Православните светци и яденето на месо

Кой термин те затрудни?

Фройд пак е писал за лелките. Удоволствието е различно от смъртта, макар че като правиш секс ти се учестява дъхът и това е сигнал за вегетативната нервна система, че може би евентуално трябва да се освободи рефлексът за оргазъм. Човешкият организъм може да използва една и съща система за множество функции. Друг пример е, че имаме неврони в дебелото черво, а самият главен мозък участва във формирнето на имунния отговор. Но не казваме, че мисленето е хранителна функция или пък е като имунна реакция.

По същия начин поезията не може да се каже, че има връзка с желанието за смърт или нещо подобно. Просто става въпрос за активиран по някакъв начин капацитет или научаване на мозъка да функционира на допълнително естетическо и трансцедентално ниво.

Говоря за смъртта, например смърт на близък, като среща на човека с абстрактните измерения, осъзнаването, че това, което е осезаемо около нас не е чак толкова осезаемо и трайно.

За съжаление трябва да отбележа, че нищо не си разбрал от моята критика на ....

Не говорим ли по-скоро за обменяне на знание и в какво по-точно се състои твоята критика. Не съм съгласен, че аскезата е търсела някакви преживявания в "отказ от живот". За мен аскезата цели активиране на нови възможности за осъзнаване. Що се отнася до някакви "стомашни проблеми", евентуално те пък могат да калят човека да се справя с физическата болка, като същото може да се постигне и при тренировките в определени спортове. Не виждам нищо толкова сложно в този въпрос.

Но наистина продължителните пости или недостиг на микро-елементи могат да засегнат трайно хуморалната система и трябва да сме по-внимателни с тях. Но също така, някои разглеждат ползите от постите в смисъла на изцеляване на организма от определени паразити и така да се постигне оздравяване на организма в по-минали времена.

Изи, мисля, че няма да получиш адекватен отговор на този въпрос. Първо, защото светците всъщност са "инсталирани" от църквата, и второ - когато споменеш на хората за вегетарианство те се чувстват атакувани. И това се дължи на спотаено чувство за вина. Затова е и тази агресивност в отговорите. Всеки до тук гледа да изкара вегетарианците тъпи, болни или извратени. Или пък приема темата ти като скрито обвинение и реклама на вегетарианството - затова и онзи постинг с Хитлер. Хората се чувстват виновни, когато ядат месо. Дори хора, на които им е съвестно да трепят паяци и мухи, обясняват колко нормално е да убиваш за да ядеш, когато всъщност и без да убиваш можеш да се храниш пълноценно. (сега ще последват твърдения, че това хранене не е пълноценно, и все пак е - знам го от опит) Някога точно затова се бях ядосала на Дънов и подарих двете книжки, които си бях купила. Кой да предположи, че и аз ще спра да ям месо ... Интересно е, че ако хората сами трябваше да убиват животните, които ядат, поне 50% щяха да са вегетарианци. Чичо ми, който яде месо, ми е разказвал как той е бил вегетарианец за около година, след две седмици работа в кланица. Разказвал е, че там имало няколко циганина (тогава нямаше роми), които колели. Веднъж се обзаложили кой може да стигне с един удар до сърцето на теле. Казвал е, че вижда как телето ПЛАЧЕ, докато онзи му бърка в раната, за да види дали е стигнал сърцето. И това му е бил последния работен ден там - просто напуснал без обяснения ... Но пък после споменът е избледнял и пак е почнал да се храни с месо. Така че хранейки се без месо много от тези хора са си спестявали чувство за вина, което съвремените хора не познават, защото се самозалъгват как идват при тях мръвките. А чувството за вина е истински ад.

[линк]

"Не говорим ли по-скоро за обменяне на знание и в какво по-точно се състои твоята критика. Не съм съгласен, че аскезата е търсела някакви преживявания в "отказ от живот". За мен аскезата цели активиране на нови възможности за осъзнаване. Що се отнася до някакви "стомашни проблеми", евентуално те пък могат да калят човека да се справя с физическата болка, като същото може да се постигне и при тренировките в определени спортове. Не виждам нищо толкова сложно в този въпрос.

