Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 02:46 25.05.24 
Религия и мистика
   >> Православие
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема Какво "пишеше с пръст по земята" ?нови  
Автор Cristian ()
Публикувано29.07.13 17:10



Великото Божие Милосърдие

Иисус Христос и прегрешилата

2013-07-26, автор: Димитър ПАВЛОВ, рубрика: Теология



Тълкувание по свети Отци на евангелие от Йоана, гл. 8, ст. 1-11

А Иисус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус є рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус є рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши

(Йоан. 8:1-11)

По време на земния живот на Господ Иисус Христос юдейският народ бил управляван по Мойсеевия Закон, или накратко Закона. По силата на неговото прилагане, хванатата в прелюбодеяние жена подлежала на убиване с камъни за извършеното прегрешение. За да бъде признато за извършено дадено престъпление, Законът изисквал най-малко двама свидетели. В конкретния случай, описан от евангелист Йоан, са налице двама доносници - ­ свидетелите на прелюбодеянието. Но на практика, те самите, както и ръководещите ги фарисеи и садукеи, тежко нарушават Закона, защото, пак по неговата сила, те са задължени да изведат на съд не само жената, но и съответния мъж, с когото тя е прегрешила.

Законът дословно гласи: „Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля" (Второз.22:22); „По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел; първом ръката на свидетелите трябва да падне върху него, за да бъде убит, после ръката на целия народ: тъй изтребвай злото из средата си" (Второз.17: 6-7).

Фарисеите, садукеите и водените от тях доносници трябва да са имали някакви лични подбуди за премълчаването на мъжа прелюбодеец. Твърде вероятно той да е бил син на влиятелен член на Синедриона, или духовно, или политическо лице, и пр. Явно е обаче, че това са били хора без страх от Бога, с безсъвестно самообладание, породено от чести и безнаказани закононарушения, скрити под привиден морал.

Така тези юдейски началници взимат върху си товар, що не могат да носят: „раздават" живот и смърт не по правдата на Закона, а както тям е угодно.

Важно обаче е това, че в този случай те желаят да придадат на Христовата отсъда една чисто противозаконна насоченост с политическо-религиозен отенък, която при това се цели в Самия Него, Господ Иисус Христос: „Казваха това, за да Го изкушават, та да има с какво да Го обвиняват" (Йоан. 8:6). Става ясно, че те използват конкретния случай като добър повод да съберат неверни доказателства по замисления от Синедриона съдебен процес срещу Господа: „Рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?"

Зададеният въпрос е определено коварен, змийски въпрос. Ако Господ каже да не я убиват, ще обвинят Него в нарушение на Закона. Ако каже да я убият, ще бъде обвинен от народа в коравосърдечие и безсилие.

А народът чувствал и вярвал, че Той е Месията. Хората били виждали действието на Неговата сила и милост при безбройните изцеления от най-тежки болести, при възкресяването на мъртви.

Тук обаче явните обвинители на жената и все още прикрити обвинители на Господа, допускат в дързостта си две небезопасни за тях самите грешки. За първата стана въпрос по-горе и тя доста ясно личи в думите им: „Тая жена биде хваната в самото прелюбодейство". Което означава, че свидетелите са заварили самото прелюбодеяние, т.е. те са имали и възможността, и правото да хванат не само жената, но и мъжа. Но те предпочитат да нарушат Закона и да се изложат на възможна смъртна опасност, от чисто користни подбуди, които им са по-мили от живота.

Втората има трипосочно значение. От една страна, фарисеите, садукеите и техните доносници открито заявяват, че Господ е обикновен човек, че Той не е обещаният Месия. А от друга, отиват при Него - един ­ „най-обикновен" дърводелец по занаят - ­ за да бъде решен случая срямо Закона?! Но нали тогава само книжниците (законоучителите) и свещениците са познавали Закона. Всъщност, фарисеите и садукеите много добре съзнавали, че Той е Месията, но не искали да Го приемат. Повече от очевидно е, че те отиват при Него, не за да им даде мнението Си по Закона, а да Го изкушат да каже неща, с които да бъде обвинен в нарушаване на Мойсеевия закон. Въпреки че със самото си допитване до Господа, те на практика признават (макар и съвсем да не желаят това), че Той е чаканият Месия. Което само по себе си е в пълен разрез с богоборческите им изявления срещу Него.

Те нарушават и още една заповед по Закона: „Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего" (Мат. 4:7). А те, нямащи страх от Бога, Го изкушават с лукави въпроси.

