11 от 15-те митрополити - сътрудници на ДС

Не съм съвсем съгласна. Мълчанието от страна на различните хора може да се тълкува по различен начин. Ако сливенският митрополит мълчи това може да се приеме като мълчаливо смирение. Но когато го прави човекът с линкълна не е същото.

Във всеки случай има нещо хубаво в това - сега, когато си знаят грешките, реакциите им няма да са продиктувани от страх и желание да скрият нещо. Сега тези хора могат да бъдат искрени и да работят водени само от вярата. Разбира се ще стане ясно и доколко я имат. Но като цяло е добро развитие.

[линк]

Слава Богу, че повечето от тези проблемни митрополити са вече на възраст и скоро всеки един от тях, когато му дойде реда, ще трябва да дава отчет пред най-справедливия и неподкупен Съдия в мирозданието!

Съжалявам само, че не е възможно всички тези повярвали в собствената си значимост и незаменимост проблемни църковни мъже, да бъдат тестирани с детектора на лъжата. И съответно да отговорят на следните примерни въпроси:

1. Вярвате ли твърдо в задгробния живот?

2. Вярвате ли твърдо в Страшния съд?

3. Вярвате ли твърдо в това, че има ад?

4. Вярвате ли твърдо, че всеки, който се преструва, че служи на Бога, но всъщност служи на Мамона, ще се озове след смъртта си в ада?

Уверен съм, че някои от митрополитите ще бъдат засечени от детектора на лъжата в явно съмнение в основите на проповядваната от самите тях вяра...

Така поне ще знаем дали в Светия синод на БПЦ има повече искрени служители на Бога, отколкото послушни слуги на Мамона.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Съгласен съм с несъгласието Ви.

Ситуацията налага мигновена реакция - индивидуална и колективна. Най-достойно се измъкна Врачанският Митрополит. Дори някои да бяха копирали думите му, сякащ щеше да е по-добре, вместо да търсят оправдания в състояние на паника и гняв.

Има хора, които са способни да Ви гледат в очите и да Ви излъжат със завидно спокойствие. Има хора, които не умеят да се изразяват. Във втория случай сякаш е по-добре за Църквата тези хора да се поослушат и вземат пример от другите. Други мислят, че всяко чудо е за 3 дни. Това тридневно мислене и отминаване на шумотевици е български патент. Затова аз съм песимист, че нещо би се променило.

Проблемът не са толкова досиетата, колкото липсата на изборност в онова време. До ден днешен не е възстановена съборността и църковното съдопроизводство. За съжаление, няма сила, която би могла да промени нещата.

Чета вчера, че един руски архиепископ наредил в епархията си апостолските и евангелските литургийни откъси (зачала) да се четат на руски език, а не на църковно славянски език. Болшинството енории и всички епархиални манастири отказват да се подчинят. Нека оставим въпроса кой е прав. Искам да обърна внимание, че народът започва да участва пълноправно в живота на Църквата.

Преди няколко месеца епископът в Осетия изпрати игумена и игуменката на единствените два манастира в Дагестан. Народът се вдигна моментално да умолява архиерея да чуе гласа му и остави двамата духовници, при което архимандритът не е осетинец, а руснак. Епископът смяташе, че неговата воля е закон. Народът наруши националните си традиции и падна на коелен пред владиката, а той едва не мина през тях. Трябваше моментално да се намери руският патриарх и да отмени епископските разпореждания. Ако нямаше народно самочувствие за реално и равноправно членство в Църквата, това не би могло да се случи - отмяна на епископско разпореждане.

В древността епископът се е допитвал до народа и народът си е избирал епископа. Тази практика е унищожена и е време да се възстанови, както и всяка енория да си избира и издържа свещеника.

Колкото до историята с досиетата, би трябвало да се създаде църковна комисия, която да ги разгледа и изнесе информация пред църковен събор, който да санкционира онези (ако има такива) които са нарушили евангелски принципи и канонични правила. Споменават се истории за жени, а имаше и такива за мъже. Последните ги уволниха от задграничните им постове, изключвайки едного с най-голямо досие, но не ги санкционираха. Тогава за какви аборти ще говори църквата?!

