Попитах конкретен въпрос - трябва ли човек да съзнава какво извършва когато се покръства, или може насилствено да се покръства, без собствено волеизявление? Защото ако не е нужно неговото волеизявление, той с нищо не е задължен пред никого.

За св. Отци не вярвам да е било проблем. Не ми се тършува сега за цитат, но в К Катехизис обясняваха тази църковна традиция с предположението, че щом апостолите са покръствали групово цели семейства, то едва ли са оставяли некръстени дребните деца в семейството. От друга страна, духовното развитие и спасението на детето би трябвало да е приоритет за родителите му християни, а какво по-добро начало от поставянето му под Божия закрила чрез водното Кръщение? Предполага се, че дете, възпитавано от християни в духа на вярата, в съзнателна възраст ще направи същия избор като родителите си.

Моето предположение е, че в първите векове на християнството е било в реда на нещата родителите да вземат решения от името на малолетните си деца за всичко, включително и за религиозната им принадлежност. Впоследствие, когато християнската религия се е наложила като единствена, бездруго, тийнейджърите не са имали друга алтернатива. Освен да залитнат към някоя ерес, де, което би било неприемливо за семейство благочестиви християни. Та, освен от първородния грях, чрез незабавното кръщение са ги предпазвали и от евентуални издънки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако за покръстването не е било нужно осъзнато участие и съгласие (щом и пеленачета са покръствали), то това е чисто едноличен Божи акт, в който покръстващият и самата процедура нямат значение, и следователно не са нужни.

Другият вариант е покръстването на възрастни и на пеленачета да има съвсем различно значение пред Бог - което налага пеленачето като порастне, да си мине официалната процедура за осъзнал се човек.

Какво е кръщението според Православната Църква, предполагам и според Католическата?
Нека приемем че горе долу се свежда до следното:
В реда на тaйнствата на първо място стои Кръщението. То е врата, която ни въвежда в благодатното царство, в църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. В беседата си с Никодим Исус Христос наблегнал именно на това: "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Йоан 3:5)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 17.07.13 11:59.

Не сте ме разбрали. След като не се изисква съзнателно участие от кръщаваният, това действие е еднолично действие на Бог. Няма значение дали някой друг е искал вие да бъдете кръстен, нали? Бог не се нуждае някой да му препоръчва действия, но той би се съобразявал със свободно изявената воля, нали? В случая обаче такава нямаме.

Когато аз пращам детето на училище, отношенията с него са между мен и детето, не между него и Бог. Аз съм бог в този случай, аз еднолично вземам решението. Да, това е насилие срещу неговата воля, не мислите ли и вие така? Но това противоречи с концепцията за свободната воля, изразена от Бог. Моето действие е чисто човешко, не може да е аналогия на покръстването.

Затова и казвам, всичко това обезсмисля съзнателният избор при покръстването. А следователно и цялата човешка процедура около него. Бог може да даде повече опции за избор по свое усмотрение - както виждаме, и без да му бъдат поискани лично. Просто казано, покръстването и на пеленачета обезсмисля покръстването като цяло.

"""Попитах конкретен въпрос - трябва ли човек да съзнава какво извършва когато се покръства, или може насилствено да се покръства, без собствено волеизявление? Защото ако не е нужно неговото волеизявление, той с нищо не е задължен пред никого."""


Нещата не стоят по този начин. Не Лекарят има нужда да бъде лекуван, а ние. Вашето дете не е необходимо да знае що е бронхит пневмония, за да го заведете на лекар, щом боледува, нали. Като порастне, само ще преценява дали има нужда да се лекува, или не. Задължението не само да лекувате детето но и въобще отговорността за него, начиная от възпитанието, е на родителите - поне до пълнолетието му. Затова тук въобще не става въпрос за насилване на воля в това число и когато му налагате задължението да ходи на училище в продължение на 12 години, например. И детето Ви, макар и да не иска да учи Дарвин, се съгласява.

. . .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами това с лекуването на детето превръща процедурата с покръстването на пеленаче в нещо като "молитва за дъжд" по отношение на пеленачето. Докато съзнателното участие в покръстването е приобщаване към християнската общност. Тоест имаме две коренно различни по същност процедури, и е заблуждаващо да се наричат с еднакво име, нали? Веднага изпъква нуждата "покръстеното" пеленаче след като се осъзнае, да се покръсти отново, но по другият, истинският начин.

Съзнателен избор може да има ако има алтернатива. Детето в ежедневните контакти ще не че опознава света извън църквата.
Ако родителя не му отвори "вратата" към общуването в Църквата Христова, то има ли възможности за сравнение и избор?

Ако едно дете не бъде научено да познава нотите, как може да се разбере дали има потенциал да стане добър музикант?
Общуването в Църквата е нещо специфично и не може да се преразказва, а да се изживее. Тогава човек може да сравнява и да избира.

Ето нещо от ап. Павел до римляните гл 10.
11. Пък и Писанието казва: "всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".
12. Няма разлика между иудеин и елин, защото един и същ е Господ на всички, богат за всички, които Го призовават.
13. Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси.
14. Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15. И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? както е писано: "колко прекрасни са нозете на ония, които благовестят мир, които благовестят доброто!"

Има опит който човек не може да придобие по никакъв друг начин освен лично. Родителите и кръсниците са тези които трябва да имат тази грижа в началото на живота на детето. Включително и за това как най-лесно да намери пътя към Господа Иисуса Христа. Е, то ако не желае никой не може да го накара насила.
Тук говорим по принцип. А че всяко нещо може да се формализира и изпразни от съдържание е друг въпрос.

...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел

В православието и католицизма водното кръщене не е завършек, а начало на духовното общение с Бога. Осъзнатото участие и съгласие за живот в Христа се извършва посредством молитви, изповед и причастяване. При католиците подходящата възраст за приемане на първо причастие е около 12 години. Това е възрастта, за която са преценили, че човек е достатъчно съзрял, за да вземе сам решение дали да се присъедини като пълноценен член към Църквата или не. Православните са по-практични. Те причастяват малките деца и без подготвителен пост и изповед, задължителни за възрастните, приемайки на доверие, че малките са все още невинни и нямат грехове за изповядване, затова няма причини да ги възпрепятстват от общение с Христа. И православни, и католици гледат на водното кръщение като на важно тайнство, в което Божията благодат за първи път се излива върху изначално грешната човешка природа и считат за напълно естествено, дори за свой родителски дълг, че не трябва да лишават децата си от нея. Голяма трагедия за родителите е, ако детето им почине още некръстено, като езичник. Четох някъде, че поради високата детска смъртност в миналото, римокатолиците задължително кръщавали новородените не по-късно от едно денонощие след раждането.

Точно тази традиция на ортодоксалните Църкви не е обект за спорове сред членовете и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След като не се изисква съзнателно участие от кръщаваният, това действие е еднолично действие на Бог.

Ма то, и опрощаването на греховете ни, и спасението ни са еднолични действия на Бог. Човеците може да се постараем, но нямаме заслуги към тези действия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите