|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Манастири
|
|
| Автор |
lrdiscovery (член) |
| Публикувано | 26.02.12 15:54 |
|
|
Тук ще качвам линкове към описания на български църкви и манастири. Ще се радвам да коментирате и Ви благодаря за това!
| |
|
|
|
През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви.
Четиринадесет години след тоя мощен 16и век и хоп, забраната падаа.
"Храмът "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. "
А има и още подобни примери.
| |
|
|
|
Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.
Пак цитат от първия линк - абсолютни глупости. Кой ги пише тия статии, бре. Що първом не прочете, пък после да пише?
| |
|
|
|
Някои духовници и по-будни българи използват веротърпимостта на султан Мохамед II (1451-81г.) и
Въпросният султан се казва Мехмед (вярно, това е турското произношение на името Мохамед) и е наричан Фатих, защото завладява Истанбул. Но пак е добре де, че в тая бъкаща от грешки статия на султана заличил източната римска империя се признава някаква веротърпимост :).
Редактирано от spanishcaravan на 26.02.12 16:16.
| |
|
|
|
Уважаеми spanishcaravan,
предавам Ви отговора на автора на статията арх. Елица Виткова:
При по-задълбочен прочит ще забележите истинността на „грешките”:
Пост 1 и 2) Забраната съществува (Източници: Кратка история на българската архитектура, БАН, София 1965г., стр. 162-164; История на България, т.4, Българският народ под османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, БАН, София 1983г., стр. 102), което не означава, че се спазва. Забраните, които турската администрация издава са толкова много и често си противоречат, особено в нюансите. Начина на спазването им зависи най-вече от местната власт.
Важно е да се обърне внимание на думата „или” в текста:
„През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви. Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради”.
„или” означава, че ако не са „дървени”, трябва да са „полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.” Ограниченията се отнасят и за всички масивни църкви – каменни, тухлени – всички, които не са от дърво.
Ето още един текст от същата статия, който обяснява това:
„Новите и възобновените култови постройки през XV - XVII в. са съобразени с повелите на османската власт. Те са малки и скромни сгради, с невзрачна външност, полувкопани в земята, за да не дразнят религиозното чувство на турците – без куполи, без звънарници и без пъстро украсени фасади.”
Примерът който давате е идеално потвърждение. Фасадата към улицата е с височина до 1,50м, и сградата е малка – цитат: „Храмът "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. Храмът бил малък по размери (8,37 x 6,50 x 5,20 метра) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали”
Храмът формално удовлетворява забраната. Същевременно благодарение на стръмния терен има високи фасади откъм двора и въпреки, че е малък е трикорабен, но не е базилика, защото средният кораб не е по висок от другите и няма странично осветление. (вж. ). Това са само част от строителните хитрини на българите, които са допускани благодарение и на големи рушвети. /още едно уточнение: мазгал е бойница, а не прозорец: вж. /
Тази църква, както и църквите описани в следващата статия: „” са строени около и западно от река Искър и река Струма, обяснила съм, защо точно там това е било възможно.
Тези неща ги пиша, защото съм архитект, и ползвам достоверни източници.
Пост 3) Относно името на султана – не зная да съществува точен регламент. В цитираните издания – и двете на БАН – в едното е цитиран като „султан Мохамед II (1451-81)”, в другото като „султан Мехмед II (1451-81), наречен Завоевателя”, предвид на ползвания немски източник „Mehmed der Eroberer und seine Zeit” /превод: Мехмед Завоевателя и неговото време/.
Най-некоректно е според мен това което Вие предлагате: Мехмед Фатих, доста по-добре е: Мохамед Фатих, и най-добре: Мехмед Завоевателя
Веротърпимостта на Мехмед Завоевателя спрямо населението по днешните български зами е факт. Доказва го големият брой храмове, изградени и ремонтирани от българите по време на неговото управление (Източник: Кратка история на българската архитектура. БАН. София 1965г., стр. 163). Историческото обяснение на този факт е, че тези земи са тил за османската войска, източник на суровини и др. и не са били желателни никакви размирици там, предвид на мащабните военни действия, за които и вие споменавате.
Уважаеми spanishcaravan, надявам се, че отговорът на арх. Елица Виткова Ви удовлетворява.
Редактирано от lrdiscovery на 28.02.12 12:22.
| |
|
|
|
О, трогнат съм. Ангажирали сте цял архитект, за да ми отговори (прости привидно заядливия ми стил, то е защото, пусти пости, не позволяват да се пости с бира :р)
И така. Архитектът рече:
Важно е да се обърне внимание на думата „или” в текста:
„През XVI в., при най-голямата политическа и военна мощ на Османската империя, е забранено да се строят нови каменни църкви. Българите имат право да имат само дървени или ниски полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради”.
„или” означава, че ако не са „дървени”, трябва да са „полуподземни храмове без камбанарии (звънарници), без куполи, без да изпъкват сред околните сгради.” Ограниченията се отнасят и за всички масивни църкви – каменни, тухлени – всички, които не са от дърво.
Рече и отсече.
Обаче, уважаеми lrdiscovery, "или" и тука е поставено някак неправилно. Защо? Защото архитекта вместо да прави справка в бански издания от времето на възродителните процеси е трябвало да погледне османските закони по темата. М.Кил дава някаква бегла представа за какво точно става въпрос, а именно - няма такова нещо като "трябва да са полуподземни". Ограничението по отношение размера и нивото им се определя от това кога е построена сградата, съответно при възстановяването, според закона, се възстановява според оригиналните размери. Примерно Самарджийската църква. Тя е от четвърти век, а не както някъде из статиите пишеше, че е строена от софийските самарджии, и понеже е от четвърти век оригиналните й размери отговарят на това ниво и затова сградата изглежда "вкопана". Няма изискване за "вкопаване".
По отношение малките размери на добърската църква. И преди османската власт се строили дребни храмчета. Земенската църква да не би да е голяма? В Сапарева баня трима човека не могат да се обърнат, ако влязат в църквата. Същото е и с Боянската църква. Тогава коя нетолерантна власт е поставяла ограничения?
| |
|
|
|
Уважаеми spanishcaravan,
Пишете глупости. Не мога да бъда отговорен за писанията из Интернет. Както е известно, из Нета могат да пишат всякакви лаици, включително и драматично несъгласни с официално научно становище по който и да е проблем. Горещо Ви предлагам да четете повече хартиените носители, наречени "книги" и по-малко Уикипедия, бгмама или каквото и да било друго на това ниво. "Банските" издания се основават на първоизточници, които са прекалено много, за да бъдат цитирани тук. Моля да ме извините, но времето ни (на архитекта и моето) е твърде кът. Дадох ви литература - четете. Ако не ви се чете - продължавайте да пишете.
| |
|
|
|
Източниците ми са си на хартиен носител. Ако ти, или уважаемият архитект, не сте чували за М.Кил примерно, си е ваш проблем. Няма изискване за "вкопаване". Въобще дори не съществува подобен термин, освен във възрожденски настроени бански глави.
| |
|
|
|
Няма изискване за вкопаване, а има изискване църквата да не е по-висока от човек на кон (около 2.5 м). Затова българите си вкопават църквите в земята. Добър пример е русенската катедрала св Троица, плевенската св Николай, тревненската св Архангел Михаил и сума ти още, строени през турския апогей.
Редактирано от Пpaвocлaвeн ckoт на 28.02.12 17:10.
| |
|
|
|
PS И ди днес в Египет действа hamayouni decree, което е наследник на турското право. Този закон поставя многобройни изисквания за строеж и дори за ремонт на църковно здание, който трябва да се санкционира лично от Египетския президент. Така шариатските беснувания продължават и днес, а ти ми пееш, че още 17-ти век българите свободно строели църкви. да, ама не. И не е далеч времето, когато пак ще сме под турския ботуш, благодарение и на нашенски ибрикчии.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
(свещи пали)