Здравейте
Тъй като неможах да реша темата къде да я пусна, реших че тук е най-правилното място.
Аз съм безсилна да се справя с този проблем и за това моля за помощ, защото определено или ще се доведа до лудост или ще съсипя съпруга си.
Става въпрос за това, че от 12 години единственото нещо за което жестоко сме се карали макар и само 3 пъти в годината със него, е постоянната намеса, контрол, съвети , нареждания на властен свекър и баща на мъжа ми.
Имаше моменти в които не издържах и аз започвах пряка война, имаше моменти в които бягахме от него. Реално вече и в друг град живеем далече от родителите му, но не помага.
Той е един син, а аз съм натрапницата която е отнела сина им. Нахалницата която си позволява да има мнение, да го изразява и която не се научи, че когато свекъра говори всичко живо трябва да мълчи.
Хора искам помощ само за това как да игнорирам това човече от мислите си, който независимо какъв тиранин и антихрист е, е баща на съпруга ми и колкото и да го наранява реално сина му го обича.
Някъде четох, че дявола ни напада най силно чрез близките ни.
За съжаление си признавам, че чувствам омраза и ненавист към този човек, а православната църква ме възпитава в друго, което не успявам да достигна.
Не искам да е така, искам дори само едното безразличие в мен да гори, но да не се тормозя като гледам мъжа ми как го съсипиват пред очите ми.
Моля Ви хора дайте ми съвет.

Съвети ще получиш и те вероятно ще бъдат правилни, особено ако са от църковни православни, но изпълнението им не е толкова лесно. Трябва да се насилиш към тях - както е казано -Насилници грабят Царството Небесно.

Синът не само трябва да слуша бащи си, но и да няма никакви лоши МИСЛИ против него. Лошите мисли и лошите думи водят да тежки последици за него.

За теб. Първо потърси свещеник и си изповядай греха - омразата и моли Бога за помощ. Запиши името на свекъра за църковна молитва за здраве. Тоест, смири си и ще мине малко време и ще се зарадваш.

Жената също не бива да има никакви лоши мисли, /не само думи/ против своя съпруг! Това е строго забранено за християнки. Мисли добро и прави добро - обичай и тези, които ти вредят. Но без насилие над себе си няма как да стане!
Бог ще ти помогне, когато те види, че искрено желаеш да бъдеш Христова.

Може би просто трябва някак да подкрепяте съпруга си тогава, когато той се чувства зле от поведението на баща си. Има нещо като женска интуиция за тези неща - добра дума, мил жест, не знам и аз. Съветите по Интернет не са най-сигурното нещо. И, дето казва Тимотей - не мислете лошо за свекъра. В България сме жертви на лошо възпитание и всеки някому се сърди за нещо.

Sword-tongued

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, няма друго решение в такива случаи.

Ако обичате истински съпруга си, опитайте се да виждате съпруга си в баща му. Тогава, може би, ще се насилите да го приемате и възлюбвате такъв, какъвто е, да не се гневите на властническото му поведение и да го приемате за нещо нормално, както сте приели това, че този човек все още диша под Слънцето.

Има един случай, ще Ви го преразкажа и моля, не го приемайте лично.

Та, една госпожа отишла при митрополит Антоний Сурожки (Бог да упокоява душата му) и почнала да каканиже: "еди коя си" прави "еди що си", чак не мога да я понасям. "Еди кой си" прави "еди що си", не мога да го търпя по-вече. И все в този дух нареждала още и още. Митрополитът я прекъснал, и й казал: Вижте, замислете се, че тези хора Господ ги приема и ги търпи. Търпи и мен, а също търпи и Вас. . . Прочее, нека вземаме пример от Него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ежко на 19.10.11 09:56.

майка ми имаше същия проблем със свекървата си. тя е търпелив човек и цял живот е понасяла психическия тормоз, като от време на време вдигаше скандали на баща ми, но дума не е казвала на майка му. когато свекърва ми остаря и се разболя се грижеше за нея като за родна майка.

не знам дали майка ми ще има награда на небесата за търпението си, но определено днес е много зле с нервите, от което идват и други заболявания.

човекът, който лично аз смятам за виновен в случая е баща ми, също един син на мама и татко - той не е защитил както трябва самостоятелността на семейството си и здравето на жена си, защото не е искал да се конфронтира с майка си.

навярно схващаш аналогията. мъжът ти трябва да поеме отговорност, като мъж, и да се справи с проблема. вече сте една плът и родителите не трябва да ви се месят, могат само да помагат и то единствено, ако вие искате.
не, че е лесно. някои хора имат ужасни проблеми с гордостта си и с тях на глава не се излиза.

Докторе, не мога да не отбележа, че това е най-адекватното мнение, което прочетох в тази тема до момента. Всъщност дамата е на кръстопът пред три основни избора - а) да търпи вмешателствата, което очевидно не се получава щом поставя подобна тема; б) да се опита да втвърди и отстоява позицията на семейството си, което до голяма степен зависи от мъжа; в) да си смени мъжа, ако разбере, че по а и б нищо няма да се получи. Последното не е строго християнско, но съществуват достатъчно прецеденти, получили пастирска благословия.

Зависите ли от свекърът си материално и това да му дава основа за вмешателство?
Сега като сте в друг град колко често и как ви притеснява?

Е, мислиш ли, че когато са се карали, не му е казвала точно това? Другаде е решението и Тимотей вече го посочи.

Дано не те послуша. Воден от същата ограничена човешка логика, при други обстоятелства сигурно би я посъветвал да остави болните си родители в старчески дом. Да си сменяла мъжа! Гледай ти ум!