Празникът „Въздвижение на св. Кръст Господен“, както е изписан в църковното календарче, означава „Издигане на Господния кръст“. Това е ден, в който почитаме намирането на кръстното дърво, на което бил разпънат Иисус Христос в Йерусалим.
Още през втори век християните започнали да се прекръстват, т.е. да се осеняват с кръстния знак, както правят и до днес. Появяват се първите изображения, но самият празник е свързан с тържеството на християнството при император Константин и майка му царица Елена (IV век).
След една значителна победа на Константин в Рим, която се случила с кръстния знак, майка му Елена отишла в Йерусалим, за да намери кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. Константин и Елена построили църква на мястото, където била пещерата на Гроба Господен. Днес в този храм християни от целия свят посрещат най-големия християнски празник Възкресение Христово.
Царица Елена искала най-вече да намери кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. След специални разкопки и издирвания, били намерени заровени в земята трите кръста – на Христос и двамата разбойници. За да разберат кой от тези кръстове е Христовият, по съвета на епископа на Йерусалим, кръстовете били допрени последователно до болен и до починал човек, когото роднините носели на погребална процесия към гробището. Болният оздравял, а починалият възкръснал, съживил се. Тези два случая показали на събралото се множество, кой е Христовият кръст.
Тогава епископът застанал на специално издигнато място, вдигнал високо кръста във всички посоки, за да го види събралият се народ и да му се поклони. Това се случило през 326 година.
Днес по същия начин, в спомен за онзи първи ден на издигането на Христовия кръст, на 14 септември в християнските храмове свещеникът издига кръста във всички посоки по време на богослужението и ние му се покланяме. След това кръстът се поставя за поклонение и всички християни пеят:
„На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим“.
Хората често и по незнание възприемат кръста само като символ на смърт и печал. Но денят на издигането на Христовия кръст ни напомня, че това вече не е онзи стар уред за мъчение на разбойници, какъвто бил в миналото. Христовият кръст отдавна не е символ на смърт, скръб и печал. На този ден ние си спомняме не само за смъртта на Христос, а най-вече за Неговото възкресение, и гледаме на кръста като на символ на радост и надежда.
Богочовекът умря на кръста, за да може човекът да има живот след смъртта. Ако се осеняваме с кръста по-често и казваме молитвата си към Бога, Той няма да ни остави в нашите притеснения. Тази молитва е най-вече обърната към нас самите, защото нашите най-големи врагове са нашите страсти – всички страдаме от егоизъм, гордост, себелюбие и отчуждение от другите. Молитва за всеки от нас:
„Спаси, Господи, Твоя народ, и благослови наследството Си, като даруваш на православните християни победи над враговете и запазваш с кръста Си Твоя народ“.
В памет на това събитие, на иконата на празника се изобразяват светците цар Константин и царица Елена заедно с Христовия кръст. Този ден за християните е строг пост.
https://renetatrifonova.wordpress.com/…/%d0%ba%d1%80%d1%8a…/