Re: За Форума и Прошката / Религия и мистика / Православие

Простено - прости!

Полския щурец е права, истинската прошка се случва, ако прощаващите се опитат да се разберат, а аз допълвам - и да се приемат такива каквито са, с немощите и слабостите си.

Господ да ни прости и помилва!

Това, с което започваш за обединението и за форума е точно. Но, струва ми се прекомерна твоята надежда, че форума може да се върне към своите златни времена. Аз съм на съвсем противоположно мнение, все по-зле ще става от християнска гледна точка. От светска, форума ще цъфти. Защото с всяка изминала година, с всеки изминал месец, тук се намира все по-малко православие за сметка на все повече инославие и атеизъм. Стана проява на лош вкус да се цитира Светото Писание. Ако се опиташ да приведеш доказателство от Отците направо те вземат за тъпак. Ако говориш за Предание и учение на Църквата настава невероятен вой. Интернет безделници се шляят 24/7 по форуми и клубчета със способност да избълват десетки и стотици мнения на ден, кое от кое по-неадекватни и неподходящи за тук, но ето с някакъв псевдо-либерализъм модераторите ги търпят. Сквернословия, богохулства, пропагандиране на ереси и антихризъм вече стана съвсем обичайна практика, а реакция от модераторите няма. Единственото, което виждам е, че се изтриват някои от най-острите мнения, но това до следващия път, когато авторите им ще се развихрят с още по-голяма сила. Мерзостта на запустението е тук сред нас, да не се заблуждаваме.

За писмата ти няма много какво да казвам. Аз ги намирам, че отговарят на Църковното учение, няма проблем с тях. Не мога да разбера обаче, твоето безпокойство, виждаш че се продават почти във всички православни книжарници и щандове, първата част е изчерпана. Какво по-голямо свидетелство от това, хората ги харесват и купуват. Проблем ли е, че пет души в този форум не ги харесват? Нямат ли право? А дали харесват стила на преподобни Максим Изповедник, или на св. Симеон Нови Богослов? Защо да не им е доскучало ако са се опитали да ги четат? Ясно е, че тук между нас са на мода сладникаво протестантско-модернистичните съчинения. В краен случай дебелашки майтапи.
А тъжният факт е, че едно нещо е да не харесваш, а съвсем друго нещо е да излееш злобата си и да оплюваш дори без да си го чел, както се прави тук по стар народен обичай. Но ето, примерно наш Мъглиш го усети това и промени тона, трябва да му го зачетеш ;)

Трудно нещо е прошката, уж се каем, искаме и даваме прошка на думи, а дълбоко в себе си, в самото сърдечно чувство, заравяме тайничко виртуалната брадва на омразата и злобата за да ни е под ръка при следващия сгоден случай. Каква е тая прошка? Човек към човека гняв има, а от Господа прошка проси; ...сам, бидейки плът, питае злоба: кой ще очисти греховете му (Сир. 28:2-5) Ако не променим първо себе си, нямаме никакъв шанс да променим другите и сто хиляди мнения по форумите да изпишем. Това е главният проблем на всинца ни тук - много акъл даваме, а сами ние окаяните се нуждаем от просветление. Търсим в очите на братята сламки, а дървета в собствените си очи не забелязваме. Ама на, така я караме, поне от време на време да прощаваме от сърце и да се помолим за тези които ни обиждат. До следващия рунд.

Спаси Господи!