|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
|
|
Визирам теб, фамулус, Прокимен, Жабоций и всички критикуващи от този дух. Или, може би ще кажеш, че имате благодатните съзерцателни опитности ?
А ти как си позволяваш да критикуваш благодарните опитности на Ники - Одолам например?
| |
|
|
|
Предоставеното не е мое, а е част от догматическото богословие.
| |
|
|
|
Критикувам познатото ми прелъстяване.
Междувпрочем, началото на тези изобличителни критики поставиха други, не аз.
В отговор на:
А ти как си позволяваш да критикуваш благодарните опитности на Ники - Одолам например?
Редактирано от Ежко на 30.11.11 13:11.
| |
|
|
|
И мойто така. Ясно е, че Христос е Първороден между много братя по човешко естество. По Божество е Единороден.
Редактирано от Пpaвocлaвeн ckoт на 30.11.11 13:20.
| |
|
|
|
Критикувам познатото ми прелъстяване.
Брех, защо не си казвал досега, че говориш на езици?
| |
|
|
|
Както казах, предоставеното от мен не е мое. Аз цитирам именно догматиката.
Ипостасното съединение на двете природи в Христос е постоянно, неразривно, реално единство между тях. Съединението е тясно, не само по благодат, но и по същество. Според догматическата формулировка на Четвъртия вселенски събор/451г./, двете природи в Иисус Христос са съединени неслитно/ т.е. остават цели, а не образуват смесена природа на полу-Бог, полу-човек/, неизменно/ Божеството продължава да обладава своите лични свойства, без изменение или отслабване и човешката природа съхранява човешките си свойства/, неразделно/ двете природи не съставят две отделни лица, а едно / и неразлъчно/ никога не са се разделяли и не могат да се разделят от момента на зачатието и пребивават в Христос след Възнесението/. Следствия на ипостасното съединение на двете природи са двете воли и двете действия в Иисус Христос/ Определение на Шестия вселенски събор, 680 г./. В Личността на Богочовека Христос човешката природа се възвисила в своите съвършенства до най-висша степен - обожение. Това обожение е обратната страна на въплъщението. Бог станал човек посредством въплъщението Си. Но ако Бог е станал човек, то и човекът на свой ред станал Бог. Въплъщението и обожението представляват две страни на един и същи акт, съвпадащи една с друга и неотделими една от друга.
И за тази Тайна - за съ_причастността на човека в Божественото Естество - говори именно св. ап. Петър:
2Пет.,1:3] Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
[1:4] чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество . . . [1:11] защото т ъ й ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.
| |
|
|
|
.
| |
|
|
|
И на теб ти благодаря, че ме . Говоренето на езици е нищо спрямо мащаба на моя егоцентризъм.
Само че, аз субордонация между ипостасите в Божието Триединство не изповядвам, както и ред други лъжеучения, които не само изповядва Ники-Кейв-Одолам, но и които проповядва на всеослушание.
| |
|
Тема
|
 Впрочем, и ти започна с протестантски пинизи
[re: Пpaвocлaвeн ckoт]
|
|
| Автор |
Ежко (бодли_дрешко) |
| Публикувано | 30.11.11 13:45 |
|
|
Защо се опитвате да се отклоните от същината на онова, което ви питам и върху което ви моля да се съсредоточите - съзерцанието на "вечните мъки", което е част от предмета на догматическото богословие относно Богопознателното Богосъзерцаване и до което достигат само духовно извисени хора.
Вие си позволихте да критикувате без да дори теоретично да познавате православната догматика в тази област.
| |
|
|
|
Е да си дойдем на думата тогава: на какво основание критикуваш неговия субординационизъм? Не вярвам да си съзерцавал с очите си (телесни или умствени) тайната на Троицата и да си я усвоил в личен опит на Богосъзерцание? Критикуваш го на основа на това, което умствено, душевно разбираш от Св Писание и Предание.
По същйя начин и аз се осмелявам да подложа на съмнение новите откровения на архим. Софроний, където се разминават с Писанието и Преданието. Още повече, че не става дума за някакви възвишени доктринални спорове, а за един споделен личен духовен опит. Напоследък в Православието са се намножили книги от типа на Стареца Силван, където някой подвизаващ се, може би с най-добри намерения, почва да приписва на "стареца" си нечувани благодатни дарове, необичайни начини на подвизаване и пр и пр. Е - в нашето време единствените ни критерии следва да са Св Писание и Св Предание. Несъгласното с тях, необичайното, "извънредното' не може да се поставя за еталон, а точно това виждаме при архим Софроний.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(свещи пали)