Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 00:13 22.06.24 
Религия и мистика
   >> Православие
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема Религията в разбиранията ни и личния животнови  
Автор Prokimen ()
Публикувано26.11.13 21:45





Зависи от:

1) какво разбираме под "религията" и

2) какво очакваме от личната си религиозност.

Знаменитият Цицерон разбирал благоговението пред висшите сили, Божеството.

Лактанций определял религията като съюз на човека с Бога или връзка с Бога посредством благочестието.

Блажени Августин виждал в религията възстановяване на загубената връзка между човека и Бога, докато Тома Аквински разбирал религията като "ordo ad Deum" (подчинение на Бога).

Според православната богословска енциклопедия, религията е взаимоотношение между Бога и човека.

Според крилата фраза на Карл Маркс, която той взаимствал от Хайне и обнародвал през 1844: "Религията е опиум за народа". Подчертавам тази фраза, защото тя заслужава сериозно внимание.

По втората точка - очакванията ни и резултатът от личната ни религиозност, бих споделил виждане, че религиозността ни е тясно свързана, ако ли не е идентична с въпроса за смисъла на живота. Не всеки може да намери за себе си окончателен отговор, но у всеки нормален човек е неизкоренима потребността да намери смисъла и неговото разумно оправдание.

Редактирано от Prokimen на 26.11.13 21:47.



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: Prokimen]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано27.11.13 10:41



Ето какво пише в книгата си - сага върху религиозността, "Трицветието на св. Патрик", монс. Марио Рици (вече покойник), бивш нунций в България, мой добър познат и учител:

"Телогията учи, че хората, както и ангелите, имат вродена склонност да обичат Бога повече от всичко и дори повече от себе си. Тази склонност е конституционална и не подлежи на изкореняване. Това обяснява нещастието на прокълнатите (хора и демони), които имайки тази тенденция не могат да я следват и да получат удоволетворение, а обяснява и щастието на светците, които обичат Бог повече от всичко и са удоволетворени и блажени. Тази склонност да се обича Бог повече от всичко друго и повече от себе си е точно това, което ние наричаме религиозност.
Св. Василий Велики казва: "Любовта на Бога не е акт, наложен на човека отвън, но блика спонтанно от сърцето както други добродетели, характерни за нашата природа. Ние не сме научили от други да се радваме на светлината, нито да желаем живота, нито да обичаме нашите родители и възпитатели. Следователно и в много по-голяма степен, любовта към Бог не идва от външни обстоятелства, но се намира в естественото устройство на човека, както един зародиш представлява и съдържа силата на природата."

В личен план - възможност за спасение във вечността и победа над страданието и смъртта, освобождение (чрез самоотричане и охристовяване) от материалната природа.



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: _maycal]  
Автор Prokimen ()
Публикувано27.11.13 11:13



В отговор на:

Телогията учи, че хората, както и ангелите, имат вродена склонност да обичат Бога повече от всичко и дори повече от себе си. Тази склонност е конституционална и не подлежи на изкореняване...




Не Ви ли се струва, че звучи като клише? Вие отъждествявате ли религиозността с обичането на Бога? Някои не вярват в Бога от любов, а от страх за наказание. Най-често теологията в своето проповедническо изкуство плаши с адските мъки. Заплахата предполага страх, а не любов. Любовта, според Писанието, е всепрощаваща. С други думи казано, тази всепрощаваща любов може да се възприеме от всеки различно. Не малка част я възприемат като "яж, пий и се весели, душо моя", а и има теологично течение, учещо, че всички грехове ще са простени и няма никакви адски мъки. Бог е любов и като такъв ще прости дори дявола с цялото му бесовско войнство.

Преповтаря се евангелската мисъл, че Бог е любов, но като вземем предвид, че не се раждаме равни, това предполага и различно възприемане на Бога или проява на различна религиозност.

Как например нунцият би успокоил с "вродената любов" душевните терзания на човек, който се ражда различен от другите, с някакъв недък, да речем?

Ако психическият недостатък може да мине "метър", защото "ненормалният" за нас е блажен в своето състояние, то някакъв физически недостатък може да се приеме и с любов, може да се приеме и като непроумяване на Божията воля.

Любовта е емоционалност, а има хора без никаква емоционалност. За да не бъда разбран погрешно от тяхно тесногръдие лукавите подвижници на заяждаето ще поясня, че неотдавна гледах научен филм за разума и емоциите. Бе показан човек, на когото са оперирали тумор в главата. След операцията човекът загубил всякаква емоционалност. Остава му единствено разума, но той сякаш не е екран на любовта.