Но наистина продължителните пости или недостиг на микро-елементи могат да засегнат трайно хуморалната система и трябва да сме по-внимателни с тях. Но също така, някои разглеждат ползите от постите в смисъла на изцеляване на организма от определени паразити и така да се постигне оздравяване на организма в по-минали времена."

Не става дума за "отказ от живот", а за стигане (връщане, регрес, който същевременно е и аскеза* - изкачване!) до състояние между живота и смъртта, в което да се разиграе своеобразна "битка". От физиологична гледна точка това състояние между живота и смъртта е донякъде повторение на момента от раждането, в който се прекъсва притокът на кръв (а съответно и на кислород и глюкоза, главно) към него, към мозъка му.
Опитай се да поразмислиш върху тези няколко реда, и ако получиш известно разбиране по тях, може да питаш за допълнителни разяснения. Ако ли не - жив и здрав!

*аскеза буквално значи изкачване

Не мисля, че функционирането на системите на организма при раждане може да има такова "психологическо" въздействие. Но от енергийна гледна точка мога да приема, че в случая можем да говорим за определено "пестене на енергия", ограничаване на нуждите, концентриране над най-важните неща и по този начин засилване на увереността на организма, че ще се справи. В състояние на минимален разход на енергия и минимална зависимост от факторите можеш да градиш нови стратегии.

Интересно е, че ако хората сами трябваше да убиват животните, които ядат, поне 50% щяха да са вегетарианци.
има нещо вярно в това, но не е свързано точно с чувството за вина, а по- скоро със самата чувствителност. Независимо кой как размишлява за света и какви идеи поддържа, факт е, че никой и нищо в съществуването не е независим, самостоятелен и отделен от всичко останало остров - убивайки животно в повечето случаи хората чувстват страданието му, разбира се не при всички, някои са толкова закоравели, че дори и това им убягва.

Има духовни школи, които са много стриктни относно момента с яденето на месо - но уви често е било разбрано твърде погрешно, поради що тази забрана, доводите в повечето случаи са, щото така рекъл учителя, щото носи лоша карма, щото така заповядал господ, щото такъв е пътят към нирвана и разбира се съвременния вариянт, защото това е вредно. Но всички тези доводи са лъжа - яденето на месо няма никакво отношение нито към Бог, нито пък ти носи лоша карма, нито ще ти помогне за просветлението, а за вреди някакви да говорим е доста относително, тъй като факторите, с които следва да се съобразяваме за здравословен живот са значително повече. (примерно няма как да очакваш ескимосите да нагъват само треволяк и да са здрави) Причината поради, която са забранявали месото е много простичка - това е въпрос на естетика, на чувството за естетика, колкото по- съзнателен и чувствителен става един човек, толкова ще му е по- трудно да се храни с месо, защото знае, че за това е нужно убийство, нужно е да се пролее кръв, нужно е да отнемеш живот, но ........ човекът е най- висшето творение и всичко друго му е подчинено, така че си е съвсем в реда на нещата, да убиваме животни, за да се нахраним, човечеството все още е центъра на вселената, човекът все така се мисли за по- велик от заобикалящата го среда, защото знае, че може да я унищожи. Ала всичко това са фикции и илюзии, за да подтиснем истината на нашето същество, за да подтиснем чувствителността си, защото чувствителността е онова, което не ни позволява да нараняваме, тя не ни позволява да сме насилствени, умът не му пука за това, в механизъма на интелекта липсва онази способност, която да отреже убиващите ръце, законите и цялото право се основават на интелекта, за това и са толкова коварни, разумът винаги е коварен и лукав, сърцето е винаги искрено и открито, сърцето не може да наранява, то може само да прости, умът не може да прощава, той може да наранява, всичкото насилие в света е продукт на ума,умът наранява, защото не може да изпита болката от това нараняване, а сърцето не може да е насилствено, защото тъкмо сърцето е онова, което изпитва болката. Така, че вегетарианството е въпрос на естетическо усещане - и само тогава може да бъде вегетарианство.

