На вниманието на аск и други - "странна"

брата е болен и волята на Бог е той да умре. по нареждане на стареца сестрата се жертва за брат си който оздравява по чуден начин и не само той но и всички селяни от околията, които впоследствие и се връщат в православието
в житията на светиите се срещат далеч по озадачителни неща

В отговор на:

---

по нареждане на стареца сестрата се жертва за брат си

---

Много добре сте го казали. Точно това дискутираме тук, че то колкото и да умилява православните, не се вгражда в християнството защото е шаманизъм или принасяне човешка жертва на бесовете.

св. Серафим не е извършвал никакви шамански ритуали или дори християнски. просто е прозрял неотменимата воля на Бог и е казал - искаш ли - искам.
По същия начин можете да кажете защо св. Петър преди да отиде в Рим не си е казал молитва за здраве

Аз не съм твърдял, че преп. Серафим е шаман, а че житието му е твърде фалшифицирано, както и някои от чудесата. Налагало се е дори тогавашното руско правосъдие да се намесва след едно измислено чудо и да постави руския Синод в твърде неловко, за да не кажа скандално положение.

изкушение да кажа: къде се завираш "барабар Петко с мъжете"?... И по-натам с моето изкушение - да отбележа, че според мен показваш данни, с извинение, за религиозен примитивизъм и степен на мътнота, която ти пречи да си съзвучен с разглежданите въпроси. Следвай правилата за добродетелност, а ако по Божия воля и вследствие на твое усилие получиш някаква допълнителна подкрепа на интелекта си, може да опитваш пак - вече по-съответно, да се включваш в подобни разговори.
Ето, поддадох се на тласък към горделивост, а пък и аз самият съм условно интелегентен... Понякога, обаче, когато някои обстоятелства са много крещящи, а човекът насреща (уважаемия Илиев) изобщо "не вдява", а упорства в активността си, дали не трябва да се дават някои становища? Едно е простодушната благодатна религиозност, друго е активният и войнстващ примитивизъм, меко казано.

Майкал аз до толкова мога, това ми е капацитета. а и клуба до колкото виждам се казва Православие, а не клуб на интелигентните големи мъже. а се намесих понеже това лято си направих труда да прочета въпросната книга, която хич не е лесна за четене и е разбираемо да възпроизведе дискусии

Е, ама виж как стартираш в темата:

" на мен пък историята около Мантурова не ми направи особено впечатление. нито е първата нито е последната чието послушание е да умре. и въобще от кога смъртта на праведника е трагедия в православието?? май откакто има клубове в които бъка от еретици които държат на своите си събрания на които да високоумстват. както се вижда чак се ядосах накрая. Бог Бог на живите ли е или господ на трагедията. тези които си мислят че в православието се играе театър по-добре хич и да не се занимават с това"

не стартирам така. по-нагоре сложих мнение под псевдонима "в итв" след което реших че трябва да си сложа някакво по нормално име. и понеже почти никой не ми обърна внимание реших че ясно трябва да заявя позицията си та да стане диалог

В отговор на:

---

клуба до колкото виждам се казва Православие

---

КлубЪТ (без отрязан член) се нарича "Православие", но последното трябва да е в рамките на християнството, а не отделно от него. Не рядко се срещат православни езичници, които не познават християнското вероучение. В светлината на християнското вероучение човек би трябвало да развива своята православност, а не да я превръща в своеобразен религиозен фолклор.

Колкото до смущаващия болшинството детайл от житието на преп. Серафим, преповтарям се не зная кой път. Ако вярваме, че житието е автентично и отразява истината, тогава преп. Серафим няма нищо общо с християнството и не може да говорим за неговата святост.

От прочетени архивни материали съм стигнал до заключението, че житието е фалшиво изфабрикувано. Има два елемента, които заслужават особено внимание. Мотовилов е бил психопат. От него са ни останали много дрънканици. До каква степен може да се вярва на откачен човек? Идете в някое психиатрично заведение да изслушате веселите му мистици и ще станете основател на нова религия.

Първата агиографска редакция е направена от Митрополит Филарет Московски, който бил принуден да промени много неща от чутото и прочетеното. Това той го пише на своя духовник о. Антоний, който пък бил духовно чедо на преп. Серафим Саровски.

Българският превод на житието е взаимствано от житието, изфабрикувано от Серафим Чичагов. Той е бил страстно заинтересован от бързата канонизация и затова прибягва към евтини трикове, които разтърсват Русия с небивал скандал. В една измислена статия се мамело простолюдието с едно ново чудо на преп. Серафим Саровски. Цирано е името на някакъв староверец, който пожелал да работи в деня на канонизацията и умрял. След време човекът се явил в прокуратурата и скандалът разтърсил цяла Русия. Кому са били нужни всички тези лъжи и брътвежи?

