Как да не се просълзи човек:

Днес едно от най-паметните събития за българския футбол навършва пълнолетие. Точно 18 години изминаха от любимия на всички български запалянковци 17 ноември.

Тогава българският национален отбор сътвори най-големия си до този момент подвиг, който накара легендарният журналист Николай Колев - Мичмана да извика "Господ е българин".

На 17 ноември 1993 година започна приказката, която направи лятото на 1994 година любимо на българите, а световното първенство в САЩ - незабравимо събитие.

Преди 18 години България се бори за класиране на Мондиал '94 и има реални шансове да замине за САЩ. Съдбата отрежда "лъвовете" ни да се изправят в директен сблъсък за място на финалите с тима на Франция.

Вечерта на стадион "Парк де Пренс" в Париж не започва по най-добрия начин за нашия отбор, след като Ерик Кантона открива резултата в 32-ата минута.

Само пет минути по-късно обаче Емил Костадинов засича с глава центриране в наказателното поле на Франция и се разписва за 1:1.

Този резултат, който идеално устройва домакините, се задържа на таблото до последната минута на мача.

Когато всичко изглежда загубено момчетата на легендата Димитър Пенев не се предават и около секунда преди края на редовното време чудото се случва.

Любослав Пенев дава страхотeн извеждащ пас към голмайстора Емил Костадинов, който праща топката в мрежата зад Бернар Лама за 1:2.

50 хиляди французи замлъкват на "Парк де Пренс", а радостта на българските запалянковци и футболисти е неописуема.

За този мач всичко отдавна е казано, той остава само като топъл спомен в съзнанието на българските фенове.

Вълнението, което ни обзема, когато се сетим за срещата с "петлите" обаче не е по-слабо и днес, 18 години по-късно.

Нека си го припомним отново:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 17.11.11 14:09.

Брат ми оттогава ми дължи каса Пепси, защото се бяхме хванали на бас и той смяташе, че нашите ще паднат :) Пепси, защото бях десетгодишен.
Горките французи дори пуснаха грешно табло з резултата - France 2: 1- Вulgarie. Ама не беше точно така ;)
После по София хората се поздравяваха с: "Емо - президент!".
А лятото на село вечер гледахме с дядо ми мачове до момента, в който старият ни телевизор се скапа и тогава слушахме по радиото коментарите и за победите, и за двата последни мача, когато италианците и шведите ни биха.

Лафът на Мичмана беше малко глупав като всички спортни лафове, но пък се запомни.

Коля и беся

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По това време бях емигрант в Италия и един от подслонените в католическа енория в централната част на Рим. Един млад италиански четвъртклошар ми предложи да участвам в нелегално футболно тото. Макар че напрактика почти никога не залагам, реших заради важността на мача да участвам със сума, отговаряща на число между 5 и 10 лева (вече не си спомням добре). Спечелих около 15 пъти повече, а четвърт клошарят беше така почтен да ми даде парите. Трябваше да участвам с всичките си пари в законно тото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

днес си намерих тоя момент с френски коментар. от битката при Одрин не съм се кефил толкоз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво значи "четвърт клошар"?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябваше и италианските жабари да обърнем тогава, но...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спомням си тогава бях на библейско училище и не се интересувах много от мачове. Сутринта учителят запита дали някой няма свидетелство за проява на Божията сила в живота му. И излезе моят стар приятел Христо и каза следното: "Гледам си аз мача, върви си 1:1 и остават 5 мин. Тогава станах, обгърнах телевизора, и казах - Боже, искам гол за нашите"

После разбрах подробностите.

Това са си направо трите съсловия: Христо се моли, Любо подава, Емо вкарва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите