факторогия, изложена в книгата на архим. Серафим Алексиев за Серафим Саровски:

"
Може би е измислица на "житиеписците"? 19 Авг 2013 09:58 #34148


Става дума за следния пасаж в книгата за св. Серафим Саровски от архим. Серафим Алексиев,в който преподобният дава "послушание" на монахинята Елена Мантурова да умре вместо болния си брат, защото той бил нужен за обителта:

Серафим Сарофски: "Видиш ли какво, майко! Михаил Василиевич, твоят брат, е болен и му е дошло времето да умре. Той трябва да умре, майко! А още ми е нужен за нашата обител, за сиротините... Та ето ти послушанието: умри ти вместо Михаил Василиевич!"(стр.164, "Св. Серафим Саровски", изд."Св. апостол и евнгелист Лука", 2003 г., автор: архим. Серафим Алексиев)
Според книгата, тя приела това "послушание" и в разстояние на броени дни умряла ( с помощта(!??) на и при "водене" към смъртта от Серафим Саровски)на около 45 годишна възраст след поредица от видения и свръхестествени преживявания.
Искрено се надявам и вярвам, че става дума за пълно съчинителство на авторите на този епизод в житието на светеца, или най-малкото за голямо преиначаване на фактите по отношение на посоченият от мен "сюжет"! В противен случай би имало сериозни съмнения и индикации за изпадане в тежка прелест и краен окултизъм на този иначе така забележителен и почитан подвижник и аскет, мисля аз!...
Много жалко ще е и за архим. Серафим Алексиев, ако се е подвел, ако не е бил достатъчно критичен към източниците, които е ползвал, и е утвърдил тази хипотетична(!?), според мен, "случка" в книгата си. Във всеки случай, за съжаление явно той няма неодобрение към изложените факти около тъмното и "зломагическо"(!?) загробване на Елена Мантурова, така, както е описано в книгата. Считам, че това може да се окаже съществено петно върху един от най-забележителните и действителни (не "книжни"!) българските богослови! За отбелязване е и неприятният маниерно-емоционален стил на говорене на преподобният, който му е придаден от житиеписците му. :(

Коментарът ми е по повод прочитането на статията в "Двери бГ" - "Всемирният светилник - преп. Серафим Саровски" ( dveri.bg/xr8kp )
П.п. Моля, ако някой се включи в тази тема, да не го прави от позициите на безкритичен и екзалтиран патос към забележителния, отново подчертавам, макар, че е всеизвестно, подвижник и аскет преп. Серафим Саровски.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Видях ти постинга още във форума на Двери. Трудно е да ти се отговори при поставените условия, защото в изложението ти определено има безкритичност към твоите собствени виждания. Простата ми логика изхожда от следните предпоставки: архм.Серафим (Алексиев) е автор на книгите: Св.Серафим Саровски, Достоверни ли са житията на светиите и Болна и здрава мистика. Ако той не е разбирал какво пише, тогава разговорът няма смисъл. Ако обаче е разбирал, както смятам, следва, че изводите ти са съвсем неправилни и невъзможни. Т.е. случката нито е хипотетична, нито представлява индикация за прелест.

Твоето "здравомислие" може да се оприличи на твърденията на онези еврейски преводачи, които обяснявали как думата "девица" в пророчеството ("девица ще зачене в утробата си") всъщност означавало "млада жена". Само дето разсъждаващият по човешки логично изобщо не е застрахован от подхлъзване, даже съвсем напротив. "С вяра ходим, а не с виждане".

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Важно е да се изясни кои точно елементи от случката предизвикват възмущение, защото не е само един, и после да се разгледат/оборят последователно.
Първо и най-голямо недоумение предизвиква изискването за "послушание до смърт" от страна на преп. Серафим, каквото е имал и Син към Отец с тази разлика, че Неговата смърт е кръстна. Днес подобно послушание към духовния отец е немислимо, защото сме качествено различни и духовните чеда, и нашите отци, т.е. ако някой в днешно време каже същите думи, това ще е явна прелест. Това не променя факта, че послушание към отците е необходимо, но не и към такива, които подражават външно на древните, без да имат техните дарования.
Второто недоумение, изразено с !??, касае помощта, която светецът е оказал на здравата жена за нейното умиране. Вън от всяко съмнение е, че тази помощ не се изразява в конкретни средства за нейното умъртвяване, а в психологическа подкрепа и грижа, каквато близки проявяват към тези, на които предстои някакво изпитание, каквото безусловно е смъртта.
И накрая, на нас, съвременните хора, тогавашната прозорливост ни звучи като басня, но нали и апостол Павел я е притежавал, като е казвал например, че знае, че повече няма да видят лицето му (Деян. 20:25), подобно знание за бъдещето е имал и преп. Серафим, но тъй като не съществува пълно предопределение (тази случка е поучителна именно в този аспект), смъртта на един може да бъде заменена със смъртта на друг (или пък да се отложи, както е било при Езекия, с цели 15 г. и т.н.). Ето друг пример за подобна замяна, който не звучи възмутително, от житието на монаси:

Тит бил монах в Печерския манастир и бил почетен със сан презвитер. На подвизите, достойни за вечно блаженство, преподобният бил научен при следните обстоятелства: той имал брат не по плът, а по дух, черноризец от същия манастир, на име Евагрий, по сан дякон. Голяма и нелицемерна любов съединявала двамата монаси, тъй че всички се чудели на единодушието и взаимната им любов. Но ненавиждащият всяко добро дявол, имащ навика да сее плевели сред пшеницата (Мат. 13:25) посял вражда и между тях. Той така омрачил сърцата им с гняв и ненавист, че те не можели да се погледнат един друг в лицето и затова всячески се стараели да се избягват. Когато единият вървял в църквата и прикадявал, другият бягал; ако пък единият не се отдръпвал, другият минавал покрай него, без да го прикади. Те пребивавали дълго време в толкова греховен мрак, че по дяволско внушение, дори дръзвали да възнасят Божествените дарове и да се причастяват с тях, без да са се примирили един с друг и без да са си поискали прошка. Братята много пъти ги молили да се примирят, но те не искали и да чуят. Веднъж по Божий промисъл преподобният Тит се разболял така тежко, че вече не мислел, че ще остане жив. Тогава той започнал горчиво да плаче и смирено изпратил при дякон Евагрий да му кажат:

- Брате, прости ми заради Господа за това, че те оскърбих с гнева си.

Но другият не само не простил на Тит, но започнал още повече да го оскърбява и дори да го проклина. Но братята, като видели, че Тит вече умира, насила завели Евагрий при него, за да се примири той с брат си. Щом го видял, болният се приповдигнал и паднал в нозете на Евагрий, като казал през сълзи:

- Прости ми, отче, и благослови!

Но немилостивият и безчовечен Евагрий се отвърнал от брат си и пред всички казал следните пълни с ненавист думи:

- Никога не ще пожелая да се примиря с него: нито в този век, нито в бъдещия!

Като казал това, той се изтръгнал от ръцете на братята и паднал. Монасите пожелали да го повдигнат, но той бил мъртъв. Те не могли нито да му поставят ръцете върху гърдите, нито да му затворят устата, нито очите - сякаш бил умрял отдавна. В това време блаженият Тит станал напълно здрав, все едно, че никога не бил боледувал. Всички се ужасили, като видели внезапната кончина на единия и бързото изцеление на другия. Те започнали да питат блажения презвитер Тит, какво означава това? Блаженият Тит им съобщил какво му било открито свише:

- По време на болестта - започнал разказа си той, - все още обхванат от гняв, видях как ангелите отстъпиха от мен. Те ридаеха за гибелта на душата ми, а бесовете се радваха за това, че се гневя на брата си. Затова започнах да ви моля да отидете и да помолите брат ми да ми прости. Когато вие го доведохте при мен и аз му се поклоних, а той се отвърна от мен, видях как един немилостив ангел го удари с огнено копие и той падна мъртъв. Същият ангел ми подаде ръка, повдигна ме и аз оздравях.

Мен също ме заинтригува тази случка, която майк цитира. Не ми е интересен анализът на разбирането на майкъл, а самата цитирана случка. ТИ би ли могъл да поясниш що за нещо е това и от кога в православието практикуваме тибетски шамански техники или поне подобно на тях неща и изобщо какъв коментар имаш по същество?

"Видях ти постинга още във форума на Двери. Трудно е да ти се отговори при поставените условия, защото в изложението ти определено има безкритичност към твоите собствени виждания. Простата ми логика изхожда от следните предпоставки: архм.Серафим (Алексиев) е автор на книгите: Св.Серафим Саровски, Достоверни ли са житията на светиите и Болна и здрава мистика. Ако той не е разбирал какво пише, тогава разговорът няма смисъл. Ако обаче е разбирал, както смятам, следва, че изводите ти са съвсем неправилни и невъзможни. Т.е. случката нито е хипотетична, нито представлява индикация за прелест.

