Как си представяте тези загадъчни библески предмети или по-скоро тяхната употреба и вярност на първосвещеническата интерпретация да е самата воля Божия?

=====================
В библейската книга Изход, гл. 28 четем за указанието, което Бог дава на Моисей:

"И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове" (Изход 28:1).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Указаните библейски предмети, съставляващи част от първосвещеническото облекло се ползвали за узнаване на Божията воля в онези случаи, когато някакво дело се отнасяло до интереса на целия народ или в особено сложни ситуации, когато било необходимо нарочното Божие ръководство.

Според книгата, Моисей сложил върху брат си Аарон нагръдник с "урим" и "тумим": "преметна му нагръдника, а върху нагръдника тури "урим" и "тумим"…" (Левит 8:8).

От българския превод не става ясно, но в оригиналния текст има предлог, който би могъл да се преведе както "на" (върху), така и "в". Същият предлог е използван в Изход 25:16, в който текст се говори за двете каменни скрижали, които трябвало да бъдат сложени (вложени) в ковчега на завета (Изход 31:18).

Някои изказват мнение, че под "урим" и "тумим" се разбират 12-те камъка, които били прикрепени към нагръдника.

За несъстоятелността на подобно предположение говори онзи библейски момоент, че когато помазвали Аарон за първосвещеник му наденали нагръдника, към който били вече прикрепени 12-те камъка, а след това във въпросния нагръдник вложили урим и тумим.

По всяка вероятност това ще да са били самостоятелни предмети.

Кой как си представя да са се използвали урим и тумим?

Урим и тумим трябвало да се намират "на Аароновото сърце" когато той влизал "пред лицето Господне", т.е., когато се допитвал до Бога, стоейки в светилището пред завесата, закриваща входа в Светая Святих.

Изразът "на Аароновото сърце" ще да означава, че урим и тумим били влагани вътре в двойния нагръдник, който наподобавал джоб (Изход 28:30).

Много интересна тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Достопочтени и Христолюбиви отче,
с дълбока изненада установявам, че има детайли от Библията, които са Ви убягнали.
Това в никакъв случай не е критика, а напротив - прави Ви по-симпатичен на малейшите Ваши братя във вярата.
Чакам продължение, та и аз да се просветя.

Ad majorem Dei gloriam

Според Уики урим - светлина, тумим - съвършенство.
Изворът е ненадежден, но е отправна точка за търсене...........

На гатанки ли ще си играем? Какво ми е убегнало, какви братя и т.н.?! Вие какво имате да кажете по поставените от мен въпроси? Един от преводите е и този. който споменавате, но той не е единственият. Има и хора, които тълкуват въпросните библейски предмети като "небесно тото". Вие опитвали ли сте си късмета в това небесно тото?

Не. А Вие?

Моят личен "урим" и "тумим" е Псалтирът. Когато ми предстои важно дело или взимане на трудно решение, налагам си срок до който да не вземам никакво решение и през този период изчитам по няколко пъти Псалтира докато ми дойде ума в гнлавата.

За сведение: цялостното изчитане на Псалтира с положените молитви след всяка катизма отнема само 8 часа. Прочитът зависи от времето. Може да се раздели по дни. През обикновеното богослужебно време Псалтирът се изчита за седмица. През Великия пост, богослужебно Псалтирът се изчита два пъти за една седмица. В някои манастири Псалтирът се чете непрекъснато денем и нощем.

Епископ Атанасий Сахаров споменава за друг вид "урим" и "тумим" - прочит на Евангелието вместо Псалтира.

Понеже библейските предмети били реално два, остава да си пришием нарочни джобове за да си носим Библията в две части като талисмани. Както е станало мода, може и някой друг кокал да си сложим в джоба за късмет и берекет.

Според ставащо традиция за София, тълпата ходи до Обрадовския манастир "Св. Мина" за да си търси курешки и пера от щъркела, вярвайки, че жените им ще забременеят като баба Сара на 100 години и щъркеловото изпражнение ще ги покровителства в бизнеса и прочие далавери. Това съвсем не е шега или подигравка. Това е част от родното православно благочестие, насаждано от клира.

Ако се върнем сериозно към светлината и съвършенството в библейския контекст на двата предмета, изглежда, че са били използвани по-скоро като жребий и гадаене, а не като светлинно осенение като плод на особено съвършенство.

Редактирано от Prokimen на 15.11.13 13:14.

Тази практика ми харесва. И аз ще я изпробвам.

Според ставащо традиция за София, тълпата ходи до Обрадовския манастир "Св. Мина" за да си търси курешки и пера от щъркела, вярвайки, че жените им ще забременеят като баба Сара на 100 години и щъркеловото изпражнение ще ги покровителства в бизнеса и прочие далавери. Това съвсем не е шега или подигравка. Това е част от родното православно благочестие, насаждано от клира.
o.O ....... ако съм разбрал правилно, значи това е действително случващо се събитие т.е. хората не отиват до манастира за молитва, а да търсят изпражнения - и клира ги благослява, за успех в намирането им?

Ако това нещо е вярно, не се ли досещате, защо няма нужда от специално поклоничество пред Бафомет.

А инак - не знам какво са урим и тумим, и никога не съм се интересувал по- подробно, правя една връзка, но съвсем не съм убеден в нея. Има камъни, които си променят цвета при човешки допир - преди време бяха хит, имаше мода с тях, разни накити и бижута, не знам какво точно влияе на тези камъни, но наистина си сменят цвета, не само при различни хора, различен цвят, но и в ръцете на един и същи човек, по различно време показваха различен цвят. И примерно - човешката мисъл не е нещо изцяло автономно и независимо, в/у нея рефлектират куп фактори и в същото време, тя рефлектира в/у много неща, и да речем при даден въпрос или проблем, стигнатото решение се изразява в мисъл, чувство, настроение, в състоянието на вътрешната атмосфера, допускам, че всичко това оказва влияние в/у човешката цялост .... всъщност какво допускам, аз знам, че е така, та дори едно решение ни видоизменя, духовния принцип е, че "правилното" доколкото можем да говорим за правилно и грешно, е всъщност здравословното, грешното е болестотворно. От тук да го наречем нашия здравословен статус, но не визирам просто физиологичния такъв, оказва въздействие в/у цветовата гама на тези камъни, ако са установили кой цвят отговаря на здравето (правилното) и кой на болеста, е възможно да са ги ползвали като критерий, дали решението, което са стигнали е съгласувано с божието присъствие.

Разбира се, това е просто мое своеобразно предположение - напълно е възможно да няма нищо общо.