Сред развалините и останките / Религия и мистика / Православие

Естествено че английския е официален богослужебен език в Православните храмове в Англия, Америка и др. англоезични държави. Такъв е и немския в Германия, френския във Франция, холандския в Холандия, японския в Япония, китайския в Китай и т.н. и т.н.
...и българският език в България.
Да видим сега какво ценно ще ни обади въпросната статия относно натрапените недомислици в задължителния учебен материал - по който повод ежко постна снимка на учебник, а аз го подкачих с намек за абсурдното убеждение на дядо Наум, че само задължителното вероучение в българските училища ще оправи бакиите на БПЦ... и на некадърните автори на учебници.

Св. Лука Хирурга : On Наука и религия

Чрез Св. Лука Surgeon , архиепископ на Симферопол (1877-1961)

"Когато разглеждаме съвременната наука , разработени от учени като Lamark и Дарвин , ние виждаме, антитеза и бих казал пълното несъгласието , което съществува между науката и религията , по теми, които засягат по-основни проблеми на битието и знания. За това, просветен ум не може да приеме, в същото време , както и една от друга и трябва да избират между религията и науката . "

Добре известни немски зоолог Ернст Хекел (1834-1919) , който е един добър последовател на Дарвин , е написал тези думи преди около 65 години в книгата си " Загадката на Вселената" , която беше много успешна и както изглежда , е доказал , че вярата е абсурдно . Така казва Хекел , че всеки просветен човек трябва да избира между науката и религията и трябва да следват една или друга страна. Той смята , че е необходимо , че такива хора трябва да отричаме религията , защото логично човек не може да отрече, наука.

Истина , е необходимо това? Не, не на всички , защото ние знаем, че много и велики учени са били в същото време много вярващи . Например, такава е била полската астроном Коперник , който полага основите на всички съвременни астрономия. Коперник е бил не само вярващ , но е и духовник . Друг голям учен , Нютон, когато той спомена думата Бог , той се премести шапката си . Той беше голям вярващ. Голяма бактериолог на нашето време и почти съвременник , Pasteur , който поставя основите на съвременната бактериология , той щеше да започне всеки научен труд с молитва към Бога. Преди десетина години един велик учен почина , който беше наш сънародник , физиолог Павлов , който е създател на новата физиологията на мозъка. Той също беше голям вярващ. Следователно би Хекел смея да кажа , че тези хора не са просветлени умове , защото те са вярвали в Бог?

Така че това, което се случва сега? Защо дори и днес има някои учени, преподаватели в университети , когото аз лично познават и са големи вярващи. Защо не всички учени отричат религията , но само тези, които мислят същото като Хекел ? Защото тези хора вярват само в материала и отричат духовния свят , те не вярват в живота след смъртта , те не приемат безсмъртието на душата и разбира се, те не приемат за възкресението на мъртвите. Те казват , че науката е в състояние на всичко, което не е тайна в природата , че науката не може да открие . Какво можем да отговорим на тези?

Ние трябва да отговори на тях по този начин. Вие сте напълно прав. Ние не може да се ограничи човешкият ум , който търси природата. Ние знаем, че днес , науката знае само част от нещата, които имаме на природата. Ние също така разбираме , че възможностите на науката са страхотни . По този начин те са прави , а ние не се съмнявам. Какво тогава да се съмнявам ? Защо не можем да отрече религията като тях и го считат за противоречащо на научни знания ?

Защото ние вярваме, че с цялото си сърце , че има духовен свят . Сигурни сме, че с изключение на материалния свят има един безкраен и несравнимо по -високо духовен свят . Ние вярваме в съществуването на духовни същества, които имат по-висок интелект от нас, хората . Ние вярваме, че с цялото си сърце , че над този духовен и материален свят има Велики и Всемогъщия Бог .

Това, което се съмнявам, е правото на науката за изследвания с методите си на духовния свят . Защото в духовния свят не може да бъде изследван с методите, използвани за изследвания на материалния свят методи. Такива методи са напълно неподходящи за проучване на духовния свят .

