Вчера сутринта чух по БНР декларацията на свещениците от Неврокопската митрополия. В нея те изразяват нетърпимостта си към владишкия конформизъм и обявяват епархията за вдовстваща. Научих и че в София вчера по обяд е имало "покайно" шествие с участието на около шейсет свещеника около Халите.

Възхитен съм от тези хора. Бог да пази българския поп.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз ги засякох вчера на "Попа".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от нблдтл на 21.01.12 13:06.

Друже Мъглишев,

Частично приветствам смелостта на неврокопските свещеници, но в крайна сметка изявата по улиците е каруцарска. Тя не се вгражда в каноните и в християнското благоприличие.

Истина е, че владишкото беззаконие е стигнало краен предел и че свещенството е онеправдано и смачкано в робска зависимост, крайна мизерия и т.н.

Площадните митинги и каруцарски викове не могат да бъдат норма или сила, която да управлява Църквата.

Църковната процедура е друга. Когато има нарушение, подава се жалба или иск към църковното съдопроизводство за разглеждане на нарушенията. В случая с досиетата, би трябвало да се иска незабавно свикване на събор и да се разгледат деянията от църковна комисия, имаща богословска и канонична грамотност, както и християнска добросъвестност.

Дори свещенството да успее с уличен натиск, да смени митрополитите, акцията няма да е църковна. Градежът на расоносните каруцари ще е на още по-песъчлива почва отколкото този на агентите. Грешката ще е една и съща, че по човешки начин и съображения се действа, потъпквайки каноничното право на Църквата, което е истинската ограда на църковния ред.

Прочее, ако хулиганските викове, а не църковното съдопроизводство и събор наложат нови митрополити, то участта на нановите ще е твърде незавидна. Те ще станат пионки в ръцете на площадното каруцарство и задкулисно масонство, което заменя ДС, и всеки път когато не угодят на някой поп, последният ще свика тълпата да крещи по улици и площади и да иска нов митрополит. Това е хулиганство, далечно на християнския дух.

Бих приветствал единствено желанието да се върне църковният кораб в евангелските води, но в светлината на каноничното право и според вековния ред, установен в Църквата Христова - чрез и на църковен събор.

Безбожниците принудили духовенството да забрави каноните и наложи свои любимци за митрополити. Новото време не намери християнска зрялост и богословска грамотност да изправи нарушенията. Сега грешката се задълбочава, че вместо ДС улицата и масоните започват да действат. Но тази процедура не може да заздрави устоите на Църквата и да утвърди авторитета й сред широките маси недуховен български народ.

Пак ще се повторя, че точно това нещо критикувах у моите някогашни събратя и се опитвах в няколко критични писма да предпазя Гервасий от скандална авантюра. Никой не пожела да ме послуша и скандалите не закъсняха. В сегашния случай катастрофата няма да закъснее. Точно така започна скандалният разкол во главе с Панкратий и Калиник някога. Затова се опитвах да внуша на митрополит Инокентий, че само църквовен събор е авторитетното разрешение, но уви. Гласът ми остана глас в пустиня, а ето че нищо ново под слънцето.

Църквата Христова е преди всичко в догматичната и канонична изправност, а не само във външния блясък. Младите епископи са хем неграмотни, хем без никакъв опит. Трижди Горко на България. После, ако следите новините, новите епископи са протежета на старите митрополити. Разлика кой знае каква няма.

Нямам нищо против еп. Киприан във Враца, но информацията е, че той няма богословско образование. Беше показан един клип от хиротонията му, свидетелстващ за ненормалната му хиротония в средата на храма, а не в олтара. Ето го едно от странно по-странно бъдеще.

Не на последно място трябва да се има предвид, че не само владиците са били вербувани. Болшинството свещенство също. Болшинството семинаристи са били вербувани в казармата. Нещата не са чак толкова прости както комсомолският Ви плам и жар ги интерпретира.

Паки и паки се преповтарям, че всяко човешко действие без Бога е обречено на крушение. И без друго Църквата се подмени с една видимост, сега видимостта рискува да стане същински вертеп.

Гневете се и не съгрешавайте!

Нека всеки изпита първом своята съвест доколко е християн и с какво морално право дръзва да изисква от останалите морал, ако самият той е неморален.

