|
|
|
Тема
|
 Честит имен ден на Ежко
|
|
| Автор |
нблдтл () |
| Публикувано | 18.01.12 20:28 |
|
|
Форумите са си форуми, важното е - живи и здрави! Честито и на всички тук присъстващи Атанасовци.
| |
|
Тема
|
 Re: Честит имен ден на Ежко
[re: нблдтл]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (гозгунджия) |
| Публикувано | 18.01.12 20:36 |
|
|
Честито и от мен:
| |
|
Тема
|
Re: Честит имен ден на Ежко
[re: нблдтл]
|
|
| Автор |
Дeя () |
| Публикувано | 18.01.12 20:43 |
|
|
Честит Имен Ден, Наско!
СВ.АТАНАСИЙ И
СВ. КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
ПРАЗНУВАТ СЕ СЪВМЕСТНО
НА 18 ЯНУАРИ
"Великият църковен учител свети Кирил Александрийски бил роден в град Александрия. Той произхождал от благородни родители християни и по майчина линия бил племенник на известния Теофил, патриарх Александрийски. Кирил получил блестящо за времето си възпитание. Той в съвършенство изучил цялата светска елинска мъдрост, а също така добре изучил и Божествените Писания и християнското вероучение. Чичото на Кирил - патриарх Теофил, виждайки неговите блестящи способности и целомъдрения му начин на живот, ръкоположил младия Кирил за архидякон и го причислил към своя клир.
След смъртта на Теофил, блаженият Кирил единодушно бил избран на патриаршеския престол и след като станал патриарх, незабавно отстранил от града еретиците, наричани новациани, които били подобни на фарисеите, тъй като се показвали праведни пред очите на човеците и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непорочен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях. "Смъртният грях не може да се прости и трябва да се умие във второ кръщение" - такова било тяхното учение.
Основател на тази ерес бил Новациан, който по време на управлението на император Декий бил презвитер в Рим и след мъченическата кончина на папа Фабиан се стремял да заеме папския престол. Въпреки всичките му кроежи, той не успял да постигне желаната цел и на папския престол бил избран блажени Корнилий. Завиждайки на Корнилий, Новациан започнал да плете интриги срещу него и му се противял във всичко.
В това време Църквата била подложена на жестоко гонение от страна на езичниците и мнозина от вярващите, от страх пред жестоките мъчения, малодушно принесли жертви на идолите, а след това, като се връщали с покаяние в Църквата, със сълзи изповядвали своя грях. Като виждал тяхното покаяние, папа Корнилий ги приемал отново в общение със светата Църква, подобно на това, както Христос приел горчиво ридаещия Петър. Презвитер Новациан се противил на папата, като казвал, че са недостойни да се намират в оградата на Христовата Църква тези, които се отрекли от Христа и са принесли жертва на бесовете. При това той произнасял хули срещу светия папа, като го наричал съобщник на идолопоклонниците. Сам той прекратил общението си с него и като събрал около себе си неколцина свои единомишленици, направил себе си втори папа в Рим. Така възникнал разколът на Новациан.
Впоследствие новацианският разкол се разпространил навсякъде, като достигнал до Александрия и просъществувал тук до времето на свети Кирил. Тук новацианите допуснали немалко противни на православието действия. Те извършвали второ кръщение над постъпващите при тях, които по-рано били кръстени в католическата Църква, и не позволявали второбрачието, наричайки го прелюбодеен грях. При тях имало и други несмислени нововъведения.
Свети Кирил още от самото начало на своето патриаршество изгонил от Александрия тези еретици заедно с техния епископ Теопемпт. А след това той се въоръжил и срещу враговете на човешкия род - нечистите духове, които прогонил от техните обиталища.
Когато в Александрия утихнали смутовете, по цялата поднебесна вселена настъпило още по-голямо вълнение, подбудено от ереста на Несторий, и на свети Кирил сега предстояло да извърши нов, още по-велик, подвиг. В Константинополската църква, след кончината на патриарх Сисиний, който бил приемник на Атик, на патриаршеския престол бил възведен Несторий, който дошъл от Антиохия. Както се предполагало тогава, той бил човек твърд във вярата и добродетелен по живот, но всъщност вътрешно тайно бил еретик. Той сеел сред вярващите, подобно на плевели посред пшеница, семената на еретическото учение. Отначало Несторий вършел това не лично, а чрез своите единомишленици.
Неговата ерес представлявала от себе си хула срещу Христа Бога и срещу Пречистата Дева - Пресвета Богородица, тъй като той окаяният утвърждавал, че от Дева Мария се родил прост човек - Христос, а не - Бог, понеже женската утроба не може да вмести Бога, а - само човек. Според учението на Несторий, Бог Слово се съединил с Човека Иисус от самия момент на зачатието, но само по благодат, обитавайки в Него като в храм. Поради това Несторий отказвал да нарича Дева Мария - "Богородица", а я наричал - "Христородица". Тази ерес на Несторий сеели сред народа намиращите се при него негови привърженици - епископ Доротей и презвитер Анастасий, които били дошли с него от Антиохия.
И ето - сред народа настъпили разпри и раздори: едни се противели на ереста и не желаели да имат общение с Несторий, а други, напротив, се съблазнявали от еретическото мъдруване и приемали учението на еретиците. Тази ерес внесла смут не само в Константинопол, но и по всички краища на земята, понеже нечестивият Несторий написал заедно със своите единомишленици множество съчинения в защита на своето учение, които разпространявал по околните градове, а също и в отдалечените страни, и по пустините, сред монашестващите. С това той предизвикал такъв смут и разцепление сред християните, какъвто по-рано предизвикал нечестивият Арии, който посегнал да разкъса Христовата одежда; тъй като мнозина сред духовенството и миряните тръгнали по стъпките на Несторий, както по-рано мнозина последвали Арии.
Свети Кирил, Александрийският патриарх, като узнал за еретическото учение на Несторий и за успехите на неговите проповеди, силно се възмутил и като верен раб и храбър воин на Христа Бога и на Пречистата Божия Майка, се надигнал против Христовия враг и твърдо застанал в защита на честта на Бога и на Пресветата Богородица. Той се показал като истински пастир на Христовите овци, който зорко наблюдава и се грижи за безопасността на своето стадо и се сражава с вълците грабители.
Най-напред свети Кирил изпратил на Несторий едно писмо, изпълнено с миролюбив дух, с което го увещавал да остави своето лъжеучение и чрез публичното изповядване на правата вяра да прекрати смущението, което бил предизвикал в Христовата Църква. След това, като видял, че Несторий не се изправил, той му изпратил строго послание, в което изобличавал неговото заблуждение. Свети Кирил писал също и на клира на Константинополската църква и до царския двор. В своите писма той ги убеждавал да не се съблазняват от учението на Несторий. Той изпратил писма и до папата на древния Рим - Целестин и до другите патриарси, в които им съобщавал за ереста на Несторий и ги молел да увещаят Несторий да се покае. Освен това изпратил писма и до всички власти и до епископите на различните страни и градове, в които предупреждавал всички да се пазят от увлечение в ереста на Несторий. Тъй като тази ерес развратила, между останалите, и много монаси, той изпратил послания и на тях, в които им изяснявал душепагубната вреда на ереста и ги предпазвал да не се прелъстят от нея. С една дума, свети Кирил не престанал да се бори срещу този вълк дотогава, докато съвсем не го прогонил от Христовото стадо.
Останалото време от своя живот свети Кирил прекарал сред велики подвизи, грижейки се не само за своето спасение, но и за спасението на другите, и наставлявайки мнозина на праведния път. Разказват за такъв случай от живота на светия Божий угодник.
