Re: Римските свини в Гадара / Религия и мистика / Православие

"Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания да се посъветва също с изповедника и лекаря си./

1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна.
...Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност.
Необходимо е постенето да започва постепенно.
Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

всичко, освен месо (Месни заговезни);
вкусване на риба;
гореща храна с растително масло;
гореща храна без мазнина;
студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

КОИ СА ПОСТНИТЕ ДНИ?

Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.

ЕДНОДНЕВНИ ПОСТИ

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:

всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;
всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт;
срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) - за достойно приготвяне за този велик празник;
на Кръстовден – 14 септември - за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, и
в деня на Отсичане главата на св. Иоан – 29 август (11 септември стар стил).

Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

В Стария Завет има много наредби за поста.

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.

Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13).

Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" - т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват."

Леки и спасителни пости!