В началото на глава за смъртта на Елена Мантурова се описва как нейният брат по молбата на един генерал трябвало да управлява неговите владения, защото самият той бил нужен във войната с Полша. Св.Серафим благословил това. Действително Михаил Мантуров с разумното си, честно и сърдечно отношение успял значително да подобри живота на селяните. Те обаче били разколници. След някое време в местността тръгнала малария, от която се разболял и сам Мантуров. Св.Серафим му благословил да не взема никакви лекарства, а само средата на добре изпечен хляб. Мантуров бил много зле, но по указания начин се излекувал от болестта. С това средство започнал да лекува и селяните и за общо учудване ги изцелявал. Виждайки в това явно Божие чудо, те решили да скъсат с разкола и да се върнат в Православната църква. Оттук нататък следва цитат от книгата:
"Тъй Мантуров чрез своето послушание послужил за спасението на много човешки души. Но неговото избавление от смърт коствало живота на неговата сестра Елена. Не много време след като тя докладвала на св.Серафим за писмото, получено от нейния болен брат, св.старец я повикал при себе си и й рекъл:
- Радост моя, ти винаги си ме слушала. Ето и сега искам да ти дам едно послушание... Ще го изпълниш ли, майко!
- Всякога съм готова да ви слушам! - отговорила тя.
- Видиш ли какво, майко! Михаил Василиевич, твоят брат, е болен, и му е дошло времето да умре... Той трябва да умре, майко! А още ми е нужен за нашата обител, за сиротите... Та ето ти послушанието: умри ти за Михаил Василиевич, майко!
- Благословете, отче! - със смирение и чудно спокойствие отвърнала Елена Василиевна Мантурова.
Тогава св.Серафим възторжено и вдъхновено взел да беседва с нея за смъртта и бъдещия блажен живот, като гледал с това да услади сърцето й и да го затвърди във великото и трудно нейно послушание. Елена Мантурова мълчаливо и съсредоточено слушала думите му, но неочаквано се смутила и извикала:
- Аз се боя от смъртта, отче!
- Защо ще се боим ние от смъртта, радост моя! - отвърнал св.старец. - За нас с тебе ще има там само вечна радост!
Елена Василиевна се простила със св.Серафим, но щом прекрачила неговия праг, от изнемощение паднала в несвяст."
След като успели да я свестят, преподобният донесъл за целта светена вода, тя се върнала у дома си и повече не са се виждали. Непосредствено след това заболяла.

Това е, общо взето текста, който ни интересува, заедно със свързаните събития.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Това, което си писал е само в какво вярваш ти. Ще споделя с теб, обаче че знам за случай, при това истински в който син разбира, че баща му е болен от рак и решава да си жертва живота -да замени себе си със баща си. Отива при човек, който владее такива практики и му казва да направи ритуал така че това да стане. И това настинс става. бащата се оправя, а сина се разболява. Малко преди да умре сина, окултиста казва, че не може повече да прави това, че е грях и спира ритуалите, в резултат, бащата умира бързои след това, а сина оживява. Истински случай, познавам чоевека. Дйествието се развива в настоящето, не преди 300 години и не в африка, а у нас.

Както може човек да кара кола по тротроара и да убие хора, така може и с ритуали /молитви, /духовни парактики да ги убие, а очеевидно, че може да се заменя един с друг в смъртта. За това се и удивих така, че същите неща ,ги практикува Серафим.

Благодаря. Излиза, че съм приела за цитат думите на майкъл, когато те не са били.

Но въпреки това остава въпросът как е умряла тя и защо, по какъв механизъм. Остава необяснено това и за мен остава крайно подозрително.

А ти из, внимавай на кого имаш доверие!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от _maycal на 17.09.13 23:00.

Не е било правилно аск да пропуска тази подрбност. Наистина този ковчег е интересен...Такива неща се позлват в окултизма им то доста широко. Правя си изводи, че Серафим е бил изкушен в познание на определени неща, които не вървят по православна линия.

"Не е било правилно аск да пропуска тази подрбност. Наистина този ковчег е интересен...Такива неща се позлват в окултизма им то доста широко. Правя си изводи, че Серафим е бил изкушен в познание на определени неща, които не вървят по православна линия."

