От Матея свето Евангелие

[18:1] В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
[18:2] И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
[18:3] и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
[18:4] и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
[18:5] и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
[18:6] а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
[18:7] Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Амин!

Дай Боже да не спохождаме съблазън!

За дечкото, за чистото, за това е Темата. Това излъчва този сръбски старец - архимандрит Тадей. У децата -у най-малките - има любов дори и към техните врагове и това се вижда (не за всички се вижда, разбира се).

Този Божий човек Е един дечко - висше от онова невино дете, което е бил - по Божията свята Воля и Благодат, според чистотата на Вярата му и праведен живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tri-9084 на 06.11.13 22:16.

Който не е чел книгата "Мир и радост в Светия Дух" непременно да я прочете!

Извинявай Ежко.За филма просто не ми остаа време, но при първа възможност ще го изгледам. Обичам да чета стареца Тадей.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И филмът е хубав, макар че старецът е вече много стар и явно близо до смъртта...

Като потвърждение на думите на старец Тадей мога да разкажа за едно мое преживаване, което продължи около 5-10 минути.
Беше това лято и както си ходех по една от главните улици на Свищов пеша и бос - лятото почти винаги ходя бос - и постоянно се казвах молитвата Иисусова, която тоя път бях заменил с друга: "Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй, Пресветая Богородице спаси!" и както си вървях по улицата, в сърцето влезе някаква радост, която сякаш започна да излиза от цялото ми тяло - и от ръцете и от краката и каквото гледах, все ми се струваше прекрасно и засилваше моята радодст! Просто невероятно!

Хората - децата и старците, които виждах, ги благославях да бъдат вечно живи и спасени и всичко ми харесваше - и дърветата и камъните - всичко. Такава силна и сладка радост до този момент не бях усещал.

И видях един плакат на реклама на тотото - печалбата беше 600 000 лева и аз си казах: Дай ми Господи тези 600 000 лева, за да ми се увеличи тая моя радост, и в следващият момент започнах да се смея на глас, защото не беше просто възможно тази моя сегашна радост да стане по-голяма!! Беше абсолютно невъзможно и аз дълго се смях на моята глупава мисъл...

След 5-6 минути усетих, че тая радост започва да намалява и след още няколко минути се върнах в началното си обикновено състояние...

Тоест, старецът е прав. Абсолютно. Просто трябва да се молим постоянно и непрестанно.

Всичко това, което разказа е доказателство за Извора на тази радост и чрез молитва ние търсим опора в своя Небесен Отец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересен въпрос. Като тръгнах за пръв път бос срещах една майка с едно момченце на 2-3 годинки и то каза на майка си: Този ходи бос. След 30 метра срещнах друга такава майка с малко момче и то каза същите думи: Този ходи бос... Аз го приех като знак, че това е угодно Богу.

Отначало ме гледаха учудено, но после свикнаха и даже сякаш малко ми завиждаха, че така е по-здравословно, да не говорим, че е по-икономично...