И това е вярно. Предполагам, че си струва да се говори повече за най-добрия пример на митрополит Борис, царство му небесно.

Коля и беся
[линк]

Русенският митрополит Неофит има тънко досие. Използван е от службите като "агент за влияние при решаване на кадрови въпроси". Описано е, че е съобщавал информация за международни мероприятия в църквата ни при пътуване зад граница и за свещениците навън. Повече са писанията на други агенти за него, че бил неискрен и сервилен. Вербовчиците му пишат още, че не проявявал инициатива. През март 90-а отказва да се среща с тях.

Има и още детайли от профила му и отношенията му с жена, наречена от разузнавача "леля Милка".

Това пишат за дядо Неофит. Т.е. наистина нищо толкова страшно няма за него.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

В отговор на:

---

Слава Богу, че повечето от тези проблемни митрополити са вече на възраст и скоро всеки един от тях, когато му дойде реда, ще трябва да дава отчет пред най-справедливия и неподкупен Съдия в мирозданието!

---

Милостив Господ! А кой ще ги смени? Не виждате ли, че новото поколение не струва и жълти стотинки? Първом родителите трябва да станах християни, да възпитат децата си в християнските ценности и тогава да чакаме славословие на Бога в дух и истина.

В книгите пише, че по-добре е да има един истински християнин (като св. Максим Изповедник например), отколкото цяла привидно процъфтяваща и силна, но отклонила се от пътя си и поради това, летяща право в пропастта Църква.

Ако това е било валидно някога, защо не е валидно сега?

Горко на тази Църква, която не се уповава преди всичко на Бога, а на нашите слаби човешки сили и на материалната подкрепа на слугите на Мамона.

В частност: на подкрепата на сенчести бизнесмени.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Ти впрочем кога стана християнин, че почна да подлагаш митрополитите на детектор на лъжата?

В отговор на:

---

Ако това е било валидно някога, защо не е валидно сега?

---

Защото солта се е обезсолила и христинското ни съзнание е извратено. Фам основателно цитира някои мъченици за вярата. Кой ги почита? Кой взема пример от тяхното изповедничество? Значи методът на превъзпитание или христианизация трябва да е друг, за да се надява, че ще бъде разбран и че ще даде някакви плодове за Царството.

Всеки народ си е заслужил управниците, защото сам си ги избира, както и владиците, защото те излизат от народната среда. Каквато вярата на народа, такова съзнанието на владиката. С това не оправдавам аномалиите. Всеки трябва да има чувство на отговорност на своето си място в живота. Редовият християнин доколко е християнин, християнинът родител - доколко възпитава децата си във вярата и семейно живеят в съгласие с Евангелието и т.н., и т.н.

В този контекст съм писал не веднъж, че животът ни би трябвало да е проповед, защото всички сме царствено свещенство.

Аз съм роден през 1948 г.

В края на 2009 г. пуснах молба към Комисията по досиетата да ми се отговори писмено, дали съм работил или не за бившата ДС и дали в нейния архив има нейни разработки (оперативни дела), които ме касаят.

След около два месеца получих официален документ, в който бе указано изрично, че Комисията няма в архива си сведения, че съм работил за бившата ДС, но разполага с 4 разработки (оперативни дела), които ме касаят.

В цели две оперативни дела аз бях централна фигура. А в другите две - важна, но все пак епизодична.

Насрочиха ми дата, в която да отида в читалнията на Комисията и да се запозная с оригиналните документи (те бяха събрани в обемисти папки). Можех да си водя записки, а също да поискам да ми копират (срещу заплащане) тези документи, които пожелая.

Усмивки от старите доноси:-)

Така че, моля без евтини номера, моля!

И тогава много най-обикновени хора - и православни християни, и други - не се подчиняваха на атеистичната власт. Поне аз постоянно и по всевъзможен начин се стремях да подривам вярата на мислещите млади хора в официалния атеистичен "диалектическо-материалистичен мироглед".