Струва ми се, че религията може да даде импулс в осмисляне на живота, но мо поради неразбиране на Божията воля за себе си, човек може да потъне в отчаяние.

=====
П.П. След като отворих тази си тема, забелязах, че в другия клуб протича паралелна дискусия. Тази ми тема е в отговор на цитирания постинг от другата тема.

Редактирано от Prokimen на 27.11.13 11:20.



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: Prokimen]  
Автор Aлиca. (Лиса)
Публикувано27.11.13 11:40



Много ми допада един цитат от Диоген Лаерций, в който и дума не се обелва за религия и Бог.

Добродетелта е разположение на духа, което е в съгласие с общата хармония, и тя трябва да бъде следвана заради самата нея, а не поради някакъв страх или надежда, или поради други външни причини. В добродетелта се заключава щастието на всеки един, защото душата трябва да бъде в хармония с целия живот. Понякога разумното същество се отклонява от нейния път, увлечено от външни неща или от съветите на познатите си; но самата природа никога не му дава повод да се отклони. — из "Книга седма" - "Зенон"

но самата природа никога не му дава повод да се отклони.
За мен това е ключът към разбиране на Бог.



Тема Съществена грешка!??нови [re: Prokimen]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано27.11.13 12:01



Прокимен: "Любовта е емоционалност"

Контрапункт на тази теза е :"Любовта е действие." От тази гледна точка може да се разбира напр. йога (в общия, истински смисъл на понятието, а не като практика на пози), подвижничество в християнството...



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: Aлиca.]  
Автор Aulus Vitellius CelsusМодератор (semper spamens)
Публикувано27.11.13 13:46



На мен пък ми допада философията на император Марк Аврелий:





Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: Aulus Vitellius Cels]  
Автор _maycal (refab)
Публикувано27.11.13 13:51



Поне публикувай текстове на латински, щом като не са на български!




извън темата: Кажи как Сципион Африкански е решил въпроса със слоновете на Ханибал в битката при Зума. Ако не знаеш си признай, а не препращай въпроса в някакъв неизвестен за мен клуб!



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: Aulus Vitellius Cels]  
Автор harishchandraМодератор (curmudgeon)
Публикувано27.11.13 14:39



Добре казано.



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: Prokimen]  
Автор Exaybachay (каламутняк)
Публикувано27.11.13 15:31



Какво разбираме под религия - на най- простичките въпроси се отговаря най- трудно. Не знам дали ви е направило впечатление едно всеобщо в историята явление - за религията (като цяло - не визирам само християнството) има изписани адски много книги и текст, има философски, богословски, исторически, художествени, всякаква писмена литература има относно знанието в религиите, техните възгледи, традиции, ритуали, кое, как се е развило, трансцедентирането на идеите и мисълта, преходите, съпъстващите исторически събития от политически и социален характер, в днешната информационна ера е направо изумително колко много богат материял може да се намери за религиите и за всичко свързано с тях, още от самото им начало та до ден днешен, но това което ми е изключително трудно да намеря е не историята на религията, а историята на молитвата, историята на медитацията.

Можем да проследим историята на религиите, това не е много трудно, тъй като така или инак информация някаква съществува - коя, колко е вярна е отделен въпрос, мисълта ми е, че има, но изглежда, че почти нищо не знаем за възникването и историята на молитвата. Как се е случила молитвата, какво е станало с човешкото същество, от къде е дошла - ние съдържаме характеристиките на всичко в заобикалящата ни природа, всичко, което правим има своя аналог в природата, но молитвата .....? Животните също правят любов, също, като нас пеят и танцуват, и се хранят, и се карат, и се сдобряват, и имат общества, и имат структура, имат и език, с който се разбират, и имат гнезда, и имат дупки, в които да се скрият и т.н., но никъде в природата няма да видиш животно, което да медитира. Никъде няма да видиш животно, кое да е обърнало лице към небето в израз на молитва. Изглежда молитвата е нещо необичайно, нещо не съвсем логично, нещо свръх, нещо психологическо непознато (или може би добре забравено). Молитвата е това ...... има една история за будистки учител, който медитирал до реката, един човек дошък и го попитал "можеш ли да ми кажеш с една единствена дума каква е същността на твоята религия?". Учителят останал мълчалив, напълно тих, като че ли не чул въпроса, човекът казал "да не си глух?", а учителят отвърнал "чух въпроса и ти отговорих - не видя ли паузата", човекът отговорил "не мога да разбера този мистериозен отговор, можеш ли да бъдеш малко по- ясен?". Тогава учителят написал с пръста си в/у пясъка думата "медитация", човекът казал "сега поне има нещо, което да прочета, малко по- добре е от първия път, поне имам дума в/у, която да се замисля, но не можеш ли да си по- ясен?". Учителят пак написал "МЕДИТАЦИЯ", този път разбира се с по- големи букви - човекът се почувствал смутен, объркан и гневен, и казал "но ти пак пишеш медитация, не можеш ли да бъдеш още малко по- ясен". И тогава учителят написал с огромни големи букви и интервали "М Е Д И Т А Ц И Я", а човекът отвърнал "ти явно си луд". Учителят казал " вече направих голям компромис - първия отговор беше правилния, втория не беше толкова правилен, третия беше още по- грешен, а последния съвсем грешен, вече извърших грях" изтрил всички думи, които написал и казал "моля те чуй първия отговор - той е най- точен".

