и в нашето време си има хора, които знаят и мислят с главите си. "Масонство и Православие" си е интересна тема, за която ще е добре да се понапишат малко сериозни материали след време, когато пообработя няколкото книги, които съм захванал в момента.

Драги Ми Йоанис,
За действието на "Божията благодат" смятам, че написах достатъчно подробен анализ, за да е ясно, че някои неща не стават точно така както ги мислите.

Показал съм спасителния модел, осъзнаване на грях, покаяние от Вяра, новорождение и изпълване със Светия Дух и последващият процес на Освещение - заменяне на страстите с Христовите добродетели.

И всяко едно от тези неща съм ги преживял лично по достатъчно осезателен начин, за да съм убеден, че не е самоизмама или самопрелъстяване, както се изразява православното братство.

Не знаеш мнението ми по някои въпроси, затова на някои неща от написаното няма да обърна внимание.

От католиците, изключая отец Жак Верлин, нямам конкретни впечатления за сериозно пишещи хора от тях, затова ще се въздържа от коментар.

Но от кои хора аз съм се учил?

От Протестантите Фундаменталисти, Тоузър, Пакър, Стот и някои други.

И от Православните Традиционалисти, тези които са верни на Светите Отци.

Това са единствените групи хора, които са чужди на всякакъв икуменизъм и не участват в сатанинското сборище на Световния Съвет на Църквите и прочее масонски креатури.

И към едните и към другите имам богословски забележки и несъгласия, но и при едните и при другите спасителният модел, който изложих накратко по-горе го има и спасява.

И когато говорим за Протестантство е добре да знаете кои са Фундаменталистите, кои са либералистите и кои принадлежат към Петдесятно-Харизматичната бесовщина.

Когато говорим за Православие е добре да знаем кои са Традиционалистите, кои либералистите и кои принадлежат към теософско-масонската бесовщина.

Протестантството в неговото разслоение е огледален образ на Православието в неговото разслоение.

Когато препоръчвам на Православните Традиционалисти някаква съвместимост с Протестантите Фундаменталисти, то е единствено във вярвания, които са идентични. Или поне може да се използва богословската критика на Фундаменталистите срещу Либералистите и Харизматиците, защото забежките в Православието са по същия начин.

"Друго благовестие" на Маконъл може да послужи за основа за всеки един Православен, който иска да се изправи срещу митрополит Антоний Храповицки и архимандрит Софроний Сахаров. Защото Кенет Хегин и Антоний Храповицки са люпило от едно и също змийско гнездо. Едни и същи езотерични и окултни вярвания, но облечени в специфично стилистичната терминология на Протестантството и Православието.

И за мен лично и отново:
Божествените тайнодействия, които превърнаха стотника Корнилий и апостол Павел в Християни, съвпаднаха ли с извършването на "светото тайнство"?

И след като в моя живот нещата са станали по същия начин, още ли си мислиш, че говориш с Инославен?

Йоанис, винаги си давам труда да формулирам съвсем точно нещата, за да не вкарам вълка в кошарата или овцете във вълчето леговище!

Поздрави

Ще попишем и смятам, че по-нататък ще разбереш. Ако нещо си се позасегнал от календарната ми критика, то отново ще подчертая, че този пост беше до теб, но не за теб. Просто беше последния писал и така ми беше по-удобно да се включа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Prokimen на 04.02.14 22:47.

Многообични Ми Прокимен,
Ако през последните 5 години съм хвърлил такива усилия в апологетична защита на Православието, които и сам можете да видите при клубните ми участията и разните необходими преводи и статии, които присъстват в блога ми, то би трябвало да си зададете въпроса, каква е тази интересна причина, която е променила нещо в богословските ми настроения, които знаете от началото на клубните ми участия.

Каквато и да е тя, носи отпечатъкът на това, което наричаме Благодат на Светия Дух!

Независимо от това как ми реагират на написаното някои от тези, които се мислят за "православни", имам специалните Божии уверения, че написаното от мен ще принесе на истински вярващите от Православните полза.

За Божиите деца от Православните имам грижата и задължението като Жабок, тоест вече сте в кръга на служебните ми задължения пред Господа. Може да се носят въздишки от устата ми заради опърничавостта на някои от тези деца, но службата си остава.

По-миналата година есента имах работа до София и се отбих до "Седмочисленици" да си попълня библиотеката с някое светоотеческо томче. Независимо, че са превод от руски, смятам, че това е за предпочитане, защото преводът на руски е направен не просто от хора, които знаят езика, но от хора, които са първо Християни. Богословските стойности и измерения на езика са нещо, което само вярващ преводач познава и само той може да намери адекватния и точен превод на родния си език. Но да си дойдем на думата. Докато чаках да ми донесат от склада поръчаните книжки се запознах с един православен свещеник. Човекът се представи и каза в кой храм служи, но поради моментната разсеяност не запомних казаното, но ми направиха впечатление някои други неща, които ме поразиха.

Беше възрастен, с чисто, но много избеляло расо, което означава, че е от бедните свещеници, които въпреки оскъдицата не са оставили свещенството и все още служат, при това: Как?

Човекът покри старо задължение за книги, които, отбележете, че беше взел за Библиотеката на Църквата и изчака за документ, с който да отчете похарчените пари пред Църковното настоятелство. После запита, ще има ли все още екземпляр от книгата "Аеротология" на архимандрит Авксентий. Нямаше пари човекът. Не похарчи Църковните пари, за да задоволи собствената си потребност. Божието си беше Божие, а неговото, макар и със съжаление, можеше да почака, дори с риск да не се изпълни.

Съжалявам, че стечението на обстоятелствата ме забави тогава и не знаех колко пари ще ми останат за път в обратна посока. Вече ме е яд на мене си, че не му купих книгата. Щях да оставя някоя от моите да изчака за друг път, още повече, че всичко го имам на руски и не ме бърка да го прочета и така.

Винаги, когато нещо ми додява, се сещам за този човек, който в оскъдицата е верен и не оставя призванието си и това ми е за насърчение за подвига на Вярата!

Дано и на вас разказаното послужи така!

Няма по-добра систематизация на Православието от това, което наричам Руска Православна Класика. Митрополит Филарет Дроздов, Митрополит Макарий Булгаков, Черниговския Митрополит Филарет Гумилевски, Митрополит Платон Левшин, който открива за Православието Филарет Дроздов, а за Теофан Затворник и Игнатий Брянчанинов, дори още не говорим. И доволно още подвижници на благочестие, които не би стигнало време да се изброят.

Това, че имам някои дребни разлики с Православието си е дребен кахър. За основните, големи и важни неща с тези хора съм в ЕДИНОМИСЛИЕ. Затова ги представям, превеждам и защитавам по въпросите за единоверието.

Шеговитата ми реплика:
"Ако искаш да накараш Православните да си заобичат Православието им покажи, че го обичаш повече от тях!" - не е шега.

Православната аскеза в царското и измерение е нещо, което определено липсва на Протестантите.

И да Ви добавя още нещо по този повод. Независимо, че съм се учил от Протестанти Фундаменталисти, то винаги се придържам към "Всичко изпитвайте, доброто дръжте!". Две от големите имена в този кръг са Джеймс Пакър и Ар Си Спроул (Робърт Чарлз), но, уви, и двамата са Калвинисти по въпроса за предопределението. Статията "Може ли да се изгуби спасението?" в блога ми е всъщност начинът, по който аз събарям това лъжеучение. Понякога и доста интелигентни и разбиращи хора, може да имат доста еретични вярвания без дори да го осъзнават. Каквото и да е направил архиепископ Серафим Соболев "Изопачаване на Православната истина..." си е изключително добър богословски труд, който не отстъпва по нищо на написаното от архиепископ Теофан Полтавски и митрополит Вениамин Фьодченков по този въпрос.

И всичко това е подкрепено от много сериозна представителна извадка от Светите Отци, която препоръчах от сайта Ортодоксия.

Когато превеждах статията на архиепископ Никон Рождественски ми направи впечатление няколко протестантски имена, които той спомена. Тоест модернистите наричат традиционалистите схоластици и повлияни от протестантството, а всъщност самите те вярват и прокарва идеи от така нареченото либерално немско богословие от 19 век, с което Протестантите Фундаменталисти воюват. Прегледах справочника на Милард Ериксън, който и друг път съм споменавал и препоръчвал. И картинката ми стана кристално ясна.

