Кому са били нужни всички тези лъжи и брътвежи?
питаш, сякаш не знаеш на кого - да отнемеш чудесата от възгледа на вярващите е свързано винаги с голямо негодувание и детинско чумерене, защото видиш ли какъв светец ще е един светец, който няма поне една торба с чудеса зад гърба си. Колкото и парадоксално да звучи, лесно е да се вярва в чудеса, трудно е да се вярва в действителността. И в този смисъл, дори и ти, и Майкъл, сте с единия крак във филма - наистина ли вярвате, че една смърт, може да замени друга, придържайки се към духовния контекст на въпроса. (а не на примерно медицински такъв, където предполагам, че това е възможно)

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече

Прекрасен пример със стълпничеството. Вие запитвали ли сте се защо ли преп. Серафим не е наречен "стълпник"? Струва ми се, че житиеписецът е искал щото неговият литературен герой да надмине подвига на древните и е преиначил въпроса с молитвата върху камъка на 1000 дни и нощи, което не е вярно. Стълпничеството е друг вид подвиг, който нне може да се сравнява с измишльотината за 1000-та дни и нощи.

Разроете се в интернета и дано намерите свидетелството на една родственица на преп. Серафим Вырицки. Последната твърди, че по това време, когато и на него са му приписали не зная колко стотин дни и нощи молитва върху камък, той е бил парализиран е неподвижен. Духовният подвиг е едно нещо, а житията са твърде често баснословни. Затова и са жития, а не биографичен очерк, защото това е особен религиозен жанр.

Редактирано от Prokimen на 02.10.13 13:43.

той е бил парализиран е неподвижен

Носили са го до камъка и са го връщали обратно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В житието което аз съм чела не става въпрос за непрекъснато стоене на камък а за молитва през повечето време на денонощието.

И в пещерата на Св Йоан Рилски също обикновен човек не би оцелял дълго това не е причина да поставяме под въпрос подвизите на Св Йоан.

"Каждую ночь он поднимался на огромный камень в лесу и молился с воздетыми руками. Днем же он молился в келье, также на камне, который принес из леса, сходя с него только для краткого отдыха и подкрепления тела скудной пищей. Так молился преподобный 1000 дней и ночей."

Св. Йоан Кронщадски е благословил преподобния и му е предсказал, че след време ще се моли в продължение на 1000 дни. Пророчеството се сбъдва в края на живота му, неговата внучка разказва:
През 1941 година дядо беше започнал вече седемдесет и шестата си година. По това време болестта много го беше обезсилила и той практически не можеше да се придвижва без странична помощ. В градината, на около петдесет метра, зад къщата, от земята се издигаше объл гранитен камък, пред който растеше неголяма ябълка. Та на този камък и възнасяше към Господа своите прошения отец Серафим. към мястото за моление го водехме за ръка, а понякога просто го носехме. На ябълката се закрепваше икона, а той заставаше с болните си колене върху камъка и издигаше ръце към небето...

П.П Източник е книгата "Старецът йеросхимонах Серафим Вирицки (1866-1949)".