За Христовата Църква

"Влизайки в несътворена Църква, идваме при Христос, влизаме в несътворената реалност.

“Голяма е тайната на благочестието”
Църквата е безначална, безкрайна, вечна, както нейният Основател, Троичният Бог, е безначален, безкраен, вечен. Църквата е несътворена, както Бог е несътворен. Тя е съществувала преди всички векове, преди ангелите, преди сътворяването на света, “преди да се свят създаде” (Еф. 1:4), както казва св. апостол Павел. Тя е божествено установление и в нея “телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9). Тя е израз на многообразна Божия премъдрост. Тя е Тайна на тайните. Тази тайна е била скрита и се открила “в последно време” (1Петр. 1:20). Църквата остава непоклатима, защото е вкоренена в любовта на Бога и в Неговия велик Промисъл.
Вечната Църква е съставена от трите Лица на Света Троица. В мисълта и в любовта на Троичния Бог от самото начало са съществували и ангелите, и хората. Ние, хората, не сме се родили сега: съществували сме преди всички векове в Божието всезнание.
Божията любов ни е сътворила по Божий образ и подобие. Поставила ни е в Църквата макар да е знаела за нашето богоотстъпничество, което щяло да последва. Дала ни е всичко, за да направи и нас даром богове по благодат. Ние обаче, злоупотребявайки със своята свобода, сме изгубили първоначалната красота и първоначалната праведност, и така сме отпаднали от Църквата. Извън Църквата, далеч от Света Троица, ние сме изгубили рая, изгубили сме всичко. Но извън Църквата няма спасение, няма живот. Затова милосърдното сърце на Бог Отец не ни оставило извън Своята любов. Бог отново ни отвори вратите на рая в последните времена и се яви в плът.
С Въплъщението на Единородния Син Божий на хората отново им е открит предвечният Божий план за спасението на човека. Апостолът пише за това: “И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава”(1Тим. 3:16). Думите на св. ап. Павел са думи изпълнени със смисъл, това са божествени, небесни думи.
В Своята безкрайна любов Бог отново ни е съединил със Своята Църква в лицето на Христос. Влизайки в несътворената Църква, идваме при Христос, влизаме в несътворената реалност. С други думи, и ние, вярващите християни, сме призвани да станем нетварни по благодат, да станем причастници на божествените енергии, да влезем в Тайната на Божеството, да превъзмогнем нашето светско мъдруване, да умрем за стария човек (срв. Кол. 3:9; Рим. 6:6 и Еф. 4:22) и да се обожим. Когато живеем в Църквата, живеем в Христос. Това са твърде съкровени духовни и богословски въпроси и не е лесно да ги разберем. Само Светият Дух може да ни научи на всичко това.

В Църквата сме едно, а Христос е Глава на Църквата
Глава на Църквата е Христос, а нейно Тяло сме ние хората, християните. Св. апостол Павел казва: “Той е Глава на тялото, сиреч на църквата” (Кол. 1:18). Църквата и Христос са едно. Тялото не може да съществува без собствена глава. Тялото на Църквата се храни, освещава и живее с Христос.
Той е Господ всемогъщ, всезнаещ, Който навсякъде присъства и всичко изпълва, наш Опора, наш Приятел, наш Брат. Той е стълб и крепило на Църквата. Той е Алфа и Омега, Начало и Край, Основа, Той е всичко. Без Христос няма Църква. Христос е Женихът, а всяка човешка душа е невеста.
Христос съединил тялото на Църквата с небето и земята: с ангелите, хората и с всички твари, с цялото Божие творение, с животните и птиците, с всяко малко диво цвете, с всяко насекомо. Така Църквата е станала “пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.” (Еф. 1:23), т. е. Христова пълнота.
Христос се открива в единството между нас и в Своята любов – Църквата. Църквата не съм само аз, а съм заедно с вас. Всички ние сме Църквата. Всички ние съставяме Църквата. Всички сме едно Тяло, а Христос е Главата. Едно Тяло, Тялото Христово: “а Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове” (1Кор. 12:27). Всички сме едно, защото Бог е наш Отец, а Той е навсякъде. Когато преживяваме това, тогава сме в Църквата. Това е било и желанието на нашия Господ, изразено в Неговата архиерейска молитва за всички членове на Църквата: “…да бъдат едно” (Йоан 17:11,22). Е, това може да се разбере само с Божията благодат! Ние преживяваме радостта на единството и на любовта. И ставаме едно с всички. Няма нищо по-хубаво от това!
Важно е да влезем в Църквата. Да се съединим с нашите ближни, да усвоим радостта и скръбта на всички. Да ги почувстваме като свои, да се молим за всички, да желаем до болка тяхното спасение, да забравим себе си. Да правим всичко за ближните си, както Христос за нас. В Църквата ставаме едно с всеки, който е нещастен и наскърбен, като и с всеки грешник.
.........................................................................................." и т.н.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Сложи и другото, защото го нямам. Обичам старецът Порфирий.

Не знам дали е цялото, но е цялото което аз имам свалено от мрежата от някакъв сайт.

"Човек не трябва да желае да се спаси само той, а останалите да не се спасят. Погрешно е човек да се моли за себе си, за да се спаси само той. Трябва да обичаме другите хора и да се молим никой да не отпадне, а всички да влязат в Църквата. Това има стойност. С това желание човек трябва да напуска света, когато отива в манастир или в пустинята за подвиг.
Когато отделяме себе си, не сме християни. Ние сме истински християни, когато чувстваме дълбоко, че сме членове на мистичното тяло на Христос, на Църквата, с едно постоянно отношение на любов; когато живеем съединени в Христос, т. е. когато преживяваме единството в Неговата Църква с чувството, че сме едно. Затова Христос се моли на Своя Отец с думите: да бъдат едно. Той постоянно повтаря това, а и апостолите навсякъде подчертават това. Това е най-голямата дълбочина, най-дълбокият смисъл на думата Църква. Тук се крие нейната тайна –да се съединят всички хора като един човек в Бога. Няма друга вяра като нашата. Нито една друга религия не говори такива неща. В другите религии се говори за нещо, но не и за тази тайна – за тази съкровеност на тайната, която Христос изисква от нас – Сам Той ни казва, че трябва да станем такива, че иска да станем Негови.
Ние сме едно дори с хората, които не са близо до Църквата. Те са далеко поради незнание. Трябва да се молим на Бога да ги просветли и да ги промени, за да могат и те да дойдат при Христос. Вместо това ние обикновено гледаме на нещата по човешки, постъпваме по-друг начин и мислим, че обичаме Христос. Но Христос, Който “праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45), ни казва: “обичайте враговете си” (Мат. 5:44). Трябва да се молим всички да бъдем заедно, всички да бъдем с Бога. Ако преживяваме това, ще имаме и съответните резултати. Всички ще живеем в любов и в единство.
За Божиите хора не съществува разстояние, дори да ги разделят хиляди километри. Където и да се намираме, всички сме заедно. Колкото и нашите ближни да са отдалечени от нас, ние трябва да им предложим подкрепа. На мен от време на време ми се обаждат някои наши близки от един град на брега на Индийския океан; нарича се Дербан, ако го произнасям правилно, и се намира в Южна Африка, отдалечен на два часа от Йоханесбург. Дори тези дни дойдоха тук, за да съпроводят един болен човек на път за Англия и се отбиха при мене да му прочета молитва. Това много ме развълнува.
Когато Христос ни свързва, не съществуват разстояния. Когато си отида от този живот, ще бъде по-добре. Ще бъда по-близо до вас.

В Църквата вървим напред към безсмъртие
Църквата е новият живот в Христос. В Църквата няма смърт, нито ад. Свети евангелист Йоан казва: “който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.” (Йоан 8:52). Христос унищожава смъртта. Който влезе в Църквата, се спасява и става вечен. Един е животът, постоянен и безкраен. Няма свършек, тоест не съществува смърт. Който пази Христовите заповеди, никога не умира. Умира за плътта и страстите и се удостоява още в настоящия живот да живее в рая, в нашата Църква, а след това във вечността. Чрез Христос смъртта се превръща в мост, по който ще преминем в един момент, за да продължим живота в незалязващата светлина.
И аз самият, откакто станах монах, повярвах че няма смърт. Чувствах и винаги ще чувствам, че съм вечен и безсмъртен. Колко хубаво е това!
В Църквата, която притежава спасителните свети тайнства, няма място за безнадеждност. Може да сме много грешни. Но в този случай ние покайно се изповядваме, свещеникът ни прочита разрешителната молитва, получаваме прошка на греховете и вървим напред към безсмъртието, без никаква тревога, без никакъв страх.
Когато възлюбим Христос, живеем Христовия живот. Когато чрез Божията благодат постигнем това, се намираме в едно друго състояние, преживяваме състояние на духовна промяна, едно многожелано състояние. За нас не съществува никакъв страх, нито смърт, нито дявол, нито ад. Всичко това съществува за хората, които са далеко от Христос, за нехристияните. За нас – които сме християните и вършим Неговата воля тук, както Той ни казва това – всички тези неща не съществуват. Всъщност съществуват, но когато човек в себе си умъртви стария човек “със страстите и похотите”(Гал. 5:24), тогава той не обръща внимание нито на дявола, нито на злото. Нищо от това не го интересува. Единственото, което го интересува, е любовта, както и служението на Христос и на ближния. Ако стигнем до степен да чувстваме радостта, любовта и благоговението към Бога без никакъв страх, ще можем да кажем: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене.”(Гал. 2:20). Никой не ни пречи да влезем в тази тайна.

Църквата е рай на земята
Като служиш на Бога, живееш в рая. Ако познаеш и възлюбиш Христос, живееш в рая. Христос е раят. Раят започва тук. Църквата е раят на земята, който изключително много прилича на оня на небесата. Същият рай, който се намира на небето, се намира и тук, на земята. Тук всички души са едно, както в Света Троица трите божествени Лица, но взаимно са съединени така, че са едно.
Нашата основна грижа е да се посветим на Христос, тоест да се съединим с Църквата. Ако влезем в Божията любов, влизаме в Църквата. Ако не влезем в Църквата, ако не станем едно с тукашната, земна Църква, тогава съществува страх, че ще изгубим и небесната. А когато кажем небесна, не трябва да мислим, че в бъдещия живот ще открием градини, цветни градини, планини, реки и птици. Там няма тукашните земни красоти. Там има нещо друго, нещо много възвишено. Но за да стигнем до това друго нещо, трябва предварително да преминем през всички тези неща, да преминем през земните образи и красоти.
Този, който живее с Христос става едно с Него и с Неговата Църква. Живее една лудост! Този живот се различава от живота на другите хора. Този живот е радост и веселие, издигане в небесните висини. Това е животът на Църквата, животът на Евангелието. Това е Царството Божие. Царството Божие е в нас (срв. Лук. 17:21). Христос влиза в нас, и ние сме в Него. Става това, което става с парче желязо. Когато го поставим в огъня, то става огън и светлина; но когато го извадим от огъня, то отново е обикновено тъмно желязо; отново е тъмно.
Божествено съединение на Бога и хората се извършва в Църквата. Ние се обожаваме в Църквата. Когато сме с Христос, ние сме в светлината, тогава няма тъмнина. Но светлината не трае вечно, тоест нейното присъствие зависи от нас. С нас става това, което става и с желязото, което извън огъня потъмнява. Тъмнината и светлината не могат да се съчетаят. Никога не можем да имаме едновременно тъмнина и светлина. Или светлина, или тъмнина! Когато пуснеш светлината, мракът изчезва.

Трябва много силно да обичаме Църквата
За да запазим своето единство, трябва да проявяваме послушание към Църквата, към нейните епископи. Като слушаме Църквата, сме послушни на Самия Христос. Христос иска да станем едно стадо с един пастир. (срв. Йоан 10:16).
Трябва много силно да обичаме Църквата и да ни боли за нея. Не трябва да приемаме да осъждат нейните представители. Духът, на който се научих на Света Гора, е православен, дълбок, свят, мълчалив, без спорове, без препирни, без осъждане. Не трябва да вярваме на тези, които обвиняват духовниците. Дори когато със собствените си очи видим нещо лошо, някаква съблазнителна постъпка на някое от духовниците, не трябва да вярваме, нито да мислим за него, нито да казваме на другите.
Същото важи и за миряните-членове на Църквата, както и за който и да било човек. Всички ние сме Църква. Тези, които обвиняват Църквата заради грешките на нейните представители уж с цел да помогнат и да я поправят, правят голяма грешка. Те не обичат Църквата, нито пък Христос. Обичаме Църквата тогава, когато чрез нашата молитва прегръщаме всеки неин член и правим това, което е правил Христос. С други думи, когато се жертваме, участваме в бдения и правим всичко подобно на Него, нашия Господ, Който “кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше” (2 Петр. 2:23).
Трябва да обръщаме внимание и на нашите задължения; да живеем със светите Тайнства, особено с Тайнството на светото Причастие. В тях се състои Православието. Христос дарува Себе си на Църквата чрез светите Тайнства, и най-вече чрез светото Причастие.
Ще ви разкажа за едно Божие посещение над мене, клетия, за да видите благодатта на светите Тайнства.
От доста време на гърба ми имах някакъв малък израстък, който силно ме болеше. Болката се разпростираше широко по лявата страна на гърба. Беше непоносима. В моята килия в Милеси извършихме светото Тайнство Елеосвещение. Като търпях болката, ми помазаха кръстообразно израстъка с осветено масло и болката веднага изчезна. Така се зарадвах на това Божие посещение, че на всеки, който идваше при мене, казвах:
- Вземи от този осветен елей! Каквото и да те боли, помажи болното място с него.
Простете, че ви казвам това, но го правя за Божия слава.

“…И всички се изпълниха с Дух Светий”
На Петдесетница Божията благодат се изляла не само върху апостолите, но и върху целия народ, който се е намирал около тях. Тя въздействала върху вярващите и върху невярващите. Ето какво се казва за това в Деяния на апостолите:
“Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят. А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор” (Деян. 2:1-6).

Докато св. ап. Петър говорил на своя език, в същия момент неговият говор се променял в ума на слушателите. По тайнствен начин Дух Свети им давал да разберат неговите думите на своя език, тайно и незабележимо. Такива чудеса се извършват със силата на Светия Дух. Нека вземем като пример думата къща; този, който знаел френски език, би я чул като la maison. Това било някаква форма на прозорливост: те чули своя собствен език. Звукът отеквал в техните ушите, но отвътре, с Божието просветление, думите се чували на техния език. Отците на Църквата не разкриват много ясно това тълкувание на събитието на Петдесетница, страхуват се то да не бъде изопачено. Същото се случва и с Откровението на Йоан. Непосветените не могат да разберат смисъла на Божиите тайни.
Малко по-надолу в Деяния на апостолите следва “Страх обзе всяка душа” (Деян. ап.2:43). Всяка душа била обхваната от страх. Този страх не е бил страх. Това е било нещо друго: нещо необикновено, непонятно, неизказано. Това било страхопочитание, това било чувство за изпълване, това била благодат, това било изпълване с божествената благодат. На Петдесетница хората внезапно се оказали в такова състояние на обожение, че просто не били на себе си. С други думи, когато божествената благодат ги осенила, тогава сякаш ги “подлудила”, в добрия смисъл на тази дума. По-точно, тя ги опиянила. Този факт ми направи голямо впечатление. Тук става дума за онова, което понякога наричам състояние, особено състояние. Това било въодушевление. Това било състояние на духовна “лудост”.
“И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.” (Деян. 2:46-47).
Преломяването на хляба било светото Причастие. Броят на спасяваните постоянно нараствал, тъй като хората виждали как всички християни имали весело и чисто сърце и хвалели Бога.Изразът “с весело и чисто сърце” прилича на израза Страх обзе всяка душа. Това било въодушевление, а това отново е благородна “лудост”. Когато лично преживявам това, го усещам и плача. Навлизам в събитието, описано в Свещеното Писание, преживявам това събитие, усещам го, въодушевявам се и плача. Това е божествената благодат, това е любовта към Христос.
Това, което апостолите преживявали помежду си, като чувствали цялата тази радост, след това се случило и с всички хора, които се намирали под горницата, в която били апостолите. Това означава: християните се обичали помежду си, взаимно се радвали, били съединени един с друг. Това събитие излъчва духовно лъчи, така че и други го преживяват.
“А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.”(Деян. 4:32).
Тук в “Деяния на апостолите” се говори за общежитиен живот. Тук се открива тайната на Христос. Това е Църквата. Тук намираме най-хубавите думи за ранната Църква."

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

А ето и нещо от монах Моисей Светогорец "Безумството на Кръста"

"Когато св. Антоний Велики казва, че ще дойде време, когато безумните ще наричат разумните безумни, защото няма да приличат на тях, изглежда говори за нашето време.

Днес човек развратничи по най-лошия начин и се смята за напълно освободен, мами другия и го нарича хитрец. Обратно, този, който е честен на работата си, го определят за наивник. Често пъти приемат с известно подозрение и резервираност този, който е много искрен. Най-благородните ги приемат някак по снизхождение. Имаме пълно преобръщане на термините. По-скоро не вървим добре. А?

С други думи, днес да си честен и искрен има цена. Етиката днес се принизи до лудост. Ненормалното вече се смята за нормално и паралогичното, т.е. абсурдното, за логично. Всичко се преобръща. Скръб и мъка цари на лицата на множество сериозни хора, която понякога се превръща в гняв и негодувание. Постоянното притеснение, прекомерната тревога, големият ропот и чувствителност не са подходящи за трайни спътници в живота. Младите казват, че се затрудняват и страхуват да живеят цял живот в нестабилен, жесток и насилствен свят. Днес един млад човек бива определян като див, когато търчи прекалено много с мотора си, когато има странно облекло и прическа, когато осъмва, който скитничи. Седнахме ли някога заедно с него да го изслушаме нежно и внимателно? Да видим защо реагира така грозно, предизвиква другите, крещи и отсъства от къщи? Един проблемен младеж наврежда главно на себе си, водейки развратен живот и употребявайки спиртни напитки и наркотични вещества. Нима всички ние не трябва да погледнем с по-голямо разбиране всички тези намиращи се в трудно положение младежи, които в своето сърце не са скитници? Не можем веднага да ги определим като безумни и автоматично да се избавим от всяка отговорност.

От друга страна, един човек отново може да стигне до лудост и да се движи неспретнат, небрежен, без да се срамува, страхува и преструва. По някакъв начин той така се чувства свободен и щастлив. Един луд, с и без кавички, е отблъскващ, нежелан и отхвърлен от обществото. Логиката на обществото не позволява на самото общество го счита за равноправен. Един такъв безсилен, страдащ и незащитен човек често бива преследван по различни начини. Той бива иронизиран, подиграван, осмиван. Презират го и го гонят. За него не съществува никакво достойнство и чест. Какво достойнство и почтеност обаче има в неговото непочтено гонене?
В нашата Църква има една рядка категория светци, които се наричат юродиви заради Христос. С други думи, те са били сериозни, благоразумни, добродетелни хора, които избрали трудния път на светостта, да се преструват на умствено нездрави, за да бъдат подигравани от хората за своите безумни постъпки и така да се смиряват още повече. Юродивият заради Христос светец се подвизава чрез своето престорено безумие, за да накара своите „разумни” ближни да се замислят, да погледнат сериозно на живота си, да разберат най-вече защо живеят, коя е реалната цел на тяхното съществуване и че за постигането на тяхната лична и истинска утеха е необходимо автентичното смирение. Те са имали паралогична, т.е. абсурдна логика, непонятна за всеки престорено сериозен, порядъчен, моралистичен и пиетистичен човек.

В средата на Великия Пост (на Неделя Кръстопоклонна) Нашата Църква поставя Христовия Кръст за поклонение и укрепване на нашия подвиг. Кръстът е безумство, съблазън, предизвикателство и покана. Неговото целуване и поклонение означава приемане на посланието му, което не е друго, освен доброволното жертване на нашето „его”. В крайна сметка, Кръстът е безумство. В нашата епоха съществуват още юродиви заради Христос, които пребивават под сянката на Неговия Кръст безропотно, които всекидневно се жертват безкористно. Нека светът ги смята за безумни, а Бог да ги пази!"

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 11.12.13 13:54.

и още нещо от монах Моисей Светогорец "Християнството – религия или Църква?"


"Христос не е основал една хубава религия наред с другите. Той е основал единствената, истинна и спасяваща Църква. Дълги години Православната Църква получава множество координирани и организирани атаки и нападения. Дали в крайна сметка те й навредиха или й принесоха полза?

Християнската религия е система от идеи, принципи и норми. Църквата е богоустановена, основана върху кръвта на Христос и на мъчениците. Говорейки за християнската религия, обикновено се отдалечаваме от същността на Църквата. Православната Църква не е понятие, теория, идеология и нравствена идея. Църквата е истинският живот на Христос. Църквата обновява, преобразява, вдъхновява и освещава човека. Християнството е изпаднало в сериозни ереси. Християнството се e увлякло от свръхактивността и се принизило до притурка на Министерството на социалните грижи. Днес то бива оценено само заради своята богата благотворителна дейност, която някои хора осъждат, тъй като (според тях) бедните получават помощи, за да се надигат. Християнството остана величина, която има връзка със знания, теории, системи и принципи. Църквата обаче не се занимава с абстрактни обобщения, неясноти и интелектуализми, а със сакралността и уникалността на неповторимата човешка личност. Църквата означава взаимопроникване на личности, взаимно уважение на хората, братска общност. Църквата винаги говори за личности, а не за индивиди. Тя се интересува повече от етоса и духовността. Индивидуалността има отношение най-вече към понятията биологичност и икономика. Както казва блаженопочиналият Козански митрополит Дионисий: „Бог е Личност, човекът е личност, затова и общението между тях е личностно”. Точната истина на Църквата не може да се оправдае чрез логически и теоретични аргументи, а се осъществява в личността на Иисус Христос. Църквата означава жива и съществена връзка и общение между личности. Църквата получава удари, защото се противопоставя на изравняването на всичко със земята. Това не ни прави такова впечатление, защото се върши векове наред. Христос е облажил получаващите удари и преследваните. Факт е, че свидетелството на Църквата се възпълва в гонението, обвинението, преследването и мъченичеството. Нека не искаме една Църква, която разчита на лавровите венци от славното минало и блажено спи. Нека не даваме поводи. Нека не галим слуха. Нека не оправдаваме нечестивите, хулителите, гонителите и църквоборците. Разбира се, преследването не вреди на Църквата, а й принася полза и води до правостоене и бодърстване. Гонителите са достойни за съжаление и оплакване. Църквата трябва да се замисли сериозно, когато проявява нетърпение сред различните гонения. В часа на гоненията тя трябва да бъде пламенно молеща се, нероптаеща и спокойна. Постоянните възражения и спорове не отговарят на църковния етос. По този начин от небесната Църква правим светска религия. Профанните атаки на атеистите трябва да получават отговор не със светски аргументи, а със свидетелството на Христос, Който мълчал, търпял и бил разпнат. Църквата е привикнала с гонения и не се страхува от тях. Апологетика (като наука) се зародила във високомерния и надменен Запад, където църквата изпаднала в религия. Църквата не е от този свят и затова светът я мрази.”

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 11.12.13 14:01.

Хубави слова. Но постулата с послушанието към епископите ме смущава.
Ако епископа ти е недостоен, трябва ли да се удавиш с него в порока?

Първо е много трудно, особено миряни да знаят дали действително някой епископ е недостоен или не защото:
- нямат нужната информация за да знаят всичко за църковните правила (не забравяй как страшните Божий тайни схождат до нас човеците (спомни си за йерахрията на служебните духове).
Според теб каква част от тайните на Твореца достига до ангелите?
Каква част от тази информация получаваме ние хората?
Каква част от информацията известна на ангелите получават хората овладени от демоните на омразата, злобата, завистта, клюкарството?
- подобно и за по-нисшите служители в земната Църква

Второ ти считаш ли че има лекар който никога не боледува? Но като се разболее лекаря много по лесно, като изключим супер тежките болести, знае как да се изцери.
Е, подобно е и за епископите, чрез които ние получаваме Божийте дарове. За разлика от телесните болести ние обаче няма как да знаем, след като даден епископ е съгрешил в нещо, дали не е развързал греха си - това е супер лична работа между Бог и него.
Има още много аргументи, но не забравяй, че текстовете на Атонските старци са Боговдъхновени. Ти на Бог не вярваш ли?

Ако си на 101%

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво ги редиш - с примери и цитати, ама като ти дойде един като Борис, тогава що чиниш?

И добре си го казал с думите на Светото Писание: " и според делата им не вършете, защото те говорят, а не вършат".

Редактирано от lezig на 12.12.13 15:33.

Замислям се - религия значи свързване, ние обаче не само се свързваме с Бога, Сам Бог влиза в нас с Тялото и Кръвта Си. Ние се уподобяваме на Бога и се обожаваме.

Религия е много слаба дума за нас и за Църквата ни.

Понеже явно имаш проблем с разбирането на това което съм написъл, приемам, че не съм се изразил достатъчо ясно.

Логиката която се опитах да облека в думи е

Ако УСЛОВИЕ1 и УСЛОВИЕ2 Тогава (Прави1) или Прави2

Понеже е ясно че ти не можеш да изпълниш Прави2 него го изпускам и написаното се свежда само до (Прави1)

Скобите са замо за да не виси съвсем без връзка Прави1
като Прави1 = затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат

Всичко след него е затварящата скоба, а пък ти се хвана за опашката на затварящата скоба, защо ли?

Приемам че не се изразявам ясно, а и не е важно дали си ме разбрал или не важно е разбираш какво ни казва Христос.

Това е добра отправна точка:
"и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;
защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".
Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват;
защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха."
Чото преди апостолите чудото на Възкресението беше непостижимо, ама за нас които живеем 2000 год. след тях нещата които са били простими за тях за нас са непростими.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Редактирано от Metropolis на 13.12.13 11:28.

Ми така е Тимотей, няма точна дума с която да се изрази динамиката на свързването между човешките личности в Христос.
Евангелието е система от симптомно ориентирани адаптивни правила, обновявани от Христос в сърцата на верните. Те са трудно смилаеми за оглашените и се различават от твърдо фиксираните правила написани на "външен носител".
Затова и всички Християнски ереси изпадат в множество логически противоречия е се заплитат като пилета в калчища в плътското си умуване.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

Тими
празника на великият свети Спиридон мина скоро, но ти като любител на Преданието ето ти нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Цитат на Старец Порфирий който дава отговор и на двата въпроса:

"Ние сме истински християни когато имаме дълбоко чувство че сме членове на мистичното тяло на Христос , на Църквата , в непрекъсната връзка на любов , когато ние живеем обединени в Христос , това е преживяване на единство в Своята Църква. Ето защо Христос се моли на Своя Отец, казвайки 'нека те да бъдат едно.' Той повтаря молитвата отново и отново, и апостолите подчертават това навсякъде. Това е най-дълбокия аспект, най-възвишения смисъл на Църквата. Това е мястото, където трябва да откриете тайната: всички да бъдат обединени като един човек в Бога. Няма друга религия като тази, и никоя друга религия не казва нищо такова. Те имат нещо за казване , но не и тази мистерия, това изключително ниво на мистерия, което Христос изисква от нас и ни казва че трябва да достигнем, че Той иска да станем Негови.

Християнската религия преобразява хората и ги лекува.

Нашата религия е религията на религиите . Тя е от откровение , автентичната и истинска религия. Другите религии са човешки, кухи. Те не познават величието на Триединния Бог. Те не знаят, че нашата цел , нашата съдба , е да станем богове по благодат, за да постигнем подобие с Триединния Бог , да станем едно с Него и помежду си . Това са неща, които другите религии не знаят, никоя друга религия не казва такова нещо. Крайната цел на нашата религия е, "да бъдат те едно." (Йоан 17:11, 22). Тук работата на Христос достига своето изпълнение. Нашата религия е любов, Ерос, ентусиазъм, лудост, копнеж за божественото. Всички тези неща са вътре в нас . Душата ни изисква от нас да ги постигнем."

Цялата статия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eliana21 на 14.12.13 20:22.

Аз съм старостилец - още св. Николай не е минал, но благодаря -видях го. В книгата за него има още много чудеса. Някои от тях съм сложил в третата част на моите Писма до дъщерята - и сложих една много красива икона на св. Спиридон.

Не знаех, че капакът на мощите му понякога не се отварял... Какъв пример за нас ни даде Бог - 17 века и угодният Му е още жив - това, че е като заспал точно това показва. И още 1700 века пак ще си остане жив. Да угодим и ние Богу и ние да останем вечно живи!

"""Аз съм старостилец """

Аз пък се опитвам да стана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 14.12.13 22:30.

Нали трябва да бъдем Едно. Защо не сме едно - защо две трети от Православните, начело с руснаците и светогорците празнуват Рождество на 7-ми януари, а ние празнуваме заедно с католиците и протестантите - заедно по време с еретиците?!

2000 години беше един календар и един Типик за службите и сега защо се наложи промяна? Заради масоните и католиците. За да бъдем едно, трябва всички да изискваме Синодът да върне църковния календар. И тогава ще бъдем Едно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от timotey-25734 на 17.12.13 22:31.

Това не ни разделя - както ти казах, никой "новостилец" няма проблем да се причастява било на Атон, било в Москва, било в Киев, било в Сърбия. . . Такива като теб, внасят разколнически дух понеже по дух си оставате разколници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тимотей не внася никакъв разкол като указва че Светоотеческия календар е правилния календар за Богослужение.

Както знаеш чудото на Благодатния огън и много други чудеса се случват всяка година по Светоотеческия календар даже и в Гърция която е новостилна с изключение на Св Гора Атон. Ние тук може много статии да си пращаме един на друг но 'който може да вмести да вмести.'

Тимотей не е разколник защото не призовава към разкол или лишаване от причастие на новостилци в старостилни храмове а към връщане на БПЦ към Светоотеческите традиции по отношение на календара нарушени по време на комунизма.

Ние не сме по-горе от Св Отци от 7те Вселенски събора.

Когато в Иерусалим е Велика Събота, така и в България е Велика Събота, нали.

Тимотей се върна в БПЦ, но не се причастява в родния си град, понеже храмовете били "новостилни". Това ако не е скрит призив към ракол, какво е.

Мнозина не знаят, че 1-я Вселенски Събор реформира календара на Созиген:

"От времето, когато бил въведен юлиянският календар, до времето на Първия вселенски събор в 325 година, юлианският календар бил изостанал от астрономическия с почти 3 денонощия. Това станало известно на Събора от доклада на делегацията на Александрийската църква. Последната била по-добре осведомена от останалите църкви по календарните въпроси, благодарение на нейните връзки с александрийските астрономи. Затова Александрийската църква единствена по онова време съставлявала всяка година календарни таблици, с които определяла и съобщавала на всички останали църкви кога се пада през дадена година Пасхата. Когато отците на Събора чули доклада на Александрийската църква и разбрали, че църковният календар е изостанал с 3 денонощия, те съвсем не оспорвали това положение, никой от тях не се осмелил да каже, че това няма никакво значение за Църквата, но всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.

Така и станало и това е един прекрасен прецедент и пример за решаването на календарния въпрос,

валиден и задължителен за цялата Църква и за всички поместни църкви!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 18.12.13 18:06.

Да. Но други чудеса както това с лилиите на Св Богородица стават на Успение по Стар Стил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Струва си да се прочете с подобаващо внимание всичко онова, което ти предоставих в линка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е вярно, че не се причастявам в новостилни храмове. Две години вече всеки месец се причастявам в новостилни храмове към БПЦ и понякога в старостилна пак БПЦ.

Наско просто не знае - почти 2 години не съм се появявал тук.

Ти говориш разумно и логично.

Вместо да ни даваш тези съмнителни писания, изсмукани от пръстите на никого неизвестния архимандрит, по-добре прочети още веднъж точно изказването с Дух на архиепископ Серафим:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Арх. Методий е духовно чедо на дядо Серафим Соболев.

И проумей най-сетне, че 1-я вселенски Събор реформира юлианския календар на Созиген тъй, щото Пасхата да се съобразява винаги да казвате, че старият стил бил по юлианския календар. Правилно е да се каже, че Пасхата се изчислява по поправен юлиански календар. Не само до 1-я Вселенски Събор но и столетия след това поместните църкви не са празнували Възкресение Христово на една и съща дата.

Календарската р е ф о р м а на Първия вселенски събор

От времето, когато бил въведен юлиянският календар, до времето на Първия вселенски събор в 325 година, този календар бил изостанал от астрономическия с почти 3 денонощия. Това станало известно на Събора от доклада на делегацията на Александрийската църква. Последната била по-добре осведомена от останалите църкви по календарните въпроси, благодарение на нейните връзки с александрийските астрономи. Затова Александрийската църква единствена по онова време съставлявала всяка година календарни таблици, с които определяла и съобщавала на всички останали църкви кога се пада през дадена година Пасхата. Когато отците на Събора чули доклада на Александрийската църква и разбрали, че църковният календар е изостанал с 3 денонощия, те съвсем не оспорвали това положение, никой от тях не се осмелил да каже, че това няма никакво значение за Църквата, но всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.

Така и станало и това е един прекрасен прецедент и

пример за решаването на календарния въпрос,

валиден и задължителен за цялата Църква и за всички поместни църкви!

Разбира се. Първият вселенски събор направил това не само заради неподвижните празници. Той имал предвид главно основния църковен празник - Пасхата. Въпреки 7 апостолско правило, което забранява празнуването на Пасхата преди пролетното равноденствие и заедно с евреите, този велик празник се празнувал дотогава в отделните поместни църкви на три различни дати: на една дата празнували западните християни, на друга Александрийската църква, на трета - палестинските и малоазийски християни. Последните празнували Пасхата заедно с евреите на 14 нисан, който ден през седмицата и да се случи! Разногласията между римската и александрийската пасхалии произлизали от нееднаквото определяне датата на пролетното равноденствие: знаейки закъснението, което е реализирал вече юлиянският календар, александрийците взимали това под съображение, за да определят истинската дата на пролетното равноденствие, а римляните не правели това, Изоставането на юлиянския календар с едно денонощие на всеки 128 години означава изоставане с толкова и от действителното пролетно равноденствие.

Първият вселенски събор не само изравнил датата на пролетното равноденствие с действителното астрономическо такова, но и постановил: занапред всички църкви да празнуват Пасхата в един и същи ден, както я празнувала Александрийската църква, именно: след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние (крайната дата на еврейската пасха), в първият след това неделен ден. Ако първото пълнолуние след пролетното равноденствие се случи в неделен ден, което значи: ако 14 нисан, който е ден на еврейската пасха, се падне в неделен ден, - християнската Пасха да бъде в следващия неделен ден. Целта била: понеже християнската Пасха безмерно превъзхожда еврейската, християните в никакъв случай да не празнуват заедно с евреите, защото и самото Възкресение Христово е било "на другия ден, след съботата", в който ден тогава е била еврейската пасха, т. е. в неделя (Мат. 28:1; Марк 16:1; Лук. 24:1; Йоан 19:31, 20:1). И така, целта на Първия вселенски събор чрез календарната реформа, която той извършил, е била: 1. църковният календар да съответствува на Божията, т. е. научната истина по въпроса, и 2. да се въведе единство в празнуването както на Пасхата, така и на всички останали празници за цялата Църква. Въпреки това решение на този върховен законодателен орган на Църквата опозицията срещу александрийската пасхалия продължила и след това на много места: както на Изток, където продължили да празнуват заедно с евреите, така и в цялата Западна църква. Да, човек не може лесно да се откаже от това, на което е навикнал, даже и когато му се заповядва от висша законодателна инстанция! Римската църква приела окончателно александрийската пасхалия едва в VI век. Първото правило на поместния Антиохийски събор (333 г.), седмото на Лаодикийския (343 г.), седмото на II вселенски (381) и 95 на Трулския (692), издадени против празнуващите Пасхата заедно с евреите, показват, че нарушители на съборните постановления за Пасхата е имало дълго време след Първия всел. събор и на Православния изток. Минозина свети отци и предстоятели на поместни църкви се мъчили да въведат единство, но само времето турило край на тези разногласия. ]. . .

Не мислиш ли, че "никому неизвестния архимандрит" именно поради това, че е бил духовно чедо на архиепископ Серафим заслужава внимание да се прочете:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 20.12.13 13:19.

Радвам се, че се вразумяваш. Когато ми сподели, че си започнал да ходиш всяка седмица в да се черкуваш в храм на БПЦ, служещ по т.н. стар стил, искренно се зарадвах. Същевременно ми стана тъжно, че продължаваш да имаш ревност не по разум. Сега чувам нещо съвсем друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 20.12.13 13:23.

Та само към него ни препращаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отдавна съм се вразумил, по книгите на архимандрит Рафаил Карелин и писанията на сайта на отец Божидар Бъди верен.

Очаквам и ти да се вразумиш - за теб е по-лесно, защото си по-млад, и да приемеш, че чудесата Божии на Църковните празници по юлиянския календар не са случайни и Бог с тях НЕЩО ни говори.

Какво ли ще е това нещо?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре казано. Накара ме тъжно да се усмихна.

В отговор на:

---

Как си обясняваш факта че календара не е бил променян на останалите събори.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Арх. Методий може и да е духовно чедо на дядо Серафим Соболев но:
при положение че това което е написал противоречи на написаното от дядо Серафим е още по-абсурдно да се опитва да му се придаде тежест на базата на авторитета на дядо Серафим. Все едно някой да напише неща противни на завета на Св Йоан Рилски и след това да се опитва да ги оправдае с авторитета на Св Йоан. За такива точно случаи Свети Йоан е написал следното в завета си:
"И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения."

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 20.12.13 22:13.

Пасхата не се изчислява по юлиянския календар, не го ли разбра. Проумейте най-сетне, че всички православни честваме Възкресение Христово на една и съща дата, и това не е по силата на юлианския календар, а поради негоната поправка, станала именно на 1-я Вселенски Събор. Цели 6 столетия християните са се лутали на кой ден да празнуват светлото Христово Възкресение, въпреки Постановлението на 1-я Вселенски Събор. И ето, Божият Промисъл постановява, православните да честваме Пасхата в един и същи Ден. Амин. Амин. Амин.

А някои ревностни не по разум човеци, бягат от това Постановление, и отиват в Разкол. За жалост - тяхна.

Затова казах, че разколническият дух е още у теб и ти си съблазън за немощтните - съблазън, в която сам аз бях попаднал и на която бях подвластен не за много време. Слава Богу за всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Отдавна съм се вразумил, по книгите на архимандрит Рафаил Карелин и писанията на сайта на отец Божидар Бъди верен.

Очаквам и ти да се вразумиш* - за теб е по-лесно, защото си по-млад, и да приемеш, че чудесата Божии на Църковните празници по юлиянския календар не са случайни и Бог с тях НЕЩО ни говори.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 20.12.13 22:49.

Непрекъснато ни навираш текста на икумениста архим. Методий - виж по-долу текста - а не искаш ти да прочетеш нито светия човек архиепископ Серафим, нито архимандрит Серафим Алексиев:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си прав - никога от себе си не говоря, а от Правилата. Нима те не са от Духа и не са свещени?

А за неподвижните празници, изместени по католишки от масона Милетий срещу подкуп от 300 000 долара. За това става въпрос.

Това е разколнически дух - разделението заради това изместване, макар че Бог дава много чудеса точно на старите дати, преди изместването на неподвижните празници. И облака на Тавор и върбичките на Въведение и на Кръстов ден - Кръст в небето и на 26 Зографски мъченици по стар стил Огнен обръч над мястото на мъченичеството им и пр.

Защо да се противим на Бога? Аз това не мога да разбера. И защо ти не можеш да го разбереш?!

По въпроса днес прочетох следната история за Свети Спиридон:

"За чудото на св. Спиридон ни разказа старицата Зиновия Сидери през 1976 г. Тя доживяла до 102 години и била един от многото свидетели на това събитие, за което на времето е писал и атинският вестник „Скрип”.

Ето какво ни разказа старицата Зиновия:

„Беше Рождество Христово по новия календар. Дойдох на всенощната служба в храма „Св. Николай”. Храмът беше препълнен с народ. Застанах от лявата страна до една колона. Над мен на колоната висеше икона на св. Спиридон, дар от Антоний Лумидис от Пирея. Иконата беше украсена с цветя, останали още от празника на светеца по новия календар. (Празникът на св. Спиридон Тримитунтски е на 12 декември по стария юлиянски календар, докато в същия този ден 25 декември по новия григориански се празнува католическата Коледа).

Когато свещеникът, който служеше литургията, отец Сила, след малкия вход започна да кади и да пее тропара на Рождество „Рождество Твое Христе Боже наш...“ иконата на св. Спиридон изведнъж започна да се удря в колоната толкова силно, че цветята, които бяха на нея паднаха на земята. Народът с ужас гледаше това страшно знамение. Свещеникът и певците спряха да пеят. Тогава някой от присъстващите извика: „Днес по стария календар е празникът на св. Спиридон. ПЕЙТЕ НЕГОВИЯ ТРОПАР!”

Певците и свещеникът „онемяха“. В този момент всички вярващи запяха в един глас: „Собора Перваго показался еси поборник и чудотворец, Богоносне Спиридоне, отче наш...“ (тропара на светеца). И в същото време докато пееха тропара, иконата започна лека-полека да се укротява и накрая съвсем престана да се удря в колоната.”

Още на следващия ден във вестник „Карестини“ излиза статия за това чудесно събитие. Всички жители на Каристос и околностите говорят само за него, признавайки правотата на стария календар. "

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да и аз съм го чел. Те са много чудеса. Но корави са главите на новостилците.

Ето, тоя постинг изтри модератора. Защо ?*
. . .


На в с я к о утрено богослужение се чества Рождество Христово - началото на нашето спасение със: "слава във висините Богу. . ."

Отгога знаменията станаха източник на истини ?

Това е меко казано несериозно - знамение някакво, което да се тълкува от някой/и си - и какво доведе до това ? Да, до Разкол/и доведе.

Факт е, че именно на 1-я Вселенски Събор, в съответствие с доклада на Александрийската църква, за да може да бъде изчислена астрономическата дата на пролетното равноденствие всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.

Тоест, тази Реформа е същата, като при папа Григорий 1582-83 - именно този подход се е използвал, при съставяне на т.н. григориански календар.

Прочее, вие, старостилстващите, сами на себе си противоречите - и така, се самоизобличаванте - че видите ли, на 1-я Вселенски Събор били сътворени ясни и точни определения относно календарния въпрос :

Таким образом, из 7-го апостольского правила, постановления Первого Вселенского Собора и 1-го правила Антиохийского Поместного Собора о времени празднования Св. Пасхи мы узнаем, что это празднование должно совершаться везде в одно время, в день воскресный, но не ранее иудейской и не одновременно с нею; однако эти постановления не указывают ни календарной системы, ни месяцев, ни чисел, иначе говоря, в постановлениях нет точного чисто технического правила для определения времени празднования Пасхи.

Ето ти сериозен източник, който защитава именно т.н. "стар календар"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 26.12.13 23:13.

Както казва Архимандрит Рафаил Карелин. На нас в България тази икона ни я откраднаха по време на комунизма, като едно от комунистическите безчинства, и ни дадоха нещо което е ни риба ни рак в замяна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само където се пропуска дребничкият детайл - за n-ти път:

Факт е, че именно на 1-я Вселенски Събор, в съответствие с доклада на Александрийската църква, за да може да бъде изчислена астрономическата дата на пролетното равноденствие всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.

Тоест, тази Реформа е същата, като при папа Григорий 1582-83 - именно този подход се е използвал, при съставяне на т.н. григориански календар.

С други думи, Съборът приел да се изчислява не по юлианския календар, а по григорианския, защото тогавашната дата на Пасхата била съобразена именно с астрономическото пролетно равноденствие, което се падало на 21 март, а не на 24, както би било да се приеме по юлианския календар.

Решенията на Събора относно датата на Пасхата са принципни, а не че трябва да се ползва именно и точно юлианския календар.

да се извършва в едно и също време навсякъде, да бъде в неделен ден, но не по-рано от иудейската нито едновременно с нея.

Да, I-ят Вселенски Събор нито посочил календар по който да се изчислява, нито указал някакви технически правила за изчисление. Затова стига с тези лъжи за "светоотечески календар" и прочие. Та нали самото му име е име на езичник.


Слава на Божествената Премъдрост, че се е намерило решение за изчисляване на Пасхата и празнуването Й на една дата от поместните църкви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 27.12.13 16:49.

Тогава защо останалите събори не са се възползвали от тази възможност за промяна на календара а са го оставили така както си е бил? Именно по тази причина календара се нарича светоотечески--защото е наследен от Светите Отци на 7те Вселенски Събора. Те съборно не са го променили от датата на неговото приемане.

Променения календар на папа Григорий е еретически защото папата по отношение на православието се явява еретик. Календара на папа Григорий не е приет съборно от Вселенски Събор и затова няма законност. Този в БПЦ е смес на истина с лъжа. Затова и се явяват чудеса от светците за да ни светнат в тази насока. Да не говорим че новия календар е и анатемосан от няколко поместни събора.

Никой Вселенски Събор не се е занимавал с календар.

1-ят вселенски Събор се занимава с Пасхата, но не и с метода на изчисляването Й. Решенията на Събора относно датата на Пасхата са принципни, а не че трябва да се ползва именно, точно и само юлианския календар *.

Нещо повече: тъй като Пасхата се съобразява с пролетното равноденствие, на Събора бил приет доклада на александрийската църква, в който се указвало, че действителното такова астрономическо (в онова време пролетно равноденствие) не е на 24-ти (според приетия в империята юлиански календар), а на 21-и март, затова било прието да се премахнат 3 дена от църковния календар. Впоследствие тази дата именно се взема при съставянето на Пасхалиите. Затова и григорианският календар е съобразен именно към онова време и по-точно 1-ви март 300г. до 29 февруари 400г. – периода, в който все още няма изоставане, понеже в е ч е били премахнати (именно на Събора) онези 3 денонощия, натрупали се от Созиген насам (46-та година преди Р.Х. до 325г след Р.Х.). Затова през 1582 по времето на папа Григорий латините премахват не 13, а 10 денонощия.

Следователно, де факто и де юре пролетното равноденствие при изчисляване на Пасхата не е по юлианския календар, а по поправен юлиански и ако сме честни бихме казали, че александрийците са първите „григорианци”.

*Да, Великият Индиктион използва юлианския календар за изчисляване на Пасхата, но той използва `и лунния семитски календар (за изчисляване на лунните цикли) `и други допълнителни неща, които се използват в изчисленията и с които се занимава науката пасхалия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 29.12.13 15:02.

Освен с ереста на Арий другата главна Тема обдсъждана на 1-я вселенски Събор била именно уеднаквяване празнуването на датата на Пасхата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 29.12.13 17:33.

Не календара григориански е еретически, а неспазването на Постановлението на 1-я Вселенски Събор. Не е трудно да се направи еретическа пасхалия и по юлианския календар. И това е факт столетия наред. Затова са били необходими и всичките тези трудове за съставянето на Пасхалиите.

Нищо само по себе си не е ерес, ако не се прилага в противовес на Догматическите определения.

Защо не се противите на имената от дните на седмицата в масово употребявания английски език на който говорите - имена-идоли :

понеделник - денят на Луната, вторник - ден на марс. . . неделя - ден на слънцето.


Или - на месеците, след като са посветени на езически божества - и в българския ги има:

Януари - на Двуликият бог Янус
Февруари - от латинското „februum", което значи „пречистване". С идеята за пречистването е свързан езическият обичай Februa
Марс - бога на войната
Юни - на древноримската богиня Юнона

Какво да кажем за месеците юли и август - имена, свързани с човеко_поклоничество.

Самото именуване на юлианския календар е направено в името на езичник именно поради служба на човеко_поклоничеството.

?

П.П. Днешният ден е . . . след Родество Христово. И така, всяка година, всеки Божи ден. Така, Премъдростта Божия, ни кара да се замисляме всеки Божи ден за главната цел на нашия живот: Спасението в Бога и живот с Живота във вечността. Понеже нашето спасение започва с Тайната на Боговъплъщението - Дата, която съвсем неслучайно е останала скрита за човеците. За да не бъдем буквоядни ревнители не по разум. И да честваме и се покланяме на тази Тайна всеки Божи ден във Великото славословие със "слава във висините Богу, на Земята мир, между човеците - благоволение".


Тачите дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. [Галатяни, 4:10-11]

Редактирано от tri-9084 на 29.12.13 22:28.

Никой Вселенски Събор не се е занимавал с календар.

Амин

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с езическите имена на месеци не е аргумент независимо от това кой какви езици говори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

4-тата заповед е единстевната заповед с допълнение_пояснение - Господ я дал на юдеите по конкретен повод: избавлението им от египетско робство (Второз., 5:15).

А и ние сме новозаветни, нали. Затова казаното от ап. Павел

Т а ч и т е дни, месеци, времена и години. Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. [Галатяни, 4:10-11]

се отнася за нас, новозаветните.

Факт е, че в умовете на някои ревнители не по разум календарът стои по-горе дори от вярата им. Факт е, че Пасхалията се изчислява по сложен начин - и че пролетното равноденствие - 21-и март - де факто и де юре не е изчислено по юлианския календар и това малцина го знаят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 30.12.13 09:55.

Ами какво да ти кажа освен едно: БПЦ следва православната Пасхалия. И тя се изчислява по сложен начин. Пак да ти припомня, че пролетното равноденствие там - 21-и март - е изчислено не по юлианския календар. И че също се следят лунните цикли, които се изчисляват по лунния семитски календар. И въобще, Системата на изчисление на Пасхалията съвсем не е само един календар, а си е цяла наука.

По вашата логика би трябвало да издигнем в култ и лунния календар. А защо не и григорианския, след като александрийците - не къде да е, а именно на 1-я Вселенски Събор - са предложили тогавашния църковен (юлиански) календар да се приравни с астрономическия - именно за да се изравни пролетното равноденствие с астрономическото - сиреч, с действителното такова (към онова време). И не къде да е, а именно на Събора се е взело Решението да се премахнат 3-те денонощия изоставане на юлианския календар (към онова време).


Колкото до сигилият, той е доказан фалшификат - имаше цяла тема навремето по този въпрос:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 30.12.13 09:57.

Такава трактовка на 4а заповед чувам за пръв път. Тази заповед води началото си още от сътворението на света /Битие 2/
"1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал."

Също Господ при въплъщението си не отменя по никакъв начин празнуването на съботния ден и посвещаването му на Бога а само изяснява че в него може и трябва да се върши добро казвайки "Съботата е за направена за човека а не човек за съботата." (Марк 2:27) Той никога не отменя 4а заповед, а и никоя друга заповед защото казва че е дошъл да изпълни Закона а не да го отмени.

Относно 4а заповед тази статия дава добро разяснение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Другият въпрос е: дали това е юлианският календар на Созиген, след като на Събора са били премахнати 3 денонощия. Ако беше юлианският календар на Созиген, разликата щеше да е 16 дни, а не 13.

Парадоксално за старостилстващите, но се оказва, че далеч преди 1582г. александрийците са първите "григорианци". И календарът, който вие наричате юлиански, всъщност не е този на Созиген, понеже е поправен с 3 денонощия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 30.12.13 15:30.

Ако не искаш да ме послушаш мен (какъвто явно е случая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама ти да не си станала съботянка ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Такава трактовка на 4а заповед чувам за пръв път. Тази заповед води началото си още от сътворението на света /Битие 2/
"1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Също Господ при въплъщението си не отменя по никакъв начин празнуването на съботния ден и посвещаването му на Бога а само изяснява че в него може и трябва да се върши добро казвайки "Съботата е за направена за човека а не човек за съботата." (Марк 2:27)

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Той никога не отменя 4а заповед, а и никоя друга заповед защото казва че е дошъл да изпълни Закона а не да го отмени.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бях ти предоставил да прочетеш арх. Методий - духовно чеда на дядо Серафим Соболев - виждам, че не си. Тогава що не вземеш най-сетне да прочетеш:

"Архиепископ Серафим и календарният въпрос

Време е да минем към най-същественото в това печално недоразумение, което проявиха ревнителите на "стария стил". За оправдание на своето отрицателно отношение към календарната реформа те нямат никакво друго основание, освен безусловното преклонение пред мнението на архиепископ Серафим. При мене дойде един младеж, върл поддържник на "стария стил" и ми заяви следното: "по календарния въпрос вие и архиепископ Серафим сте на различни становища; е добре, аз предпочитам становището на архиепископ Серафим пред Вашето, защото архиепископ Серафим е един свят човек, а Вие не можете да претендирате, че сте такъв". На моето възражение, че мнението на архиепископ Серафим трябва да се сравнява

не с мнението на тоя, или оня, а с мнението на Църквата,

младежът заяви: "повече не искам да разговарям по тоя въпрос" и си отиде. Очевидно, той беше така научен от своите учители, които наистина не искат да влизат в открит спор по този въпрос с осведомените. Разбира се, никой от нас не оспорва мнението че архиепископ Серафим наистина е светец и праведник, за какъвто го считат всички вярващи в България, които лично го познават, или поне са чули нещо за него. Но това, че той е светец и праведник не дава никому правото да го поставя по-горе от Църквата. И най-големият светец не е по-свят от Църквата и най-големият праведник е само член на Църквата. "Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове" (1 Кор. 12:27). Не правят ли нашите старостилци от архиепископ Серафим това, което католиците правят от римския епископ? Да, и в това е тяхната основна и капитална грешка, която опорочава всичкото им поведение, всичкото им благочестие. Нашите старостилци казват: архиепископ Серафим беше член на комисията по календарния въпрос на Московското всеправославно съвещание през 1948 г. и там се е изказал против приемането на новия календар, следователно не трябва да го приемаме и ние. Това е вярно: архиепископ Серафим действително беше член на въпросната комисия,

на която мое смирение беше председател;

той действително се изказа против новия, т. е. Григориянския стил. Но изводът, който правят някои негови духовни чеда от това, е съвсем неправилен, защото, както казва преп. Йоан Касиян,

от святост до непогрешимост има цяла бездна;

между човеците светци има много (в най-различни степени!), но непогрешими - нито един3. И освен това, разгледано по същество и обективно, мнението на архиепископ Серафим не издържа критика. Аз ще приведа следните три довода за това: 1. Никога мнението на един член на една комисия не задължава комисията, ако тя не е съгласна с него. Толкова повече мнението на един единствен член на една комисия не може да задължава или да отмени решението на една всеправославна конференция, съставена от предстоятелите и от висши делегати на всички православни църкви! Всички въпроси на православните събори и конференции са се решавали и се решават по висшегласие и никога по мнението на отделни единици! Частни богословски мнения в историята на Църквата са се допущали само по ония въпроси, по които Църквата няма определено становище. Има ли такова, частното мнение става излишно, макар и да е било мнение на светец и праведник, и ако и след това още се поддържа от някого, това е израз на явно несъгласие с Църквата и е крайно опасно и гибелно! След излизането на моята скромна статия "Новоюлиянският календар - календар на светите православни църкви" (виж "Църковен вестник" бр. 21, 1969 г.), аз получих от един събрат по-дробно (20 страници, гъсто написани на машинка) "опровержение" на моето становище по календарния въпрос. И между другото тоя събрат ме обвинява и в това, че аз съм бил изкарвал слепци великите руски богослови Болотов, Лебедев, Голубински, Соколов, Глубоковский и някои други, които са били за стария календар. Наистина, каква липса на елементарна съобразителност! Аз не съм и помислял да обвиня в слепота споменатите руски богослови, защото те никога не са били в положението на непослушни на върховната управа на своята Църква, те никога не са били разколници, в каквото положение изпадат нашите български старостилци (не е важно, че някои от тях са от руски произход и бивши членове на Руската църква) след решението на Св. Синод на Българската църква за календарната промяна, на което те напълно съзнателно, въпреки предупрежденията и молбите на мнозина техни приятели да не изпадат в това безумие, не искат да се подчинят! Въпросните руски богослови са казали само своето мнение и от тях нищо повече не се е и искало, но това тяхно мнение не може да бъде меродавно за никого в Българската църква и ако се използува от някои като оправдание за тяхното неподчинение на Св. Синод, това е вече истинско престъпно злоупотребление с паметта на речените богослови! Каквото и да е становището на един отделен член на една Църква, то си остава само мнение, нямащо никакво значение, и, щом е издадена закономерна разпоредба, той е длъжен да се подчини на общото решение на Църквата, задължително за всички нейни членове. Затова резолюцията на Московското всеправославно съвещание, задължаваща членовете на една православна църква, живеещи на територията на друга такава, да служат по календара на тази последната, беше задължително,

като глас на цялата Православна църква,

и за архиепископ Серафим. И ако би доживял до днешния момент като предстоятел на Руската църква в София - можем да бъдем напълно уверени, - той пръв би се подчинил на това решение и спокойно би приел календарната реформа, защото беше човек и клирик с най-високо съзнание за послушание към върховната църковна власт. Основание да сме убедени в това ни дава и един капитален факт от неговия клирически живот. Той е следният: Всички, които го познаваха, знаят, че той беше

категорически противник на съветската - власт, а оттук и на Московската патриаршия.

Отношението си към последната той мотивираше с така наречените, както бе прието да се говори тогава, "изключителни времена". Що се касае до политическите му възрения, неговото убеждение, че абсолютната монархия е единствената угодна на Бога форма на управление в Русия, беше изразено по категоричен начин в две написани от него книги. Но веднага след 9. IX. 1944 г. архиепископ Серафим призна и съветската власт4 и Московската патриаршия. Защо направи той това? Защото се увери, че такава е волята Божия, че това е угодно на Бога. Ако той нямаше такова убеждение, никога не би го направил. Тогава, можем ли да допуснем, че този, който се подчини на волята Божия по два кардинални въпроса, щеше да окаже непослушание по един далеч по-малък по своето значение въпрос? Още с пристигането си в България архиепископ Серафим влезе в съслужение с Българската църква, т. е. не призна схизмата, която Руската църква продължаваше да признава чак до вдигането й през 1945 г. Той направи това от любов към Българската църква, която му даде подслон. Но можеше ли той да пренебрегне тази любов и да не признае новия календар, ако беше доживял до този момент? Не щеше ли той да постъпи тъй, както постъпих аз, т.е. да запита Московската патриаршия: какво трябва да бъде неговото отношение към този въпрос, и не би ли получил същия отговор, какъвто получих аз, т.е. : "всички празници в храма "Св. Николай" на Московския патриархат в София да се празнуват по оня календар, който е приет в Българската православна църква"?5. Можеше ли той да се противопостави на това нареждане на своето началство, т. е. да образува разкол? Да приемем такова нещо, значи да скверним светлата памет на архиепископ Серафим! 2. В своето изказване на Московското съвещание архиепископ Серафим имаше предвид само двата календара: григориянския и юлиянския, защото, подобно на някои други руски богослови, той не прави разлика между григориянския и новоюлиянския [БПЦ използва т.н. поправен юлиански календар, на основата на новоюлианския, бел. моя, Ежко]. Ето защо, той не можеше да не предпочете юлиянския пред григориянския, защото пасхалията на последния не отговаря на каноническите постановления за Пасхата, които са още в сила. Затова изказването на архиепископ Серафим против приемането на григоранския календар не може в никакъв случай да се разпростре и върху поправения юлиянски, защото това са два различни календара, и защото този последният е напълно верен на всички наредби на Православната църква по календарните проблеми. Ето защо, позоваването на това изказване, като меродавно, за български клирици, след решението на Българската църква да приеме новоюлиянския календар, е едно истинско, достойно за оплакване недоразумение. 3. Но в доклада на архиепископ Серафим, изнесен на Московското съвещание, има слаби, неаргументирани и самопротиворечащи си страни, които изобщо не издържат критика, защото са в явно противоречие с някои ярки църковно-исторически факти. Преди всичко архиепископ Серафим

уеднаквява по важност догматическите, каноническите и останалите,

т.е. - всички други наредби, които Църквата от древност е приела и които той смята за неприкосновени. Към останалите наредби той отнася всичко, което се отнася до богослужебния живот на Църквата: календар, празници, пости, богослужение. Известно е, че всичката тази материя се урежда от една книга, която на гръцки език се нарича "Типикон", а на славянски се нарича, както "Типикон", така също и "Типик", или просто "Устав". Това е книга, в която подробно е казано: кога, на коя дата през годината се празнува даден празник, какво се служи, чете и пее на този празник. Архиепископ Серафим поддържа, че всички догматически, канонически и богослужебни наредби в Православната църква са установени от Светия Дух, Който ръководи Църквата. Светите отци, които на вселенските и поместените събори са установявали догматическото учение и правилата на Църквата, са казвали: "изволися Духу Святому и нам", т. е. "угодно бе на Светия Дух и нам" (Деян. 15:28).. Ето защо, казва архиепископ Серафим, да се нарушава или изменя всичко това, което Светият Дух е наредил, значи да се извършва оня грях, който сам Спасителят е нарекъл "хула против Светия Дух" - единственият грях, който няма де се прости на човеците нито на този, нито на онзи свят. (Мат. 12:31-32). Същият грях, казва архиепископ Серафим, върши всеки, който нарушава и църковно-богослужебния устав, защото и той е написан от свети отци по вдъхновение от Светия Дух. Най-боговдъхновен от тях е бил преподобни Сава Освещени, който пръв събрал всички наредби за богослужението в една книга, именно книгата "Типикон". Следователно, да нарушаваме църковния устав относно богослужебните времена, празниците, постите, както и положеното за пеене и четене на даден празник, значи да извършваме същия грях против Светия Дух, значи да проявяваме непослушание към Църквата, която е приела всичко това. Това значи да извършваме оня грях, за който Спасителят е казал: "ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и мигар"" (Мат. 18:17),т. е. да бъде отлъчен от Църквата. Такова е накратко изказването на архиепископ Серафим6. Но един бегъл преглед на църковната история ще ни покаже, че църковните правила

не са догматически определения

и, следователно, нямат вечно и неизменно значение.

Точно затова някои от тях впоследствие са били изменяни или дори съвсем отменяни, а други, макар и да не са формално отменени, практически са изоставени и от никого неспазвани, защото не отговарят на времето.

Да вземем за пример въпроса за женения епископат. По примера на светите апостоли, някои от които са били ж е н е н и, като ап. Петър (Мат. 8:14), "братята Господни" Яков и Юда (1 Кор. 9:5), Симон Кананит - от сватбата в Кана (Йоан. 2:1-10) и други, в Църквата,

в продължение на 7 столетия, епископът е могъл да бъде женен

и мнозина от знаменитите свети отци, имащи архиерейски сан, са били женени, като например св. Спиридон Чудотворец. Това положение е било обосновано както в Св. Писание "епископът да е мъж на една жена" (1 Тим. 3:2), така и в правилата на Църквата: 5 апостолско правило забранява на женен епископ да се отделя от жена си под вид на благочестие! Така е било чак до VI вселенски събор (Трулския в 691 г.), който отменя това положение с 12 то си правило, като задължава всички епископи занапред да бъдат неженени, мотивирайки се с това, че така е по-полезно за Църквата.

Какво показва това? - Че каноните на Църквата, създадени от нейната върховна управа, ръководена от Св. Дух, и имащи временно значение, могат да бъдат отменяни от същата управа, или от равноправен орган (събор, конференция), щом те вече нямат значение.

Нека сега разгледаме следното положение: добре известно е, че в древната Църква през първите три века всички християни са посещавали храма всеки ден, стояли са от началото до края на богослужението и са приемали св. Причастие. Това положение влязло напълно в практиката на Църквата. Но постепенно, с увеличаване броя на християните и намаляване ревността на същите, започнало да се нарушава тая общоприета норма. За да предотврати това, 9 апостолско правило нарежда: християнин, който не остане до края на св. Литургия и не се причасти, да бъде отлъчен от Църквата. Второ правило на поместения Антиохийски събор (333 г.) потвърждава същото. Но вече св. Василий Велики (Т 379 г.) свидетелствува (89 прав.), че в негово време християните се причастявали най-много 4 пъти седмично и че било невъзможно да се причистяват всеки ден. Добре, но каква е силата на горните правила днес?

Може ли Църквата днес да задължи всички свои християни да дойдат поне в неделен ден в храма, да стоят от началото до края на Литургията и да приемат всички св. Причастие? Разбира се, не! Тогава не е ли явно, че тези правила са изгубили своето значение, макар и да не са отменени от никой събор? И не е ли ясно, че правилата не са догматически определения и не са неприкосновени, но могат да подлежат на изменение и отменяне от равноправен законодателен орган? Такъв е и календарният въпрос както относно подвижните празници, така и относно самия основен празник - Пасхата, както ще видим по-нататък. Но измежду всички наредби, приети в Църквата от древност, най-непостоянни и подлагани на непрекъснати изменения са били наредбите относно богослужебния устав. Един малък исторически преглед ще ни увери в това:

Типиконът. "Марковите глави".

И така, Типиконът е книга, в която подробно е казано на кой църковен празник какво и как се чете и пее. Тази книга обяснява и случаите, когато един неподвижен празник съвпадне с един подвижен такъв, как трябва да се съчетаят службите на двата празника. За тези случаи в Типикона съществуват така наречените "Маркови глави". Живял в 10-ия век монах Марко, брат на палестинската обител "Св. Сава". По поръчение на манастирското началство той систематизирал в 100 точки, наречени по-късно "маркови глави", всички случаи, когато трябва да се съчетаят два или повече празници. Например празник "Благовещение" (25 март) може да се случи в един от неделните дни на Великия пост, може да се случи през Страстната седмица, на Велики четвъртък, петък, или събота, може да се случи дори на самия първи ден Великден, което на гръцки език се нарича "Кириопасха". Но напразно питаме почитателите на "марковите глави" с какво календарната реформа ги нарушава? Архиепископ Серафим казва: ако се приеме новият стил, понеже неподвижните празници отиват с 13 дни по-рано, не може да се случи предвиденото в марковите глави съвпадение на Благовещение с първия ден на Пасхата. Но ако "Кириопасхата" е била възможна след Първия вселенски събор и без предвиждането на марковите глави, то тя ще бъде възможна и при новоюлиянския календар, който се връща към нормата, установена от събора. Но ние не знаем как е празнувала Църквата "Кириопасхата" преди 10-я век, т.е. преди да е имало "маркови глави". Дали не е било тъй, както е от 12-я век насам, т.е. въпреки марковите глави, никоя православна църква освен Руската, не спазва едновременното празнуване на Пасха и Благовещение, когато съвпаднат в един ден, а вторият празник винаги се отлага за по-късно, понеже едновременното празнуване на двата е крайно неудобно. Ето защо, съображението за "марковите глави" и за "киропасхата" има поместен, руски характер, и няма всеправославно значение. Освен това

в Църквата никога не е имало един единствен устав, задължителен за всички църкви.

В древност всяка църква си е имала свой богослужебен устав, както и всеки манастир. Пръв св. Сава Освещени, в началото на VI-я век († 538), събрал в една книга всички наредби за богослужението. Този типик бил наречен " Типик на Св. Сава " или още "иерусалимски", понеже той и без това се употребявал в иерусалимския патриархат. От палестинските манастири той минал в Св. Атонска гора, откъдето първият руски монах, св. Антоний Киевопечерски († 1073), го пренесъл в Русия. Оттогава Руската църква държи този устав. Но когато Св. Сава съставял своя устав, почти половината от богослужебните последования още не били написани. Защото великите песнописци на Православ-ата църква са живеели след св. Сава. И ако в ония времена биха гледали на този устав така, както сега някои гледат, никой не би трябвало да посегне на него и той би си останал в оня вид, в който го е бил създал св. Сава. Но песнописците продължавали да създават и прибавят Н О В И творения, тъй че 300 години по-късно се наложило св. Теодор Студит († 823) да състави друг типик, по-пълен от първия. И тъй, ако нарушението на църковния устав е смъртен грях,

тогава такъв е извършил св. Теодор Студит .

Но как тогава Църквата го е канонизирала, както е направила това 300 години по-рано със св. Сава? Нещо повече: понеже и двата тези устави са чисто монашески, пригодени за манастирски живот, те не били подходящи за мирските църкви, затова в последните те винаги се изпълнявали с известни съкращения, които

по-късно били систематизирани в един нов устав, наречен цариградски ,

който от повече от 1000 години насам се изпълнява във всички православни църкви,

с изключение на Руската и Йерусалимската.

Не говори ли това съвсем ясно, че Типиконът не е Св. Писание и не може да бъде възвеждан до степен на неприкосновено "табу", на идол, както искат да направят от него противниците на календарната реформа? "Ние служим по Йерусалимския типик и не признаваме Цариградския;", казват някои от тях. Но щом вие смятате, че можете сами да си избирате богослужебния устав, то защо отричате правото на върховната управа на цяла една Църква да прави това? Защото неодобрението на календарния стил на Църквата от вас означава именно това, че

вие поставяте себе си над нея?