Ясно от кои либерални протестантски немски богослови са черпили Митрополит Антоний Храповицки и компания. Статия на сравнителен богословски анализ ще се опитам да направя след време.

Не съм сигурен дали видяхте следния линк:
http://co6op.napod.ru/

Става въпрос за статията, в която се говори за Апостазията на РПЦЗ. Особено интересен е материалът в първите петнадесетина страници.

От него ще цитирам само директното обвинение на архиепископ Теофан Полтавски към Митрополит Антоний Храповицки в отявлено лобиране за масонството. "Християните могат да бъдат масони до 18 степен." - интересно съждение на Митрополит Антоний.

И каква е толкова топлата връзка между либералното немско богословие от 19 век и Митрополит Антоний Храповицки и неговият "нравствен монизъм" и "изкупление в Гетсиманската молитва на Исус"?

Корените на всичко са в Масонството!

Мартин Лутер е масон. Издава го масонската символика на личния му пръстен.
Жан Калвин е масон. Издава го масонската символика на ръката му на един от портрети му, който е стигнал до нас.

Реформацията на Протестантизма е една измислена фикция с оглед на голямата политика, която осъществява тази или онази масонска ложа в стремежа си за власт в политиката и над съзнанието на хората.

Що за "свети отци" на Протестантите могат да бъдат Лутер, който е одобрявал кървавия разгром над въстанието на немските селяни от неговото време, и Калвин, който освен Мигел Сервет е изгорил на кладата поне 58 души?

И въобразяват ли си някои неразбиращи Православието богослови с титли и претенции, че ще ми пробутат НАИСТИНА ТЪПО ПРОТЕСТАНСТВО, което не е никакво протестантство, а просто друга версия на отстъпилия от вярата Рим?

Щом Христос не е единственият път към Спасението, то всеки, който изповяда това, е един, който се е отрекъл от най-важните и значими думи на своя Спасител!

И това е изповедта на тези, които имат наглостта да претендират, че са върховните Христови наместници на земята! За Католическите папи говоря, ако случайно в клуба има някой, който да се направи на неразбрал.

Прокимен, кипна ми от наивитета и криво разбраните ревности на Аск, който се опитва да представи Митрополит Антоний за света вода ненапита и се опита да унищожи свидетелството ми, като ме изкара чужд на Църквата на Христос.

Спорът ми е с Аск, не с Вас!

Степента на Апостазията! Щом на събор седемдесет процента от архиереите на РПЦ са дали гласовете си за Митрополит Антоний да бъде бъдещ Патриарх, то са ясни мащабите на вероотстъпничеството.

От Йоанис все още си чакам отговора на въпроса: Въпросният сайт на Катакомбная доколко е тежащ в своето мнение?

Съобразявайки прочетеното в някои други източници, смятам, че във въпросната статия първите петнадесет страници, толкова успях да прочета, са верни и меродавни.

И защитата на "Юридическия догмат на Изкуплениато", който е и Апостолически и Светоотечески, смятам да го отстоявам с всички възможни сили, както заявих това преди две години. И ще го отстоявам и срещу явлението Либерално Немско Богословие и срещу съвременните му ревнители в средите на тези, които Роман Вершилло убедително доказва за Православни Модернисти или Обновленци, както ги наричат от Катакомбная.

Това са истинските причини да ми се запалят толкова яко фитилите. Православните си ги обичам такива, каквито са, с Богородица, с Литургичността, с Календара и прочие.

И ще повторя:
Заради лъжебратята апостол Павел не обряза Тит при събора в Ерусалим, но при действащо съборно решение той не се позова на него, а обряза Тимотей заради по-слабите във вярата братя от юдеите в диаспората.

Отдавна не постъпвам по фанатична ревност, а по добре обмислен практичен реализъм във вярата. За маловажни въпроси съм изключително търпим, но по въпроси, като този за Догмата на Изуплението, некуда отступать.

За мен сте изключително скъп човек! Никога не забравяйте това!

Поздрави
Жабчо