Де да я познавах но нямам тази чест и удоволствие. Баба ми която отговаря на описанието " не е чела правилни руски сайтове, ама по нейно време хората са имали и вяра, и благоприличие, и състрадание много повече от сега." и през ум не и е минавало да произвежда в къщи просфори.

Няма да се свърши светът да се събират и да си месят просто ако ще вкарват Православни елементи или да го правят канонично или да не заблуждават хорицата с някакъв псевдо-мистицизъм около 'печенето на хляба'. В България и без това всякакви ереси секти магии и суеверия цъфтят и процъфтяват от време оно.

Това че има суеверия и неканонични практики не означава че трябва всички да им ръкопляскат. На сайта който ми дадоха по-горе пише

"Има както традиционни печати с Агнеца, така и с образи на светци и други свещени символи."

Аз не мога да си представя да ям образа на Божи Светец.

Ходила ли си на някоя от техните сбирки за печене на хляб?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не-още в първия коментар по темата казах че не съм.

Честно казано не ми се слуша 'кухненска музика'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eliana21 на 19.12.13 01:43.

След като не си, откъде знаеш, че се занимават с псевдомистицизъм?
Щото Синодът, от който никой не е стъпвал също, така твърди?

сега за домашните просфорки, за да не изпадаш в крайно идолопоклонство:
от православието. цом:

Просфора (от гр. prosphora, "прос" и "феро" - "приношение"; на рус. "просфорня") - приношенията от хляб, вино и др., които в древност верните носели на литургия в храма. Част от тях била принасяна в тайнството Евхаристия за тайно тяло Христово, а остатъкът бил изяждан на братските трапези след агапите. След IV век тези "вечери на любовта" били обособени от Божествена литургия и просфората добила друг смисъл: на специален богослужебен литургически хляб, използван при извършването на Евхаристията, а също така - на хляб, принасян от миряните на проскомидията за здраве на живите и за помен на умрелите. Носенето на домашно приготвена просфора в храма е чудесен начин за още по-пълно участие в Божествената литургия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жената е готина и ентусиазирана, срещу нея никой нищо не е казал.
Срещу нещата, които се промъкват между социалните й инициативи е становището на Св. Синод.
Защо първо се търсят грешки, че дори и "излагация" у епископите, които имат отговорността да следят за православната догматика? Със сигурност дядо Гавриил, който неотдавна се разграничи категорично от т.нар. "хлебен катехизис" има основно отношение към публикуваното становище.
Защо автоматично една новаторска социална инициатива, за която е намерена ниша тук и по света се квалифицира като полезна в духовен аспект? А ако положението е точно обратното?

Цитирам някои мотиви от становището:
Хлябът, според Хлебното движение е "велика тайна", "храна за ума и сърцето", "живот и единство", "средоточие на любовта между хората". "…в центъра на православните християнски ценности и православното богослужение стоят хлябът и виното, претворени в Тяло и Кръв Христови.”“[хлябът] има централна душеспасителна мисия като елемента, чрез който Божиeто Тяло не спира физически и духовно да бъде с хората…”в религиозните представи на Хлебното Движение 40-дневният пост на Спасителя е специален акт на Божественото домостроителство, чрез който Синът Божий бил „освободил човека от покорността пред хляба и храната и така поставил начало на нашето духовно просвещаване и свобода“. В Стария Завет хлябът бивал разглеждан като „изконно избран за елемента, който да символизира Бога от Стария Завет“, като „символ и средство за връзка между човека и Бога“.

Това, боя се, са фрази, които и аз мога да напиша, ако искам да кандидатствам за финансиране на някаква идея. Според мен проблемът е, че в Хлебните къщи няма достатъчно богословска чувствителност, а има претенции за "хлебен катехизис" и при мащаба на разпространението на движението в православните енории може да се случи точно това, за което предупреждават нашите митрополити:
"обединение независимо от религиозната принадлежност, обединение на основата на една нова религия, лесна, неангажираща, атрактивна в своята простота и достъпност - религията на хляба. Поради външните прилики с православното богослужение в дейността на хлебните къщи се получава тънка подмяна на Св. Евхаристия с месенето на хляб, на Православната литургия с „хлебно“ събрание, на преломяването на Христовото Тяло с разчупването на обикновените хлебни изделия. Тази подмяна е незабележима и неусетна и в същото време твърде привлекателна, защото хлебните сбирки не ангажират участващите в тях с напрежение на ума, сърцето и тялото, не изискват смирението на поста и светото тайнство на Покаянието и Изповедта. "

Да не бъде това. Затова е отправено предупреждението.

Парчето дърво или парчето хляб не са идоли все пак, че да ги поставяш под табу.
вметка: ако им се "кланяш" стават идоли

още една вметка: в "трижди по-православната гърция" (кавичките са уместни) просфората се пече във фурните и си я купуваш като...поп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това съвсем не е организация само за социални дейности иначе нямаше да има толкова целенасочено отношение към православието. Още няколко статии. Хайде да разгледаме фразеологията и да видим няма ли основание Св. Синод за заключенията си. Според мен има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

обединение независимо от религиозната принадлежност, обединение на основата на една нова религия, лесна, неангажираща, атрактивна в своята простота и достъпност - религията на хляба.

Никой не е по-голям от хляба - българска пословица.
Отглеждането на пшенични култури, месенето и печенето на хляб винаги е било на ръба на религиозното преклонение и с целия цикъл на производство от древността са свързани не малко религиозни и битови ритуали и обреди. Наистина, нищо не обединява хора от всички религии, раси, континенти и социални слоеве така, както грижата за насъщния и уважението към насъщния(хляб).

И какво правят православните тъпаци? Скачат и казват "не споменавайте Православието като си правите хляба. Не обвързвайте Православието с вашия хляб, той не е като нашия хляб! Нашите православни баби месят мистичен хляб, не прост хляб като сулю и пулю. Вие си уважавайте хляба, но това не е християнско и православно, защото с простите си глави не проумявате, че ние не уважаваме всъщност хляба, а представата за Господ. Няма разни-разнообразни неоторизирани от Синода да си дрънкат по сбирчици за Господ, само наши официални представители имат право да го правят. Обаче, вие сте съмнителни сектанти и няма да ви пратим официални представители да ви обяснят на официален богословски как трябва да почитате хляба, нъц-нъц! Защото не щем всякакви ентусиасти да се самоорганизират в благотворителни инициативи и да ни посрамват, че ние сме некадърни да създадем такива. Като алтернатива за евентуалните желаещи и нуждаещи се хора. Не, че си нямаме богослови, но си ги стискаме само за нас си. По-добре да стоят безработни и да вдигат вой,че разни заблудени ентусиасти се събират да си дрънкат за Православие и християнство, докато вършат нещо полезно, отколкото да си мръднат пръста и да се омешат с тълпата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами сбъркали са се да проявят добронамерено отношение към Православието.
Като ги навикат и насолят няколко пъти, няма да повторят.

Пак ще си вършат дейностите хората, пак ще привличат привърженици, защото инициативата е добра, ма без православните. Те и без друго, не са чак толкова основна маса от населението, че да се разчита само на тях. Организацията, ако е надрелигиозна или, както разбирам, религиозно и деноминационно толерантна, ще си създаде трайни фенове. Сефте хората да предпочитат тези, които са добронамерени пред тези, които ги овикват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите