|
Арх. Методий е духовно чедо на дядо Серафим Соболев.
И проумей най-сетне, че 1-я вселенски Събор реформира юлианския календар на Созиген тъй, щото Пасхата да се съобразява винаги да казвате, че старият стил бил по юлианския календар. Правилно е да се каже, че Пасхата се изчислява по поправен юлиански календар. Не само до 1-я Вселенски Събор но и столетия след това поместните църкви не са празнували Възкресение Христово на една и съща дата.
Календарската р е ф о р м а на Първия вселенски събор
От времето, когато бил въведен юлиянският календар, до времето на Първия вселенски събор в 325 година, този календар бил изостанал от астрономическия с почти 3 денонощия. Това станало известно на Събора от доклада на делегацията на Александрийската църква. Последната била по-добре осведомена от останалите църкви по календарните въпроси, благодарение на нейните връзки с александрийските астрономи. Затова Александрийската църква единствена по онова време съставлявала всяка година календарни таблици, с които определяла и съобщавала на всички останали църкви кога се пада през дадена година Пасхата. Когато отците на Събора чули доклада на Александрийската църква и разбрали, че църковният календар е изостанал с 3 денонощия, те съвсем не оспорвали това положение, никой от тях не се осмелил да каже, че това няма никакво значение за Църквата, но всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.
Така и станало и това е един прекрасен прецедент и
пример за решаването на календарния въпрос,
валиден и задължителен за цялата Църква и за всички поместни църкви!
Разбира се. Първият вселенски събор направил това не само заради неподвижните празници. Той имал предвид главно основния църковен празник - Пасхата. Въпреки 7 апостолско правило, което забранява празнуването на Пасхата преди пролетното равноденствие и заедно с евреите, този велик празник се празнувал дотогава в отделните поместни църкви на три различни дати: на една дата празнували западните християни, на друга Александрийската църква, на трета - палестинските и малоазийски християни. Последните празнували Пасхата заедно с евреите на 14 нисан, който ден през седмицата и да се случи! Разногласията между римската и александрийската пасхалии произлизали от нееднаквото определяне датата на пролетното равноденствие: знаейки закъснението, което е реализирал вече юлиянският календар, александрийците взимали това под съображение, за да определят истинската дата на пролетното равноденствие, а римляните не правели това, Изоставането на юлиянския календар с едно денонощие на всеки 128 години означава изоставане с толкова и от действителното пролетно равноденствие.
Първият вселенски събор не само изравнил датата на пролетното равноденствие с действителното астрономическо такова, но и постановил: занапред всички църкви да празнуват Пасхата в един и същи ден, както я празнувала Александрийската църква, именно: след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние (крайната дата на еврейската пасха), в първият след това неделен ден. Ако първото пълнолуние след пролетното равноденствие се случи в неделен ден, което значи: ако 14 нисан, който е ден на еврейската пасха, се падне в неделен ден, - християнската Пасха да бъде в следващия неделен ден. Целта била: понеже християнската Пасха безмерно превъзхожда еврейската, християните в никакъв случай да не празнуват заедно с евреите, защото и самото Възкресение Христово е било "на другия ден, след съботата", в който ден тогава е била еврейската пасха, т. е. в неделя (Мат. 28:1; Марк 16:1; Лук. 24:1; Йоан 19:31, 20:1). И така, целта на Първия вселенски събор чрез календарната реформа, която той извършил, е била: 1. църковният календар да съответствува на Божията, т. е. научната истина по въпроса, и 2. да се въведе единство в празнуването както на Пасхата, така и на всички останали празници за цялата Църква. Въпреки това решение на този върховен законодателен орган на Църквата опозицията срещу александрийската пасхалия продължила и след това на много места: както на Изток, където продължили да празнуват заедно с евреите, така и в цялата Западна църква. Да, човек не може лесно да се откаже от това, на което е навикнал, даже и когато му се заповядва от висша законодателна инстанция! Римската църква приела окончателно александрийската пасхалия едва в VI век. Първото правило на поместния Антиохийски събор (333 г.), седмото на Лаодикийския (343 г.), седмото на II вселенски (381) и 95 на Трулския (692), издадени против празнуващите Пасхата заедно с евреите, показват, че нарушители на съборните постановления за Пасхата е имало дълго време след Първия всел. събор и на Православния изток. Минозина свети отци и предстоятели на поместни църкви се мъчили да въведат единство, но само времето турило край на тези разногласия. ]. . .
Не мислиш ли, че "никому неизвестния архимандрит" именно поради това, че е бил духовно чедо на архиепископ Серафим заслужава внимание да се прочете:
Редактирано от tri-9084 на 20.12.13 13:19.
|
|
В отговор на:
Как си обясняваш факта че календара не е бил променян на останалите събори.
Не те ли помолих да прочетеш с подобаващо внимание.
"Първият вселенски събор не само изравнил датата на пролетното равноденствие с действителното астрономическо такова, но и постановил: з а н а п р е д всички църкви да празнуват Пасхата в един и същи ден, както я празнувала Александрийската църква, именно: след пролетното [действителното астрономическо такова] равноденствие [което де факто и де юре се изчислява по "Григорианския метод" премахващ 1 ден на всеки 128 години], след първото пълнолуние (крайната дата на еврейската пасха), в първият след това неделен ден. Ако първото пълнолуние. . ."
Да ти припомня и това:
". . . Когато е бил въведен юлиянският календар, по който св. Православна църква се води от самото си начало, тогава астрономите са знаели само това, че Земята се завъртва около Слънцето за 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и почти 46 секунди. Това са знаели вече напълно положително египтетските учени. Когато се появило християнството, астрономическа обсерватория имало само в гр. Александрия. Когато Египет паднал под властта на римляните, римският диктатор Юлий Цезар, след като се осведомил за египетския календар от тогавашния главен египетски астроном Созиген, заповядал в цялата Римска империя да се въведе един задължителен за всички календар, според който годината да има кръгло 365 денонощия. А остатъкът от 5 часа, 48 минути и почти 46 секунди, който за 4 години дава приблизително едно денонощие, да се прибавя всяка четвърта година към месец февруари. Така се получили високосните години. Издадена била заповед и този календар влязъл в сила. Това е юлиянският календар" който Църквата унаследила и по който се е ръководила в своя живот, заедно с останалите учреждения в империята. Това било точно в 46 година преди Рождество Христово. Но този календар не премахва напълно разликата между себе си и астрономическия, защото, като е било прието за практическо удобство кръглото число 365 денонощия за всеки три години и 366 за високосните, с това юлиянският календар става по-дълъг от действителния (астрономическия) с 11 минути и 15 секунди в годината. Така че, за един период от 128 години юлиянският календар и з о с т а в а от действителния с едно денонощие.
Календарската р е ф о р м а на Първия вселенски събор
От времето, когато бил въведен юлиянският календар, до времето на Първия вселенски събор в 325 година, този календар бил изостанал от астрономическия с почти 3 денонощия. Това станало известно на Събора от доклада на делегацията на Александрийската църква. Последната била по-добре осведомена от останалите църкви по календарните въпроси, благодарение на нейните връзки с александрийските астрономи. Затова Александрийската църква единствена по онова време съставлявала всяка година календарни таблици, с които определяла и съобщавала на всички останали църкви кога се пада през дадена година Пасхата. Когато отците на Събора чули доклада на Александрийската църква и разбрали, че църковният календар е изостанал с 3 денонощия, те съвсем не оспорвали това положение, никой от тях не се осмелил да каже, че това няма никакво значение за Църквата, но всички единодушно взели решение: да се изпуснат З денонощия от църковния календар, за да се изравни той с астрономическия.
Така и станало и това е един прекрасен прецедент и
пример за решаването на календарния въпрос,
валиден и задължителен за цялата Църква и за всички поместни църкви!
А сега чуй, моля те, и ето това:
В отговор на:
Арх. Методий може и да е духовно чедо на дядо Серафим Соболев но:
при положение че това което е написал противоречи на написаното от дядо Серафим е още по-абсурдно да се опитва да му се придаде тежест на базата на авторитета на дядо Серафим. Все едно някой да напише неща противни на завета на Св Йоан Рилски и след това да се опитва да ги оправдае с авторитета на Св Йоан. За такива точно случаи Свети Йоан е написал следното в завета си:
"И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения."
Архиепископ Серафим и календарният въпрос
Време е да минем към най-същественото в това печално недоразумение, което проявиха ревнителите на "стария стил". За оправдание на своето отрицателно отношение към календарната реформа те нямат никакво друго основание, освен безусловното преклонение пред мнението на архиепископ Серафим. При мене дойде един младеж, върл поддържник на "стария стил" и ми заяви следното: "по календарния въпрос вие и архиепископ Серафим сте на различни становища; е добре, аз предпочитам становището на архиепископ Серафим пред Вашето, защото архиепископ Серафим е един свят човек, а Вие не можете да претендирате, че сте такъв". На моето възражение, че мнението на архиепископ Серафим трябва да се сравнява не с мнението на тоя, или оня, а с мнението на Църквата, младежът заяви: "повече не искам да разговарям по тоя въпрос" и си отиде. Очевидно, той беше така научен от своите учители, които наистина не искат да влизат в открит спор по този въпрос с осведомените. Разбира се, никой от нас не оспорва мнението че архиепископ Серафим наистина е светец и праведник, за какъвто го считат всички вярващи в България, които лично го познават, или поне са чули нещо за него. Но това, че той е светец и праведник не дава никому правото да го поставя по-горе от Църквата. И най-големият светец не е по-свят от Църквата и най-големият праведник е само член на Църквата. "Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове" (1 Кор. 12:27). Не правят ли нашите старостилци от архиепископ Серафим това, което католиците правят от римския епископ? Да, и в това е тяхната основна и капитална грешка, която опорочава всичкото им поведение, всичкото им благочестие. Нашите старостилци казват: архиепископ Серафим беше член на комисията по календарния въпрос на Московското всеправославно съвещание през 1948 г. и там се е изказал против приемането на новия календар, следователно не трябва да го приемаме и ние. Това е вярно: архиепископ Серафим действително беше член на въпросната комисия, на която мое смирение беше председател; той действително се изказа против новия, т. е. Григориянския стил. Но изводът, който правят някои негови духовни чеда от това, е съвсем неправилен, защото, както казва преп. Йоан Касиян,
от святост до непогрешимост има цяла бездна;
между човеците светци има много (в най-различни степени!), но непогрешими - нито един3. И освен това, разгледано по същество и обективно, мнението на архиепископ Серафим не издържа критика. Аз ще приведа следните три довода за това: 1. Никога мнението на един член на една комисия не задължава комисията, ако тя не е съгласна с него. Толкова повече мнението на един единствен член на една комисия не може да задължава или да отмени решението на една всеправославна конференция, съставена от предстоятелите и от висши де-легати на всички православни църкви! Всички въпроси на православните събори и конференции са се решавали и се решават по висшегласие и никога по мнението на отделни единици! Частни богословски мнения в историята на Църквата са се допущали само по ония въпроси, по които Църквата няма определено становище. Има ли такова, частното мнение става излишно, макар и да е било мнение на светец и праведник, и ако и след това още се поддържа от някого, това е израз на явно несъгласие с Църквата и е крайно опасно и гибелно! След излизането на моята скромна статия "Новоюлиянският календар - календар на светите православни църкви" (виж "Църковен вестник" бр. 21, 1969 г.), аз получих от един събрат по-дробно (20 страници, гъсто написани на машинка) "опровержение" на моето становище по календарния въпрос. И между другото тоя събрат ме обвинява и в това, че аз съм бил изкарвал слепци великите руски богослови Болотов, Лебедев, Голубински, Соколов, Глубоковский и някои други, които са били за стария календар. Наистина, каква липса на елементарна съобразителност! Аз не съм и помислял да обвиня в слепота споменатите руски богослови, защото те никога не са били в положението на непослушни на върховната управа на своята Църква, те никога не са били разколници, в каквото положение изпадат нашите български старостилци (не е важно, че някои от тях са от руски произход и бивши членове на Руската църква) след решението на Св. Синод на Българската църква за календарната промяна, на което те напълно съзнателно, въпреки предупрежденията и молбите на мнозина техни приятели да не изпадат в това безумие, не искат да се подчинят! Въпросните руски богослови са казали само своето мнение и от тях нищо повече не се е и искало, но това тяхно мнение не може да бъде меродавно за никого в Българската църква и ако се използува от някои като оправдание за тяхното неподчинение на Св. Синод, това е вече истинско престъпно злоупотребление с паметта на речените богослови! Каквото и да е становището на един отделен член на една Църква, то си остава само мнение, нямащо никакво значение, и, щом е издадена закономерна разпоредба, той е длъжен да се подчини на общото решение на Църквата, задължително за всички нейни членове. Затова резолюцията на Московското всеправославно съвещание, задължаваща членовете на една православна църква, живеещи на територията на друга такава, да служат по календара на тази последната, беше задължително, като глас на цялата Православна църква, и за архиепископ Серафим. И ако би доживял до днешния момент като предстоятел на Руската църква в София - можем да бъдем напълно уверени, - той пръв би се подчинил на това решение и спокойно би приел календарната реформа, защото беше човек и клирик с най-високо съзнание за послушание към върховната църковна власт. Основание да сме убедени в това ни дава и един капитален факт от неговия клирически живот. Той е следният: Всички, които го познаваха, знаят, че той беше категорически противник на съветската - власт, а оттук и на Московската патриаршия. Отношението си към последната той мотивираше с така наречените, както бе прието да се говори тогава, "изключителни времена". Що се касае до политическите му възрения, неговото убеждение, че абсолютната монархия е единствената угодна на Бога форма на управление в Русия, беше изразено по категоричен начин в две написани от него книги. Но веднага след 9. IX. 1944 г. архиепископ Серафим призна и съветската власт4 и Московската патриаршия. Защо направи той това? Защото се увери, че такава е волята Божия, че това е угодно на Бога. Ако той нямаше такова убеждение, никога не би го направил. Тогава, можем ли да допуснем, че този, който се подчини на волята Божия по два кардинални въпроса, щеше да окаже непослушание по един далеч по-малък по своето значение въпрос? Още с пристигането си в България архиепископ Серафим влезе в съслужение с Българската църква, т. е. не призна схизмата, която Руската църква продължаваше да признава чак до вдигането й през 1945 г. Той направи това от любов към Българската църква, която му даде подслон. Но можеше ли той да пренебрегне тази любов и да не признае новия календар, ако беше доживял до този момент? Не щеше ли той да постъпи тъй, както постъпих аз, т.е. да запита Московската патриаршия: какво трябва да бъде неговото отношение към този въпрос, и не би ли получил същия отговор, какъвто получих аз, т.е. : "всички празници в храма "Св. Николай" на Московския патриархат в София да се празнуват по оня календар, който е приет в Българската православна църква"?5. Можеше ли той да се противопостави на това нареждане на своето началство, т. е. да образува разкол? Да приемем такова нещо, значи да скверним светлата памет на архиепископ Серафим! 2. В своето изказване на Московското съвещание архиепископ Серафим имаше предвид само двата календара: григориянския и юлиянския, защото, подобно на някои други руски богослови, той не прави разлика между григориянския и новоюлиянския. Ето защо, той не можеше да не предпочете юлиянския пред григориянския, защото пасхалията на последния не отговаря на каноническите постановления за Пасхата, които са още в сила. Затова изказването на архиепископ Серафим против приемането на григоранския календар не може в никакъв случай да се разпростре и върху поправения юлиянски, защото това са два различни календара, и защото този последният е напълно верен на всички наредби на Православната църква по календарните проблеми. Ето защо, позоваването на това изказване, като меродавно, за български клирици, след решението на Българската църква да приеме новоюлиянския календар, е едно истинско, достойно за оплакване недоразумение. 3. Но в доклада на архиепископ Серафим, изнесен на Московското съвещание, има слаби, неаргументирани и самопротиворечащи си страни, които изобщо не издържат критика, защото са в явно противоречие с някои ярки църковно-исторически факти. Преди всичко архиепископ Серафим уеднаквява по важност догматическите, каноническите и останалите, т.е. - всички други наредби, които Църквата от древност е приела и които той смята за неприкосновени. Към останалите наредби той отнася всичко, което се отнася до богослужебния живот на Църквата: календар, празници, пости, богослужение. Известно е, че всичката тази материя се урежда от една книга, която на гръцки език се нарича "Типикон", а на славянски се нарича, както "Типикон", така също и "Типик", или просто "Устав". Това е книга, в която подробно е казано: кога, на коя дата през годината се празнува даден празник, какво се служи, чете и пее на този празник. Архиепископ Серафим поддържа, че всички догматически, канонически и богослужебни наредби в Православната църква са установени от Светия Дух, Който ръководи Църквата. Светите отци, които на вселенските и поместените събори са установявали догматическото учение и правилата на Църквата, са казвали: "изволися Духу Святому и нам", т. е. "угодно бе на Светия Дух и нам" (Деян. 15:28).. Ето защо, казва архиепископ Серафим, да се нарушава или изменя всичко това, което Светият Дух е наредил, значи да се извършва оня грях, който сам Спасителят е нарекъл "хула против Светия Дух" - единственият грях, който няма де се прости на човеците нито на този, нито на онзи свят. (Мат. 12:31-32). Същият грях, казва архиепископ Серафим, върши всеки, който нарушава и църковно-богослужебния устав, защото и той е написан от свети отци по вдъхновение от Светия Дух. Най-боговдъхновен от тях е бил преподобни Сава Освещени, който пръв събрал всички наредби за богослужението в една книга, именно книгата "Типикон". Следователно, да нарушаваме църковния устав относно богослужебните времена, празниците, постите, както и положеното за пеене и четене на даден празник, значи да извършваме същия грях против Светия Дух, значи да проявяваме непослушание към Църквата, която е приела всичко това. Това значи да извършваме оня грях, за който Спасителят е казал: "ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и мигар"" (Мат. 18:17),т. е. да бъде отлъчен от Църквата. Такова е накратко изказването на архиепископ Серафим6. Но един бегъл преглед на църковната история ще ни покаже, че църковните правила
не са догматически определения
и, следователно, нямат вечно и неизменно значение.
Редактирано от tri-9084 на 20.12.13 22:13.
|
[
