Точно това имах пред вид - кръщаването на осъзнат човек го прави пълноценен член на църквата, докато кръщението на пеленаче не го прави такъв. Две съвсем различни процедури, по смисъл и по последствия, но с едно и също име.

След като, както сама споменахте, че и спасението, и опрощението, а и кръщаването са еднолични действия на Бог, Той сам може да избере да общува или да не общува духовно със всеки. Това обезсмисля съвсем кръщаването на кърмачета - принуждаван е да общува с натрапен му събеседник, който при това не е пожелал общуване. Бог може да общува духовно с абсолютно всеки, без да му е нужна процедурата покръстване, още повече че пеленачетата нямат грях. А и да имат, пак Той е този който може да реши проблемът.

Пак да се поясня - след като няма волеизявление от страна на детето при покръстването, то всичко се крепи на еднолично действие от страна на Бог. Каква е ролята на родителя тук? Бог отваря вратата, не родителят. Нима Бог не може сам да взема решенията си?

Прав сте, родителите и кръстниците трябва да се постараят с възпитанието - но преди кръщаването, за да съзрее нужното волеизявление. Процедурата върху пеленачета е просто нещо различно от съзнателно взетото решение за следване на Божия път. Както споменах в друг постинг, прилича повече на "молитва за дъжд" по отношение на пеленачето. Прилича ми повече на суеверие.

Точно това имах пред вид - кръщаването на осъзнат човек го прави пълноценен член на църквата, докато кръщението на пеленаче не го прави такъв.

ТЦ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Процедурата върху пеленачета е просто нещо различно от съзнателно взетото решение за следване на Божия път. Както споменах в друг постинг, прилича повече на "молитва за дъжд" по отношение на пеленачето. Прилича ми повече на суеверие.

Формално погледнато, всички християнски тайнства са суеверие, дори вярата в Бог е суеверие за невярващите хора. Личен избор, няма лошо. Ако са Ви кръстили като бебе, но сега сте на друг акъл, никой не ви пречи да гледате на въпросната процедура като на малко понамокряне с водичка. Не вреди на кожата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е може би не съм се изразил достатъчно точно в примера с вратата. По правилно е да се каже, че ролята на родителя е да почука на вратата, за да може Бог да я отвори.
Кръщението е таинство за духовно раждане на личността (покана към Дух Свети да "слезе" върху детето).
В Православието горе долу става така:
Кръщаваният (а при децата кръстникът) се отказва от сатаната, обещава да вярва в Христа и да Му служи и прочита Символа на вярата. После се освещава водата и кръщаваният се потапя три пъти във водата с думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго Духа, амин". Това е най-главният момент от кръщението. Върху новокръстения невидимо слиза в това време Светият Дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дава бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа. Некръстеният не може да приема никакви други тайнства. А кръстеният, станал веднъж член на Църквата, добива право да се ползва от всички нейни благодатни тайнства.
И аз пак да повторя кръщението е една отправна точка която дава възможост да се приемат и другите тайнства.

Мисля, че при разсъжденията си вие негласно приемате, че след една възраст всички хора стават напълно зрели, схващано като възможност да приемат безпогрешно правилни решения.
Според нас Християните обаче такъв човек няма, дори и най-блестящия ум е неспособен да прозре отвъд едни граници поставени пред бога-разум.
Там се прониква само ако Живият Бог разреши. Тази способност различна за различните индивиди се култивира при общение с Бог и чрез разум, но и при приемане на тайнствата на Христовата Църква.
Темата е много обширна. По пътя на "чистия разум" може да изглежда малко като проблема с яйцето и кокошката.

Редактирано от Metropolis на 17.07.13 17:48.

В отговор на:

---

Ами това с лекуването на детето превръща процедурата с покръстването на пеленаче в нещо като "молитва за дъжд" по отношение на пеленачето.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Докато съзнателното участие в покръстването е приобщаване към християнската общност.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 17.07.13 20:44.

Аз под зрялост разбирам способност човек сам да взема решения. Дали са правилни или не, няма значение, важно е да се осъзнава изборът. Докато при пеленачетата това липсва напълно. Там изборът се прави от друг. И всъщност въпросът ми е - доколко са равностойни двата типа кръщение - със съзнателен избор, и с избор направен от друг. Мисля че е очевидно че не са равностойни - и по отношение на Бог, и по отношение на кръщаваният. Ако допуснем равнопоставеност пред Бог - ами тогава става все едно дали си кръстен или не, нали? Бог може да приеме всеки, след като не е нужно дори неговото желание или съгласие - това ще е проявата на заявената Божия любов.

Мисля че Светият Дух няма защо да бъде канен, той знае какво да прави по-добре от канещите го - освен в един случай, когато ясно е заявен отказ да бъде поканен. Този отказ може да бъде свързан с отказ от кръщене, волеизявен лично от кандидатът. Само за този случай е смислено да остане кръщаването, но в съзнателна възраст.

И всъщност въпросът ми е - доколко са равностойни двата типа кръщение - със съзнателен избор, и с избор направен от друг.

На този въпрос само Господ може да ти даде отговор.

Мисля че е очевидно че не са равностойни - и по отношение на Бог, и по отношение на кръщаваният.

По отношение на Бог няма откъде да знаеш, защото не си Бог. По отношение на кръщавания - възможно е кръщаваният да се почувства обиден на кръстниците си заради това, че са вземали решение без да го питат. В такъв случай, ако има проблем, той е междуличностен. Дори личен. Възможни са две положения - кръстеният като бебе да не се интересува от християнската вяра като порасне. Тогава му е безразлично, че са го кръстили на своя глава и няма драма.
- кръстеният като бебе в съзнателна възраст е убеден, че ако го бяха питали, би избрал да се кръсти. Също няма драма.
Това може да е проблем само, ако кръстеният като бебе прояви такова самолюбие, че да реши да се обижда на кръстниците си. Които обаче, са действали, водени от най-безкористна грижа за душата му. А щом някой кандидат-християнин си храни самолюбието по този начин, то той и в зрели години не е в състояние да осъзнае значението на Христовото кръщение. Та, все тая, дали е кръстен или не.

Ако допуснем равнопоставеност пред Бог - ами тогава става все едно дали си кръстен или не, нали? Бог може да приеме всеки, след като не е нужно дори неговото желание или съгласие - това ще е проявата на заявената Божия любов.
Градиш хипотези от името на Бог. Излишно усилие при положение, че спокойно могат да бъдат неверни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"""А е приетото за 40 тия ден гласи приблизително следното: До 9 септември 1944 г. по традиция. . ."""

Жената пита честно и коректо, а ти нямаш право да даваш отговори, присмивайки се, говорейки лъжовно, без да се интересуваш дали ще помогнеш или не. Факт.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 17.07.13 22:21.

Първо кръщаването на пеленачета е избор на родителите и ако те са силно вярващи е много вероятно децата да имат много от техните наклоности. При това тези деца ще растат в средата на вярващи хора.
Второ вие по всички въпроси ли вземате напълно лично осъзнат избор или често разчитате на опита и познанията на роднини и приятели, които имат по конкретен опит в дадена сфера? Какво по естествено е по този въпрос това да са родителите?
Бог може да приеме всеки, след като не е нужно дори неговото желание или съгласие - това ще е проявата на заявената Божия любов.
Иисус докато е бил на земята е приемал всички които са желали да го следват, дори сред 12 апостоли е приел Юда. Изцелявал е всички които се обръщали към него за помощ.
Мисля че Светият Дух няма защо да бъде канен, той знае какво да прави по-добре от канещите го - освен в един случай, когато ясно е заявен отказ да бъде поканен.
евангелие на Иоан гл. 7
37. А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.

В старозаветни времена Дух Свети е посещал по своя воля пророците, но това е друга тема.

Съвсем профански казано когато тръгнеш на път към Царството небесно ти трябва "виза", коята няма да ти бъде издадена ако ти или родителите ти не подадът молба по установения ред.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел