|
От същия автор -Лимасолски митр. Атанасий
". . . Сещам се, че веднъж един човек търсеше работа и аз му казах:
- Добре, върви при този човек, той е добър работодател, християнин е, църковен човек, ходи на църква, да отидеш да работиш при него!
Обадих му се по телефона и той също искаше добър служител. Казах му:
- Знаеш ли има тук един църковен човек!
- А, добре! Изпрати го, искам църковен човек, съвестен, честен, добър и т.н.
- Добре!
И тъй, работникът - църковен човек, работодателят - църковен човек, какво по-хубаво от това! След една седмица работникът, милият, дойде и ми каза:
- Изпрати ме при някой атеист! Не издържам! Не мога! Побърка ме! Жив ме изяде!
Чепат, труден като работодател! Свидлив, да не дава на човека десет лири, да не му позволява да пусне климатика, да не му позволява да пусне печка.
- Ама, студено ми е!
- Харчи се много ток!
- Ама, заплатата е много малка, ниска е!
- А, не става! Толкова трябва да взимаш!
Жесток работодател, труден човек.
Понякога се питаш– как се съвместяват старанието в църковните неща и резултатът от нея, който е цялото това жестокосърдие. Или обратното, да си църковен човек, някой те праща да работиш някъде, другият те приема, защото си християнин и въпреки това да гледаш да го измамиш, да го използваш, да използваш неговата доброта и добронамереност. Стават и такива неща, много често.
Сещам се, че когато бях на Света Гора, един ден дойдоха от някакъв телевизионен канал. Там е забранено телевизията да взима интервюта, но понякога това става тайно, откъде да знаеш. Някакъв журналист дойде с камера и взе интервю от най-лошия монах на Света Гора. Сякаш го знаеха. Тоест всичко най-лошо, което може да си представите, най-лошата картина, която може да видите. Той, клетият, беше човек, напълно загубил своята посока. Когато научихме, че са взели интервю от този нещастен наш брат, си казвахме: Пресвета Богородице! Какво ще каже сега и как се е представил и т.н. Попитали го:
- Отче, тук на Света Гора има ли светци?
Той казал:
- Има!
- Можеш ли да ни кажеш някой свят човек?
- Старецът Паисий.
Ние впоследствие научихме, когато видяхме филма, и се удивихме. И казахме – той е казал такова нещо? Обикновено този тип хора не го признаваха. И го попитаха:
- Добре, защо е свят?
- Вижте, наричат го свят, аз не знам дали е свят, дали пази пости, прави бдения, дали се моли с броеницата и прави поклони, не знам за такива неща, може и да прави. Но едно нещо зная – аз, както виждате, не съм добър монах и го казвам – пия, напивам, се, никога не постя, не ходя на службите…
Цял ден клетият обикаляше по кафенета в Карея, всяка нощ полицията го прибираше.
- Другите отци ме презират, не ме искат, смятат ме за нищо и биха били много щастливи, ако се отърват от моето присъствие. Но всяка година, понеже не знам друг начин да си изкарам хляба - Паисий ме викаше при него да му нарежа дървата и въпреки че имаше други добри монаси, викаше мене и ми казваше ела, отче, да нарежем дървата за годината! Отивам при него и той пита:
- Колко искаш, отче?
- Искам например 10 000 драхми.
- Ще ти дам 15 000! Добър човек си и беден, ще ти дам 15 000!
Другите ме съсипват от работа, карат ме да ги режа, да ги нося, да ги подреждам, един куп капризи, а той често ме питаше: „Отче, измори ли се? Седни малко да си починеш!“ И докато режех дървата, носех ги, подреждах ги, той цял ден ми помагаше, все едно беше мой работник и слуга, плащаше ми отгоре и се грижеше за мене. Той не знаеше да готви, а се грижеше да има консерви, да има вино, да се нахраня добре, постоянно ме черпеше с разни неща и ми казваше: „Почини си малко, да те почерпя с нещо, да хапнем!“ Не стига това, а когато дойде някой посетител, ме хвалеше и казваше: „Виж колко добър монах, вземете благословение!“ И аз мисля, че този човек е свят, защото прави тези неща.
И ние казвахме: „Виж, най-лошият монах на Света Гора каза най-хубавата проповед за Света Гора“. С други думи, къде си проличава нашата връзка с Бога? Не във формалните неща, тоест ако държим формата, значи сме наред. Формата ни води към същността. Да имаш милосърдно сърце, да си милостив, смирен, снизходителен, кротък, да общуваш с брата си – това е плодът, нали?. . ."
|