Но историята на църковното богослужение и на църковните празници, както и всички църковни правила относно монашеството и манастирите предоставят

пълното право на епархийския архиерей, респективно на Св. Синод ,

да се разпореждат и да дават устава за вътрешния живот - това значи и за богослужението! - на всяка монашеска община. А 4 правило на IV Вселенски събор забранява на монасите да се занимават с каквито и да било църковни и мирски работи и ги задължава напълно да се подчиняват на епархийския си архирей. Затова и монахините (и свещенослужителите!) от Княжевския манастир

нямат право да имат друго отношение към календарния въпрос,

различно от това на Св. Синод на Българската църква, защото с това те

нарушават горното правило за IV Всел. събор, както и монашеските си обети

за послушание към църковната власт. Църковният богослужебен устав винаги е бил спазван в неговия дух, а не в неговата буква . Изразът, стотици пъти повтарян във всички устави:

" аще И З В О Л И Т настоятель "

показва, че се служи тъй, както благоизволи първият свещенослужител, т.е. по-кратко, или по-дълго. Това именно показва, че се е служило по дух, а не по буква, защото е казано: " буквата убива, а духът животвори" (2 Кор. 3:6). От гледна точка на буквалното спазване богослужебният устав винаги е бил нарушаван, но най-много се нарушава той в Руската православна църква. В нея съществува така нареченото "всенощно бдение",

което обаче никога не е всенощно,

даже и в най-добре уредените руски, бивши и сегашни, манастири. Бдението, според уставите както на св. Сава, така и на св. Теодор Студит, е съединение на вечерната и утринната служби в една непрекъсната служба, която се извършва всяка събота срещу неделя и срещу големите празници. Така се извършва това бдение днес на Атон: в 4 ч. сл. обяд почва малката вечерня, след нея от 6 часа великата вечерня, после полунощница, четене жития на светии и слова от свети отци, след това тържествената утреня, непосредствено след нея (към разсъмване) часовете и литургията, която, заедно с молебен след нея, завършва към 12 часа на обяд. Всичко си е на мястото и затова молитвите, които чете свещеникът от служебника на вечернята, полунощницата и утренята имат своя пълен смисъл. Но какво става, когато в Руската църква празничната вечерня трае половин-един час, и веднага след нея, когато започне утренята, свещеникът чете молитвите, в които благодари на Бога, че ни е удостоил да прекараме добре нощта, че сме се наспали и сме си починали както трябва и сме станали да изпълним утринните си молитви, че ни е дал отново да видим изгряващото слънце ("слава Тебе, показавшему нам свет"), тогава когато, понякога, слънцето още не е залязло и дори вечерта още не е настъпила? Не е ли това аномалия от гледна точка на буквалистическото разбиране на богослужебния устав, и как ще излезем от това положение, ако не придадем на всичко това относителен духовен смисъл, т. е. че Бог ни дава да прекараме благополучно и дните и нощите за наша полза? Така именно е празнувала Църквата в ония ранни векове, когато още не е имало нито типици, нито "маркови глави", нито пък нови и стари стилове, когато още не е имало и празници в днешния смисъл, но е имало дълбоко благочестие, искреност, послушание и любов.



3. Архимандрит Партений. 1942. Добросамарянството без маска. София
4. Гарвалов Д. 1995. Сциална психопатология /психични епидемии/. Т.І. Истерични психози. Т. ІІ. Истерични психози. Тилия. София
5. Шаранков Е. 1947. Нестинарство.Същност и прояви. Психофизиологичен патопсихологичен проглед върху огнеходството. Лекоп. София
6. Фол Ал. Тракийският орфизъм. Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”. София

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Ако не искаш да ме послушаш мен (какъвто явно е случая), прочети….

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие видимо не сте проследили дискусията и се намесихте тук в/с предубеденостите си.

Моля Ви, да отговорите на следните въпроси:

1. На 1-я Вселенски Събор, относно Датата на Пасхата, не се ли взема Решение да отпаднат 3 денонощия под давлението на александрийците, които в Доклада си изтъкнали, че църковният календар (по понятни причини са ползвали календара на Созиген, известен като юлиански) е изостанал и затова пролетното - астрономическо (сиреч действително) равноденствие - не е на 24 март (към онова време) а е на 21 март.

2. Че въпросът по-горе е риторичен, не говори ли факта, че към днешна дата юлианският календар изостава не с 16, а с 13 денонощия. Сметките са прости, като за третокласник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 30.12.13 22:42.

Ние го наричаме църковен, защото е църковен и е от Духа. А смекеният е от папата! Стой си при него - при папата!

Ние го наричаме църковен, защото е църковен и е от Духа. А смекеният е от папата! Стой си при него - при папата!

През всичките тези години съм чувал от теб - поне 10-на пъти - репликата: "Просто, като фасул". Този дух властва и досега над теб.

През всичките тези години съм си мислел, че може да дойде един ден, в който ще осъзнаеш, че нещата нито са прости, нито е редно да обиждаш фасула

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 30.12.13 21:57.

Право в 10ката. Най-доброто попадение в темата до момента заедно с дядо Серафим.

"Не григорианский календарь важно им ввести, а отменить наш православный календарь и ввести этим разлад и смуту в среду верующих, произвести раскол и угасить братскую любовь. Они подняли пяту свою на все наши обычаи церковные, Отцами переданные, стариной освященные, ибо хорошо знают слуги князя миpa сего, что именно обычаями и крепка наша Православная Церковь. Отлично знают они, что святы и премудры Божественные каноны и что необоримой стеной ограждают они Святую Церковь от тленного духа миpa сего, от тех, кто принял печать антихриста; поэтому и прилагают они все усилия, чтобы отменить каноны, ибо после этого Святая Церковь останется без кормила и сделается игралищем ветров миpa сего. Неустанно и упорно подрывали враги Христовы устои Святой Его Церкви, чтобы на ее месте поставить другую церковь, святилище самообожествившагося человечества, храм масонский, капище сатаны.

А посему да не подумает кто, будто мы стязуемся ради времен, месяцев и дней, и терпим лишения и гонения ради полнолуний и равноденствий. Мы стоим за Церковь Святую, Ее защищаем от сил адовых, восставших на нее.

"В Церкви Христовой нет ничего малоценного, нет ничего неважного, ибо в каждом обычае воплотился Дух Божий, Которым Церковь живет и дышит. Всякий, дерзающий восставать на обычаи и законы церковные, основанные на Священном Предании и Писании, восстает на Духа Божия и сим являет всем, имеющим очи видеть, какого он духа. Достойно и праведно Святая Церковь изрекает на таковых анафему."

Аз защитавам новостилците и заставам зад Българския патриарх Неофит:"И единият, и другият църковен календар имат своите несъвършенства, но това никога не е било пречка да се отдава подобаваща прослава на Бога и Неговите светии.". А който продължава да му противоречи: Господи, спаси ни! Господ, Пресвета Богородица и всички светии да ни избавят от вълци в овчи кожи. Поговорката гласи: Вълкът козината си мени, а нрава не! Твърдо зад новия стил стойте и зад Българския наш патриарх Неофит!!!

ЧНГ! Простота има там, където няма велики човешки размишления кое е правилно, а просто една вяра и послушание на Църквата, Която отдава на анатема нарушителите на Правилата и дори разорителите на установените пости!! Защо последната година нямахте новостилците Петрови пости!! Та това е забранено от Църковните правила.

Не ми отговаряй, няма смисъл.

В отговор на:

---

ЧНГ! Простота има там, където няма велики човешки размишления кое е правилно, а просто една вяра и послушание на Църквата, Която отдава на анатема нарушителите на Правилата и дори разорителите на установените пости!! Защо последната година нямахте новостилците Петрови пости!! Та това е забранено от Църковните правила.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Не ми отговаряй, няма смисъл.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 01.01.14 23:10.

Оказва се, че не календарът предизвиква разколи, а хора имащи ревност не по разум. Факт.

Ако не е календарът, ще е икуменизма, ако не е икуменизма, ще е . . . Примерът с т.н. Синод на Противостоящите е показателен.

Това е разколническия, горделив дух, виждащ сам себе си правдив, но не и Църквата Христова.

С казаното:

"Но и без пасхалии и без специальных вычислений каждый православный легко может определить день празднования Пасхи. Пускай он следит за направлением теней при восходе Солнца и заметит тот день, когда тени будут падать прямо на запад. День этот будет днем равноденствия."

отец Инокентий се самоизобличава именно като защитник на точността на пролетното равноденствие . Нещо, което най-първом са направили александрийците на 1-я Вселенски Събор - и то било прието на Събора - а, доста по късно след това - през 1582-ра година, и латините.

Ти да не би да пренебрегваш онова, което ти се предоставя ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 01.01.14 23:37.

Смешно е нашите текстове от светци с ДУХ, ти да ни замеряш с текстове с дух светски - тоест хитър и лукав толкова, че да не го разбереш.

Отговори ми със светец или не отговаряй.

Съборният Глас е Глас на Църквата. С това именно ти отговарям.

Затова те предизвиквам да отговориш на въпросите - защо не отговориш с "да, да" или с "не, не":

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 02.01.14 10:09.

В отговор на:

---

Съборният Глас е Глас на Църквата

---

Редактирано от Prokimen на 03.01.14 13:40.

В отговор на:

---

Ето я трагедията на малоумниците лаладжии, които не проумяват в демагогията си, че съборният глас на Църквата е анатемосал новия стил. Дали е справедливо или не е справедливо това проклятие, то тегне по силата на своята съборност, която малоумниците новостилни не отменят съборно и де факто, остават отсечени от Църквата по силата на анатемата.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 03.01.14 19:17.

Не е високопарност да си верен на Преданието, а задължение.
Само за Петровия пост не може да става никакво сравнение - преди 1000 години бил много дълъг и го намалили съборно и правилно, а защо сега не го намалиха, а го спряха и го убиха, а също и Кириопасхата.

Кое доведе до това нарушение и нарушение на Типика, Който никой няма право да напушава? Смесеният стил, той хитро стои в основата на всичко и развали всичко и ти спокойно го приемаш. Защо?

1968 е бунт на младежите: борба за правата на работническата класа, за приятелство на народите срещу капитализма и войната.

Ще отговориш ли най-сетне на 6-те въпроса :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дано си си отишъл наистина вразумен.

Бог да упокоява душата ти, приятелю.

Слава Богу за всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Почему Юлианский календарь «отстает» на 13 дней?"

Там е работата, че ако на 1-я Вселенски събор александрийците не бяха съкратили 3 дена, сега щеше да «отстает» на 16 дней.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"""Господ е казал 'помни съботния ден за да го светиш' и то тая заповед е по-напред от например 'не убивай' се вижда колко важно е почитанието на определени 'дни.'"""



Питах адвентисти да ни покажат поне един стих - до бягството на евреите от Египет (до Божията помощ за освобождението на евреите от египетското робство), в който Бог да е заповядал на старозаветните патриарси такава заповед:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 09.05.16 22:35.