"Силуан Атонски е спорен - това е ясно. Св.цар Николай II никак не е спорен обаче."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"За мен Николай е политическа канонизация напълно необоснована. Опитал се да избяга, немогъл, убили го, нищо общо няма това с християнството и нищо не предполага канонизация. Но това е друга тема."

Четох, че той дори бил учуден от това, че го разстрелват - него и семейството му. До последният момент не е допускал такова варварство. Не казвам, че не е минал през смъртни мъки и такива на богооставеност, но в това отношение не е имало никаква разлика с с почти милионите, загинали по подобен начин!... И какво може да ти отговори аск - единствено, че "църквата щом като е решила да е мъченик, значи е имало защо, и че това е станало по волята на Светия Дух (едва ли не). Ше видиш - ти и други четящи, че аск, Ежко и др. "казионни" и формални християни, няма да могат да кажат нищо конкретно и достатъчно убедително като довод за тази канонизация на Николай Втори. И Православен Скот се беше присъединил към хора на прослава на "царя светец", но с това единствено даде заявка за човек, който има дълбинни личностни проблеми, имащи отношение към психоанализата, напр.

Съгласна съм с теб.

Аз започнах първия си отговор към теб с това, че е трудно да ти се отговори при поставените условия. Ти слагаш рамка, в която изискваш да ти бъде отговорено, като по този начин силно ограничаваш областта на възможните отговори. Може да наричаш тази рамка "добри светски и богословски правила на мислене и разговор", но изглежда си забравил, че всяко такова мислене и разговор задължително почива на принципни положения (писал си "поражения").

Ако трябва да систематизирам отговора си:
1. Животът и смъртта са изключително в Божиите ръце. Никой няма власт и не може да се разпорежда с тях. Така например не е възможно единствено по човешка воля да умре един човек вместо друг.
2. Интерпретацията за някакво "водене" към смъртта и каквото и да е предизвиквано от друг човек умиране си е чисто твоя измишльотина, която няма никакво основание в текста.
3. Това, което текстът казва, е че преп.Серафим е дал послушание на монахинята да умре вместо брат си. При това той изрично я е питал за съгласието й, съобразявайки се със свободната й воля. Нейната воля в случая се заключава в думите "Аз винаги и във всичко съм ви слушала". След съгласието й е провел с нея разговор за смъртта и е разсеял естествения й страх от смъртта. Толкова.
4. Очевидно няма как преп.Серафим да предизвика смъртта на монахинята само като й наложи такова послушание и тя приеме. Това е нелепо. Още по-малко има как по този начин да съживи умиращ човек. Цялата случка е съвършено необяснима, ако не допуснем, че Бог е изпълнил молбата на Своите раби и е извършил това, което само Той има власт да извършва.

Ако един човек извади примерно нож и заколи друг човек и последният умре, тогава може да се говори, че първият е предизвикал смъртта му. Но ако няма никакво такова действие, а единствено въпрос "искаш ли да умреш на мястото на друг" и утвърдителен отговор, то как може да се говори за предизвикана смърт? Тук има налице изявено желание, готовност, нищо повече. Пита се кой извършва самото действие? Св.Серафим не го извършва, такова нещо в текста няма. Може би бесовете? Такова нещо обаче Бог допуска в съвсем различни случаи, когато човек се отрича от Него. А какво имаме в случая? Единствено готовност за саможертва от страна на монахинята. Може би в такъв случай преп.Серафим е служил на бесовете? Но как? Окултна практика няма. Следва да търсим нещо в думите и делата му, което представлява отричане от Бога. Такова нещо не намираме обаче. И в самото желание да даде послушание на монахинията да умре вместо брат си няма нищо богопротивно. Ще кажеш - ама как така, нали човек не може да се разпорежда с живота и смъртта на другите? Както видяхме обаче, в случая не става дума за разпореждане. Ако св.Сеарфим след съгласието беше й дал отрова или й беше чел някаква "молитва" или по някакъв друг начин беше ПРЕДИЗВИКАЛ смъртта, тогава можеше да се каже, че се РАЗПОРЕЖДА. В случая обаче текстът не дава основание да се предполага нищо подобно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Това за шаманистите и будистите, че извършат някакъв ритуал, че един човек да умре вместо друг, наистина ли го знаеш от авторитетен източник? Или просто смяташ, че те се кланят на демоните и затова вършат всякакъв вид злини и окултни практики?

Имам книгата.

За коя канонизация на св.Николай II става дума? Аз говоря за канонизацията му от РПЦЗ през 80-те години на миналия век. Нищо политическо няма в нея. Царят не е опитвал да избяга от Русия, макар че е можел. Бил е благочестив владетел и е носел кръста на служението си с цялата яснота на съзнанието, че служи на Бога и на своя народ. Убит е именно като олицетворяващ това служение от богоборците, изнасяйки кръста вследствие падането на монархията и съответно държавността в Русия с цялото беззаконие, което следва, а също така и кръста на личното човешко страдание заради разправата с него от страна на болшевиките.

Аз ти писах и пак ще ти пиша. Важното за окачествяването на една постъпка е дали извършителят й е търсил Божията воля, или е желаел да следва своята собствена. Мотивацията - това е основното. Ти твърдиш, че няма как да се разбере св.Серафим Божията воля ли е търсил или своята собствена. Обаче това се разбира от целия му живот.

Една случка често пъти не може да бъде правилно разбрана сама по себе си, тъй като ние имаме информация само за външното видимо действие, но не знаем мотивацията на човека. В някои случаи самото действие издава мотивацията, но в по-голямата част от тях ние съдим за мотивацията, познавайки живота на човека. Ако се опитваме да съдим действията взети сами по себе си, това е абсолютно грешка. Първо, защото неизбежно правим предположения, които най-често в такъв случай са погрешни. И второ, защото пропускаме основния критерий - мотивацията. Мотивацията става относително по-ясна от разглеждането на множество действия на един и същи човек.

В случая вие съдите за мотивацията по самото действие - само за себе си и това какво ви се струва на вас. Обаче това е съвсем произволно. Аз пък съдя за действието от цялостния живот на преп.Серафим, имайки предвид каква може да е била неговата мотивация в съответствие с този живот.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Напротив, царят се е опитвал да избяга, но Джордж 5-ти не му е дал убежище. По-долу ще постна историческо обяснение по случая, но има и още много информация за това в нета, проучи въпроса. Това, че е бил благочестив не значи, че трябва да бъде канонизиран, когато бъде убит. Не е убит защото е християнин, а защото е цар-т.е политиюеско убийство. И мюсюлманин да беше пак щяха да го убият. За лично страдание няма канонизация или всеки човек би бил достоен за такава, защото няма човек, който да няма страдание в живота си.

Убийствен довод е този за това, че понеже Серафим е търсил Бог цял живот, то той няма как да е извършил нещо неугодно на Бога. По тази логика Юда е светец също. Той е търсил Бог цял живот и само накрая малко се е объркал и то пак по добра и духовна причина-той е сметнал за неправилно изливането на скупоценно миро по краката на Исус, когато с парите от него е могло да бъдат нахранени бедните-т.е напълно Богоугодна мотивация. Този пример с Юда показва пълната несъстоятелност на довода, че една предполагаема святос е доказателство, че каквото и да извърши човек то без съмнение е свято.

За мотивацията....пътят към ада е послан с добри намерения...Не само мотивацията е важна, а конкретната постъпка и характера и. Едно време с добра мотивация са лекували хората с живак и по този начин са ги убивали-правилна ли е постъпката тогава? С добра мотивация Брейвик застреля десетки души, прочети писмото му. Абсурдно е една постъпка да бъде оценявана само по мотивацията.

Ако аз те убия, значи съм те убила. Каквато и мотивация да съм имала, това е без значение, това действие е грях.Нищо произволно няма в това.

Ако Серафим беше искал Бог да пощади живота на този човек е трябвало просто да се моли за това и ако е било Божията воля той е щял да живее-не мислиш ли? Намесването на трето лице и убийството му с духовни средства вече вкарва цялата работа дълбоко в сферата на магията и е крайно шокиращо и съмнително. За мен това е голям червен флаг. Истъината е, че ти просто се чувстваш лоялен на православието и искаш да защитиш на всяка цена това, което е определно то някоя православна църква, без реално да можеш да го защитиш и да можеш да дадеш смислен отговор на псотъпката на Серафим. Аз пък съм на позицията да изпитвам нещата.





George V visits the Western Front, c.1918 George V visits the Western Front, c.1918 © The British sovereign, in the person of King George V, handled things much better. Confining his military activities to the occasional inspecting of troops, he met the threat of social unrest by identifying the crown with the day-to-day wartime lives of his subjects: visiting hospitals, touring factories, conferring decorations. He changed the German name of his House - Saxe-Coburg-Gotha - to the undeniably British one of Windsor.

...the Russian Imperial family was left to its fate.

But possibly the best illustration of the British monarch's ability to preserve his own best interests was in the matter of a place of refuge for the Russian Imperial family. In spite of his government's offer of asylum, George V argued against it - why? He realised that, to most of his subjects, the Tsar was a bloodstained tyrant, that the Empress Alexandra was accused of being pro-German and that this was no time for a constitutional monarch, apprehensive of his own position, to be extending the hand of friendship to an autocrat - however closely related. So the Russian Imperial family was left to its fate.

Будистите не се кланят на демони и нищо лошо не мисля за тях. Факт е че практикуват такива неща, но разбира се не всеки, а само псоветени монаси. Доколкото знам тези практики имат произход от преди будизма от яаманските времена в тибет. Впрочем от там произхождат и разни "гневни божества" които с апреминали и станали част от будизма, особено някои негови течения.

ще коемнтирам точките:

1. Абсолютно е възможно един човек да бъде заменен в смъртта с друг това е стандартна окултна практика и се прави от хора практикуващи такива неща и до ден днешен.

2. Много моля, ако не ти е огромна трудност, да напишеш какво точно е казано в текста по въпроса за воденето към смъртта-това, което е казла майкъл цитат ли е или е разсъждение?

3. Как е направил той така, че тя да умре, като е била здрава?

4. Това е само въображение, почиващо на твоите очаквания как е станало това, но има ли в текста доказателство, че точно така е станало или просто ти така си мислиш, че трябва да е станало? Какъв е точният текст за това?


Можеш да убиеш човек и без нож има си окултни практики за това. Спомни си за вуду, примерно.

Как знаеш, че няма окултна практика?Впрочем окултен=духовен и скрит. Т.е един човек с развити духовни способности, акъвто явно е бил Серафим е могъл по духовен начин д апредизвика смърт у някого с уговорка той да заемни друг. Може самата технология да е била съвсем различна от ползваната от шаманите, но практически става дума за същото. И това дори не изсиква разрешенбие или одобрение на деянието от Бога, това просто е възможно с духовни средства.

Не изключвам факта, че има всякакви практики за убиване, които може и да не са "материални" така да се изразя. Обаче ако не те убие човек по "нормалния" начин, те убива бяс. Друг вариант няма. Такива са всички шамански/магьоснически/вуду и т.н. практики - действа бяс, на когото е дадена власт по някаква причина да убива. Ако Бог не даде тази власт, не е възможно да умъртви и мравка. Такава власт се дава на хора (и бесове, посредством които действат), които са изпаднали в тежко богоборство и идолослужение, какъвто случаят на преп.Серафим очевидно не е.

Тези практики за убиване обаче са си чисти убийства и толкова. Те не могат да доведат до оживотворяването на друг човек, защото само Бог може да направи това. Такава "стандартна" практика не е нищо повече от инсценировка. Човек или бяс може да убие, може да разруши, но не може да върне към живот, това може само Бог. Освен това не е обяснимо как човекът умира в действителност без да правиш абсолютно нищо, освен че Бог си го е прибрал.

Ще се опитам да кача текста по-късно.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."