"„Травмата на раждането“. Идеята, че актът на раждането на индивида е прототип на по-късната тревожност, е предложена по-рано от Фройд и Ранк смята, че собствените му разсъждения представляват последващо конструктивно развитие на психоаналитичната теория.

Е, и ако от това не получиш идея* за моята насока на разсъждения, значи засега нещата са малко неблагоприятни от определена гледна точка...

[линк]

*не е толкова въпросът да си съгласен с нещо или не, а просто поне да си наясно с проблематиката, която се обсъжда!

Твърденията на Фройд не се базират на рационална система. Не знам защо ти изглеждат толкова достоверни. За мен би имало смисъл да кажеш, че "нагонът към смърт" всъщност цели преустройство или пък изключване на системи и дейности, които не могат да се поддържат и са предимно бреме в даден момент. В това има логика, но да кажеш, че се дължи на някакво явление при раждането, не знам изобщо как да го коментирам. Нищо, ти ни поднасяй теориите, тъкмо да ги видим какво представляват, но оборването на всяка крачка с подробни разяснения е сложно занимание.

Напоследък като ти чета постингите ми се иска да те попитам две неща - какво означава каламутняк и случайно да си чел(а) книгата "Извезани души"? Вярно, ча каламутняка го намерих в гуглето, но втория въпрос си остава.

[линк]

Много зле преведени имена и места, авторът на материала не се е постарал да направи проверка...
Въздържанието още от детските години е често явление сред светците. Във всички негови аспекти.
Неяденето на месо е просто една /малка/ част от поста.
Апостолското правило си е, ако някой отбягва от месо не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро - такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат и да се отхвърли от църквата.

Правило 51. Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от свещения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена, и по тоя начин, хулейки, злослови създанието -такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от църквата. Също така и мирянин.

Правило 53. Ако епископ, презвитер или дякон, който в празнични дни не яде месо и не пие вино, поради гнусене, а не поради подвиг на въздържание, нека бъде низвергнат, като осъден от собствената си съвест, защото става причина за съблазън и на други.

Правило 63. Епископ, презвитер или дякон, или пък въобще някой от свещения чин, който яде удушено, звероядено или мършина, да бъде низвергнат, понеже законът е забранил това (Бит. 9:4); а ако мирянин извърши това, нека бъде отлъчен.

Правило 64. Ако някой клирик бъде забелязан, че пости в деня Господен или в събота, освен в едната (велика) събота, да бъде низвергнат; а ако е мирянин, да бъде отлъчен.

Правило 69. Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в Светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен.

Не, не съм - даже за първи път чувам тази книга, а и авторката й.

Само ще отбележа, че раждането предизвиква буря от хормонално обусловени психични реакции, които най-вероятно са значително по-силни от това, което се случва при смъртта.

Точно така е.

Според теб какво има отношение към Бог?

За да кажеш, че яденето на месо няма отношение към Бог, значи смяташ, че има неща които имат...А според мен или всичко има отношение към Бог, без изключение, или нищо няма отношение към Бог, защото Бог е над всичко.

Знам за това правило, но като гледам светците са имали друго мнение. Затова пуснах и материала.

Това се отнася до клира. И второ-светците не са го спазвали от бебета още.

И до миряните.
Авторите на твоите публикации не са с всичкия си.

Сергей Радонежский чудотворец. Още от първите дни на своя живот младенецът показва строг пост. Родители и близки забелязвали, че той не пиел майчино мляко в сряда и петък; а не сучел и в други дни, когато неговата майка се хранела с месо. Когато забелязва това, Мария се отказва от месото.

Свети Симеон Дивногорец от Антиохии.

Неговата майка, Марфа, още преди да го роди, се събужда от сън, и намерила в ръката си кадило, от което се излъчвало неописуемо благоухание. Тогава и се явил Йоан Кръстител и й казал "Отиди при съпруга си, ще заченеш син и ще го наречеш с името Симеон. Той ще вкусва мляко единствено и направо от твоята гръд.. и то само от дясната; той няма да вкусва нито месо, нито вино, нито каквато и да е друга храна, приготвена с изкуството на човешката ръка. Храната за него ще бъде единствено хляб, мед, сол и вода. От теб следва да го възпитаваш с голямо внимание, като свят кораб, предназначен да служи на нашия Господ Бог. После две години след рождението му ще го донесеш в моята църква и тук вие ще го кръстите; когато младенецът се сдобие с благодатта на кръщенето, тогава ще се види какво ще излезе от него".
Понякога, изпитвайки думите на светия предшественик Йоан и казаното й във видение, давала на бебето лявата гърда; но младенецът с плач отвръщал лице, и в никакъв случай не желаел да сучи от нея. Било учудващо също, че в който ден Марфа ядяла месо или изпивала вино, в него младенецът не кусвал мляко от гръдта на майката и оставал гладен даже до следващия ден. По тези причини за нехраненето на детето, Марфа започнала да се въздържа от хранене с месо и вино и така станала с времето на постоянен пост и молитви. Когато младенецът бил откърмен с майчиното мляко, започнали да го хранят с хляб, мед и вода, и никога не употребявал месо и не желаел да опита, също както не желаел да се храни с нищо варено.

Свети Никита Столпник, Переяславский чудотворец. Веднъж, още преди своето обръщане към вярата, той отишъл на пазар да купува провизии, занесъл ги у дома и накарал жена си да приготви обяд. И когато жената започнала да мие месото, забелязала, че от него необичайно тече кръв, а после, когато го сложила в гърнето и започнала да го вари, видяла, че в гърнето се пени кръв - изплувала на повърхността ту човешка глава, ту ръка, ту стъпало на крак. От това тя изпаднала в ужас и разказала на мъжа си. Когато той дошъл и сам видял това, за което му разказвала жената, за дълго време го обзел ужас, а после, когато дошъл на себе си, с дълбока въздишка казал: "Горко ми! Много съм съгрешил" След тези думи, молейки се и облян в сълзи, той излязъл от вкъщи и се отправил към едно поприще извън града, отишъл в манастира на светия великомъченик Никита. Там той паднал на колене пред игумена на манастира и казал: "Спаси погубена душа".

Свети Симеон Столпник Кападокийский. Няколко човека, от далеко тръгнали към преподобния. За да се спасят от жегата, спрели под дърветата, за да починат за малко. Седейки на сянка, те видели преминаваща фигура на бременен женски елен и й завикали: "С молитвата към свети Симеон умоляваме те, спри за малко". И станало чудо, еленицата спряла. Така даже дивите животни в името на светеца ставали кротки и послушни! Хванали еленицата и пътниците я убили, свалили кожата й, и си приготвили храна от месото й. Но едва започнали да се хранят, внезапно поразени от гнева на Бога, изгубили човешките си гласове и започнали да крещят като елен. Тичешком отишли при светия Симеон, носейки със себе си кожата на еленицата като изобличаване на своя грях. След две години едва могли да се излекуват и заговорят на човешки, а кожата на еленицата закачили на стълба за свидетелство за това, което се е случило.

Блажений Архип от Хиераполис. Момчето започнал да се ръководи с такова правило в своя живот: от момента, в който се преместил в църквата, в служба на Бог, той никога не вкусил от светските храни и напитки: нито месо, нито вино, даже хляб не ядял, той се хранел единствено със зеленина, която сам събирал и варил, храна приемал един път в седмицата и то без сол, също пиел съвсем малко количество вода.

Бива измислици, ама чак пък толкова..