Прикриваният от тях мъж очевидно не е обичал жената и с лека ръка я е оставил да бъде убита. Тя обаче изглежда го е обичала, за да се реши на смъртно опасното прегрешение. Може влечението й да е било подсилено от един мъчителен съпружески и семеен живот. Нейната жертвоготовна и безкористна обич сигурно е натежала на везните на Божието оправдание. Защото, ако при нея бе налице корист и нежелание за покаяние, то положението й сигурно щеше да бъде друго..., но неведоми са пътищата Господни. И така, жената не издава името на прелюбодейния си съобщник. Тя мълчи в състояние на ужас и очаква смъртта си, защото изключение от Мойсеевия закон не е имало. Фарисеите и доносниците са били сигурни, че тя няма да ги изобличи пред народа за укриването на прелюбодееца. Тази тяхна сигурност е била вероятно допълнително подсилена, с подходящи заплахи по отношение на нейните оставащи живи роднини и близки.

При така създалата се ситуация ­ на неправеден човешки съд се проявява величието на Божията отсъда на Иисус Христос. И това е отсъдата на новия съд - Новозаветния, съда на милостта и любовта. Христос не осъжда никого,

ни жената прелюбодейка, ни нейния съобщник, ни доносниците със стоящите зад тях главни виновници - ­ фарисеите и садукеите.


Единствен само Бог можел да запази в това положение живота на жената, а на нейните обвинители - ­ да им отвори врата към спасително покаяние.

Тук Христос не обвинява пряко и на всеослушание доносниците и фарисеите в нарушаване на Закона, но прави това индиректно и тайно. По начин, по който само те да узнаят какво им казва. Христос навежда глава и започва да пише с пръст върху пясъка нещо. Нещо, което мигновено отрезвява Неговите обвинители. А те стояли най-близо до Него и само те можели да прочетат написаното. Според църковното предание и тълкуванията на св. Отци, на пясъка Христос написал името на укрития от фарисеите прелюбодеец и също Името Божие, като добавил и някои от греховете на самите обвинители.

Доносниците и фарисеите осъзнават тогава, че са на косъм от смъртта ­ - народът можел да ги запита защо не водят и прелюбодееца. Те нямат оправдателен отговор и знаят, че ще трябва тогава да споделят смъртната присъда на жената. Но народът по правило не можел да чете, а и стоял по-далеко и назад. Така написаното било прочетено само от тези, за които то било предназначено. И после Господ казал: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък срещу нея".

С тези Свои думи Той за пореден път поставя въпроса за Новия Завет пред ветхозаветните юдеи. Това е и въпросът на въпросите

- ­ този за любовта и неразлъчната й милост.

Но много юдейски поколения, водени от слепите си водачи, водели живот в нарушение на Мойсеевия закон. По този начин сърцата им закоравели, трудно чували гласа на доброто и не желаели да бъдат изцелени (вж. Мат.13:15).

Така тук, при случката на срещата на Христос с прегрешилата жена и нейните обвинители, се сблъскват на практика Новият Завет и лицемерно-погрешната представа за Закона, носител на която е юдейското му разбиране. Това не е сблъсък между Двата Завета ­ - Ветхия и Новия. Защото според единодушното мнение на Самия Господ Христос и на св. Отци (вж.Мат.5:17) Новият Завет е изпълнение на Ветхия Завет, а не негово отменяне.

Естественият път на любовта преминава през милостта ­ да виждаш в другия човек себе си. Така няма да осъждаш ближния, да бъдеш безсърдечен и жесток към него. Юдеите в конкретния случай обаче не достигат до любовта, защото не допускат до себе си самата Божия милост (вж.Мат. 12:7; Мат.23:23). Без да направят нравствено усилие да проявят милост, те прилагат Закона като безсърдечна буква. Така, за непричастните на милостта юдеи, останало да изпитат силата на съвестта, която дотогава заглушавали в себе си. А тя, като глас на Троичния Бог в човешкото сърце, действа трояко: като законодател, като съдия и като изпълнител на наказанието. Под нейното въздействие обаче фарисеите и доносниците достигнали само до това да осъзнаят греха, който се готвели да доведат до край. Но милостта така и не докоснала сърцата им.

В тях се борели противоречиви чувства. От една страна, те изпитвали неприязън към Христос, дори омраза. От друга, виждали, че Той не ги питал на всеослушание пред народа защо нарушават Закона и не водят прелюбодееца. Напротив, те видели, че Господ им дарява втори живот и тайно ги подсеща да престанат с беззаконията си. Те оценили по достойнство стореното за тях от Христос и смаяни от тази божествена педагогика, в сърцата им заговорил гласът Божий - ­ съвестта.