В Долен Египет живеел един старец, който бил известен със светостта на своя живот. Но въпреки това той, бидейки човек необразован и прост, се придържал към едно неправилно мнение. По своето невежество, старецът утвърждавал, че МелхиседекРечник е Божият Син. За това негово мнение било съобщено на светейшия Кирил и тогава той поканил при себе си този старец. Знаейки, че старецът върши чудеса и е така угоден на Бога, че Бог изпълнява всяка негова молба, а също, че и мисли неправилно за Мелхиседек, само поради своята простота, патриархът измислил следния мъдър начин, за да го настави в истинския път: Като се обърнал кротко към стареца, той казал:
- Авва, моля те, помогни ми да разреша едно недоумение: от една страна, разсъдъкът ме довежда до следното заключение, че Мелхиседек е Божият Син, а - от друга, нещо ми говори, че това е неистинно и че той е обикновен човек и Божий архиерей. И се намирам в съмнение и недоумение, като не знам кое да приема. Затова нарочно те повиках при себе си, за да се помолиш за това на Бога и Той да ти открие истината. И което ти открие Бог, не отказвай да ми съобщиш.
Основавайки се на своя богоугоден живот, старецът смело отвърнал на свети Кирил:
- Позволи ми, владико, да се уединя за три дни, за да измоля отговор за това от Бога, и ще ти съобщя това, което ми бъде открито.
Като се затворил в своята килия за три дни, старецът молил Бог да му открие истината за Мелхиседек. Като получил отговор на молитвите си, той дошъл при свети Кирил и му казал:
- Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. И нека ти бъде известно, владико, че действително е така.
Свети Кирил много се зарадвал, задето спасил душата на този старец, и като му благодарил, го пуснал да си върви. А старецът, като си отишъл, започнал да проповядва на всички, че Мелхиседек не е Божият Син, а е човек. Така мъдро Божият угодник наставил незнаещия на истинския път.
След като предстоятелствал на Александрийския патриаршески престол тридесет и две години и в продължение на целия си живот очистил Христовата Църква от всички ереси, които съществували тогава, след като написал и много душеполезни съчинения, свети Кирил починал в мир в Господа. При изхода на неговата душа присъствала Сама Пречистата Божия Майка, тъй като той вярно се потрудил за нея и доблестно се подвизавал за нейната чест. По дойстойнството си той бил причислен към свети Йоан Златоуст и заедно с него, пламенеейки от никога не отпадащата любов, предстои пред Христа Бога и пред Пречистата Божия Майка, пребивавайки в нейната слава, близо до нейния престол и възхвалявайки Преблагословената Дева, заедно с родения от нея истински Бог, в безконечните векове.
Амин.
Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.
Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон. Общуването му със св. Александър и останалите висши клирици на Египет спомогнало да се разгърнат в пълна мяра неговите блестящи способности.
Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий (280-336 г.). Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Син Божий - не е равночестен на Отца, [че е] по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен и има начало във времето. Това учение се разпространявало. Арий придобил множество последователи. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, и в този труд Атанасий винаги му помагал и със своя блестящ ум разгромявал всички твърдения на Арий. Арий обаче бил упорит, ереста се ширила и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия (323 г.), в Антиохия (324 г.) и най-сетне Първият Вселенски събор в Никей в 325 година. На последния събор присъствал и самият император Константин Велики.
Редактирано от Дeя на 18.01.12 20:59.
| |
|
Тема
|
Re: Честит имен ден на Ежко
[re: нблдтл]
|
|
| Автор |
izz (пристрастен) |
| Публикувано | 18.01.12 20:56 |
|
|
Тамън се зачудих дали не е ежков ден днес. Щом има имен ден-да е жив и здрав!
| |
|
Тема
|
Re: Честит имен ден на Ежко
[re: нблдтл]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 18.01.12 21:53 |
|
|
Благодаря ви, скъпи приятели.
| |
|
Тема
|
Re: Честит имен ден на Ежко
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
Дeя () |
| Публикувано | 18.01.12 22:15 |
|
|
Един от любимите ми Псаломи:
Псалом 4
"Кога викам, чуй ме, Боже на моята правда!
