за екстатичните състояния:

"Ще спомена само един от многото, проверени критерии за различаване на споменатите „екстатични, извън-съзнателни" състояния. В лъжливото, неавтентично преживяване на тези явления такъв човек не само е сигурен в „откровението", което е получил „свише", но и смята това свое преживяване за естествено (тогава върховата точка в него е гордостта!). В същото време обаче той е убеден, че трябва да предаде на другите хора (а и народи) това „Божие послание", което е дадено именно нему, както и че е „избран" (според мнението на психиатри някои от водачите на отделни фанатизирани християнски секти не са били душевно здрави хора).

Да не забравяме, че всеки човек носи в себе си скрития фанатик. Само неговият постоянен самоконтрол, непрестанното по-нататъшно съзнателно развитие на разума спрямо ума е това, което може да възпре човека от това да прояви открито малкия или големия фанатик в себе си.

Истинското мистично (съзерцателно, екстатично) преживяване във всички религии по света, така да се каже „от века", се отличава със следните черти: преживяването е неизказано, има ноетично (познавателно) качество, то е краткотрайно, пасивно, в него присъства съзнанието за единствеността на света, доминира чувството за безвремие, съпътства го преживяването, че феноменалното Аз не е реалното Аз. Към тези необходими критерии, които могат да свидетелстват за достоверността на мистичното преживяване, е необходимо да се добави преживяването на истинската, нова, дотогава непреживявана радост, която обхваща целия живот и всички хора, а заедно с това и преживяването, събитието на радикална промяна на дотогавашния начин на живот. Непреходните Христови думи „По делата ще ги познаете!" основават и запечатват всичко казано досега за истинската метаноя (естествено винаги рядко срещана между хората)."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само с две неща или не съм съгласен, или ги разчитам неправилно.

Едното - иде реч за краткотрайността. Преди време гледах един будистки монах участващ в някакви медицински експерименти (не като лекар), та този човек използва в беседата си следния израз: "зарята на медитационните преживявания трае кратко". После - понеже речта му бе подробна и не я помня цялата, нито пък дословно, ще преразкажа с мои думи - обясни, че така да го кажем хватката не е в самия пик на радост при дадено преживяване, то е действително краткотрайно, но в продължение на медитационните практики се увеличава както той го каза "прага на щастие" т.е. всеки човек има даден праг на щастливост, на умиротворение, едно ниво, което е строго индивидуално, чрез различните религиозни практики, това ниво се покачва. Мисълта ми е, че краткотрайността се свежда само до момента, в който се случва преживяването, но светоусещането от него, един вид се натрупва, вирее, узрява и казано по моя опит, екстатичността изчезва, но мистиката става още по-мистична, необикновенноста на съществуването, на живота, на всичко, дори на този момент, в който пиша сега .... някак си става по-ярка, не можеш да я загърбиш. Това ми е един от признаците, по които преценявам разбирането на всеки относно религиите - много вярващи хора живеят и мислят по начин, сякаш всичко им е познато, цялата структура им е позната, те са я прочели, в библията, в корана, в гита, запомнили са всичко написано в тези книги и те вече знаят, но това за мен е самоизмама, напротив колкото повече доближаваш бога, толкова по непознато става всичко, толкова по- необикновенно и странно дори, сякаш си току що родено същество и всичко е чудно. ТЪкмо загубата на това усещане за чудо - а е загуба, тъй като всеки го е имал като дете - възрастните се опитваме да компенсираме с разни други едни такива магически чудеса, като примерно обсъжданата в съседната тема замяна на една смърт с друга.

И в този смисъл е и второто нещо, което искам да кажа - става дума за "непреживявана дотогава радост". Не е така - преживявана е, но е забравена, много старателно забравена и може да отнеме години, докато се сетиш., казвам го от мене си, децата я имат тази радост, те са в нея, те са самата радост, наблюдавайте ги внимателно и рано или късно ще видите. Да наблюдаваш децата е една от най- полезните религиозни практики, според мен тя никога не може да ти докара лъжливо преживяване - наблюдавай децата и каквото и да ти се случи, каквото и да преживееш, то би трябвало да е автентично.

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече

"
Само с две неща или не съм съгласен, или ги разчитам неправилно.

Едното - иде реч за краткотрайността. Преди време гледах един будистки монах участващ в някакви медицински експерименти (не като лекар), та този човек използва в беседата си следния израз: "зарята на медитационните преживявания трае кратко". После - понеже речта му бе подробна и не я помня цялата, нито пък дословно, ще преразкажа с мои думи - обясни, че така да го кажем хватката не е в самия пик на радост при дадено преживяване, то е действително краткотрайно, но в продължение на медитационните практики се увеличава както той го каза "прага на щастие" т.е. всеки човек има даден праг на щастливост, на умиротворение, едно ниво, което е строго индивидуално, чрез различните религиозни практики, това ниво се покачва. Мисълта ми е, че краткотрайността се свежда само до момента, в който се случва преживяването, но светоусещането от него, един вид се натрупва, вирее, узрява и казано по моя опит, екстатичността изчезва, но мистиката става още по-мистична, необикновенноста на съществуването, на живота, на всичко, дори на този момент, в който пиша сега .... някак си става по-ярка, не можеш да я загърбиш. Това ми е един от признаците, по които преценявам разбирането на всеки относно религиите - много вярващи хора живеят и мислят по начин, сякаш всичко им е познато, цялата структура им е позната, те са я прочели, в библията, в корана, в гита, запомнили са всичко написано в тези книги и те вече знаят, но това за мен е самоизмама, напротив колкото повече доближаваш бога, толкова по непознато става всичко, толкова по- необикновенно и странно дори, сякаш си току що родено същество и всичко е чудно. ТЪкмо загубата на това усещане за чудо - а е загуба, тъй като всеки го е имал като дете - възрастните се опитваме да компенсираме с разни други едни такива магически чудеса, като примерно обсъжданата в съседната тема замяна на една смърт с друга.

И в този смисъл е и второто нещо, което искам да кажа - става дума за "непреживявана дотогава радост". Не е така - преживявана е, но е забравена, много старателно забравена и може да отнеме години, докато се сетиш., казвам го от мене си, децата я имат тази радост, те са в нея, те са самата радост, наблюдавайте ги внимателно и рано или късно ще видите. Да наблюдаваш децата е една от най- полезните религиозни практики, според мен тя никога не може да ти докара лъжливо преживяване - наблюдавай децата и каквото и да ти се случи, каквото и да преживееш, то би трябвало да е автентично."

Един от аспектите на обяснение е, че става дума за оргазмични и параоргазмични изживявания и състояния, които са отзвук и повторение от такива на границата на живота на смъртта, формирали се при "травмата на раждането" (виж Ото Ранк). В религиозността това е илюстрирано напр. с въпроса за "лекия полъх на вятъра", като отчетлива и най-високата степен на екстатичност в сравнение с "вулканичните" начални усети за благодатта на Светия Дух.
Тези, които оставят впечатление, че са получили някакво голямо познание и яснота, едва ли не пределна, и си "почиват" на лаври от такова постижение, са на по-ниски духовни стъпала и са или в състояние на прелест, или на границите на такава. За мое съжаление мисля, че може да посоча уважаемия ............. ( името е изтрито поради автоцензура

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _maycal на 02.10.13 16:25.