|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
И аз така мисля.
| |
|
Значи, не подкрепяш насилственото вероучение, нито насилственото пренасяне на света в 1,2 и 19-20 век?
| |
|
Ок, наистина БПЦ се формира едновременно с развитието на националните идеи и има съмнения дали църквата ще може да развива едно по-универсално, вселенско послание, така че да не остава усещането, че се цели една експанзия за сметка на други духовни традиции. Сега имаме и опасността за национализъм, най-вече предвид обедняването на доста широка група хора, които са податливи на екстремистки идеи. Ситуацията е деликатна.
От друга страна смятам, че предоставяйки доверие на един човек и на една институция, същите са инспирирани да действат на нивото на това доверие. Затова освен съмненията и предпазливостта, трябва да се даде възможост и да видим какво ще направи църквата с това вероучение.
Редактирано от dnaunseq на 10.12.13 13:31.
| |
|
Ами аз нещо друго имах предвид като казах старостилец, но това не е важно сега.
Съгласен съм с вас.
Мисля че вместо да се пънем да измисляме някакви големи "остроумия" често пъти е добре да се вслушаме в гласа на "жителите" на Небесната Църква.
Ето един цитат от св Николай Сръбски"
"Съществуват три кръста, които носят хората. Кръстът на праведника, кръстът на каещия се грешник и кръстът на неразкаяния грешник. Кой от тях е по-лек?
Кръстът символизира страдание – страданието на праведника, страданието на каещия се грешник и страданието на неразкаяния. Кой от тези кръстове е по-лек? По-лек е този, който носиш с вяра и надежда. Първите двама знаят за какво страдат, а третият – не.
Праведникът знае, че страда по волята Божия заради благата на други хора и заради собственото си съвършенство. Каещият се грешник знае, че страда за своите грехове и заради своето очистване. А неразкаяният грешник обвинява всички и всичко, докато самият той страда без вяра и надежда и затова неговото страдание е най-мъчително и неговият кръст е най-тежкият.
Пътят на правдата някому може да се вижда труден, но всеки трябва да знае, че пътят на неправдата е много по-труден."
...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел
| |
|
Затова освен съмненията и предпазливостта, трябва да се даде възможост и да видим какво ще направи църквата с това вероучение.
Църквата ако искаше, да беше направила.
- Какви реални проблеми са на дневен ред в Светия синод извън публичните и медийните скандали?
- Изучаването на вероучение в училищата като задължителен предмет е един от основните нерешени проблеми, който буди тревога у всички български архиереи, клирици и православни християни. А неговото разрешаване ще има съществено значение за духовния подем на българското общество.
- Всички политици преди избори ви обещаваха това, но няколко просветни министри казваха, че образованието е светско и не може да се учи вероучение в държавните училища. Не е ли по-добре да стимулирате свещениците, които правят неделни училища в храмовете, каквито има вече много, и да ангажирате на заплата преподаватели от Богословския факултет?
- Обещания е имало и има много, но реални плодове от тях досега не сме получили. В същото време, към много енорийски храмове в страната съществуват неделни училища или школи по вероучение, които фунционират от дълги години, но това далеч не е достатъчно, за да задоволи духовните потребности на всички подрастващи българчета. Старанието на отделни наши духовници в тази насока е себеотдайно, но както се казва в народната поговорка “Една птичка пролет не прави”. Също така и доста от завършилите богословие жени започнаха своето теологично образование именно с идеята да продължат дейността си в учителското амплоа, но много бързо бяха изтласкани от образователната система в нашите училища. Усилията им ще бъдат адекватни само тогава, когато държавата разреши повсеместното задължително изучаване на вероучение, като една морална наука, а не просто като един СИП, приравняван с трудовото обучение например.
Нищо не им пречи да се организират и да открият към всеки енорийски храм център за работа с деца, както се прави това по белите държави. Хем ще осигурят работа и на богословките, вместо да ги тръсват на държавната ясла. Ма, по-лесно да се прецакат данъкоплатците с пореден малоумен закон, отколкото Църквата да си върши работата.
| |
|
Добре, да поразсъждаваме още малко по темата. Обществените отношения в нашата страна така са се развили, че всички гледат държавата и по-специално нейната бюрокрация. В тази ситуация държавата едва ли не трябва да "подаде топката" на църквата с този жест за вероучение в училищата, така че първо сигналът да бъде пълноценно възприет от широкото население и второ самата църква да влезне пълнокръвно в своята институционална роля и задача, касаеща възпитанието и морала на децата.
| |
|
Държавата има 7 милиона поданици, и те не са само вярващи православни.
Свободата на религията и вярата e принцип поддържащ свободата на личен избор на религия и вяра (между 19 големи религии и 270 големи религиозни групи в света[1]), както и свободата да не се изповядва никоя религия или вяра, ако човек е атеист.
Свободата на религията и вярата се изразява в правото всеки човек да избира, приема, както и променя своята религия или убеждения. Това е едно от основните човешки права и е залегнало в Декларацията върху човешките права на ООН. Също тук се има предвид и че не може да има намеса като насилие или принуда за приемането на дадена религия и/или вярване(ия).
Това е и свободата да се изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали, или чрез отказ от такива. Съвременните демокрации считат правото на свобода на религията за естествено, багодарение на разбирането, че всички хора се раждат свободни и равноправни. Това право е лично и неотменимо. То се гарантира в международното право и вътрешното право на Република България.
В България това право се подкрепя от конституцията на България, както и конкретно от Закона за вероизповеданията.
Конституцията провъзгласява България за секуларна република, тя гарантира равенството пред закона на гражданите. Конституцията гарантира равенство в религиозните вярвания.
Конституция на Република България
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 13.
(1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 58.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.
| |
|
Виждаш някакво противоречие с конституцията ли? Атеистите като се чувстват онеправдани да си подготвят атеистическите морални поучения и да ги включат в програмата.
| |
|
Информирай се колко вероизповедания и деноминации са официално регистрирани в Бг. И не дрънкай глупости как онеправданите щели да си подготвят всеки по един учебник с поучения и да натъпчат учебната програма с хахавелщини.
Що се отнася до моралните поучения на православните - и бебетата ги гледат щат, не щат в новините. Не остана българин необразован за морала в църквата.
| |
|
Обществото и държавата като изразител на обществената воля излиза с призив към вероизповеданията да изложат своите поучения в морал и да дадат контрибуцията си към обществото. Това кой къде е регистриран не е важно. Иска се да се види ползата за обществото на тези деноминации. Да, православието може да излезне на преден план, ако другите са залиняли и не проявяват активност. Приеми го като състезателен принцип.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
|
|