Не се използват такъв тип ритуали в разни сатанински секти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не царят се е опитал да избяга, а министърът от Временното правителство Милюков се опитал да уреди бягството му в Англия. Не е ясно какво точно е щял да направи при окончателно положителен отговор от Джордж V, обаче е факт, че самият той не се е опитвал да избяга.

В дните след убийството на царя св.патр.Тихон заявил на всеослушние в Москва, в Казанския съборен храм: "Преди дни е било извършено ужасно дело: бил е разстрелян бившият господар Николай Александрович... Ние сме длъжни, подчинявайки се на Божието учение, да осъдим това дело, иначе кръвта на разстреляния ще падне и върху нас, а не само на тези, които са го извършили. Ние знаем, че той, като се отрече от престола, направи това, имайки предвид благото на Русия и от любов към нея. Той можеше след отречението да намери за себе си безопасност и сравнително спокоен живот зад граница, но не направи това, а пожела да страда заедно с Русия".
Предпочитам да вярвам на това свидетелство, защото е изказано от свят човек. И защото то е в съгласие с много други свидетелства на също святи хора.

Примерът ти за Юда е нелеп. Той бил търсил Бога цял живот. Сериозно? И как стигна до този извод като никъде няма и дума в полза на това?

Разбирам какъв ти е проблемът. Аз говоря че е важна мотивацията, а ти говориш за "добри" намерения. Защо не се опитваш да вникнеш в думите ми? Намеренията не са мотивация. Намерението е желание+решение да направиш нещо, а мотивацията е ЗАЩО имаш такова желание. Правилна мотивация е стремежът към Бога, стремежът да познаваш и вършиш Божията воля. Брейвик изложи своята мотивация, аз не намирам нищо добро в нея. Не знам ти на какво основание твърдиш обратното. За живака - проблемът не е бил в мотивацията, а в липсата на информация, те не са знаели, че живакът е токсичен. Това е грешка по незнание, която обаче е скъпо платена.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Това не е моето мнение, а разбирането на Църквата.

Може случаят да ти е изглеждал така и дори на участниците в него, обаче какво е станало всъщност не ни е ясно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Е какво като я е положил в ковчега си? На това ли ти казваш ритуална практика? Не ти ли е ясно защо този ковчег е там? Ако не ти е ясно, къде изобщо се вреш да коментираш?! Memento mori - това му е смисълът, затова е там. Сложил я е там, за да я успокои - в НЕГОВИЯ ковчег в потвърждение на това, че той също ще умре и наистина няма нищо страшно. Не споменах това, защото то няма връзка със случая, монахинята е щяла да си тръгне и без това, единствено припадъкът й е направил възможен този момент. Сега може би ще кажеш, че благославяйки я на излизане св.Серафим й е изпил силите като енергиен вампир, за да може след като тя припадне, той да си направи ритуала, като го представи за свестяване!! Дрънканици на килограм! Не разбираш ли, че това са абсолютни глупости?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Не знам как можеш да твърдиш, че това е факт, като всички исторически сведения говорят обратното. Това защитаване на официални църковни позиции напук на истината не знам до какво води, но според мен до нищо добро.

Как съм стигнала до извода, че Юда тъсил Бог ? Ми много лесно-той е от учениците на Христос, когато никой още не го е приемал. Той е бил истински търсещ на истината. И не само това, но е и касиер, той държи парите-т.е имали са му доверие и с причина. Той предава Христос защото счита, че се появява нещо като 'култ към личността', вместо държане на ценностите-помощ за бедните и т.н....Друг въпрос е прав ли е бил в това и разбрал ли е нещата, но човекът е бил искрен и не е предал Христос от алчност или безсъвестност, а по морални причини, както той ги е схващал. Оказало се че схваща грешно нещата.

Не говоря за намерения, а за мотивация-обосновка. На Серафим обосновката е била, че спасява души на някакви селяни, но по пътя към целта си изпозлвал нещо несвойствено на православието, а свойствено на окултизма. Може и това да е грешка по незнание, искрено да е вярвал, че това е за добро. А колко скъпо му струва, той си знае. И Бог.