Re: Така е. Но без ж е л а н и е, няма как да стане / Религия и мистика / Православие

"Въпреки ежедневния опит който говори,
че смъртта е непреодолим праг за човека и закон на природата, Свещеното Писание учи, че първоначално смъртта не е влизала в Божия план за човека. Тя не е норма, установена от Бога, а по-скоро отклонение от Неговия замисъл и голяма трагедия. Според книгата Битие смъртта се е вместила в нашето естество вследствие на нарушаването на Божиите заповеди от първите хора. Според Библията, Божият Син дойде на света за да възстанови вечния живот на човека. Не става дума за безсмъртието на душата, тъй като тя не подлежи на унищожение, а за безсмъртието на човека, който се състой от душа и тяло като цяло. Възстановяването на единството на душата с тялото трябва да се осъществи за всички хора едновременно при всеобщото възкресение на мъртвите.

В някои религии и философии (например, в индуизма и стоицизма) се прокарва мисълта, че главното в човека – това е душата, а тялото е само временна обвивка, в която душата се развива. Когато душата стигне до определено духовно ниво, тялото престава да й бъде нужно и трябва да се хвърли като износена дреха. Като се освободи от тялото, душата се издига на по-висока степен на съществуване. Християнската вяра не споделя такова разбиране за човешката природа. Като дава предпочитание на духовното начало в човека, тя вижда в него същество от две съставни части, две допълващи се страни – духовна и материална. Съществуват и безтелесни същества – ангели и бесове, но човекът има друго устройство и предназначение. Благодарение на тялото му, природата на човека е по-сложна и по-богата. Бог определя съюзът между душата и тялото – това е вечен съюз.

Когато след смъртта душата напусне своето тяло, тя попада в чужди за нея условия. В действителност, тя не е призвана да живее като призрак и затова й е трудно да се приспособи към новите и неестествени за нея условия. За да не бъде така, както и за пълното отстраняване на всички разрушителни последствия от греха, на Бог се видя угодно да възкреси създадените от Него хора. Това ще стане при Второто Пришествие на Спасителя, когато при Неговото всемогъщо слово душата на всеки човек ще се върне в своето възстановено и обновено тяло. Трябва да кажем отново, че тя не влиза в нова обвивка, а се съединява именно с тялото, което й е принадлежало преди, но вече обновено и нетленно, приспособено за новите условия на съществуване.

Що се отнася до временното състояние на душата от времето на разделянето й с тялото до деня на всеобщото възкресение, то Свещеното Писание учи, че тя продължава да живее, чувства и мисли. "Бог не е Бог на мъртвите, но на живите" – казва Христос (Мат. 22:32, Екл. 12:7). Смъртта е временна раздяла с тялото и се нарича "напускане на хижата", "успение" (заспиване) (2Петр. 1:15, Фил. 1:23, 2Тим. 4:6, Деяния 13:16). Ясно е, че думата "успение" (сън), не се отнася до душата, а до тялото, което след смъртта си отдъхва от трудовете си. Душата, разделяйки се с тялото, продължава своя съзнателен живот така, както и преди.

Истинността на това твърдение се вижда от притчата на Спасителя за богатия човек и Лазар (Лука 16 гл.), както и от чудото на Тавор. В първия случай богаташът (описан в Евангелието), намиращ се в ада и Авраам - в Рая, обсъждали възможността да се изпрати душата на Лазар на земята при братята му, за да ги предупреди за мъките в ада. Във втория, живелите много преди Христа пророци Мойсей и Илия беседват с Господа за предстоящите Му страдания. Също така Христос казва на юдеите, че Авраам е видял пришествието Му, очевидно от рая и се е възрадвал (Иоан. 8:56). Тази фраза нямаше да има смисъл, ако душата на Авраам пребиваваше в безсъзнателно състояние, както учат някои сектанти по въпроса за живота на душата след смъртта. Книгата Откровение разказва със своя образен език за това, как душите на праведниците на Небето реагират на събития, които се случват на земята (Откр.5:9).

Всички тези места на Писанието ни учат да вярваме, че дейността на душата действително продължава и след раздялата й с тялото. Освен това Писанието учи, че след смъртта Бог определя за душата място на временно пребиваване в съответствие с това, което е заслужила, живеейки в тялото: рай или ад. Определянето на мястото се осъществява от така наречения "частен" съд. Частният съд трябва да се отличава от "всеобщия", който ще бъде в края на света. "За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде човеку според делата му." Сирах. 11:26, също в Евр. 9:27: "И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд [...]".

Очевидно съдът е индивидуален. Има основание да се предполага, че в началния стадий веднага след смъртта, попадайки в нови условия, душата се нуждае от помощта и ръководството на своя Ангел-хранител. Например в притчата за богатия Лазар се разказва, че ангелите взели душата му и я отнесли на Небето. Според учението на Спасителя, ангелите се грижат за младенците – за децата (в пряк и преносен смисъл).

Учението на Православната църква за състоянието на душата до всеобщото възкресение е следното:

"Вярваме, че душите на умрелите блаженстват или се мъчат според делата си. Като се разделят с тялото, те веднага преминават или в радост, или в печал и скръб. Впрочем, те не чувстват съвършено блаженство, нито съвършено мъчение, тъй като съвършеното блаженство или мъчение всеки ще получи след всеобщото възкресение, когато душата се съедини с тялото, в което е живяла добродетелно или порочно." (Послание на източните патриарси за Православната вяра, член 18).

Така Православната църква разграничава две състояния на душата в задгробния свят: едно за праведните, друго – за грешниците; рай и ад. Тя не признава римокатолическото учение за средно състояние и чистилище, доколкото в Свещеното Писание няма никакви указания за средно състояние. Също така Църквата учи, че мъченията на грешниците в ада могат да бъдат облекчени или дори премахнати чрез молитви за тях и добри дела, извършени в тяхна памет. От тук и обичаят да се правят литургии с имена на живи и умрели. "

/Епископ Александър Милеант/

Христос воскресе!

Благодаря!

Много сме говорили за митарствата и нека не изпадаме в изкушения, макар че за мен представлява интерес какво става с душата след 40-ия ден от смъртта на човека? В какво пространство се намира тя до Второто Пришествие?

Нека се замислим за животът, тук, на земята.

/Мъдри думи от Св. Ефрем Сирин /

"Пробуди се, пробуди се,
бедна душо, остаряла в грехове;
разбери и осъзнай, че този свят преминава.

Къде са исполините, живели някога на света?
Къде са мъдреците и горделивите царе?
Всички те бяха в своя род и в своето време, и изчезнаха.
Блажен е онзи, който винаги възлага упованието си на своя Господ,
Чието име не прехожда и славата му няма край!"
"Отворена е вратата за каещите се и няма такова време, в което Милосърдният да не се вслушва към тях.
Той винаги накланя слуха Си, за да ни даде лекарството на опрощение на греховете. Ето, Господи, потънахме в море от злини и наближава съдът на който не ще има щедрости.

Дарувай ни, Господи, да станем бодри в молитва, та по молението ни да се отвори Твоята врата."

Нека не забравяме, че светът преминава, да не се прелъстяваме
от неговите удоволствия, да не обикваме неговата измамност, понеже
светът преминава като нощно съновидение.

Текат и отлитат дните, бягат и не спират часовете, в стремителното течение на времето светът приближава към своя край.
Нито един ден не позволява на друг да върви заедно с него и нито
един час не чака друг, за да летят заедно. Както е невъзможно да се удържи водата и да се спре с пръсти, така не ще остане неподвижен
животът на родения от жена.

Претеглен и премерен е животът на всеки, който идва на света, той няма начин, нито възможност да престъпи назначения предел. Бог е поставил мярка за живота на човека и дните разделят на части тази определена мярка. Всеки ден,
незабелязано за теб самия, взема своята част от твоя живот, всеки час
със своята частица неудържимо бяга по своя път.

Дните разоряват твоя живот, часовете подкопават неговото здание и ти бързаш към своя край, понеже си пара.

Дните и часовете те ограбват и разхищават като крадци и хищници, а нишката на твоя живот постепенно се
скъсява.

Дните погребват живота ти, часовете го поставят в гроба,заедно с дните и часовете твоят живот изчезва от земята. Животът,който днес живееш, си отива и отлита с края на същия ден, понеже всеки ден взема своята част от него и си отива с нея. Всеки ден предава на погребение своята част, всеки час полага в гроб своя дял и те си отиват в бързия полет на времето, изчезват и се превръщат в нищо. Дните изискват и вземат своето, часовете също отнемат своето и те принуждават към това, за да се изчерпи мярката на твоя живот и
по-скоро да настъпи краят. Бог е поставил и измерил твоя живот на земята и всеки изминал ден взема от него своя дял, докато не се изчерпи докрай. Колкото бързо преминават дните, толкова бързо преминава и отлита животът. Ако слънцето спре на небето и луната бъде задържана в своя бяг, то може да спре и времето, определено за твоя живот, и да престане да се стреми към своя край.

Изпитай чрез сянката, че ти говоря истина, сянката ще те увери в справедливостта на думите ми.

Животът ти преминава така, както и сянката не стои на мястото си. Отбележи определена граница, застани неподвижно и наблюдавай сянката на своето тяло. Както тя се движи и не се спира на отбелязаната граница, така и твоят живот преминава и бърза към края си. От сутрин до вечер сянката обгръща твоето тяло,
от майчината утроба до гроба се простира течението на твоя живот.

Една педя е мярката на твоя живот, той не се простира по-далече;
пръстите ти показват петте степени на тази мярка. Твоята педя започва с малкия пръст и завършва с палеца. Така младенчеството е начало на твоя живот, а краят му е старостта. С малкия пръст първата възраст на младенчеството започва твоят живот, след това върви до втория пръст - неразумното детство, след него човек застава по средата - в горделивата и надменна младост, след нея следва четвъртата възраст на съвършен мъж, после мярата започва да
намалява и идва последната степен - старостта: това е големият пръст,палецът - краят на живота. Ето твоята мярка, ако ти е определено да я завършиш напълно, но често става тъй, че смъртта идва и не позволява да я доживеем докрай, понеже Творецът по Своята воля съкращава педята на твоя живот, за да пресече злото и то да не продължава заедно с живота ти. И така, ръката показва мярката на човешкия живот, пръстите са образ на петте степени, през които
минава човекът."