В утеснение Ти ми даваше простор.
Помилуй ме и чуй молитвата ми.
... 3. Синове велможки, докога славата ми ще бъде в поругание?
докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?
4. Знайте, че Господ Си е отделил Своя светия;
Господ чува, кога викам към Него.
5. Като се гневите, не съгрешавайте:
размислете в сърцето си на леглата си, и утихнете.
6. Принасяйте жертви праведни и се уповавайте на Господа.
7. Мнозина думат:
кой ще ни покаже добрини?
Яви ни светлината на лицето Си, Господи!
8. Ти изпълни сърцето ми с веселие,
откак у тях се намножи жито и вино (и елей).
9. Спокойно си лягам и спя,
защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
| |
|
Тема
|
 Re: Честит имен ден на Ежко
[re: Дeя]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 18.01.12 22:27 |
|
|
[33] Псалом на Давида, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелеха, биде изгонен от него и си отиде.
[33:1] Ще благославям Господа във всяко време; хвалата за Него винаги е в устата ми.
[33:3] С Господа ще се хвали душата ми; ще чуят кротките и ще се развеселят.
[33:4] Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно.
[33:5] Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави.
[33:6] Които обръщаха поглед към Него, просияваха, и лицата им няма да се посрамят.
[33:7] Ето, сиромахът викна, - и Господ чу и го спаси от всичките му беди.
[33:8] Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя.
[33:9] Вкусете и ще видите, колко благ е Господ! Блажен е човекът, който се Нему уповава!
[33:10] Бойте се от Господа, (всички) Негови светии, защото няма оскъдност у ония, които Му се боят.
[33:11] Лъвчетата бедствуват * и търпят глад, а ония, които дирят Господа, не са лишени от никое благо.
[33:12] Дойдете, деца, послушайте ме: на страх Господен ще ви науча.
[33:13] Иска ли човек да живее и обича ли дълголетие, за да види блага?
[33:14] Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи;
[33:15] нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него.
[33:16] Очите на Господа са обърнати към праведниците, и ушите Му - към техните вопли.
[33:17] Но лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби от земята помена им.
[33:18] Викат (праведниците), и Господ слуша и ги избавя от всичките им скърби.
[33:19] Близо е Господ до сломените по сърце, и смирените по дух ще спаси.
[33:20] Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави.
[33:21] Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши.
[33:22] Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат.
[33:23] Господ ще избави душата на рабите Си, и никой от ония, които се Нему уповават, няма да загине.
* Според превода на 70-те: "Богати обедняха".
Спаси и сохрани, Господи. Амин.
Редактирано от Ежко на 18.01.12 22:36.
| |
|
Тема
|
А милостта на Господа е отвека и довека към ония,
[re: Дeя]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 18.01.12 22:47 |
|
|
[102] Псалом Давидов.
[102:1] Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
[102:2] Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
[102:3] Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
[102:4] избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
[102:5] насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
[102:6] Господ дава правда и съд на всички обидени.
[102:7] Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела.
[102:8] Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
[102:9] Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
[102:10] Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
[102:11] защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
[102:12] колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
[102:13] както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
[102:14] Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
[102:15] Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той:
[102:16] понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
[102:17] А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
[102:18] и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
[102:19] Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
[102:20] Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
[102:21] благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
[102:22] благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
| |
|
|
|
о да. адаш, радостен празник, по-малко форуми и повече реален живот ти желая. пък за православните адети и всички мурафети, ти си ги знаеш по-добре от нас
| |
|
Тема
|
Re: А милостта на Господа е отвека и довека към ония,
[re: Ежко]
|
|
| Автор |
Tимoтeй (монах в света) |
| Публикувано | 22.01.12 22:14 |
|
|
На патерица и от мен Честито! Аз имам имен ден днес, но не го празнувам, защото е по нов стил. На 4-ти февруари, наздраве на всички!!
| |
|
| 
|
|