Твоето "здравомислие" може да се оприличи на твърденията на онези еврейски преводачи, които обяснявали как думата "девица" в пророчеството ("девица ще зачене в утробата си") всъщност означавало "млада жена". Само дето разсъждаващият по човешки логично изобщо не е застрахован от подхлъзване, даже съвсем напротив. "С вяра ходим, а не с виждане".

В този си отговор си заложил само на грубо формална логика. За теб явно има само два варианта с никакви оттенъци и "преливане" между тях: архим. Серафим знае какво пише или не знае. В тази си книга, обаче, той се е доверил на други житиеписци. Възможно е да се е предоверил!? Както и да е, архим. Сепафим не е абсолютно "знаещ" ( по твоята терминология)!*

* На един помен в негова чест, отец Сергий - ако помня добре, каза, че понякога архимандрит Серафим си е признавал чистосърдечно, че не знае някои неща по конкретни богословски въпроси.

П.п. Впрочем, бягаш, бягаш аск от същината на въпроса в темата....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Второто недоумение, изразено с !??, касае помощта, която светецът е оказал на здравата жена за нейното умиране. Вън от всяко съмнение е, че тази помощ не се изразява в конкретни средства за нейното умъртвяване, а в психологическа подкрепа и грижа, каквато близки проявяват към тези, на които предстои някакво изпитание, каквото безусловно е смъртта.
И накрая, на нас, съвременните хора, тогавашната прозорливост ни звучи като басня, но нали и апостол Павел я е притежавал, като е казвал например, че знае, че повече няма да видят лицето му (Деян. 20:25), подобно знание за бъдещето е имал и преп. Серафим, но тъй като не съществува пълно предопределение (тази случка е поучителна именно в този аспект), смъртта на един може да бъде заменена със смъртта на друг "

"Вън от всякакво съмнение"!??... Предлагам ти да се замислиш върху сентенцията: "Съмнявам се, значи съществувам!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога на човек му се иска да си придаде толкова тежест и сериозност, че се отърва да пише и съчинения, представяйки ги за факти - какво толкова има за учудване и коментиране? То е тей става - казваш си и умираш вместо някой ..... макар, че честно казано съм бил свидетел на ситуации, в които един човек наистина би заменил смъртта на друг човек, но уви кой да ти каже как да стане това, дори и окултистите, шаманите, маговете, и прочие повярвали в илюзиите и бленуванията си хора са пълно капо по този въпрос, и глупостите, които дрънкат са точно без никаква стойност.

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече

Майкъл, сигурен ли си, че си добре? Такова развинтено въображение би породило някакъв интерес, ако не претендираше да говориш сериозно по духовни въпроси. Къде ги чете тези фантасмагории и откъде ги изпраска тези изводи? В книгата нищо подобно на твоите истории за зомбита не пише. Както ти е написала Глориана, в книгата няма и дума в полза на това, че преподобният е "помогнал" на монахинята да умре в смисъл да е предизвикал по някакъв начин смъртта. Тази книга е основана върху идеята за подчиняване на човешката воля на Божията, което е и основата на монашеския живот. От тази гледна точка, т.е. като помниш, че има Бог за Когото всичко е възможно, книгата е напълно обяснима. Ако се опиташ да вникнеш в това, което Глориана ти е написала, трябва да изоставиш "здравословното" съмнение, иначе, както ти казах, по необходимост трябва да се съмняваш и в това, че девица може да роди. Този вид съмнение разрушава вярата. Много по-полезно е да се съмняваме в своите "разумни" доводи и в своите "добри" намерения.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Може да ти се струва грубо формална или по-точно "двоична", но не е. Може да съм писал "знае какво пише", но ти защо ме разбираш в смисъл на абсолютно знаене? Очевидно ми се струва, че не това съм имал предвид. Ей тука малко повече съмнение към собствените си твърдения да беше проявил, щеше да има огромна полза.

В случая съм ти написал, че ако три книги на един автор си противоречат една на друга, то значи "не знае какво пише" след като не го е забелязал, както си го забелязал ти. Разбираш ли какво ти казвам? Не става дума за някакъв богословски въпрос, а става дума за нещо, което ТОЙ е писал. Как е възможно да не забележи противоречието, и въпреки това да е в час с написаното от самия него?

Иначе - чети Глориана, по-добре от мен е обяснила нещата, при това съвсем точно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Вярата - или както я наричате здравословната вяра - не е в противоречие с разумните доводи.

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече