Задачка за добри християни / Религия и мистика / Православие

На негово величество човекът Бог предоставил възможността да стане бог по благодат. Да, Божията Същност никой никога няма да види, нежели да проумее, но човек може да стане съ_причастен в Божествената Същност, Която Си остава вовеки Една и Съща.

[2Пет.,1:3] Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,
[1:4] чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество . . . [1:11] защото т ъ й ще ви се даде свободен вход във вечното царство на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа.

За тази Велика Тайна загатва и ап. Павел:

[1Кор., 12:12] И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос.
[12:13] Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
[12:14] Защото и тялото не се състои от един член, а от много.

Казано е, че в Богочовека "телесно обитава всичката пълнота на Божеството"(Колос., 2:9) - велика Тайна.

Ипостасното съединение на двете природи в Христос е постоянно, неразривно, реално единство между тях. Съединението е тясно, не само по благодат, но и по същество. Според догматическата формулировка на Четвъртия вселенски събор/451г./, двете природи в Иисус Христос са съединени
неслитно/ т.е. остават цели, а не образуват смесена природа на полу-Бог, полу-човек/,
неизменно/ Божеството продължава да обладава своите лични свойства, без изменение или отслабване и човешката природа съхранява човешките си свойства/,
неразделно/ двете природи не съставят две отделни лица, а едно /
и неразлъчно/ никога не са се разделяли и не могат да се разделят от момента на зачатието и пребивават в Христос след Възнесението/.

Следствия на ипостасното съединение на двете природи са двете воли и двете действия в Иисус Христос/ Определение на Шестия вселенски събор, 680 г./. В Личността на Богочовека Христос човешката природа се възвисила в своите съвършенства до най-висша степен - обожение. Това обожение е обратната страна на въплъщението. Бог станал човек посредством въплъщението Си. Но ако Бог е станал човек, то и човекът на свой ред станал Бог. Въплъщението и обожението представляват две страни на един и същи акт, съвпадащи една с друга и неотделими една от друга.

". . . които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя." (Рим., 8:29)