Според Закона доносниците първи трябвало да ударят с камъни осъдения на смърт и след тях (не по-рано) започвал да доубива грешника и целият народ. Но съвестта им проговорила, че са нарушили закона по-тежко от подсъдимата жена, която съгрешила от обич. Те разбрали, че са по-достойни за смърт от своята жертва. Страстната и духовна нечистота, затлачила се в душите им, паднала, и те, очистени от възпитанието Божие, осъзнали страшната тежест на греха си. И закоравелите от престъпления обвинители започнали да си отиват един по един, а след тях и народът, който не е можел да хвърли камък, без да е поведен от доносниците.

Жената, която вече се виждала мъртва, осъзнала, че само Бог я Е спасил от законното наказание и изповядала Христос като Господ. На въпроса Му: „Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?" ­ жената отговорила: „Никой, Господи!" С това си изповедание спасената от смърт жена ни показва, че Бог е дал Закона и само Той може да прави изключение от него. Вероятно тази жена е от единиците (ако не и единствената) спасени от смъртно наказание след нарушение на Мойсеевия закон. Божият Син, Господ Иисус Христос, заедно с Отца и Свети Дух е дал Закона на евреите, и пак Той извършва (вж.Йоан.8:1-11) преминаването на този Закон - Ветхия Завет - в действието на Новия Завет Христов

- ­Завета на Любовта.

Изправена пред Живия Нов Завет в Плът и Кръв, съгрешилата жена първа приела действието на великата новозаветна заповед, която ограничава буквата на закона: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго" (Йоан.13:34).

Спасена от Божията любов, жената вече вярва в Господа и със сърцето си разбира, че Ветхият Завет отминава и е дошъл Новият Завет. Тя е от безкрайно щастливите хора, видели Този Нов Завет с очите си и чули думите Му: „И аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши". И тъй като думата Божия е вечна, тя е получила от Него уверение, че е спасена; уверение, че до самата й смърт Бог ще й помага да не прави грехове, за да принесе плод достоен за покаяние.

Накрая, като най-обобщен израз на това евангелско събитие можем да кажем, че този евангелски перикоп благовести следното:

а) Господ Иисус Христос е Бог, признат както от вярващите в Него, така и от враговете Му ­ книжници, фарисеи, садукеи. И последните нямат оправдание, че не са знаели, че разпват своя Месия;

б) Отмяна на действието на Ветхия Завет от Самия Господ Иисус Христос и продължаване на Завета на по-високо ниво ­ това на Любовта.

Жената от този евангелски перикоп дължи живота си - ­ земния и вечния - ­ на срещата си с Господа Иисус Христос. Дай Боже, и ние да имаме такава среща с Господа. Амин!


Публикувано за първи път в „Църковен вестник", бр.9, 2012г., под заглавие: „На границата на двата Завета"


Ред.: А. Хр.



Тема Re: Какво "пишеше с пръст по земята" ?нови [re: Cristian]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано29.07.13 19:13



Димитър Павлов - ако е този, за който си мисля, ще се караме. Тука има много сантименти и превзетости

"Според църковното предание и тълкуванията на св. Отци, на пясъка Христос написал името на укрития от фарисеите прелюбодеец и също Името Божие, като добавил и някои от греховете на самите обвинители."
такова нещо не пише в библията - това е свободно тълкувание, в което по принцип няма лошо, но все пак учението на Исус не е предназначено само за малки деца, подозирам, че този анализ също.

"В тях се борели противоречиви чувства. От една страна, те изпитвали неприязън към Христос, дори омраза. От друга, виждали, че Той не ги питал на всеослушание пред народа защо нарушават Закона и не водят прелюбодееца. Напротив, те видели, че Господ им дарява втори живот и тайно ги подсеща да престанат с беззаконията си. Те оценили по достойнство стореното за тях от Христос и смаяни от тази божествена педагогика, в сърцата им заговорил гласът Божий - ­ съвестта. "
и такова нещо не пише в библията - кому са нужни такива допълнения?

Това е описание на най-стария конфликт познат на човечеството - този м/у книжника и мистика. Когато тръгнеш да оспорваш мистик, не знаеш в какво се въвличаш - просто няма как да знаеш и в случая има хвърлени камъни, но не ги виждаш, Исус е хвърлил техните камъни по техните глави, били са големи ербапи, но Исус си ги е поставил баш на мястото им.

Учението на Исус е учение над закона - самият израз "Божи закон" е грешен, няма такова нещо, като закон от Бога, законът е социално явление, в него няма нищо божествено, той е просто необходимост за благото на обществото. Любовта е онова, в което има нещо божествено - законите са променят с времето, но любовта винаги остава, нейната фактологичност е неизменна и неподвластна на времето, но в правилата, в законите няма нищо върховно, в тях няма нищо от Бога, те са просто средство, необходимост. Десетте заповеди са създадени от Мойсей, те не са от Бога, не биха могли да бъдат - тези десет заповеди са човешки правила на играта, примерно: "не кради", защото собствеността е индивидуална, но ако играта се промени и собствеността стане обща, тогава "не кради" няма да е кой знае какъв закон. Кражбата е възможна, само ако има бедност - хората са гладни и бедни, и крадат, но ако обществото е охолно (каквото все някой ден ще стане) и има много, и в повече, тогава кой ще краде?! Тогава заповедта ще изчезне, просто няма да има нужда от нея. Така, че десетте заповеди са социални - всички закони са социални и Мойсей е дал основата на обществото, а Исус е дал основата на индивида, Мойсей носи закона, Исус носи благодатта, законът е от ума, любовта е от Бога. законът е за обществото, любовта за индивида, законът е как да се държиш със другите, любовта е как да се държиш със себе си, любовта е вътрешно разцъфване, законът е външно изпълнение. И това е разказано в тази притча - в Бога любовта успява, а законът се проваля, докато в света е обратно, законът успява, а любовта се проваля, но кой го е грижа за Бога.

Евангелието е схванало най-точно същността на Исус: истина и благодат. Той е бил истинен, дълбоко истинен до самата си сърцевина - до крайно истинен, тъкмо за това си е навлякъл толкова неприятности, съвсем очакван развой на събитията, докато Мойсей е бил типичен политически революционер, един от най-добрите реформатори познати в историята на света.

Така, че - не, че Бог прави изключение от закона, няма такова нещо, защото първо този закон не е от него, Исус дава нещо повече от закона, нещо за което закона е в услуга и ако трябва закона ще се промени, защото нещото е от Бога. (и фактически точно това се получава)

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема С какво Христос победил Ада и смъртта ?нови [re: exaybachay]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано29.07.13 22:55



В отговор на:

Когато тръгнеш да оспорваш мистик, не знаеш в какво се въвличаш - просто няма как да знаеш и в случая има хвърлени камъни, но не ги виждаш, Исус е хвърлил техните камъни по техните глави, били са големи ербапи, но Исус си ги е поставил баш на мястото им.



Работата е там, че не е "хвърлил техните камъни по техните глави" - тук няма старозаветното: "око за око, зъб за зъб". Проявил е Милост - и това е Предвечният Божий Промисъл - "Бог толкова обикна света, че отдаде Своя единороден Син за спасението на всички нас". И това е Същината на темата. Виж пак началният постинг, най-отгоре.

Я ни кажи, с какво Христос победил Ада и смъртта ?

. . .


Редактирано от Ежко на 29.07.13 22:59.



Тема Re: С какво Христос победил Ада и смъртта ?нови [re: Ежко]  
Автор exaybachay (опустел)
Публикувано30.07.13 00:00



Това не е око за око, а грешник за грешник (: - каквото са повикали момчетата, това им се е обадило, като огледало, като ехо, всъщност да донякъде не е правилно да се казва, че Исус изобщо е направил нещо, тъй като онзи, който плюе по небето в крайна сметка оплюва себе си.

Аз ако знам как Христос е победил смъртта, нали се сещаш, че и аз ще я победя -уви за сега си нямам, дори и бегла идея, как става тази работа, пък и не само, колко ли знаем изобщо за феномена на смъртта, виждаме една тяло, което е спряло изцяло да функционира и наричаме това смърт, но какво ли не виждаме.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни


Тема Re: Какво "пишеше с пръст по земята" ?нови [re: Cristian]  
Автор Aлиca. (Лиса)
Публикувано30.07.13 00:32



Много художествена самодейност в тълкуването.
Предположенията не са аргументи.



Тема Какво е писал - това е въпросът.нови [re: Cristian]  
Автор християнин ()
Публикувано30.07.13 14:00





В Темата има въпрос: какво е пишел Господ с пръст по земята ? Не е драскал, а е написал нещо, на два пъти.

Разбира се, има тълкувание, че в такава ситуация, драскайки си по прашната земя, човек го прави затова, щото да се направи на разсеян, сякаш не забелязва какво става наоколо. Но тук Господ пише нещо, а не просто драска.

Написаното на земята не се вижда от всички, а само от най-близките - от онези, които дошли да Го изкушават, обръщайки се към Него с "Учителю", задавайки Му лукавия въпрос: "Ти, прочее, какво казваш ?" (Зададеният въпрос е определено коварен, змийски въпрос. Ако Господ каже да не я убиват, ще обвинят Него в нарушение на Закона. Ако каже да я убият, ще бъде обвинен от народа в коравосърдечие и безсилие. ).

Другото - написаното по земята бързо може да се изтрие и така няма да има други свидетели освен онези, за които е било предназначено.

Св. Николай Сръбски, казва: (преводът е художествен, със съкращения и незначителни добавяния)

Когато фарисеите, книжниците и доносниците задали лукавия въпрос: "Ти, прочее, какво казваш ?", настъпила мъртва тишина сред събралия се народ. Тишина, по средата на съда над обвинената в грях жена - такава тишина, че се усеща как е затаила дъх в очакване на страшната си участ. Велика тишина на стъпва в големите циркове, в които укротители на зверове довеждат лъвове и тигри и им заповядват да изпълняват разни нещо, някои твърде опасни и страшни (спомнете си как укротителят отваря устата на лъва и си напъхва главата в тази огромна и страшна пасмина).

Но пред нас се намира не укротител на зверове, а Укротител на хора, чиято работа е значително по-трудна от на другия. Защото често е много по-трудно да укротиш оскотелите, подивелите от грехове, от беззакония, отколкото да укротиш дивите по природа животни.

"Ти, прочее, какво казваш ?", продължили да скачат срещу Него с изкривени от злоба лица.

Тотава Законодателят на нравственото и човешко поведение приклекнал към Земята и започнал да пише с пръст по прахта. Какво е написал върху прашната земя ? Евангелист Иоан премълчава това. Но останало в Преданието. Написаното било твърде отвратително и гнусно, защото Христос изявил отвратителните и гнусни грехове на някои от обвинителите - част от тайните на техните беззакония - което било неочаквано и поразително за тях. Достатъчно било да изпише първата буква и греха за да може човекът да осъзнае, че това се отнася именно за него:


М(ешулам) присвоил църковните драгоцености

А(шер) прелюбодействал с жената на своя брат

Ш(алум) се заклел лъжовно

Е(лед) вдигнал ръка и ударил своя баща

А(марих) присвоявал имущество на вдовици

М(еррари) извършил содомитски грях

И(оел) се покланял на идолите.




Редактирано от християнин на 30.07.13 14:02.



Тема църковното предание ??нови [re: Cristian]  
Автор Stephanus ()
Публикувано30.07.13 15:53



"Според църковното предание и тълкуванията на св. Отци, на пясъка Христос написал името на укрития от фарисеите прелюбодеец и също Името Божие, като добавил и някои от греховете на самите обвинители. "

Има църковното предание за този стих, така ли ?

\"Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.\"


Тема Както за Ианий и Иамврийнови [re: Stephanus]  
Автор Ежко (Бодлидрешко)
Публикувано30.07.13 16:27



Имената на двамата най-прочути египетски магьосници, за които се разказва в книга Изход (гл. 7 и 8) Ианий и Иамврий не се срещат н и к ъ д е в Стария Завет, а ето, че във второто си послание до Тимотея (3:8) апостол Павел споменава, че те „се противиха на Моисея". На какво основание ап. Павел се позовава, за да цитира имената им, след като те (имената) не са писмено упоменати - не и в Светото Писание ?

Защо евангелист Матей приписва пророчеството на Захария за трийсетте сребърника (Зах. 11:12-13) на Иеремия (вж. Мат. 27:9) ? Защо не го препише на Малахия, например, кое му дава основание да го препише именно и точно на пророк Иеремия ?

На какво основание ап. Иуда цитира от „Книгата на Енох" - една НЕбиблейска книга - като източник на истина (Иуда, ст. 14-15) ?

. . .




Тема Re: Както за Ианий и Иамврийнови [re: Ежко]  
Автор Aлиca. (Лиса)
Публикувано30.07.13 22:41



чели са апокрифна литература.



Тема Re: Какво е писал - това е въпросът.нови [re: християнин]  
Автор lezig (réaliste)
Публикувано31.07.13 13:36



Прекрасна тема. Чакам продължение........




Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.