Е, за това на четири пъти бях арестуван и квартирата ми обискирана от служители на същото това Шесто управление на ДС, на което вярно са служили почитаемите митрополити на ДС.

Надявам се, че още преди да си отида от този свят и последната от всички тези стари ДС муцуни завинаги ще бъде изметена от обществеената сцена.

Колкото по-скоро тези пишман-митрополити се разкарат от Светия Синод, толкова по-добре и за БПЦ.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Колкото по-скоро закриеш лъжедуховния си сайт или поне го махнеш от профила си, толкова по-бързо би се въцърковил и би спрял да се изтъкваш и да раздаваш присъди. Дотогава цялото ти говорене си остава обикновено безочие.

Отче, ако народът избира епископа си и свещеника си и им плаща за службата, за съжаление една част от тях гладни ще ходят.

Напълно сте прав:

Наистина вече солта се е обезсолила и христинското ни съзнание е извратено.

Приятно или не, трябва да приемем този факт и неизбежните последици от него.

Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.

Това е положението.

Не смятам, че е толкова страшно, ако една вече духовно неизлечимо болна Църква умре окончателно.

Страшно би било обаче, ако тя не възкръсне отново напълно обновена на третия ден...

Защото смъртта и Възкресението на Църквата не са в наша, а едиднствено в Божията власт.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

"духовно неизлечимо болна Църква"

Все същите високопарни злобни нелепици, както и преди две години. Само че в "християнско" одеяние А бях решил, че нещата са по-добре. И те всъщност сигурно са, само че още не си личи съвсем.

Всеки честен човек, който се уповава на Бога в своя живот, има моралното право да иска да живее в общество, в което няма място за измамници, които от висотата на своето обществено положение злоупотребяват по най-недопустим и груб начин с религиозните чувства и надежди на обикновените вярващи.

Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.

Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда.

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

Нима това, което казвам не е верно?

Нима рибата не се вмирисва най-напред от главата?

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

...." които не са стъпвали в храма по онова време"...
А ти стъпвал ли си тогава? И с каква цел?
Щото аз за първи път като влязох , бях заведен не от родителите си, а от жената, която ме гледаше - силно вярваща и вцърковена християнка - Царство и небесно.

Ти явно не схващаш какво се случва и ме вземаш за някакво нехристиянско куче, което безочливо лае срещу славния, макар и малко опетнен български православен керван...

Нищо подобно! Скоро ще се убедиш, че изобличителният ефект от тези ДС-разкрития ще бъде направо катастрофален за моралния авторитет на БПЦ.

А на това отгоре предстоят още доста неприятни гей и други подобни разкрития за някои от същите тези митрополити и тяхното окръжение....

Когато си в лодката, движи се брегът.
Когато си на брега, движи се лодката.

В отговор на:

---

ако народът избира епископа си и свещеника си и им плаща за службата, за съжаление една част от тях гладни ще ходят.

---

Това го зная от личен опит и от въздишките на близки свещеници. Споменах го като норма в нормални условия и нормални богомолци с християнско самосъзнание. С това исках да поразбудя революционните и критично настроени съвести на псевдохристияните, които си чешат езиците с владиците, а не искат нито за миг да отговорят пред собствената съвест що за християни или въобще за хора са. Никой не иска да жертва нещо от себе си, а всеки чака жестове и примери от другите. Когато жертвите и примерите се появят, тогава ревнителите за площадна врява смятат, че не е време за тях да следват примерите. С това омагьосаният кръг се звьтваря в едни празни приказки и никакъв личен пример на жертва или елементарен подвиг.

На българина все някой му е виновен и той не иска да става истински християнин защото попът такъв, владиката онакъв. По-добре е да си остане човек езичник и христински критик. Няма да плаща десятък, няма да жертва за Църквата, няма да си губи времето да чете Писанието и да се самоизтезава да спазва предписанията му. Къде по-лесно е да се стои пред компютъра и да се дават по форумите предписания за другите сякаш това е най-лесната жертва - напразно загубеното време за лична терапия.

Ще ти се май? Злорадствай, колкото си искаш, само че по-тихо.