Та накратко казано, това разбирам под религия - молитвата. Надявам се да не ме питаш сега, какво разбирам под молитва.

A какво очаквам - в този въпрос има една подробност, нагласата за "очакване" предполага и възможността да не избера религиозността т.е. вярвам, защото очаквам, в момента, в който преценя, че очакванията ми няма да се сбъднат, мога да избера и да не вярвам. А понякога животът така се развива, че личната ти религиозност е независима от очакванията ти. Разбира се и аз, като всяко човешко същество имам някакви свои очаквания - терзанията, тревогите, страданието, вътрешния конфликт, неспокойството и всички други човешки негативи са ми присъци, така че и аз неизбежно имам някакви очаквания относно тези въпроси или можем да ги наречем състояния. Но не отдавам такава значимост на тези очаквания - не, че не се оглеждам в резултатите или, че не ги вземам в предвид, но ги възприемам по- скоро, като признаци, като пътепоказатели. Примерно, възможно ли да е почнеш да обичаш, да вярваш в любовта, очаквайки нещо - да си кажа, ей сега ще почна да обичам, защото ще получа еди какво си. Да речем, че ще е възможно, но що за обич ще е това сметкаджийство - действителността е, че човек започва да обича, причина няма, любовта просто връхлита без да те пита за мнението ти, в нея няма интервал от време, тя става от само себе си, изведнъж. Очакванията идват след това, не преди това - какви ще са няма значение, женитба, сватба, деца, семейство, вечен спътник в живота, взаимно доверие и т.н. всичко това идва след появата на любовта, не преди нея. И ето го парадокса - всичките тези очаквания могат да се сбъднат, но любовта да си отиде, пак така внезапно, както е дошла, без да те пита, без да те предупреди, просто се случва. В това е преломния момент - имам очакванията, но те не диктуват личната ми религиозност, те не могат да я определят, не могат да я фиксират и за това не им отдавам такава значимост, не им обръщам чак толкова внимание. Трябва да призная, че ми зададе опасен въпрос - за толкова години никой не се е сещал да ме пита това, а аз съм го задавал на много хора. Ако настояваш за отговор, аз мога да дам, но той ще изглежда безсмислица, защото ще е парадокс - очаквам неочакваното; или религиозността ми няма очаквания; или очаквам да превъзмогна очакванията си и същевременно, дори това не очаквам; или аз не очаквам, аз посрещам. Така, че благодаря за въпроса, това е дързък въпрос, но по- добре не ми искай отговор, защото религиозността при мен се е случила, преди очакванията ми, а дори и въпреки очакванията - моята религиозност не може да се разбере с обичайния възглед, според който за всяко нещо си има причина, за всяко човешко действие и избор има предпоставка, има и цел. Сухата логика е скована и рамкираща, моята религиозност е обратното - освобождаване на пространство, за да се случват нещата, а какво ще се случи и какво очаквам, не е задължително да се припокриват и даже, за да стане миш маша пълен, ще кажа, че ако очакванията ми се оправдат, то това за мен ще е признак, че нещо не е наред, че нещо пропускам. :Д



Тема Re: Религията в разбиранията ни и личния животнови [re: _maycal]  
Автор Aulus Vitellius CelsusМодератор (semper spamens)
Публикувано27.11.13 16:00



Май френд, този въпрос е като за 1-ви клас, така че можеш и сам да си потърсиш отговора, още повече, че и Полибий е описал начина на противодействие. И между другото градчето се нарича Зама, а не Зума. Колкото до клуба, той си е напълно известен и подобен род дискусии са за там. За другото си има л.с.




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.