Да ме прощавате, че се намесвам изневиделица в темата, но това:

Да се каже "...Я уже не могу жить без него..." е напълно нормално за духовен отец като Св Серафим който действително е бил незаменим. В частност за преп. Елена това е човека на който е разчитала и и е бил голяма опора 7 години и с който я свързва дълбока духовна връзка. Ако някой каже "не ми се живее без майка ми" няма да го изкарат психиатрично болен но виж според Вас като става въпрос за духовен отец може.

никак не е нормално нито от човешка, нито от християнска гледна точка. Светецът е човек от плът и кръв, не е Исус Христос, не е Бог-отец. Такава зависимост на един човек от друг е нездрава и нищо не може да я оправдае. "не ми се живее без майка ми" също е нездраво душевно състояние, и още как! Всеки студент по психология го знае. И в двата примера - дали ще е духовен наставник и неоспорим авторитет или контролираща мама, неоспорим авторитет - става дума за поставянето на един човек в емоционална зависимост от друг. Тоест, за усещане за непълноценност, та чак до отказ от живот без другия. Вместо да обичаме ближния като себе си, да го обичаме повече от себе си, означава да му дадем неограничена власт над нас. Нашият живот да няма смисъл без друг жив човек, пък бил той и духовен покровител, е пряко нарушение на Христовата заповед.
И патология. Прав е Майки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любовта винаги е била лудост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айде сега, клишета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно така е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любовта е лудост, страстта е естествено състояние, а пристрастяването е болест. За да се види разликата, ще сравня с отношението ни към предмет - той не може да бъде обичан, защото няма душевност, може да бъде изпитвана страст към него, напр. когато творец се любува на произведението си, а пристрастеността е когато се изпада в зависимост, някакъв тънък вид идолопоклонство.

То е ясно, че така, но въпросът е какъв е критерият дали съответства. Ако използваме за критерий нашия собствен разум, почти е сигурно, че ще се заблудим. Критерий за истината може да бъде единствено самата истина. Или ако предпочиташ - Истината, т.е. нашият Бог. Христос е Истината и Той ни я открива в Своята Църква - там можем и да я разберем.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Добре. Къде според църквата е приемливо да заменяш един човек с друг в смъртта? Такива практики в православието просто няма.

Това ми напомня един истински случай от началото на 90-те. Някакъв човечец от турско село спасил три жени, след като светкавица паднала върху дървото, под което те се скрили от дъжда. Вечерта се отбил в хоремага и почерпил. Както почерпил се напил и се скарал с някой от другите посетители. Сбили се, и другият го убил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко не си наясно със собствените си чувства. Нормално, много хора не са.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

и в църковния календар има светец Гордиан, който мога да приема за покровител, шегувам се

---