Откъде да знаем, че има духовен свят ? Кой ни каза, че тя съществува ? Ако от нас се иска от хора, които не вярват в Божественото Откровение, ние трябва да им отговоря по следния начин: " Сърцето ни не ни казва . " Защото има два начина, за да се знае едно нещо , първото е това, което се говори от Хекел , който е използва от науката, за да се научат на материалния свят . обаче Има и друг начин, който е непознат за науката, и не желае да го знаеш. тя е знанието, чрез сърцето. сърцето ни не е само централният орган на системата на кръвообращението, той е орган, с което ние знаем другия свят и да получи най-високото познание. той е органът , който ни дава възможност да общува с Бога и света по-горе. Само в това не сме съгласни с науката.

Давайки висока оценка на големите успехи и постижения на науката , ние не се съмняваме в цялото му голямо значение и ние не ограничава научните познания. Ще кажем само на учените : " Вие нямате възможност с вашите методи за проучване на духовния свят , ние все пак можем със сърцето си . "

Има много необясними явления, които се отнасят до духовния свят , че са реални (както са някакъв вид материални явления ) . Следователно, налице са явления , че науката никога няма да бъде в състояние да обясни , защото той не използва подходящи методи .

Нека науката да обясни как пророчествата се появиха на идването на Месия , което всички са били изпълнени . Може ли науката да ни кажете как великият пророк Исаия , около 700 години преди раждането на Христос , предсказва най-важните събития в живота си , и за което той е кръстен на евангелист на Стария Завет? Може ли да обясни пророческата благодат обладан от светиите и да ни кажете , с които физически методи на светии наследяват тази благодат и как те биха могли да разберем сърцето и четат мислите на човек, току-що се срещна за първи път ? Те щяха да видят лице за първи път и те ще му се обадя от името му. Без да чака за посетителя да попитам, че ще отговори по отношение на това, което го смущаваше .

Ако могат , нека да го обясни на нас. Нека ги обясни с какъв метод на светиите , предсказани великите исторически събития , които са били точно изпълнени , тъй като те са били пророкуваха. Нека ги обясни посещението от другия свят и появата на мъртвите към живите.

Те никога не трябва да го обясни на нас, защото те са твърде далеч от основата на религията - от вяра. Ако сте чели книгите на учените , които се опитват да се реконструира религията, вие ще видите колко повърхностно се гледа на нещата . Те не разбират същността на религията , но те го критикуват . Тяхната критика не докосва същността на вярата , тъй като те не са в състояние да разберат, видовете и проявите на религиозно чувство . Същността на религията те не разбират . Защо не? Защото Господ Исус Христос казва : " Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми, Който Ме е пратил , не го привлече към Мен " (Йоан 6:44 ) .

Така че това е необходимо , че ние се изготвя от Небесния Отец , и че е необходимо , че благодатта на Светия Дух просвети нашето сърце и нашия ум. За да живее в сърцето и ума ни чрез тази просветление , Светият Дух и тези, които са били намерени достойни да получат дара на Светия Дух , тези, в чието сърце живее Христос и Неговия Отец , знаете същността на вярата. Другите, тези извън вярата , не могат да разберат нищо.

Нека чуем критиките срещу Хекел от един френски философ Емил Boutroux ( 1845-1921 ) . Така казва Boutroux : " Критиките на Хекел се отнасят много по начините , отколкото същността, която той наблюдава с такава материалистичен и тесен оглед , че те не могат да бъдат приети от религиозните хора . Така критиката на религията от Хекел не е посочена , не дори и в един от принципите, които представляват религията. "

Ето защо това е нашето мнение относно книгата на Хекел " Загадката на Вселената ", която до ден се счита за " Библията " за всички онези, които критикуват религията, която те отричат и да я намерите в противоречие с науката. Виждате ли колко бедни и безвкусни аргументи , които те използват ? Да не стане скандализира когато чуете какво казват за религията, тъй като самите те не могат да разберат същността му. Вие, хора, които не могат да имат много на връзката с науката и не знаят много за философия , не забравяйте, винаги най-основната началото , което е добре познато от ранните християни . Те считат за бедни на човек, който знаеше, че всички науки , все още не знаех, че Бог . От друга страна, те считат благословен човекът, който познаха Бога, дори ако той е знаел абсолютно нищо за светските неща.

Пази тази истина като най-доброто съкровище на сърцето, ходят направо , без да погледне наляво или надясно. Нека не се занимавам с това, което чуваме срещу религията , губейки нашите лагери . Нека да се държа за нашата вяра, която е вечната неоспорима истина . Амин .

Посредствен и нищонеказващ текст без никаква връзка с темата, но може да е от гугълския преводач, пък на английски да звучи достолепно.
Трябва да се въведе задължителен английски по вероучение.

Първо нека попитам: има ли друг някой, който да се е опазил да гледа срамните сцени ?

И второ - не ви ли бе срамно да гледате ?

хамав

(жарг.) лош [в случая зъл], развален[в случая духовно], луд [от гордо опиянение], ненормален [цинично виждащ се за по-нормален от другите, на които се присвима опиянен от циничното си безсрамие], труден [за вразумяване], неразбираем [в безумната си настървеност да бъде обезателно воайор на човешкото падение, без да си дава сметка, че неговото собствено падение може да е много по пагубно] .

Присмехулниците – новата секта в България
15.12.13 | Архим. Поликарп (Петров)

Тези дни медийното пространство се претрупа от скандали, свързани с духовници, миряни и църковен народ. Къде пресилено, къде понижено, но все неща, които биха смутили както всеки вярващ, така и някого, който е далеч от църковните дела.

Винаги, когато се заговори за скандали, особено такива, които показват голотата на човека, неговата сексуалност, са обект на безбройни коментари и всенародно удивление, макар и да се дава повод, че се гнусим от тях. Всеки уж не гледа, уж не вижда, а ела да видиш, когато е сам, как се наслаждава и даже завижда, че не е на мястото на този или тази...

Като духовник и монах, ме е срам, наистина ме е срам не от хората, а от Бога, защото и аз ежедневно предавам Бога с моите си провинения, волни и неволни, явни и тайни.

Народът наистина се е ошашавил! Струва ми се, че вече нито църковници, нито нецърковници са на ясно със себе си и с това, което ги заобикаля. Като стои човек отстрани и наблюдава, нищо друго не вижда, освен едни хора – и от едната, и от другата страна, които са толкова мръсни и смърдящи и които се обвиняват едни други, че едните са по-мръсни и смърдящи от другите. Това е съвсем очаквана картина. Имайки предвид обзелата ни мнима духовност, крайните резултати са такива. Всеки мрази другия, всеки мисли, че е прав, всеки говори от името на Бога, всеки се поставя на мястото на Христос, всеки мисли, че прави добро и е „воден от чувство за отговорност". И когато всичко това се превърне в ежедневие в църквата и в държавата ни, то вече приема облика на законното и адекватното, създава се нов дух, който няма нищо общо с целта, която е стремеж към Христос.

След като тези дни се пренаситих от толкова много информация, разсъждавайки над всичко, което се случва, си спомних един момент от живота на Ной, след потопа, който ми се струва, че носи особен смисъл в днешната ситуация:

„Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб." (Битие 9:20-27)

В тази библейска история ще видим три неща, който са свързани с днешните ни размисли и страсти. Първото е опиването на Ной. Той сади лозе, събира плодовете и се напива – една чисто човешка картина, един момент, който ни разкрива човешкото в личността на Ной – мъжа, който бе избран от Бога да съхрани човешкия род, да го запази да не бъде изтрит от лицето на Земята, и този същия го виждаме паднал в опиване. Божият избраник пада в греха на опиването, поддава се на материалното, на сладострастното, на светското, бихме казали днес.

Второто е отношението на малкия син, който вижда баща си, че, опит, лежи гол под шатрата и започва да се смее, да се подиграва, да подстрекава и своите братя и приближени към това. Той се смее и подиграва над състоянието, в което доброволно се е предал неговият баща. Синът осмива не нещо друго, а голотата на баща си. Вижда се неговото плътско и извратено съзнание.

Третото, което ни разкрива този момент, е, че двамата по-големи братя, чули и разбрали за случилото се, отиват и заднешком, без да гледат баща си и неговата голота, го закриват и предпазват от осмиване и поругаване. Една духовна сцена.

В тази история се говори и за последствията, а те са много тежки за малкия син – казано е, че той и народът му ще бъдат роби, но не на кого и да е, а на робите на неговите братя. Страшно проклятие.

Струва ми се, че нашето общество е изпаднало в такава криза, в която са изпаднали синовете на Ной. Духовници, вярващи, народ, журналисти, ние сме участници в сцената на малкия брат.

Ние сме той.

И трябва да си го признаем! Това е новата секта, сектата на присмехулниците!

Всичко това навява следните мисли. Първо, всеки човек, независимо кой е и какъв е, пада в грях, къде доброволно, къде неволно. Това в никакъв случай не пречи в отношенията му с Бога. Напротив, показва, че въпреки всичко човек падайки, става и продължава напред по пътя си към Бога. Ной беше пиян, падна в греха на пиянството, но въпреки това Бог чу проклятието му и то се стовари с голяма сила върху сина му и върху неговото потомство.

Второ, малкият син, виждайки слабостта на баща си, не го оправда в мислите си, а тъкмо напротив – не само, че го заклейми, но и започна да го съди. Той не остави нещата в Божиите ръце, а се превърна в съдия вместо Него. В този миг той изключи Бога и възвеличава само и единствено него – егоизма. Бог няма място в отсъждането на греха, защото съдът вече е направен.

Трето, другите двама синове се смириха, не осъдиха баща си. Напротив, те го оправдаха в постъпката му. Не разгласиха падението му, а го скриха, покриха греха му. Не че го скриха и чрез това му дадоха възможност да греши пак и отново, но чрез това му дадоха свидетелството, че му имат доверие и знаят, че животът е низ от падения и изправяния в духовната борба. Със своята любов и грижа към авторитета на своя баща, те го направиха горд, и заради чистотата на своите деца, той бе решен да внимава над себе си. Това се вижда и от благословиите, с които ги обсипва.

Четвърто, независимо кой е прав и кой е крив в човешките взаимоотношения, те са нищо в сравнение с Божиите мисли и допущения. „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ." (Исая 55:8). Затова падението без покаяние не е простимо, като това тегне не само до гроб, а и в поколенията. Давид, когато се разкая, получи оправдание, Бог сне от него греха му, но до края на дните си той остана да страда.

Това са духовни ориентири, които ни показват какво трябва да е отношението ни към всичко, което ни заобикаля. Защото всеки в своите си мисли и настроения и от двете страни ще се опитва да се изкара прав и безгрешен. Но това не е нормално. В тези постъпки няма вяра, няма покаяние, няма доверие в Бога. Тук господар е егоизмът.

А понякога хората си мислим, че изпълняваме Божия поръчка. Колко жалко е човек да си мисли това! Това значи, че никога не е чел Библията, а и светите отци, с желанието нещо да научи и да подпомогне духовното си израстване. Това е велико самомнение. Падение на паденията. Това са хитрувания, които нямат общо с християнската духовност. Когато човек надхитри дявола, нека се погледне и види какъв дявол е станал и той самият!

Има и една друга категория хора, която мнимо страда от случващото се и с видимо прискърбие приема това като нещо, което разваля имиджа на Църквата. Колко сме окаяни! Това показва, да, нашето внимание и правилна насока, но и неразумността ни относно Божието величие и спасителен план за всеки един от нас. Трябва да се терзаем не какви са другите, а какви сме ние. Да видим себе си и да плачем за нашите си грехове. Когато човек види истински себе си, уверявам ви, няма да смее да погледне другиго. Това не беше ли съвет и от нашия Бог, Който казва: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?„ (Мат 7:3). Спасители на Църквата не сме ние, а Бог. Ние се ползваме от благодатта на и във Църквата. Ние сме никои, за да отправяме нападки и обвинения. Това е едно лицемерно стоене в Църквата.

Затова и онова, което ни очаква, е осъждане, проклятие. Както това сполетя малкия син на Ной. Колкото и странно да е, камъните, които днес хвърляме, ще ни паднат на главата. Не защото някой ни напада, а защото като бумеранг те ще се върнат при нас. Тогава няма да има оправдание, няма да има състрадание, няма да има и прошка, защото доброволно сме се поддали на присмехулството. На новата секта на нашето съвремие. Сектата на присмехулниците.

Не парадирам, че съм прав в тези си разсъждения, но преди да бъда осъден, нека всеки погледне себе си и сърцето си и тогава да го направи. Никой да не казва: „Ама този е поп, владика, вярващ...". Никой да не се оправдава с това, защото всички пред Бога сме едно. Няма ни цар, нито господар, нито роб, нито свободник, всичко в Христа Иисуса едно сме. „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса." (Гал 3:28).

Обществото и църквата ни няма да се оправят, когато се изкарват компромати, защото това е страдание и проклятие, а промяната ще дойде с мир, единство и подпомагане в духовната борба. Тогава Бог ще си свърши работата, а няма да я вършим ние. Тогава ще бъде делото Божие, защото сега е човешко.