Сред развалините и останките / Религия и мистика / Православие

Косьо,

Ако не те имах за искрено загрижен нямаше да си губя времето да пиша.
Не преставаш да ме учудваш с комунистическия си плам за обновяване от раз, но не като комунистите на светските структури, а на Църквата Христова.

Въпрос 1. Според теб Христовата Църква човешка организация ли е?
Въпрос 2 Как ти се струва на теб дори в светски съд, като изкючим народния съд след 9 09 1944, някой да може се осъжда по подозрения? Ако един християнин изрича неверни твърдения какъв е той?

"Когато авва Антоний Велики проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: "Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други - богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде - бедни?
Тогава дошъл до него глас: "Антоний! Ти внимавай над себе си! А това са Божии съдбини и нямаш полза от това да ги изучаваш".

Из съчинение за св Василий Велики за състоянието на Църквата (смчтай от колко века е):
Църквата от тогава до сега още какво ли не е преживяла и още съществува.
Защо според теб?

"Досега смятах, че по-полезно от думите е мълчанието, защото човешкият глас не може и да се чуе сред такова бръщолевене. Ако е справедливо казаното от Еклесиаста, че "словата на мъдреца се слушат в покой" (Екл. 9:17), то при сегашното положение на нещата би било неприлично това да се каже за тези хора. Спира ме и това изречение на пророка: "гледай в такова време да мълчиш, защото времето е лукаво" (Ам. 5:13). Сега едни подлагат крак, дурги ругаят падналите, а трети ръкопляскат; и няма човек, който от състрадание да подаде ръка на подхлъзналия се, макар че по ветхозаветния закон няма да се избави от осъждение дори онзи, който отмине, като види "осела на врага си паднал под бреме" (Изх. 23:5). Това днес не се прави. Защо? Защото във всички е охладняла любовта, изчезнало е братското единодушие и думата "единомислие" е станала непозната; престанали са дружеските увещания, никъде няма християнско милосърдие, никъде няма сълза на състрадание. Няма кой да подкрепи немощния във вярата, а напротив - такава взаимна ненавист се е разгоряла между сънародници, че всеки се радва от падението на ближния си повече от собствените си добри дела. Както по време на епидемия и тези, които най-щателно пазят здравето си, заболяват заедно с останалите, заразявайки се от едното само общуване с болните, така и сега всички сме станали еднакви - завзелата душите ни страст към споровете ни увлича всички в едно лошо състезание. Затова и имаме толкова много неумолими и жестоки ценители на неудачите, непризнателни и неприязнени съдители на успехите и злото сякаш се е вкоренило така, че сме станали по-неразумни от безсловесните животни, защото те, когато са от една порода, живеят в едно стадо, а ние водим жестока война с домашните си.
За всичко това трябваше да се мълчи, но към друго ни влечеше любовта, която "не търси своето си" (1 Кор. 13:5) и обича да преодолява всички затруднения на времето и обстоятелствата. Вавилонските отроци също ни научиха да изпълняваме задълженията си, даже и никой да не го е грижа за благочестието. Те и сред пламъците славеха с песни Бога, без да мислят за множеството, отклонило се от истината, а щастливи един за друг, когато са били само трима. Затова и облакът от врагове не ни приведе в бездействие, а като възложихме упованието си на помощта на Духа, със всяко дръзновение възвестяваме истината. В противен случай, всичко би било много по-трагично, когато хулителите на Духа с такова спокойствие нападат благочестивото учение, ние, имайки такъв застъпник и защитник, да не послужим на учението, което от преданието на Отците в непрекъсната памет е запазено до наши дни. Но най-много възбудиха нашата ревност пламенността на твоята нелицемерна любов, непоколебимостта и спокойствието на нрава ти, които гарантират, че казаното от мен няма да се разгласи на мнозина, не защото е недостойно за разгласа, а за да не се хвърлят бисери на свинете. И това ми стига.
А за теб, ако ти е достатъчно казаното, нека тук сложа края. А ако ти се стори недостатъчно, няма да ти завидя, когато в люботрудно изследване продължиш по-нататък в умножаването на знанието чрез любознателни въпроси. Защото Господ, или чрез нас, или чрез други, ще изпълни недостигащото по мярата на знанието, каквото достойно ни съобщава Духът."

Ап. Павел към Римляните
"1. И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2. чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3. Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4. търпението - опитност, опитността - надежда,
5. а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6. Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7. За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8. Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9. Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10. Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11. и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение."

И последен текст за размисъл от Битие:
"23. Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24. В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25. не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26. Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28. може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
30. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31. Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
32. Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33. И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си"