В този контекст описаният случай, който Майкъл предложи на дискусия, е плод на нехристиянски халюцинации. В крайна сметка, всеки е свободен да приема нещата както намери за добре. Въпросът е струва ли си човек да бъде православен фанатик, но не и християнин?!

П.П,
Вие как си представяте сказанието за 1000 дневната молитва на камъка? Пил ли е вода, ходил ли е по нужда или 1000 дни и нощи, зиме и лете, при дъжд и сняг не е мърдал от камъка. Тази фалшификация дава тласък на житиеписеца на Серафим Вырицки да измисли повтаряне на измишльотината. Ето, това може да е православен фолклор, но тези басни не се вграждат в християнството. Да е православен човек, не означава да е лишен от интелект и мисловна дейност. Евангелието ни задължава да изследваме Писанията и да изследваме духовете.

относно 1000-та дни и нощи - по същия начин можем да поставим под въпрос стълпничеството въобще. и аз съм си задавал въпроса как св. Симеон стълпник е ял и е ходил по нужда, но не знам кой ще отговори на този въпрос
а относно православния фанатизъм - православен фанатик ли е бил от. Филарет който от доста далеч вижда как душата на св. Серафим се възнася на небето носена от ангели

Кому са били нужни всички тези лъжи и брътвежи?
питаш, сякаш не знаеш на кого - да отнемеш чудесата от възгледа на вярващите е свързано винаги с голямо негодувание и детинско чумерене, защото видиш ли какъв светец ще е един светец, който няма поне една торба с чудеса зад гърба си. Колкото и парадоксално да звучи, лесно е да се вярва в чудеса, трудно е да се вярва в действителността. И в този смисъл, дори и ти, и Майкъл, сте с единия крак във филма - наистина ли вярвате, че една смърт, може да замени друга, придържайки се към духовния контекст на въпроса. (а не на примерно медицински такъв, където предполагам, че това е възможно)

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече

Прекрасен пример със стълпничеството. Вие запитвали ли сте се защо ли преп. Серафим не е наречен "стълпник"? Струва ми се, че житиеписецът е искал щото неговият литературен герой да надмине подвига на древните и е преиначил въпроса с молитвата върху камъка на 1000 дни и нощи, което не е вярно. Стълпничеството е друг вид подвиг, който нне може да се сравнява с измишльотината за 1000-та дни и нощи.

Разроете се в интернета и дано намерите свидетелството на една родственица на преп. Серафим Вырицки. Последната твърди, че по това време, когато и на него са му приписали не зная колко стотин дни и нощи молитва върху камък, той е бил парализиран е неподвижен. Духовният подвиг е едно нещо, а житията са твърде често баснословни. Затова и са жития, а не биографичен очерк, защото това е особен религиозен жанр.

той е бил парализиран е неподвижен

Носили са го до камъка и са го връщали обратно Той е бил благословен да "повтори подвига на Серафим Саровски" мисля от св. Йоан Кронщадски. Ще проверя отново.

В житието което аз съм чела не става въпрос за непрекъснато стоене на камък а за молитва през повечето време на денонощието.

И в пещерата на Св Йоан Рилски също обикновен човек не би оцелял дълго това не е причина да поставяме под въпрос подвизите на Св Йоан.

"Каждую ночь он поднимался на огромный камень в лесу и молился с воздетыми руками. Днем же он молился в келье, также на камне, который принес из леса, сходя с него только для краткого отдыха и подкрепления тела скудной пищей. Так молился преподобный 1000 дней и ночей."

Св. Йоан Кронщадски е благословил преподобния и му е предсказал, че след време ще се моли в продължение на 1000 дни. Пророчеството се сбъдва в края на живота му, неговата внучка разказва:
През 1941 година дядо беше започнал вече седемдесет и шестата си година. По това време болестта много го беше обезсилила и той практически не можеше да се придвижва без странична помощ. В градината, на около петдесет метра, зад къщата, от земята се издигаше объл гранитен камък, пред който растеше неголяма ябълка. Та на този камък и възнасяше към Господа своите прошения отец Серафим. към мястото за моление го водехме за ръка, а понякога просто го носехме. На ябълката се закрепваше икона, а той заставаше с болните си колене върху камъка и издигаше ръце към небето...

П.П Източник е книгата "Старецът йеросхимонах Серафим Вирицки (1866-1949)".