По тази площана каруцарска логика трябва да деканонизираме патриарх Фотий, защото е императорски ставленик, трябва да деканонизираме и разкритикуваме шпионската мисия на свв. Кирил и Методий, защото са били византийски шпиони.

Ако някога ДС е дърпала конците в Църквата, сега несъмнено масоните започват да ги дърпат. По логиката на площада старите митрополити трябва да напуснат катедрите си. Има само трима митрополита без досиета. Това ще рече, че един от двамата само има каноничното право да бъде избран за патриарх.

Въпросът ми е кой може да гарантира, че сред участниците на събора няма да има масони? Каква е гаранцията, че масонските сили няма да съумеят да сложат своя си кандидат за патриарх?

За себе си отдавна съм разбрал, че положението е неспасяемо и съм го писал не веднъж в частните си писма до патриарха. Но Вие сте млад и зелен и вместо да бдите над душата си, имате тенденцията да аплодирате каруцарщината, а сте педагог. Родителите очакват от Вас да възпитате грамотни и благовъзпитани българи, а не професионални каруцари.

Поздрави!
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Prokimen на 21.01.12 13:53.</EM></FONT></P>

Редактирано от Prokimen на 21.01.12 14:10.

Отново сте напълно прав. И все пак - каноничния ред е, жалба към църковното съдопроизводство, т.е. към Неврокопския митрополит? Или в Синода, където има още десет ответници по тази жалба... Едва ли има прецедент по каноните.

Правилно обръщате внимание за църковното съдопроизводство. В момента то е във владишки ръце. Трудно е да се дефинира процедурата, но така или иначе, крайно време е да се сложи начало на църковен ред.

Макар и да изглежда фиктивен, искът трябва да първо на епархийско ниво и не толкова досието на дядо Натанаил трябва да е главният мотив, а каноничността на избора. Аз съм убеден, че ще се намерят епархийски избиратели, които могат да кажат истината, че им е внушавано кого да избират за митрополит. Нека се отворят протоколите и съдопроизводството бъде по мащабно. Следващата инстанция е върховният църковен съд в Синода и съборното волеизлияние. За един ден тези съдбоносно важни неща не се решават. Това би било достоен урок за владиците, че свършва тяхното дерибейство и че Църквата, това са всички заедно. Владиката не може да решава без народа и клира.

С подаването на съдебния иск, би следвало да се назначи временно управляващ епархията и дядо Натанаил и другите митрополити, където се пристъпи към тази процедура, да се оттеглят от епархията, както епископите кандидати се оттеглят по време на митрополитски избор.

В такъв случай, искът трябва да е и своеобразен подарък за именния ден на патриарха днес.

Ако се започне чистка сред свещенството, което е било вербувано? Църквите съвсем ще се изпразнят. Аз съм убеден, че поне 50 процента от свещенството е вербувано.

От километри си личи, че реакцията им е плод на дълго таен реваншизъм. Всичко друго е прах в очите.

Могло е видимо, но в някакви загадъчни обстоятелства. Колкото до дядо Партений, епископската му хиротония (ако не се лъжа) е била преди комунистическия преврат и се смияташе от по-старото поколение. Той е духовно чедо на убития Неврокопски митрополит Борис. Като викарий на дядо Андрей, дядо Партений кръщава царските деца и затова бива отзован от С.А.Щ. Комунистите го подлъгват, че го викат да го наградят за неговия принос в старобългаристиката.

Според това, което ми е споделил неговият духовен брат - Проватски епископ Антоний, последният успял да му изпрати някакъв писмен сигнал да не се връща и да не вярва на комунистическата уловка. В наивността си, дядо Партений се почувствал поласкан и си въобразиил, че комунистите наистина са оценили неговите трудове по написването на богослужебни последования на църковно-славянски език и се завърнал. Тогава започват същинските му изпитания и опити да го убият. Ако няма досие, значи е съумял да се измъкне от зловещите лапи само със страдания. За мен е твърде малко веролятно, да не кажа невероятно, но щом фактите говорят, трябва да се приемат. така или иначе, дядо Партений беше в съвършено глуха линия и по милостта на патриарха пребиваваше в София, но без никакъв глас в църковните дела.

Ако той се е измъкнал по някакъв начин да не подписва, не вярвам, че родствениците му могат да се похвалят със същото. Затова могат да се гордеят само с родственика си дядо Партений

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

...реакцията им е плод на дълго таен реваншизъм

---